Решение по дело №1895/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№346

гр. П., 12.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 01895 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу А.В.Р., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 601,45 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., както и сумата от 99,05 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита исковата молба за нередовна, за което излага съображения. Счита, че страните не се намират в договорни отношение за продажба на топлинна енергия. Оспорва се доставянето на енергия до имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната страна за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06753 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

Представен е нотариален акт от 21.11.1997 г., от който се установява, че Н.Р. е придобил собствеността на имот с адрес гр. П., ул. «***. В нотариалния акт е отразено още, че праводателите К.С. и Т.М. са запазили вещното право на ползване на имота. Представени са извлечения от акт за смърт на двамата вещни ползватели, водещо до извод, че се е погасило вещното право на ползване, което е станало преди исковия период.

Приложено е още удостоверение за наследници на Н.Р., от което става ясно, че е починал на 13.09.2009 г., като е оставил двама наследници: ответницата А.В.Р. (съпруга) и К.К. (син). Това води до извод, че ответницата чрез наследяване е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху имота.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, който впоследствие преизчисляват с извършването на годишния отчет. В стаите на жилището са налични радиатори с монтирани ИРУ , а в банята - щранг  лира. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 601,45 лева за процесния период. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

От представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава ½ идеална част от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на потребената топлинна енергия е 601,45 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания, размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 99,05 лева за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е ½ идеална част. В този смисъл същият дължи 300,73 лева – главница и 49,52 лева – лихва, до които размери исковете са основателни,  а за разликата до предявените размери са неоснователни и следва да отхвърлят.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 30 лева – такса съдебни удостоверения, 150 лева – депозит за вещо лице и 150 лева за депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. общо 455 лева. Ответникът следва да заплати 227,50 лева, съответни на уважената част на исковете.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които следва да се заплатят 37,50 лева съобразно уважената част на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***«*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 300,73 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., както и сумата от 49,52 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06753 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и  ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата от 300,73 лева до предявения размер от 601,45 лева – стойността на топлинна енергия и за разликата от 49,52 лева до предявения размер от 99,05 лева – лихва за забава.

ОСЪЖДА А.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***«*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 227,50 лева - направени разноски в настоящото производство и сумата от 37,50 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06753 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.