№ 51
гр. Нова Загора , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220101072 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "България" №81, вх. В, ет. 8, в качеството си на адвокатски пълномощник на
„ЮБЦ" ЕООД против ответника М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - ***, с правно
основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, с цена на иска – 146.13 лева, от които: 115.85
лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и отделно
мораторна лихва за забава в размер 30.36 лв. Претендират се разноските в настоящото
производство.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М. М. С.,
ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 578/2020 г., по описа на PC - Нова Загора. В
рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок било постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищецът
предявял настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си ищеца
срещу ответника в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът от фактическа страна заявява, че предявява исковата си
претенция срещу М. М. С., с ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, бил цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от които ищецът прилагал към исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********
било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по
установителния иск. Ищецът - кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
1
В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15260836001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.“
В исковата молба се твърди, между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и М. М. С., с ЕГН: ********** бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15260836001 от дата -
27.04.2017г. , с който абонатът бил добавил за ползване мобилен номер **********,
условията за чието ползване били подновени с допълнително споразумение от дата от
05.05.2017г., като за ползвания номер бил избран тарифен план VIVACOM Smart L+ с
месечна абонаментна такса 29,99лева с ДДС за срок от 24 месеца. Така претенцията на
дружеството се основавала на последно подписаното допълнително споразумение от дата
05.05.2017г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15260836001между ответника М. М. С., с ЕГН ********** и
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД, с ЕИК ********* били издадени Фактури с
№№ **********/16.05.2017 г.; **********/15.06.2017 г.; **********/15.07.2017 г.;
**********/16.08.2017 г. за периода от 16.04.2017 г. до 15.08.2017 г. обективиращи вида и
размера на незаплатената електронна съобщителна услуга.
Твърди се, че абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги фактурирани
за следните месеца – за месец 05/2017г., 06/2017г. и 07/2017г. и за месец 08/2017г.Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43 т.1. Абонатът имал следните задължения: 43.1. Да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;/ Да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор бил издал по
клиентски номер № 15260836001 крайна фактура № ********** от дата 15.09.2017г. с
начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищцовото дружество имало правен
интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 74.97 лева; фактурирана била
цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която
не била предмет на настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че в случая датата на деактивация на процесния
абонамент била 17.08.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на
абонамент Smart L+, за мобилен номер ********** до 05.05.2019г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 05.05.2017г.
2
Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т.2 от стр5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратният им размер, месечните
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата/закупени или предоставени на лизинг/“.
Претендираната сума в размер на 74.97лв. била формирана като сбор от три месечни
абонаментни такси без ДДС по избрания от потребителя тарифен план за ползвания
мобилен номер. Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била
мораторна лихва за забава и бил посочен периодът и/иск по чл.86 от ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса бил кредиторът – ищецът в производството – цесионерът по
втория договор/заявител по чл. 410 от ГПК/.
Представената/ите фактура/ри сама/и по себе си, не била/и основание за плащане, но
длъжникът – ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респективно получил предоставената лизингова вещ, които не бил заплатил в
указания срок, респективно същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на „БТК“ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
В исковата молба се твърди още, че между длъжникът и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, валидно били действали
гореописаните договори, по които длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати
в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на
задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 17.08.2017г. /като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да
претендира неустойка в размер на 74,97 лева (Седемдесет и четири лв. и 97 ст./Седемдесет и
четири лева и 97 ст./ уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключените договори, както следва: (3x24,99 лв. без ДДС ) или общо
74,97 лева (Седемдесет и четири лв. и 97 ст.), за което е издадена крайна фактура
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, m.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;
/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
3
В исковата си молба ищецът твърди, че точното изпълнение от страна на длъжника
било цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр.
1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително се определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна
в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция.
Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо
не били настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че
длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването
на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се бил съгласил и бил приел
Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане
на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.".
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща е срок дължимите
суми за предоставените услуги;". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Неустойката била начислена, съобразно изрично договореното. Така наречената
„неустойка“ имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато бил прехвърлял
вземанията си, цедентът го бил извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди). "
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или
в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок."
4
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответникът М. М. С., ЕГН ********** бил подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал бил мобилен номер **********, не бил изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
бил изпаднал в забава. Издадена му била фактура, която същият не бил заплатил в срок.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
В исковата си молба ответникът от правна страна заявява следното: И двата
договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не били елемент от тях.Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не.
Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване
единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да
уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани. Не случайно
страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника,
с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
бил придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с исковата си молба ищецът представял и моли съда,
да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор
за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо М. М. С., ЕГН **********, което в последствие било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
5
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е било включено в предмета
на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба ищецът представя и моли съда,
да приемете извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ" ЕООД е собственик на
вземането спрямо М. М. С., ЕГН **********
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии в исковата молба се сочи,
че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „ЮБЦ" ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Твърди се, че нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било
застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина-
професор А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров,
които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява
интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомявало длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М
3/16.04.2014г. по пид. М 1711/2013г,, II пио. на ВКС; Решение М 78 от 09.07.2014г. по пид.
№ 2352/2013г., II пио. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно било, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но същото
било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп" ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
Към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от
01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М. М. С.,
ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени. Що се касаело до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
6
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Твърди се, че длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че бил изпълнил
задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия
кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които била
възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по
в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. № 2581/201Зг. на Окръжен
съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д №
1048/2012г.; Решение № 480/27Л 1.201 Зг. на ОС Хасково по в.гр.д № 814/2013г. ;Решение
№ 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от
28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.2013г.
на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/201Зг.; Решение № V-163/20.12.201Зг. по гр.д
(В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.201Зг. на Окръжен съд-
Перник по гр.д № 682/2013г; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/2013г. на ОС
Хасково; Решение № 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/2013г. на ОС Пазарджик; Решение №
92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/2013г. по описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по
в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС
Перник по в.гр.д. № 995/2013г ; Решение на ОС Плевен от 28.02.20Ш. по в.гр.д. №
1177/2013г,. I с-в; Решение М> 118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/2013г. IV
възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IVс-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/2013г. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по
в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик le er, Решение №111-3'1/27.03.2014г. по в.гр.д. №
341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по
описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/2013г. по описа на Софийски
окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС
Пазарджик I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски
окръжен съд, III възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на
ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Благоевград;
Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС-
Пазарджик по в.гр.д. 509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. №
683/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г.,
I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС
Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пловдив,
IX с-в
В исковата молба се твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник М. М. С.,
ЕГН ********** не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК.
Ищецът в исковата си молба заявява, че в случай, че ответникът не бил подал отговор
на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК, както и да му присъдите направените по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното в исковата молба и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК, ищецът моли съда да постановите Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника М. М. С., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на 74,97 лева (Седемдесет и
четири лв. и 97 ст.) - представляваща неустойка по допълнително споразумение от дата
05.05.2017 г., сключено между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Ищецът моли съда да осъди
ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъдите в полза на
7
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение, както и моли съда да се произнесете и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъдите в полза на ищцовото дружество - 25.00 лева,
представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д.№ 578/2020 г., по описа на PC -НОВА ЗАГОРА, съобр. т. 12 от TP
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът прави искане съдът да изиска и приложи по настоящото дело - образувано
по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 578/2020 по описа на PC Нова Загора, срещу длъжника-
ответник, като вземе предвид представените по делото договор и фактури - доказателство по
делото и с оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК и представения в същото
лист за начислени мораторни лихви за забава.
С исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства – уведомление
за цесия, договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019г., Договор № **********
за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018г., приложение № 2 – пълномощно,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, извлечение от приложение №
1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., месечна сметка № ********** на л.22 от делото,
месечна сметка № **********, сметка № **********, месечна сметка № **********,
месечна сметка № **********, общи условия на договора между „Българска
телекомуникационна компания“АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не представил отговор на
исковата молба и не е изразил становище по иска, въпреки че е получил съдебните книжа на
27.01.2021год. лично видно от върната в съда разписка.
В съдебно заседание ищецът редовно призован – не изпраща представител, чрез
нарочно депозирана молба по делото моли съда да уважи предявените против ответника
искове, както и да му присъди направените по делото разноски по заповедното и исковото
производство, като моли съда ако са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да
постанови неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника, редовно призован – не се явява и не изразява
становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното:
Правна квалификация на предявените искове – чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
Съдът намира, че предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по
чл.238 ГПК са налице. На ответника са указани последиците от непредставянето на отговор
на исковата молба, неявяването в съдебно заседание, включително изрично за възможността
от постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
Главните искове, предвид представените писмени доказателства – уведомление а
цесия, договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019г., Договор № ********** за
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018г., приложение № 2 – пълномощно,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, извлечение от приложение №
1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., месечна сметка № ********** на л.22 от делото,,
месечна сметка № ********** на л.23 от делото, сметка № ********** на л.24 от делото,,
месечна сметка № **********, месечна сметка № **********, общи условия на договора
между „Българска телекомуникационна компания“АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, известие за
доставяне и ч.гр.д. № 578/2020г. по описа на РС-Нова Загора, са вероятно основателни с
оглед заявените в исковата молба факти и обстоятелства, както и събраните по делото
доказателства.
Поради това, съдът следва да постанови неприсъствено решение с което уважи
8
исковите претенции и признае за установено, че ответника М. М. С., с ЕГН: **********, с
адрес - *** дължи на ищеца ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, сумата 74.97лв., представляваща неустойка по допълнително
споразумение от дата 05.05.2017г. сключено между ответника М. М. С. и „БТК“ЕАД,
съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
С оглед направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по
частното гражданско дело № 578/2020г. по описа на РС-Нова Загора разноски в общ размер
на 205,00лева, от които, както следва: 25,00лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00лева, както и направените по настоящото производство
разноски в общ размер на 205.00 лева, от които: 205.00 лева - държавна такса и 180.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.238 - 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. М. С., с ЕГН **********, с адрес - ***
ДЪЛЖИ на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр.
София, п.к. 1404
р-н „Триадица“ , бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров – управител сумата: 74.97лв., представляваща неустойка по допълнително
споразумение от дата 05.05.2017г. сключено между ответника М. М. С. и „БТК“ЕАД,
съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София, п.к. 1404
р-н „Триадица“ , бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров – управител направените по настоящото производство разноски, в общ размер на
205.00/двеста и пет/лева, от които: 25.00/двадесет и пет/лева – държавна такса и 180.00/сто и
осемдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес - *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София, п.к. 1404
р-н „Триадица“ , бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров – управител направените разноки по частното гражданско дело № 578/2020г. по
описа на РС-Нова Загора в общ размер на 205.00/двеста и пет/лева, от които: 25.00/двадесет
и пет/лева – държавна такса и 180.00/сто и осемдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Неприсъственото решение не може да се обжалва.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9