Решение по дело №10209/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266481
Дата: 7 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100110209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София, 07.11.2021 г.

 

         В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10209/ 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие публикуване и разпространение на обидни квалификации и клеветнически данни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ИЩЕЦЪТ- К.Д.К. – Г., ЕГН **********, че ответникът „П.н.“ ЕООД й е причинил значителни неимуществени вреди вследствие поредица от публикувани статии в „Информационна Агенция Пик", съдържащи клеветнически твърдения и обидни квалификации относно нейната личност. Навежда, че ответното търговско дружество „е издател и собственик на „Информационна Агенция Пик“ с електронен сайт www.pik.bg. От друга страна сочи, че тя е публична  личност, представител на Република Б.. в Съвета на директорите на Е.б.за в.и р., която в периода 28.07.2016 година - 21.02.2019 година е била п. на К. за ф. н.. Твърди, че в периода 05.12.2018 година - 27.07.2020 година на сайта на  „Информационна агенция Пик" са публикувани електронни статии със заглавия както следва:

1. „На тъмно: Смениха най- луксозния държавен служител – кой ще обясни  300-те бона от КТБ в сметката на К.К.“ - с дата на публикуване 05.12.2018 година;

2. „Първо в пик: Скандалната К., най-скъпо платената държавна чиновничка избяга от КФН насред екшъна със зелените карти" – с дата на публикуване 13.12.2018 година;

3. „Калинката К.К. обеща, че ще съди пик" - с дата на публикуване 05.12.218 година;

4. „Вижте баровските играчки на най-скъпо платената държавна чиновничка! Шефката на КФН К. се движи с кортеж като държавен глава - возят в „Порше“, „Мерцедес“ и „Хюндай". Шири се в луксозна прогимназия в „Горна Баня" - с дата на публикуване 12.12.2018 година.

Ищцата навежда, че в посочените публикации е характеризирана като „калинка", „протеже, изпълняващо тайни мисии, което в качеството на най- високоплатения държавен служител" ( п.на К.за ф.н.) „забърква поредица от каши, които са публично известни и именно една от които е „гръмването на пирамидата за застраховки „Олимпик“, заради която „изгаря" заместничката й Р.А., понасяйки вместо К. ударите".  В статия, публикувана отново на посочения по-горе сайт на дата 05.12.2018  година и озаглавена „Тихомълком и без обяснения МС смени най - луксозния държавен служител", е изнесено клеветническо твърдение, че тя е  „участвала в чутовна афера за 300 000 лева с фалиралата КТБ", които конкретни действия са описани като „данни за основателни съмнения за извършени нарушения и вероятно престъпления от К.К.- Г.". В статията е инкорпориран снимков материал, за който се твърди, че е справка изготвена от синдиците на КТБ и от която справка е видно, че тя е получила 286 930.01 лева и част от сумата от 47 292.11 лева, във връзка с притежавани от нея акции в публичното дружество „Е.Он П.Б." АД. Изложено е още в статията, че „скандално е престъпила закона като не е декларирала пред Сметната палата нито притежаваните от нея или съпругът и акции на подобна стойност, нито е декларирала приход или разход на подобни стойности като горните от сделки с акции на посочените дружества. Твърди се още, че всичко това навежда за извършени евентуални престъпления, сред които са недекларирането на данни пред Сметната палата, подаване на документи с невярно съдържание пред държавен орган, данъчни нарушения- недекларирането на имущество, избягване на данъчното облагане, укриване на доходи или наличието на нерегламентирани доходи от лице, заемащо публична държавна длъжност. Отделно от гореизложените данни в посочената статия тя била окачествена като „калинка“ (лице, непритежаващо необходимите образователен ценз и професионален опит) около „биографията на която има куп скандални факти, както и съмнения за зависимости".  Ищцата излага, че описаните по-горе статии и текстове са изцяло неверни от една страна, а от друга засягат достойнството и честта й. В тази връзка излага, че има богат професионален опит в работата с финансови институции, като преди да бъде избрана от Народното събрание за п.на К.за ф.н., е била заместник-министър на финансите в две правителства (в периода месец декември 2012 година- месец февруари 2013 година, както и в периода месец ноември 2014 година- месец юли 2016 година). През годините на своето професионално р.е заемала ключови постове в управленските органи на български и международни финансови институции, а именно- п.на надзорния съвет на „Ф.м.на ф.и.в Б.." ЕАД, член на борда на директорите на И.ф.", член на борда на директорите на „Е.И.Б.", член на борда на управителите на „Ч.Б.за Т.и р.", член на борда управителите на „М.и.Б.", алтернативен управител за Б.. към Международен валутен фонд. Сочи, че е завършила   С.Ф.при СУ „С.К.О." като придобива магистратура по специалност „Финанси и банково дело". Има и допълнителни квалификации в образователни институции в Ирландия, Япония, Б.., Индия. Към днешна дата е преподавател в С.Ф.на С.у.„С.К.О.“, а освен това е ноторно известно, че е настоящият представител на Б.. в „Е. б. за в. и р.". Считано от 2019 година е избрана за заместник п.на Комитета за финансови и оперативни политики на банката, както и през тази година е избрана за заместник-п.на управляващия съвет, който ревизира дейността на целия борд на директорите (B. S. G.). Намира, че посочените номинации са не само признание за професионалните и качества, но и съставляват принос за Б.., тъй като за първи път български представител е номиниран и избран да заеме тези стратегически постове. С оглед горното излага, че използваните в статиите квалификации, че е протеже, калинка със скандална автобиография и в частност относно публикуваната позиция в статия от дата 27.07.2020 година ( със заглавие „Б./Х.отлъчиха успешни министри. Смениха ги с хора, далеч по-свързани с ДПС. A Р.е твърд, пази своите." - с дата на публикуване- 27.07.2020 година), че „инсталирането на К. на ръководен пост в Е.б.за в.и р., блокира реални ползи за Б.. от банката" са обидни и неверни. По отношение на изнесените твърдения за „съпричастността“ й в казуса с фалита на застрахователната кампания „Олимпик", както и относно твърденията за получени авоари от „К. Т. Б.“ излага, че тези твърдения съставляват клевета и не отговарят на обективната истина. Посочва, че съобразно чл. 13 от Закона за К.за ф.н. изрично са регламентирани както правомощията на Комисията като колективен орган, така и правомощията на председателя и заместник-председателите, които именно ръководят съответните ресори и изпълняват функции по надзор и контрол върху съответните направления. Председателят има основно представителни и ръководни функции по отношение на Комисията като институция- държавен орган. Освен лице с представителна власт и ръководни функции председателят на Комисията се явява самостоятелен административен орган, но само и единствено, когато издава актове за установяване на публично държавно вземане и в случаите, когато се реализира административно производство по налагане на административни наказания и принудителни административни мерки съгласно Закона за К.за ф.н., както и съгласно Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Посочва, че извън прерогатива на председателя стои текущият надзор и контрол относно статута и дейността на застрахователните дружества и в частност относно дейността на клона на чуждестранното застрахователно дружество „Олимпик". Заместник-председателите на Комисията са всъщност самостоятелните надзорни органи, пред които се провеждат производството по издаването на лицензии, разрешения и одобрения, те осъществяват контрол върху текущата дейност на регистрирани дружества- по тяхно предложение Комисията в качеството и на колективен орган отнема лицензии и разрешения, заличава лица от регистъра на КФН, назначава квестори, налага принудителни административни мерки. Ищцата заявява, че с  оглед установената структурна организации, изнесените в електронния сайт на ответното дружество твърдения, че именно тя е пряко отговорна за „фалита на пирамидата Олимпик“, не почиват нито на законови норми, нито на установени и проверени факти. Намира, че аналогична хипотеза е развита и по отношение на „чутовния скандал с КТБ, получените суми, и тяхното недеклариране в Сметната палата и пред органите на НАП“. Във връзка с изнесената информация е извършена проверка, като от становището на председателя на Бюджетната К.в Народното събрание госпожа М.С., „нито К.К., нито съпругът й са притежавали акции или облигации, депозити или кредити, както и не са получавали никакви парични суми от КТБ.". Сочи, че самата госпожа С.квалифицира тези твърдения като „неверни“ и пояснява, че публикуваният от синдиците на КТБ списък по чл. 62 (12) т. 6 от Закона за кредитните институции, се отнася за суми, платени от КТБ към „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Името на госпожа К. присъства в този списък, защото нейният съпруг Б.Г.е притежавал 5 (пет) акции, придобити чрез Българска Фондова Борса -София АД и 250 акции на Енерго-Про продажби, също придобити на Българска фондова Борса - София АД. Тези акции са били описани в декларация с входящ номер Ф44/07.03.2013 г., подадена в Сметната палата. В периода, когато г-жа К. не е била заместник-министър, не е била публична личност и съпругът й е продал тези акции и те вече не са негово притежание и тя не е била длъжна да подава декларация до Сметната палата". Излага, че в през последните години, в които не е заемала висши държавни длъжности, всички, депозирани от нея декларации пред Сметната палата, са проверени не само от органите по приходите, но и от ДАНС като не са установени несъответствия по отношение на доходи, имоти, акции и парични наличности по банкови сметки. Посочва, че всички изнесени от ответното дружество твърдения освен недостоверни, са и израз на една медийна агресия, целяща да внуши на обществото, че тя, в качеството си на публична личност, лишена от съответен образователен ценз и при липса на професионален опит, демонстрира поведение и стандарт на живот, несъвместими с основни морални принципи и етични норми, а именно да се носи отговорност във връзка с изпълнявани служебни задължения, да не се получават неследващи се материални облаги по време не изпълнение на служба, да не се укриват данъци или да се декларират притежавани активи. Освен горното подчертава, че всички статии са придружени с нейни снимки, като така се цели да не остане съмнение в обществото, че твърденията касаят именно нея. Ищцата посочва, че в резултат от проявеното противоправно и виновно поведение на служителите на ответното дружество са й причинени значителни неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД. В тази връзка навежда, че и тя, и семейството й са били злепоставени в обществото, като били накърнени доброто й име и авторитета й в обществото и в професионалната й среда. В резултат от това тя станала неконтактна, избягвала своите близки и познати, изпитвала постоянен стрес от публикациите по неин адрес. Сочи, че по естеството си всички изнесени неверни и обидни твърдения в процесните статии са довели до негативна оценка за нея от страна на обществото и на близките и приятелите й, като са повлияли отрицателно и на общуването вътре в семейството й. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ******, оспорва предявения иска по основание и размер. Навежда, че в посочените статии ищцата не е наречена „калинка“, а е изложено твърдения, че депутатите я определят като такава. Освен това в тях е изложено личното мнение на авторите и тяхната оценка за определени действия и събития, като фактите, засегнати в публикациите, са публикувани и от много други медии. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за производството.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235  от ГПК, намира за установено следното:

В исковата молба  ищецът представя копия от печатни материали, относими към иска.

Представена е автобиография на ищцата К.К.- Г. с посочен професионален опит, образование и квалификация, езикови умения.

Ответникът е представил копия от статии на Нюз.бг „ КФН си измива ръцете с А., убедена Н." и „ К.К. поема финансовия надзор" и на БТВ новините „Председателят на КФН К.К. депозира оставката си", с които установява твърденията си в отговора  на ИМ, че изложените факти по отношение на ищцата са отразявани и в други медии, като се цитират и изказвания на народни представители по темата.

От заключението на СПЕ се установява, че в резултат на процесиите публикации в психологичен план при ищцата са били породени интензивни отрицателни преживявания (на обида и възмущение, накърняване на обществения образ и професионална репутация, недоверие и социална изолация, разстройване на близкия кръг на съотнасяне, напрегнатост и потиснато настроение), оформящи трайни негативни емоционални състояния и обуславящи психосоматичен дискомфорт (нарушения на съня, усещания за намалена енергия, намален апетит и стомашни проблеми, сърцебиене). Тези състояния са довели до значителна загуба (разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата й адаптивност. Не се констатират данни за тревожност или депресивност в смисъла на клинично изразено разстройство, което да определя трайна дезадаптивност.

Събрани са гласни доказателства.

Свидетелят на ищцата М.Т.Г.сочи, че с К.К. се запознали през 2016 година, когото бил прехвърлен от К.за защита на конкуренцията в К.за ф.н. (КФН). К. по това време била п.на К.за ф.н., а той започнал като директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокола“ във въпросната комисия. Тяхната работа била в поддържане на връзки с всякакви външни публики, бизнес организации, които подлежали в регулативните задължения на комисията, поддържане на връзките с гражданите, с особен акцент поддържане връзките с журналистите, също така и протокола. Имали един единствен случай, това били поредица от публикации в електронната агенция ПИК, които разпространявали абсолютно неверни и крайно заблуждаващи манипулативни факти относно дейността на К.К.. В задължението на неговата дирекция влизало изготвяне на преглед на печата. Най-често в този преглед на печата се разпространявал първо на вътрешната страница на комисията и така достигал до всички служители на комисията, а отделно от това се изпращал по имейла на заместниците – на ръководното тяло на комисията и на председателя на КФН. В повече случай посредством тези прегледи на печата, те виждали какво е написала Агенция ПИК. Посочва за  случай, при който комисията била придобила от Агенция „Митници“ безплатно един автомобил „Порше“, който бил на възрастта над 10 години и не представлявал някаква особена стойност, но Агенция ПИК на няколко пъти се опитала да внуши колко скъп, луксозен автомобил е даден на разположение на председателя на КФН и в опита си да убеди в това били снимали едно изключително луксозно порше, но се оказало, че това е поршето на жената на известния боксьор К. П.. След като се наложило да пуснат официално опровержение на сайта на комисията, те променили изображението, но така или иначе много хора го били видели вече. Твърди, че ответникът никога не е влизал в контакт с тях. Изтъква, че  с идването си в КФН бил изградил изключително ясни и много гъвкави механизми за работа с журналистите. Те имали възможност по телефон или по имейл 24-часа в денонощието да задават свои въпроси. Въпросите публикации в ПИК не били подписани и той не знаел с кого би могъл да контактува. Нито един път през тези близо три години, през които работел в комисията, никой от Агенция ПИК не е влязъл в контакт с тях-нито по телефон, нито по имейл, нито по друг някакъв начин. Твърди, че ищцата К. била изключително притеснена, защото тези статии оронвали престижа й пред служителите на КФН и пред външните публики. Дори се случило така, че започнала да пуши цигари. Особено притеснена била, когато в една от публикациите се появило снимано детето й, което е малолетно( или непълнолетно). Тя била изключително притеснена, защото това започнало да рефлектира върху семейството й. Била подтисната, напрегната, нервна. Изтъква, че ищцата К. е амбициозен човек, много подготвен, изградил кариера от обикновен експерт до някакъв висш държавен управленец и хвърлянето на безпочвени обвинения срещу нея я потискали. Била непрекъснато изпадала в ситуация на напрежение, напрегната, видимо се променило поведението й, реакциите й. Била напрегната и нервна няколко месеца, защото тези публикации продължавали в най-неочаквано време, понякога публикациите излизали рано сутрин, понякога късно вечер. Късно вечер се е чувал с нея единствено и само във връзка с публикации в Агенция ПИК. Сочи, че пуснали поредица опровержения във връзка с публикациите в ПИК, които публикували на официалния сайт на комисията, едно от които било, че К.К. има намерения да съди Агенция ПИК. Изтъква, че нееднократно в други медии са чели публикация за К.. Твърди, че регулирали няколко бизнес сектора, когато е имало критични публикации, обаче те се основавали на факти и не се основавали на личностни нападки.

Свидетелят М.К.И.познава ищцата К. от 2016 г., когато запознала работа в КФН като главен секретар. Твърди, че почти на ежедневна база е общувала с К., тъй като естеството на работата било такова. Изтъква, че ищцата е един професионалист, който е изключително точен, коректен, много принципен човек. Имало доста публикации в този период, като най-засилени били в края на 2018 г., когато започнали публикации с видимо невярно съдържание, оронващи авторитета на К. и в частност и на самата КФН, тъй като К. била в качеството й на председател. Най-много й е направело впечатление публикациите на ПИК, в които я наричали „калинка“, нещо което звучало абсолютно във въздуха. Тя видимо изглеждала доста притеснена, това много я натоварвало, станала доста напрегната, затворила се в себе си, подтисната. Направило й впечатление, че видимо отслабнала за много кратко време, променила се като излъчване, като настроение, била определено подписана, притеснена, затормозена, въпреки че се опитвала да прикрива и да спести на останалите колеги това своето притеснение. Сочи, че публикациите в ПИК основно я притеснявали. Публикациите в останалите медии, въпреки че е имало критики към нея, не е имало обидни квалификации, което професионално и като личност да я засегне.

Третият свидетел на ищцата С.В.Г. познава К.К. от 1998 година. С нея са в добри приятелски отношения години наред. Разбрал за публикациите в края на 2018 година, бил в Холандия и се върнал по Коледните празници и от съпруга на К.К. разбрал за тези публикации. Тогава прочел публикациите, разговарял и със съпруга й, и с нея по телефона. Тя била изключително разстроена, основният мотив бил: как може да се публикуват въпросни неверни твърдения. Тя му казала, че това е било поръчкова атака, последователни били и имали идея характер на очерняне. Останал с впечатление, че ищцата била изключително разстроена. Твърди, че е запознат  с дискусията, водена в парламента по повод нейното назначаване за п.в комисията, но не е чул коментари относно нейните професионални качества, още по малко обидни квалификации.

Свидетелят на ответника Ч.И.Н.работи в „ММ М.” и е отговорен секретар в М.та. Известно му е името К.К. Г., тя е бивш п.на Комисията за ф.н., била заместник-министър на финансите, знае е от публикации, знае е от новини, от медиите. Знае, че е противоречива личност, че предсрочно са я освободили от Комисията за ф.н., защото имало скандали около нейното име, свързано например със Застрахователна компания Олимпик, която фалирала, и тогава вече от Народното събрание в изказвания се казвало, че самата госпожа си е измила ръцете със заместника Р.А., защото не е могла да се справи със задълженията, които има. По медии, новини по БТВ, се говорило, че тя е имала конфликт на интереси с някакви акции, пари, когато е била заместник-министър, електроразпределителни дружества е имала, които не са били декларирани. Знае, че кара луксозни автомобили, сама си е вдигнала заплатата на 13 158 лв.,  което било оповестено в медиите. Не може да каже какво е завършила, но нейната компетентност ясно говорила, че не е достатъчно добра. Първо в Народното събрание се говорело, че тя може да е поредната калинка, която ще изгори при тези проблеми, които настъпват в администрацията на държавата. Застрахователна компания, която фалирала, сочело, че, ако си компетентен и знаеш, няма как да се допуска това нещо. Резултати показвали, че не е достатъчно компетентна. Нейната функция в застрахователната компания е била контрол върху дейността й, макар че е чужда компания, имало офиси на територията на Б.., но ищцата не е осъществявала достатъчен надзор. Виждал е К.К. по телевизията. Лично не се е запознавал с нея. Изтъква, че ищцата е санкционирана, като е уволнена и премахната предсрочно от Комисията за ф.н.. Не е виждал фишове за заплати на К.К., но знае, че тя официално е декларирала, че взима 13 148 лв. заплата. Сочи, че през 2018 г. и 2019 г. работел в „ММ М.“.

 Други относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещуП.Н.“ ЕООД, е основателен.

Страните не спорят, че ищцата е лице с широка обществена популярност към релевантния за спора момент.

Не спорят, че дружеството-ответник е издател напроцесните публикации, за чието съдържание ищцата търси обезвреда.

Спорен по делото е въпросът налице ли е противоиравно поведение, претърпяна вреда и причинна връзка помежду им.

Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения.

Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото.

Нормата на чл.39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.

При така очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се касае за превратно упражняване на горепосочените права или свободата на мнение не е използвана, за да вреди на доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на разпространяване на информация се упражнява надлежно и съответно не е налице противоправност при изразеното мнение или разпространена информация.

При преценка основателността на предявения иск следва да се съобрази също така, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че процесните публикации с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос,  обективира и твърдение за конкретни злепоставящи факти за ищцата, като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.

От представените с исковата молба многобройни писмени доказателства се установи, че сочените от ответника  в процесните публикации факти са неверни, необективни факти, взаимствани от други журналистически публикации и разследвания, по които има достатъчно даказателства, че са неверни. Позорните и клеветнически изявления  се доказват в процеса от писмените и гласни доказателства.

Според чл.40 от Конституцията на Република Б.. свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана, това е функцията на медиите. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл.40, ал.1,  чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република Б.., но правото на ответника да извършва тази публикация не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на ищцата- чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани.  3аписаната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права/ В този смисъл р № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 430/09 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Въз основа на доказателствата и анализа им съдът приема за установени твърденията на ищцата по исковата молба. Доказано е негативното отражение на публикацията върху личния живот на ищцата и претърпените от нея неимуществени вреди. Настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на СПЕ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Разгласените с процесните публикации обстоятелства за ищцата са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата по делото  в тази връзка не са убедителни с оглед многобройните доказателства представени от ищцата, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на разгласените относно ищцата позорни обстоятелства, което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и с оглед на това макар и неистина оправдават противоправността на деянието на ответника. Издателят и авторът на невярна и клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика, да проверят достоверността на източниците си, едва когато установят тяхната обективност да възпроизведат изнесените от тях факти и обстоятелства и  тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на засегнатия.

С оглед на изложеното съдът намира, че по отношение на ответника са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за уважаване на претенцията -причинени вреди на физическо или юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо лице, на което да е възложено извършването на определена работа от страна на ответника, причинна връзка между вредите и това поведение, както и противоправното и виновно действие на това физическо лице да е било извършено при изпълнението на така възложената работа или във връзка с нея.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. По делото не е установено влошаване на здравословното състояние на ищцата. Свидетелите на ищцата възпроизвеждат свои възприятия, че ищцата е била разстоена, потисната, отслабнала видимо, раздразнителна, затворена в себе си, пропушила цигари, но те не са меродавни за установяване на медицинския й статус. Заключението  по СПЕ установява по безспорен начин, че в резултат от процесните публикации в психологичен план при ищцата са били породени интензивни отрицателни преживявания (на обида и възмущение, накърняване на обществения образ и професионална репутация, недоверие и социална изолация, разстройване на близкия кръг на съотнасяне, напрегнатост и потиснато настроение), оформящи трайни негативни емоционални състояния и обуславящи психосоматичен дискомфорт (нарушения на съня, усещания за намалена енергия, намален апетит и стомашни проблеми, сърцебиене). Тези състояния са довели до значителна загуба (разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата й адаптивност. Не се констатират данни за тревожност или депресивност в смисъла на клинично изразено разстройство, което да определя трайна дезадаптивност. При това положение и като се съобрази с практиката на САС да намалява определените от първа инстанция обезщетения при този род дела, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 5 000лв. е справедливо по размер, за колко искът следва да се уважи, а за останалата част като неоснователен да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетението. Претенцията за лихва обаче е релевирана от датата на завеждане на исковата молба и с оглед диспозитивното начало съдът следва да я присъди от тази дата- 28.09.2020г.

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от иска. С оглед уважената част от иска ищцата има право на 488.33лв. от направени 2930лв. С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 1250 лв. от направени 1500 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно- същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, още повече, че в почти същия размер е и платеното адвокатско възнаграждение и на ищцовата страна След компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 761.67 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                             Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА П.Н.“ ЕООД, ЕИК ****** със съдебен адрес:*** чрез адвокат Е.В. от САК,  да заплати на К.Д.К. – Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 101, на основание  чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на публикуване и разпространение на обидни квалификации и клеветнически данни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-28.09.2020 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

          ОСЪЖДА К.Д.К. – Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 101,,  да заплати на П.Н.“ ЕООД, ЕИК ****** със съдебен адрес:*** чрез адвокат Е.В. от САК, основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 761.67 лв. (след компенсация).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                                         

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: