Р Е Ш Е Н И Е №
697
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева,
като разгледа АНД № 513/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16-002712/10.01.2020 год. издадено от *********
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Енте Сървисес“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Пролет“ №
2, представлявано от управителя И. Ю. М. , на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят
по съображения, изложени в жалбата и
чрез процесуалния си представител –***. Д. /преупълномощена/, моли съда да отмени
процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата
страна – Дирекция ”ИТ” Пловдив – редовно призована се представлява от ***. Т. , която излага становище за безспорно доказано
нарушение и пледира обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендират се
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
поисканите разноски от другата страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е
неоснователна.
На 03.12.2019г. в
Дирекция „ИТ“ – Пловдив била извършена проверка по документи от св.Д.Т.Б. ***,
на „Енте Сървисес" ЕООД. От представените документи, изискани с призовка
по чл.45, ал.1 от АПК от 29.11.2019г. с № ПР 1937280, е установено, че от
страна на работодателя „Енте Сървисес" ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район „Централен", ул. „Пролет" №2, в
указания срок - до 15.11.2019г., както и до момента на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение на 03.12.2019г., не е изпълнено
даденото задължително за изпълнение предписание под т.16 от протокол за
извършена проверка с изх.№ ПР1928097/23.10.2019г., а именно: „За положения труд
за времето на командироване в Белгия в размер на общо 712 работни часа от
01.11.2018г. до 31.05.2019г. на работника Й. Д. К. работодателят да начисли и изплати основно
трудово възнаграждение в размер не по-малко от 8992,56 евро бруто /17589,45
лева/, в съответствие с минималната ставка за заплащане, установена за същата
или сходна работа в приемащата страна Белгия, в изпълнение на разпоредбата на
чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във връзка с чл.6,
ал.3 от същата наредба".
При така
направените констатции, св.Б. съставила
АУАН № 16-002712/03.12.2019г. срещу „Енте Сървисес“ ЕООД за извършено
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Нарушението е установено на база заверени копия на: Протокол ПР 1928097/23.10.2019г.; призовка ПР
1937280/29.11.2019г., връчена на упълномощения представител на дружеството И.
Х. К. ; индивидуални фишове за заплата за месеците ноември и декември 2018г. и
за месеците януари, февруари, март, април и май 2019г. на Й. Д. К. ; платежни
нареждания за заплати, изплатени по банка за периода ноември 2018г,- месец май
2019г. включително за Й. Д. К. ; ведомост за месец май 2019г. за работниците и
служителите в дружеството;
обяснение от управителя на дружеството Изет М. ; пълномощно с
рег.№7007/14.05.2019г. на И. Х. К. .
Въз основа
на съставения АУАН, било изготвено атакуваното НП.
Тази
фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства, както и гласните такива – показанията на актосъставителя Б., която потвърждава
авторството на АУАН и направените в него
констатации.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, които намира за логични,
последователни, достоверни и съответстващи на събраните по делото писмените
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено
извършеното от страна на жалбоподателя „Енте
Сървисес" ЕООД, в качеството на работодател,
нарушение, изразило се в неизпълнение задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, дадено под т.16 от протокол за извършена проверка с изх.№
ПР1928097/23.10.2019г., за който срокът за
изпълнение бил до 15.11.2019 г. Категорично се установява и от показанията на
актосъставителя, и от приложените писмени доказателства, че към тази
дата и към съставяне на АУАН, работодателят не е изпълнил
предписанието „За положения труд за времето на командироване в Белгия в
размер на общо 712 работни часа от 01.11.2018г. до 31.05.2019г. на работника Й.
Д. К. работодателят да начисли и изплати
основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от 8992,56 евро бруто
/17589,45 лева/, в съответствие с минималната ставка за заплащане, установена
за същата или сходна работа в приемащата страна Белгия, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във
връзка с чл.6, ал.З от същата наредба".
От показанията на свид.
Б. се установява, че информация, относно законоустановената почасова ставка на
заплащането е налична на официалния сайт на белгийската администрация, като за
съответния бранш на командированото в Белгия лице е определен размер на минималната
почасова ставка от 12 и нещо евро на час.
Установява се, че начисления и изплатен от страна на работодателя размер на
основно трудово възнаграждение е в размер по-нисък от предвидения размер на минимланите ставки за плащане, установени
със същата или сходна работа в Белгия.
От страна на
дружеството не са изплащани суми в по-голям размер от минимално
предвидените за извършваната работа, тъй
като сумите включват, освен начислената сума за основно възнаграждение, но и
начисляване/ изплащане на допълнително трудово възнаграждение без постоянен
характер.
Ето защо неоснователни
са наведените в тази посока възражения от страна жалбоподателя.
Съдът не споделя
твърдението на жалбподателя, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като сочената норма касае нарушение, което
може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
този кодекс и в резултат на което не са настъпили вредни последици за работници
и служители. Фактологията на събитията обаче категорично сочи, че нито
нарушението е било отстранено веднага след установяването му, нито към датата
на съставяне на акта.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото обществената опасност на установеното нарушение не се отличава от
типичната такава за нарушенията от този вид.
Ето защо
правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбподател, като е наложено
наказание по реда на чл.415, ал.1 от КТ, която норма се явява и санкционна, а
именно – имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер 1500 лв.,
поради което не подлежи на редуциране от страна
на съда.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени на процесуални
правила, които да наложат отменяване на наказателното постановление.
Съдът
счита, че атакуваното НП е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този
изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002712/10.01.2020 год.
издадено от ********* на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на
„Енте Сървисес“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Пролет“ № 2, представлявано от управителя И. Ю. М. ,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
лева за нарушение на разпоредбите на чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Енте
Сървисес“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Пролет“ № 2, представлявано от управителя И. Ю. М. ,
да заплати разноските по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК