№ 3582
гр. С., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110126950 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявило срещу С. Л.. К. и К. Д. Д. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1037,67
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г.
до м. 04.2018 г. в имот с абонатен номер 100211, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 175,25 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2018 г. – 17.03.2021 г., дължими от ответниците разделно при равни квоти по
½ част за всеки от тях.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, поради което претендира и мораторна лихва. В молба, подадена преди
открито съдебно заседание на 01.10.2021 г., поддържа исковете, заявява, че предпоставките
за тяхното уважаване са били налице, но в хода на процеса ответниците са погасили дълга в
пълен размер чрез плащане, поради което и доколкото са дали повод за завеждане на делото
претендира и разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците, които признават дължимите суми, като твърдят, че са погасили задълженията в
1
хода на процеса и представят доказателства за това.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. ..5 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответниците в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в
тяхна тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответниците са дали повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не
защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане от ответниците, извършено на
01.07.2021 г., след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на техен
пълномощник на 26.25.06.2021 г. (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от
05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на
ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
(лист 46) от делото, определена с разпореждане на съда в минималния размер по чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) – 50 лева по исковете срещу всеки ответник. Страната е заявила с
исковата молба и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
Както се установява от представения и приет като писмено доказателство касов бон
на лист 57, обаче, след образуване на делото ответниците са извършили плащане на сумата
общо в размер на 1325,89 лева, която включва освен главницата и лихвата, и съдебните
разноски по делото (ред 3 от представения касов бон), определени като дължими от ищеца в
деня на плащането и с неговото извършване ответниците са погасили изцяло и
задължението за разноските по делото.
Ето защо разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК...... със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Я.“ № .. Б, срещу С. Л.. К., ЕГН **********, и К. Д. Д., ЕГН
**********, и двамата с адрес в гр. С., район „Т.“, ул. „Л.А.“, бл. .., ВХ..., ет. 6, АП.., искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност при равни квоти сумата
от 1037,67 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2018 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ
се в гр. С., район „Т.“, ул. „Л.А.“, бл. .., ВХ..., ет. 6, абонатен номер 100211, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 175,25 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода 15.09.2018 г.
– 17.03.2021 г., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса на 01.07.2021
г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, като трето
лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК......
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3