№ 3882
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110131155 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 31155 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 265860/18.12.2020г. на
РС-Враца, подадена от „***“ ООД срещу „***“ ЕООД във връзка със Заповед
за изпълнение от 02.03.2020г., издадена по ч.гр.д. № 60272/2019г. на СРС.
Образуваното гр.д. № 3486/2020г. на РС-Враца е прекратено и изпратено по
подсъдност на СРС.
Ищецът "***" ООД чрез управителя си М.А. е предявил против "***"
ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1
ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
същият дължи на ищеца, както следва:
19598,16 лева, представляващи дължимо арендно плащане за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. по Договор за аренда
на земеделска земя от 04.07.2012г. и Анекс № 217/26.05.2016г.
(нотариална заверка от 31.05.2016г.) за нива с площ от 8,052дка (имот №
060010), нива с площ от 136,096дка (имот № 065012) и нива с площ от
19,170дка (имот № 030017), находящи се в землището на село З., община
В., област Монтана;
3587,55 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата
за всяка стопанска година, а именно: за стопанската 2015/2016г. -
1858,19 лева за периода 01.01.2017г.-21.10.2019г., за стопанската
2016/2017г. - 1195,85 лева за периода 01.01.2018г.-21.10.2019г., за
стопанската 2017/2018г. - 533,51 лева за периода 01.01.2019г.-
21.10.2019г.
Ищецът твърди, че има качеството на арендатор по Договор за аренда
на земеделска земя от 04.07.2012г. и Анекс № 217/26.05.2016г. (с нотариална
заверка от 31.05.2016г.) за нива с площ от 8,052дка (имот № 060010), нива с
площ от 136,096дка (имот № 065012) и нива с площ от 19,170дка (имот №
030017), находящи се в землището на село З., община В., област Монтана.
Тези права ЕТ "М.А. - *** - Ю.К." придобил посредством Договор за
продажба на наследство от 28.06.2016г. Едноличният търговец се снабдил и с
нотариален акт за тях. В последствие ищецът с договор по чл. 15 ТЗ закупил
търговското предприятие на едноличния търговец и така придобил и правата
по договора за аренда и анекс към него. Арендаторът "***" ЕООД следвало
да заплаща рента в размер на 40,00 лева на декар с падеж не по-късно от 45
дни, считано от 31.12 на изтеклата стопанска година. За всяка от трите
стопански години се дължали по 6532,72 лева, които не били платени. Тъй
като липсвало плащане на падежа, то се дължала и законна лихва за забава.
За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща
представител или се представлява от управителя си М.А. и адв. Л..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕООД чрез адв. Р. Т. -
АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 267416/23.04.2021г. на
РС-Враца, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
2
искът за арендно плащане за 2015/2016г. е неоснователен, тъй като
дължимите суми били изплатени на арендодателите - съсобствениците на
имотите. Твърди се, че собствеността върху тях била възстановена по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на Ванчо Флоров Барболов. Що се касае за другите
две години, то на 16.08.2016г. по инициатива на ЕТ "М.А. - *** - Ю.К." било
вписано прекратяване на договора за аренда. "***" ЕООД от своя страна
завело дело, като с решението си съдът установил, че между страните е
налице арендно правоотношение, като било отменено вписването на
прекратяването на договора. Това съдебно решение било потвърдено на
въззивна инстанция и вписано на 06.03.2019г. Действието на вписването било
занапред. От влизане в сила на решението договорът продължавал да действа,
но занапред. В периода, докато се водело делото, договорът бил прекратен.
Затова и за ответника по настоящото дело нямало правно основание да плати
търсените суми за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. Наред с това "***"
ЕООД не било ползвало процесните имоти през тези години - това се
установявало от сайта на Държавен фонд "Земеделие", където те били заявени
от ищеца и от "***" ЕООД. Тъй като през този период на ответника не било
осигурено спокойно и безпрепятствено ползване на обекта на договора от
арендатора, то се прави възражение за неизпълнен договор. Праводателката
на ищеца С.Ф.Г. била един от съсобствениците и притежавала малка част от
имотите, а не целите. В насрочените по делото публични съдебни заседания
се представлява от адв. Т. или не изпраща представител, като становище се
изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а предявените с нея искове са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ е за
ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че за процесните имоти е налице валидно сключен договор за
аренда, предвиждащ задължение за плащане на процесните суми, и
настъпването на падежа, че ищецът е придобил собствеността върху имотите,
изпълнил е задълженията си по договора за аренда да предостави ползването
на имотите, като е изпълнил задължението си да уведоми ответника за
смяната в собствеността (чл. 17, ал. 3 ЗАЗ). В тежест на ответника е да
установи заплащането на претендираните суми за главница. По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест е на ищеца, който следва да докаже наличие на
парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата на
длъжника. В тежест на ответника е да докаже факта на плащането или
обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка
от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
3
Видно от представеното заверено копие, на 04.07.2012г. между С.Ф.Г.
/чрез представител/ и „***“ ЕООД е сключен Договор за аренда на земеделска
земя, находяща се в землището на село З., община В., а именно - нива с площ
от 8,052дка (имот № 060010), нива с площ от 136,096дка (имот № 065012) и
нива с площ от 19,170дка (имот № 030017), находящи се в землището на село
З., община В., област Монтана, вписан в Службата по вписванията в град Л. с
вх. № 5585/12.07.2012г. Договорът е сключен за срок от седем години при
рента от 30,00 лева на декар, платима от 01.10 до 31.12. за изтеклата
стопанска година, но не по-късно от 45 дни от крайния срок. С Анекс, вписан
в Службата по вписванията в град Л. с вх. № 3702/17.06.2016г., рентата от
стопанската 2015/2016г. нататък се увеличава на 40,00 лева на декар, като
срокът на договора за аренда се продължава до 2049 година.
С Решение № 279866/28.11.2017г. по гр.д. № 70068/2015г. на СРС, І ГО,
29 състав, е прието за установено, че между „***“ ООД, легитимиращ се като
правоприемник на арендодателя, и „***“ ЕООД съществува правоотношение
по описания по-горе договор за аренда. Съдът е приел, че едностранното
разваляне на договора от страна на арендодателя, вписано на 16.08.2016г., не
е породило прекратителен ефект досежно договора и същият не е развален.
Поради това и вписването на прекратяването е отменено на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК. Подложено на инстанционен контрол, решението е потвърдено с
Решение от 28.11.2018г. по в.гр.д. № 3647/2018г. на СГС, ІV-А възз.с-в, което
е окончателно. Влязлото в сила решение, на основание чл. 297 и чл. 298 ГПК
обвързва настоящия съдебен състав и страните по настоящото дело, поради
което следва да се приеме за установено, че между „***“ ООД и „***“ ЕООД
е налице облигационно отношение по процесния договор за аренда, като след
постановяване на описаните съдебни актове не са налице обстоятелства,
позволяващи този въпрос да бъде преразглеждан. Доколкото съдът по гр.д. №
70068/2015г. изрично е посочил, че изявлението за разваляне на договора не е
породило прекратителен ефект, то е ирелевантно кога точно това
обстоятелство е признато за установено от съда, съответно вписването на
прекратяването/развалянето е отменено, още повече, че не се касае за трето
лице, различно от страните по делото, което да се позовава на своя
добросъвестност във връзка с вписаните в регистрите данни.
При това положение арендното плащане за стопанските 2015/2016,
2016/2017 и 2017/2018г. е дължимо, като размерът му съответства на
уговорения в договора за аренда. Без значение е, че ищецът е собственик на
1
само / част от имотите. Това е така, доколкото при сключване на договора
30
за аренда през 2012г. от неговия праводател е била в сила нормата на чл. 17,
ал. 4 ЗАЗ в редакция към ДВ, бр. 13 от 2007г., предвиждаща, че, ако
договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, то отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30,
ал. 3 ЗС.
По делото не се установи плащане на рентата нито на ищеца, нито на
някой от съсобствениците или праводателите му. Представените по делото
платежни нареждания не установяват несъмнено, че плащането касае вземане
по този договор и за този имот.
Не се доказа също така и фактът, че ищецът сам или чрез друго лице,
4
различно от ответника, е ползвал дадените под аренда имоти, като по този
начин не е изпълнявал задължението си да осигури спокойно ползване.
Представените по делото разпечатки от извършени в Службата по
вписванията справки не могат да служат за доказателство, че ищецът е
отдавал под наем имотите или ги е ползвал по друг начин. Не справките в
Имотния регистър и Службата по вписванията установяват вписаните там
данни и актове. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в тези
справки, е производна от тази на документите и актовете, в които тези данни
се съдържат и които обективират съответно действие/изявление.
Установяването на съответните обстоятелства следва да става въз основа на
вписаните актове/документи, предоставени по делото от страните по реда на
ГПК, а единствено от справката в Службата по вписванията не е възможно да
се приеме за установено съответно разпореждане или действие във връзка с
имотите. (арг. р.303/14.01.2014г.-гр.д.5179/2013г.-Іг.о.). Разпечатките на
данните от ДФ „Земеделие“ също не установяват несъмнено, че точно през
процесния период ищецът е ползвал лично или чрез друго лице, различно от
ответника, процесните имоти. Автоматичните справки са за най-рано
кампанията през 2017г., като фактът, че ищецът е очертал съответния имот за
подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания не означава
непременно, че за ответника не е била налице фактическа възможност да го
ползва.
Предявените искове за главници са основателни и следва бъдат
уважени в цялост. Доколкото е налице неизпълнено на падежа парично
вземане, то са основателни и исковете за лихви в пълния им предявен
размер, преценен от съда съобразно чл. 162 ГПК и при прилагане на
съответен софтуерен продукт.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
463,71 лева за разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
2240,00 лева за разноски в исковото производство. С оглед защитавания по
делото материален интерес и фактическата му и правна сложност, както и
многобройните проведени съдебни заседания, съдът намира, че заплатеният
адвокатски хонорар от 1770,00 лева не може да се окачестви като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***“ ЕООД, ЕИК
*********, дължи на „***“ ООД, ЕИК *********, както следва:
5
19598,16 лева, представляващи дължимо арендно плащане за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. по Договор за аренда
на земеделска земя от 04.07.2012г. и Анекс № 217/26.05.2016г.
(нотариална заверка от 31.05.2016г.) за нива с площ от 8,052дка (имот №
060010), нива с площ от 136,096дка (имот № 065012) и нива с площ от
19,170дка (имот № 030017), находящи се в землището на село З., община
В., област Монтана;
3587,55 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата
за всяка стопанска година, а именно: за стопанската 2015/2016г. -
1858,19 лева за периода 01.01.2017г.-21.10.2019г., за стопанската
2016/2017г. - 1195,85 лева за периода 01.01.2018г.-21.10.2019г., за
стопанската 2017/2018г. - 533,51 лева за периода 01.01.2019г.-
21.10.2019г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „***“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 463,71 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 60272/2019г.
на СРС).
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „***“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2240,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 31155/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6