РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Р., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500747 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Д. И. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат П. Х.
обжалва решение №1120/05.08.2024г., постановено по гр.д.№2862/2024г. на
Р.нския районен съд, с което е отхвърлено искането и да бъде установено
настъпването на смъртта на нейния близък Б. Х., починал на ********г. в
УМБАЛ „Канев“АД гр.Р. и да бъде разпоредено да се издаде акт за смърт.
Излага оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което молбата да
бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Р. не е взела становище по
въззивната жалба.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Р. счита
1
въззивната жалба за неоснователна.
След преценка на доводите на страните, оплакванията в жалбата
и събраните доказателства по делото, Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Жалбоподателката Д. Т. е предявила пред РРС молба с правно
основание чл.542, ал.1 ГПК, вр. чл.34, ал.1 пр.посл.ЗГР, за установяване факта
на смъртта на Б. Х., гражданин на Г., роден в Б. на ********г., както и за
издаване акт за смърт на лицето. Твърдяла е, че живее на семейни начала
почти 30 години с Б. Х., последните десет от които трайно на територията на
Република Б. в гр. Р., на адрес: ул. В.А. * в неин собствен имот. Отношенията
им били като семейство, с много здрава емоционална връзка, утвърдена през
годините. Тъй като заживяли заедно в зряла възраст не сключили граждански
брак, но тази формалност никога не е влияела на съвместния им живот. На
******** г. в **** часа Б. Х. починал в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД. Б. Х. няма
наследници и единственият му близък човек е тя. Поради неадекватни
действия на администрацията в лечебното заведение едва на ******** г.
издали и и предоставили медицинско свидетелство за смърт. Когато в същият
ден го представила в Община Р., оттам отказали да го приемат и да издадат
акт за смърт с обяснението, че документа не бил на български език. Връщайки
се в лечебното заведение, получила арогантно и грубо отношение от
служителката А.В., която издърпала насила от ръцете и първоначално
издадения документ и след известно време и дала друг, издаден от друго лице
с вписани на български език имената на починалото лице. Никой не и
обяснил, че срокът са издаване на акта за смърт е 48 часа след настъпването на
смъртта. Когато представила новото медицинско свидетелство за смърт,
служителите по гражданска регистрация и обяснили, че срока вече е изтекъл и
не могат да издадат акт за смърт на починалото лице. Междувременно тя била
ангажирала вече погребална агенция, която своевременно е извършила всички
необходими действия по подготовка на погребението, вкл. било подготвено и
гробното място на починалия. През последните години Б. Х. многократно
заявявал пред нея желанието си да бъде погребан в Б., тъй като в Г. той нямал
наследници и близки и това неговото решение през м. февруари 2024г. било
2
оформено писмено и подписано от него. Твърди, че не може да погребе
починалия Б. Х., тъй като не разполага с акт за смърт и не може да изпълни
последната му воля. Твърди, че има интерес от производството, съответно
„черпи права от акта“. Сочи, че „черпенето на права“ може да включва както
имуществени такива, така и защитими от Конституцията и закона лични и
естествени права, извлечени от моралните и етичните ценности, върху които
се гради обществото ни. Правото на всяко лице да бъде погребано според
традициите и религията си е такова човешко право. То, естествено, не може да
бъде претендирано от починалия, а от лицата, които обществото и законите
признават за негови близки. В обичайния случай това са наследниците му по
закон. Но когато починалия няма наследници по закон, това не означава, че
трябва да бъде лишен от достойно погребение. На следващо място, правото на
всеки човек да погребе починалите си близки според своите /техните/ обичаи,
е също основно човешко право. Двамата с починалия са семейни партньори
от 30 години, макар да нямат сключен брак. Между тях е била изградена
такава емоционална връзка, която е напълно идентична с тази между съпрузи.
Подобна връзка не за пръв път бива признава от съдилищата толкова значима,
че да й се придаде правно значение. Така например, в ТР №1/2016 от
21.06.2018 г. по тьлк.д.№ 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК се приема, че правото да
тьрсят обезщетение за неимуществени вреди за причинена смърт на близък
човек имат и лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, ... , ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките“. Именно такава била и връзката между нея и починалия. За нея, да
може да погребе близкия си е право, което трябва да бъде санкционирано със
законовата защита. Тъй като това е предпоставено от снабдяването с акт за
смърт на починалия, без който не може да се извърши погребение, то от
издаването му тя ще черпи права, т.е. тя е легитимирана да подаде молбата по
чл.542, ал.1 ГПK. Отделно от това, починалия дори изрично я е овластил да
извърши погребението му, оставяйки й писмено волята си за това. В момента
тя е принудена да заплаща по 30 лв. на ден - такса за съхранение на тленните
останки на дългогодишния й партньор, до издаването на необходимия
удостоверителен документ за всяко починало лице, а именно - акт за смърт.
Община Р. е взела становище за недопустимост на молбата, доколкото
3
молителката не черпи права от този факт, алтернативно, ако съдът приеме, че
е допустима, счита същата за основателна.
Районна прокуратура –Р. не е взела становище по молбата.
С обжалваното решение районният съд е приел, че починалият Б. Х. не е
български гражданин и не притежава личен номер на чужденец. Приел е, че
твърденията на молителката, че Б. Х. дългосрочно или постоянно пребиваващ
чужденец в Република Б. се опровергава от справка вх.№21002/12.07.2024г. на
МВР, ОДМВР-Р., група „Миграция“, както и че нямал наследници по закон.
По отношение на представеното „завещание“ е изложил съображения,
касаещи процедурата по обявяване на завещание. В решаващите мотиви по
отношение допустимостта на молбата, съдът е приел, че молителката няма
качество на заинтересовано лице по смисъла на чл.542 ГПК, но я е отхвърли
като неоснователна.
Решението е неправилно.
Според разпоредбата на чл.542, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че
известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ,
съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да
бъде съставен или съставеният е унищожен или изгубен, без да има
възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт,
може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е
необходимо да разпореди да се състави съответния документ. В чл.543 ГПК е
посочено, че в молбата се посочва: 1. с каква цел молителят иска да бъде
установен съответният факт; 2. причините, поради които не е съставен
документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за
установяването на които се представят официални документи; 3.
доказателствата за подлежащия на установяване факт.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В.Д., от
показанията на която е установено, че се познава с Д. Т. от детските им
години, узнала 2003-2004г. от баща и и брат и, че Д. живее в Г.. Възстановили
контактите си през 2014г., тъй като живеят в един квартал и се виждат. Знае,
че Д. живее на семейни начала с Б., гостували си взаимно семейно, заедно с
нейния покоен съпруг. Отношенията на Д. и Б. били прекрасни, те живеели
като семейство, в началото се разхождали и с колелета. И двамата получавали
хубави пенсии, живеели си разкошно, двамата покривали консумативните
4
разходи. Когато Б. здравословно се влошил Д. полагала много грижи и усилия
за него, направила в банята различни приспособления, за негово удобство.
Знае, че двамата са живеели заедно 20 години в Г. и после 10 години в Б.,
върнали се тук заради климата и заради Д., защото той нямал никакви близки
там. Б. разбирал всичко на български език, но му било трудно да говори и Д.
му помагала, той много харесвал град Р., на последния си рожден ден казал, че
иска да бъде погребан тук по християнски обичай. Установява, че през десетте
години не е виждала негови близки и роднини да идват тук, защото той нямал
такива.
Настоящия състав намира, че въззивницата, молител в
първоинстанционното производство е от кръга на лицата, които черпят права
от установяване на факта на смъртта на Б. Х..
От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаната свидетелка В.Д. се установява, че молителката Т. и Б. Х. са
живеели на семейни начала повече от тридесет години, последните десет от
които в град Р.. Живеели са в собствено жилище на молителката, имали са
общо домакинство, общи финанси, подпомагали са се взаимно, имали са и
силно изградена емоционална връзка. Х. е имал права на здравноосигурено
лице, бил е адресно регистриран на 02.10.2014г. в отдел „Миграция“ на РДВР-
Р. на адреса на молителката. Упълномощил е на 09.02.2021г. Т. да го
представлява генерално пред Дирекция „Социално подпомагане“, „Социални
грижи“ с права да подава и подписва документи, както и да получава помощи,
които му се полагат.
Безспорно, както бе посочено, те са съжителствали на семейни начала
дълги години, последните десет в Република Б. в гр.Р.. Имали са силна
емоционална връзка, Х. е напуснал Родината си и двамата са се установили
заедно в град Р., където на ********г. той е починал в болнично заведение.
Поради късното издаване на съобщение за смърт от УМБАЛ „Канев“АД в
резултат на възникнали административни неуредици и предаването му на
молителката, от Община-Р. не е издаден акт на смърт, поради пропускане на
срока от 48 часа /чл.54, ал.1 ЗГР/.
Понятието „семейство“ по смисъла на чл. 8 КЗПЧОС не се ограничава
само до отношенията, основаващи се на формален брак и може да обхваща и
други фактически „семейни“ връзки, при които страните живеят заедно, без
5
брак, тъй като чл. 8 от КЗПЧОС урежда две самостоятелни права – на брак и
на семейство, като второто може да се реализира и чрез фактическо
съжителство. Безспорно с оглед тази дефиниция фактическото съжителство
следва да бъде под закрила. Разпоредбата на чл.13 ЕКПЧ гарантира правото на
ефективна правна защита, в случаите, когато са нарушени основните права и
свободи на човека. Ето защо, настоящия състав приема, че доколкото
починалия има естественото право да бъде погребан, а молителката Т.-
моралното право и задължение да погребе мъжът, с когото е живяла дълги
години на съпружески начала без брак и с когото са били едно семейство,
както и да изпълни волята му, е легитимирана да поиска установяване факта
на смъртта му.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че Б. Х. е починал
в гр. Р., на ********г. в **** часа в УМБАЛ „Канев“АД. Ето защо този факт с
правно значение следва да бъде установен и разпоредено на Община Р. да
издаде акт за смърт.
Изложените от районният съд съображения, довели до отхвърляне на
молбата са изцяло неправилни, тъй като според чл. 3, ал.1 ЗГР в регистрите на
актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за
всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български
граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на
настъпване на събитието се намират на територията на Република Б.. Какъв е
бил статута на пребиваване на Б. Х. към датата на смъртта му, която е
настъпила в Република Б., гр.Р. е ирелевантно.
Ето защо по тези съображения настоящия състав намира, че решението е
неправилно и следва да бъде отменено и постановено друго, с което молбата
да бъде уважена.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1120/05.08.2024г., постановено по
гр.д.№2862/2024г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че Б. Х. /B.H./, гражданин на Г., роден
на ********г. в гр. Б., e починал на ********г. в **** часа в гр.Р., Република
6
Б..
ПОСТАНОВЯВА Община – Р. да издаде акт за смърт на Б. Х.
/B.H./.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Община-Р. за издаване на
акт за смърт на лицето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7