Р Е Ш Е Н И Е
№ 1262
град Пловдив, 21.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадест и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 119 описа за 2021 година, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от К.Е.Г., с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 01.11.2018г. до 13.01.2021г.
в Арест-Пловдив и Затвор гр.Пловдив, изразяващи се в:
-
За Арест гр.Пловдив, в периода от 01.11.2018г. до 01.02.2019г.
– държан е в пренаселени килии; без постоянен достъп до санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода; без условия за раздвижване;
-
за Затвор гр.Пловдив, в периода от 01.02.2019г. до
13.01.2021г./ датата на подаване на исковата молба/ - липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); в затвора влязъл здрав, но там се разболял от хепатит „Ц“, защото е
държан в помещения с болни от хепатит; не му е давана работа, което прави
престоя му в Затвора-Пловдив еднообразен и скучен, освен това е лишен от
възможността да намали размера на наказанието си; в килите
има дървеници и гризачи.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира направените
по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
В
писмена защита поддържа исковата молба. Редовно призован, К.Г., в съдебното
заседание се представлява от адв. В.С..
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на предявеня иск и счита. Счита, че ако съдът уважи така
предявения иск, то размера му следва да бъде редуциран.
По делото е постъпила справка рег.№ СА-213/08.02.2021г. /л.24/
от Арест-Пловдив, в която се посочва, че ищецът е пребивавал там в периода от
09.11.2018г. до 06.03.2019г. Бил е настанен в открития през месец юни 2009г.
нов Арест-Пловдив, находящ се на територията на
Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ
на задържано лице. През исковия период Г. е бил настанен в килия №127 на ет.1,
с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. Килията е била
оборудвана с три легла, с размери 190/70 см., като две от леглата са
разположени едно върху друго. Помещението е разполагало и с маса за хранене, с
размери 60/60 см. И два броя кръгли табуретки с
диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи, одеала
и възглавници. Чаршафите се изпират ежеседмично в пералните помещения на
Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени
чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните
помещения се поддържа от задържаните в тях лица. Във всяка килия има обособен санитарен
възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата
вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са
по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по
утвърден график, най-малко два пъти седмично. В сградата е изградена система за
диференцирано дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража
ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на
дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с
размери 150/150 см., който има отваряемо
крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на
ареста през зимния сезон и охлаждане през летния.
По сключен договор, в
Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което
по делото са приложени съответните протоколи.
По
данни от становище и таблица /л.44-45/ от Затвора-Пловдив, се установява, че за
К.Г. *** на 06.03.2019г. и към 13.01.2021г. /датата на подаване на исковата
молба/ се намира там.
В този
периоди Г. е пребивавал единствено в приемно отделение на РЦ и спално помещение
№ 35 /трета група/.
Квадратура
на РЦ без санитарен възел 27,04 кв.м.; квадратура на санитарен
възел 2,66 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми
прозореца с размери 0,49х1,20 и 1,00х1,20; размери на прозореца в санитарния
възел 0,34х1,20; капацитет за настаняване на л.св. – 6;
Квадратура
на спално помещение № 35 /трета група/ без санитарен възел 27,91 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; помещението разполага с 1 отваряем прозорец с размери 1,20х1,20; размери на прозореца в санитарния възел 1,20х1,20; капацитет
за настаняване на л.св. – 6;
В
становище и справки от Затвора-Пловдив се посочва, че във всяко спално помещение
е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лиш.св., има постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Помещенията
са добре осветени и разполагат с отваряеми прозорци
за естетствена вентилация
При
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно
бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода.
За
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на
който е назначен лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че
хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта.
На всички
лиш.св. е осигурена възможност да използват банята по.
Предварително утвърден график за разпределение на времето. Топлата вода се
осигурява ежедневно, посредством котел, работещ на въглища, закупен през 2017г.
По
времето на престоя му в Затвора-Пловдив, Г. е включван в групови програми за
въздействие, както следва:
-
От 31.10.2019г. до 12.12.2019г.
– специална групова работа „Истината да
наркотиците“;
-
От 22.10.2019г. до 31.12.2019г. –
културно-информационна театрална постановка.
С Г. са
провеждани беседи и разговори, вкл. за мотивиране за започване на работа. К.Г.
е подавал молби за работа, но не е назначаван, тъй като по прценка
на комисията за конкретните видове работа е имало по-подходящи кандидати. На лиш св. е предлагано да работи в „Обособено производство“,
но същият е отказвал по здравословни причини.
Към
становището са приложени план/препланиране на
присъдата и протоколи за изпълнени обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По
делото е постъпило медицинско становище рег.№2854/02.04.2021г. от д.р.Р.Д.
лекар-ординатор при Затвора-Пловдив, според което Г. няма медицинско досие в МЦ
при Затвора-Пловдив и не го е посещавал за прегледи.
По
делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като
свидетели М.Р.Л. и Н.И.П..
М. Л.,
заявява, че понава Г. от 2018 година. Били заедно и в
ареста, и в затвора. В ареста били заедно 8 месеца, в една килията общо 2-3
човека. В килията в Ареста било тясно, гризачи няма, дървеници и мишки няма, но
има хлебарки. Топла вода сутрин и вечер имало за половин или за един час.
Единствената възможност за раздвижване е било „карето“, престой на открито,
което по закон е не по-малко от час, а в Арест-Плордив
се прави за 40 – 50 минути. В Арест-Пловдив има фитнес зала, в която лиш. св. не се допускат.
Л. и Г.
*** но са, в един отряд и често се виждат. Л. смята, че в килията на Г. са
около 10 човека, а преди това са били по 12, по 11, по 14, под 10 не са били
никога, а килията е не повече от 23-24 кв.м. Дървеници има много и не само при
тях, има и хлебарки. Топла вода не се пуска по килиите. Два пъти на седмица има
баня. Банята е на съвсем отделно место. Осветлението е една лампа на тавана,
която е недостатъчна. Прозорците почват от 2 метра височина и светлината е
високо. Има влага и мухъл, не във всички стаи. Доколкото знае Г. се оплаквал в
ареста от бъбреци, но не му е известно да има здравословни проблеми.
Николай
П. заявява, че познава Г. от близо 3 години. В Затвора не са в една килия, но постоянно
ходя при него. Знае, че в килията на ищеца са били настанени по 10-11 човека. Има
хлебарки, мишки, дървеници. Г. постоянно имал проблеми, алергичен е, има
проблеми с кръвта. Топла вода никога не е имало в килията. Няма как да стане да
се чете спокойно книга или вестник, пълен мрак е. Заявява, че Г. е бил настанен
в помещение с болни от хепатит „Ц“. Всичките били преболедували
туберкулоза, половината са серопозитивни. Медицинското обслужване в
Затвора-Пловдив е под всякаква критика.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периодите от 01.11.2018г. до 13.01.2021г. за
Арест-Пловдив и Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът
по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен
или съдебен акт.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима
презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при
разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43
ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения,
от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на
тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и
проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени
от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези
лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така
конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието
или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г.,
решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България,
решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot
Judgment приложим при наличие на структурни или
системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането
на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за
претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските
затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението,
заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела
във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест
върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
На
първо място, с оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в
обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество за периодите 09.11.2018г. до 06.03.2019г. за
Арест-Пловдив и от 06.03.2019г. до 13.01.2021г.,/датата на предявяване на
исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
Неоснователни
са оплакванията на ищеца по отношение на престоя му в Арест-Пловдив, който се установи,
че е от 09.11.2018г. до 06.03.2019г. От събраните и описани по-горе
доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. На всички задържани под стража ежедневно е осигурявано
време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. По сключен договор, в Арест-Пловдив
по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи.
За посоченя исков периоди от 06.03.2019г. до 13.01.2021г.
/датата на предявяване на исковата молба/ при престоя в Затвора-Пловдив от
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м., с изключение на периодите от 06.03.2019г. до 07.03.2019г.,
от 19.07.2020г. до 23.07.2020г., от 16.09.2020г. до 20.09.2020г. и от 21.09.2020г.
до 22.09.2020г.
Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
През
исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Г. са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието
на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в
Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни
са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период /06.03.2019г. до 13.01.2021г./. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени в Затвора-Пловдив ДДД обработки,
представени са и доказателства, че такива дейности са били договорени,
съответно изпълнени.
Неоснователни
са твърденията на Г., по отношение на здравословното му състояние и
твърденията, че в затвора влязал здрав, но там се
разболял от хепатит „Ц“, защото е държан в помещения с болни от хепатит „Ц“. Видно
от постъпилото медицинско становище от Затвора-Пловдив, Г. няма медицинско
досие в МЦ при Затвора-Пловдив и не го е посещавал за прегледи. Следва да се
посочи, че от страна на ищеца не са представени доказателства за влошаване на здравословното му състояние, за
заболявания или за липса на медицинско обслужване при заявено желание от негова
страна. В тази насока следва да се отблежи, че показанията
на свидетелите са разнопосочни, поради което съдът не ги кредитира.
Съдът
приема за неоснователни оплакванията в исковата молба, че на ищеца не е давана
работа, което прави престоя му в Затвора-Пловдив еднообразен и скучен, а освен
това е лишен и от възможността да намали размера на наказанието си. По времето
на престоя му в Затвора-Пловдив, Г. е включван в групови програми за
въздействие /специална групова работа „Истината да наркотиците“ и културно-информационна
театрална постановка/. Провеждани беседи и разговори, вкл. за мотивиране за
започване на работа. Независимо от факта, че не е назначаван на работа по подаваните
от него молби на лиш св. е предлагано да работи в
„Обособено производство“, но същият е отказвал по здравословни причини, без да
посочи какви са те.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, а именно:
-
Относно това, че от 06.03.2019г. до 13.01.2021г.
/датата на предявяване на исковата молба/ при престоя в Затвора-Пловдив е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м., с изключение на периодите от 06.03.2019г. до
07.03.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г., от 16.09.2020г. до 20.09.2020г.
и от 21.09.2020г. до 22.09.2020г.
Горното,
води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе
периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи
или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са
последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за Г., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че Г. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 2 700 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.
Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и
този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост.
В
останалата част за разликата над 2 700 лева лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Арест-Пловдив и в
Затвор-Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира
се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
По
отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на К.Е.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр.Пловдив, обезщетение
в размер на 2 700 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.03.2019г.
до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 15.09.2020г. и от 23.09.2020г. до 13.01.2021г.,
- датата на предявяване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на К.Е.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр.Пловдив, сумата
от 10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: