№ 37059
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20241110153271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на В. Я., действащ чрез своята майка и законен
представител К. В. с искане за допускане на обезпечение на предявения срещу
Н. Я. иск с правна квалификация чл. 150 от СК чрез
- налагане на запор върху трудовото му възнаграждение при „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД – клон Варна;
- налагане на запор върху банковите му сметки.
Претендира се частично обезпечение на иска до сумата от 8 000 лв.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на ищеца и
се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:
По правилото на чл. 391 ГПК, за да бъде допуснато обезпечение на висящи
искове, следва да е подадена искова молба, която да отговаря на изискванията
за редовност, предявените искове да са допустими и вероятно основателни с
оглед представени убедителни писмени доказателства; да е налице
обезпечителна нужда и да е посочена допустима и подходяща обезпечителна
мярка.
Съобразно разпоредбата на чл. 392 ГПК обаче, която предвижда изключение
от общото правило, по искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се
спазват изискванията на чл. 391 ГПК, като в този случай съдът може и
служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.
Съдът, при съобразяване само на твърденията в исковата молба, не следва да
извършва преценка относно вероятната основателност на исковете, както и за
наличието на обезпечителна нужда. Остава задължението на съда за
съблюдаването допустимостта на исковете, както и адекватността на
обезпечителната мярка.
В конкретния случай, са предявени допустими искове по чл. 150 СК, като по
отношение на тях са спазени изискванията за редовност.
1
Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни
процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването
правото на иск.
По отношение посочената от ищеца обезпечителна мярка съдът намира, че
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ответника се явява
допустима, адекватна и достатъчна мярка, като не се налага прилагане на
посочената обезпечителна мярка по п.2 от молбата, още повече, че издръжката
на децата е гарантирана от държавата, при невъзможност същата да се
изплаща от осъден родител.
Иска се обезпечаване на парично задължение, поради което исканата
обезпечителна мярка е подходяща. Съдът счита, че в настоящия казус не са
налице обстоятелства, които да опровергават обезпечителната нужда/ с оглед
представените писмени доказателства/, която е обоснована с оглед вида на
защитата.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исканата
обезпечителна мярка следва да бъде допусната, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички предпоставки, установени в закона.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на висящи искове, предявени В. Н. Я., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител К. А. В., ЕГН
********** с искане за допускане на обезпечение на предявения срещу Н. С.
Я., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150 от СК чрез налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение при „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД – клон Варна за сумата от 8 000 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД за допуснатото
обезпечение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от съобщаването за ищеца, а за ответника - от деня, в който
му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния
изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2