Р Е Ш Е Н И Е
№1722/23.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18791 по описа на Варненски районен
съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 8249 от 12.12.2018 г.
от К.Х.Б.,
ЕГН ********** *** срещу „Ч.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да
постанови решение, с което да:
- признае за незаконно и отмени
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, извършено със Заповед № */*
г.;
- допусне поправка в основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка, а именно – чл. 327, ал. 1, т. 2 ГПК.
Претендират се и извършените разноски.
В
исковата и уточнителната молба се излага, че считано от 2015 год. заема
длъжността „* * * *“ при ответника, а от 2018 год. заема длъжността „* *“, до
назначаване на титуляр. По време на работата си на последната длъжност ищецът
узнава, че не му се начислява и изплаща положения извънреден труд, поради което
и на 15.10.2018 год. отправя заявление за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, поради настъпване на хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, по
отношение на което е постановен отказ на работодателя. Твърди, че с подаване на
заявлението на 15.10.2018 год. трудовото правоотношение е прекратено. На
22.10.2018 год. от страна на работодателя е отправено искане за писмени
обяснения, поради неявяване на ищеца на работа, а на 26.10.2018 год. на ищеца е
връчена заповед за дисциплинарно уволнение. В получената на 29.10.2018 год.
трудова книжка е вписано основание за прекратяване – чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът – „Ч.“
АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
подробни съображения за неоснователност на исковете, като възразява, че
правоотношението е прекратено поради дисциплинарно уволнение на ищеца, с оглед
неявяването му на работа в три последователни дни. Оспорва твърденията за
положен извънреден труд, който да не е заплащан на работника, поради което и
предпоставките за прекратяване на правоотношението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
не са налице. За последното, ищецът е уведомен още на 15.10.2018 год.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 4 КТ.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да установи наличие на валидни трудовоправни отношения с ответника,
които са прекратени с процесната заповед; полагане на
извънреден труд през периода 12.03.2018 год. – 25.10.2018 год. на длъжността „*
*“ в ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на извършеното уволнение поради неявяване на служителя на
работа в течение на два последователни работни дни; заплащане на положения
извънреден труд.
В случая, между страните липсва
спор относно следните факти и обстоятелства: че към 2018 г. ищецът е бил в
трудовоправно отношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „*
*
Не се
спори, а и се установява от представените доказателства, че към 25.10.2018 год. между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „* *“, което е прекратено със процесната
заповед.
В конкретната
хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на заповед, въз основа на
която е прекрането трудовото правоотношение между страните,
като основание за нейното издаване е чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ – поради неявяване
на служителя на работа в течение на два последователни работни дни.
Процесната
заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички
нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетенен орган, в кръга на
службата му, в предвидената от закона писмена форма.
Същевременно, дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ, при
спазване на процецурата на чл. 193 КТ, а именно - преди налагане на
наказанието, работодателят е приел писмените обяснения на работника.
В
случая, безспорни между страните са факта на отправяне на искане от
работодателя до ищеца за депозиране на обяснения, във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина - неявяване на работа след входиране на заявление за
напускане от 15.10.2018 г., което е получено от адресата на 22.10.2018 г.;
представени обяснения по реда на чл. 193 КТ от служителя, които са достигнали
до работодателя; неявяването на ищеца на работа след 15.10.2018 г. до датата на
издаване на заповед № 150/ 23.10.2018 г.; наличие на
издадена заповед № 150/ 23.10.2018 г. за
дисциплинарно уволнение, издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Горните обстоятелства се потвърждават и от
приетите по делото писмени доказателства (в т. ч. трудов договор, допълнително споразумение, трудова книжка, заповед и др.), с оглед на което съдът ги приема за
изяснени по делото.
Спорен между страните е единствено
въпроса за момента на прекратяване на правоотношението, а именно – дали същото
е настъпило въз основа на заявлението за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ или по силата на заповедта за дисциплинарно уволнение.
В чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е уредена възможността за прекратяване
на трудовия договор от работника или служителя, без
предизвестие по взаимно, при забава на работодателя за изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение
по КТ или КСО.
За да се прекрати договора на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в
плащането на трудовото възнаграждение. Законът не определя минимален срок на
забавата, не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато
обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ, работникът има право да прекрати
трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено
едностранно изявление. Прекратяване на трудовия договор без предизвестие
настъпва от момента на получаване на писменото изявление.
В
настоящата хипотеза, искът е обоснован с твърдения за положен, но незплатен труд под формата на съставяне
на графици и приемане на материали в производствения цех, въз основа на устно
възлагане от лицето П. Щ. – изпълнителен директор на ответното дружество.
Съгласно чл. 143 КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане на работодателя или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или ръководителя, извън установеното работно
време. В първата хипотеза се изисква изрично писмено или устно властническо
волеизявление на работодателя към конкретния служител, а във втората хипотеза –
инициатива от самия служител, да работи и извън работното си време своята
работа, за което работодателят знае и не възразява. Във всички случаи обаче
трудът следва пряко да ползва работодателя и да бъде в рамките на договорената трудова
функция, защото както се посочи извънредно е престирането на труд, по самия
договор, за време над дължимото от служителя такова. По същата причина
извънредният труд следва да се отчита в специална книга по чл. 149 КТ,
неизпълнението на което задължение не може да ползва работодателя. Последицата
е възможността при спор и в исков процес да се ползват всички доказателствени
средства за установяване на полагания и неотчетен труд.
По първия
елемент от твърдяното материално право следва да се посочи, че считано от
12.03.2018 год., ищецът е полагал труд на длъжност „* *“ в ответното дружество, при работно
време от 08.00 ч. до 16.45 ч.
В случая,
твърденията на ищеца за изрично възлагане от работодателя за извършване на
дейности по промяна на графици и приемане на материали, извън определеното
работно време, са недоказани. По делото няма писмени данни, които категорично
да установят за това, от страна на ищеца не са ангажирани и гласни
доказателства в тази насока. В хода на процеса, за ищеца е открита възможността
да се ползва всички доказателствени средства за установяване на полагания и
неотчетен труд. Тази възможност е използвана от ищеца, като за установяване на тези обстоятелства по делото са
представени (както от самия ищец и въз основа на негово искане от работодателя)
справки със записите от системата за достъп в предприятието. До колкото се
касае за частни документи, същите не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила относно достоверността на отразената информация. Коментираните
документи съставляват разпечатки на таблици, които без особени затруднения биха
могли да се съставят и от самите страни, поради което и се ползват с
изключително ниска доказателствена стойност. Още повече, че съдържащите се в
същите данни, не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото,
включително и от свидетелските показания. Нещо повече- тези твърдения на ищеца
се опровергават от показанията на свидетелите К. К. и К. К., кредитирани от
съда като кореспондиращи по между си, а и с останалия доказателствен материал,
събран по делото, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата,
които ги депозират. Свидетелите са категорични, че в предприятието извънреден
труд изобщо не се полага. При тези показания, които съответстват помежду си в
тази част, съдът не може да приеме, че е налице изрично възлагане от
представител на работодателя, конкретно на ищеца по делото, последният да
извършва полага труд след работно време.
Независимо
от горното, дори и да се приеме, че данните от справките са достоверни, то
същите установяват чекиране на изхода на предприятието в след работно време.
Последното обаче не е означава, че за периода от края на работното време до
момента на регистрацията на изхода, служителят е престирал труд.
Ищецът не ангажира доказателства,
включително и гласни такива, годни да уставновят наличие на твърдяната устна
заповед от оправомощено с работодателска власт лице, а също и полаган
извънреден труд за релевирания период. В тази насока следва да бъде отбелязано,
че страна е разполагала с възможността да ангажира гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели, които конкретно, точно и безпротиворечиво да изяснят най –
съществените белези от фактическия състав на спорното права, като преди всичко изяснят
периодът на полагане на извънредния труд и неговата продължителност в дни и
часове. Последното не се осъществи по делото.
При липса на доказаност на
твърденията за полаган извънреден труд, няма как да се приеме, че за
работодателя е възникнало задължение за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение.
След като не е налице вземане за
трудово възнаграждение или обезщетение на служителя към работодателя, което да
е забавено, то фактическият състав на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е осъществен,
като правото на служителя да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, чрез отправяне до работодателя едностранно писмено изявление, не се е породило.
Гореизложеното
обуславя извода, че за ищеца не е съществувало основание за неявяване на работа
в дните от 16 до 18- ти октомври 2018 год. (последното обстоятелство е
безспорно между страните по делото).
По изложените съображения се налага
извода, че работодателят установи, наличие на предпоставките, визирани в
хипотезата на чл. 190, т. 2 КТ – работникът не се е явил на работа в течение на
два последователни работни дни, поради което и следва да се приеме, че
дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно.
По изложените съображения, се налага
извода, че извършеното със процесната Заповед № */* год. уволнение е
законосъобразно, поради което и предявеният иск, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с горните мотиви, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, неоснователна е и и акцесорната претенция за
допускане поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, чрез
отразяване на това по чл. 327, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300.00
лева, представляваща извършени в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Х.Б., ЕГН **********
*** срещу „Ч.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** иск за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № */* г., издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ от П. Г. Щ. – Изпълнителен директор
на „Ч.“ АД, ЕИК: *, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Х.Б.,
ЕГН ********** *** срещу „Ч.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** иск допускане
поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка на ищеца, серия *, № *, като вместо основанието по чл.
330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, се впише това по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
ОСЪЖДА
К.Х.Б., ЕГН **********
*** да заплати на
„Ч.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300.00 (триста)
лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.04.2019
год., по арг. от чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: