Решение по дело №2688/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Л. – П. чрез адв. П.Б. против Решение № 1416/15.08.2023г. постановено по АНД № 1389/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на касатора на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното Решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, не били изложени мотиви относно възражението за възможността да се приложи чл. 28 ЗАНН, не била осигурена възжможност на жалбоподателя да докаже тезата си затова че не е управлявал процесното МПС, неправилно е прието, че деянието е умишлено, както и че са налице обстоятелства, изключващи вината по чл. 14 НК. Налице са обстоятелства от обективно естество, които са попречили винетката за управляваното МПС да бъде закупена – неработеща система в бензиностанция, липсвал знак Д25, изискуем съгласно Наредба № 18/23.07.2001 за сигнализация на пътищата, който да указва, че пътния участък е част от републиканската пътна мрежа, за която се изисква закупуването на винетка.

Иска се отмяна на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане, алтернативно отмяна на решението и отмяна на обжалвания електронен фиш.

Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Кр. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрк. П.И. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения по наведените от касатора възражения и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и иска оставянето му в сила. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС – Пловдив да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 17.07.2020 г. в 17:40 ч. в община Марица, на път А-1 км. 118+599, с посока - нарастващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено движение на лек автомобил „Хюндай И40“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса от 2120 кг, категория М1, брой оси 2, категория Евро 2 собственост на касатора Л. – П. като за същото не била заплатена пътна такса по чл. 10 ЗП. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна винетка. Установеното нарушение е с № AAB5D8FF145B3AE8E053011F160AA699 и е издаден на жалбоподателя електронен фиш № **********, като е наложена глоба в размер на 300 лв. на собственика на МПС. Нарушението е установено с устройство № 20051 (тол секция), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 118+599.

Така установената фактическа обстановка е възприета от първостепенния съд от приобщените по делото писмени доказателства електронен фиш, доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № c8da47, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС.

Тази фактическа обстановка също се възприема от настоящата инстанция като несъмнена, еднопосочна и непротиворечива, въз основа на която следва да бъдат направени съответните правни изводи.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато процесуално нарушение поради недопускането до разпит на свидетел, тъй като видно от въззивната жалба свидетелят е бил поискан за оспорване авторството на нарушението, а именно че жалбоподателят не е управлявал МПС, както и причините да не закупи своевременно винетка, незнанието и особените обстоятелства, които изключват отговорността, респ. липсата на поставени знаци за означение на пътя. Относно всички тези обстоятелства първоинстанционния съд е взел становище подробно и обосновано в мотивите си.

На първо място, ирелевантно е авторството на деянието, след като жалбоподателят не се е възползвал от правната възможност по чл. 187а, ал.4 ЗДвП съгласно която в 7-дневен срок от връчването на електронния фиш заинтересованото лице представя декларация, в която посочва данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Такава декларация не е подадена от Й.Л. – П. поради което и законът презюмира, че именно тя е лицето, което е управлявала процесното МПС. На второ място, свидетел не е необходим за този факт и поради обстоятелството, че съгласно чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на МПС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Следователно, от значение е не кой е водачът, а дали за МПС има платена винетна такса. Когато за МПС няма платена винетна такса и това МПС се движи по платената пътна мрежа административно-наказателната отговорност е за собственика или регистрирания ползвател на МПС, когато той не посочва лицето, което се явява фактическия водач и нарушител по смисъла на чл. 187а, ал.4 ЗДвП – какъвто е настоящия случай. За нито един от тези факти не е необходим свидетел, тъй като тези факти не са от предмета на доказване по делото, а касаят правни изводи по съществото на спора.

Относно оплакването затова че касаторът е бил изправен пред обективна невъзможност да закупи винетка от бензиностанция непосредствено до входа на гр. Асеновград поради това, че е налице проблем със системата, която генерира плащанията разпит на свидетел е допустим, но не се явява необходим за изясняването на обективната истина по несъмнен начин, тъй като, първо, закупуването на винетна такса от бензиностанция не е единственият възможен технически способ затова, второ, по делото няма твърдения дали системата за генериране на плащания, която е отказала е на въпросната бензиностанция или касае информационната системата на АПИ като относно последното обстоятелство дори и да бъдат установени такива данни, то същите не биха били от естество да изключат административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния случай защото възникването на публичното задължение за закупуване на винетна такса е предвидимо обстоятелство и е свързано или с изтичането срока на действие на винетката за предходен период /от което следва и предвидимостта/, или е свързано с необходимостта от ползването на платената пътна мрежа, в която връзка е налице необорима презумпция за знание у жалбоподателя за задължението да бъде заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 вр. с чл. 10а, ал.7, т.1 ЗП.

Ето и защо обжалваното съдебно решение е постановено при пълнота на доказателствата въз основа на които са били установени единствено възможните фактически обстоятелства от предмета на доказване.

По отношение на приложението на правото.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според ал. 6 на чл. 139 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на АПИ;

Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 300.00 лв. В разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Съгласно ал. 2 на чл. 187а от ЗдвП ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва:

1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.;

2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;

3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

В нормата на чл. 187а, ал. 3 от ЗдвП е разписано, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1.

Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и ал. 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление

Първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с горецитираните норми при преценката за законосъобразността на процесния електронен фиш.

Неоснователни са оплакванията че в електронния фиш липсва точна информация за местоположението на нарушението, тъй като мястото е индивидуализирано чрез посочване на точен километър и метър от Автомагистрала „Тракия“, Община Марица. Не е необходимо фиксирането на GPS координати на нарушението, защото изображението е заснето с контролно устройство № 20051, което е елемент от електронната система за събиране на пътни такси. По отношение на електронната система, която отчита заплащането на пътните такси не се прилагат изискванията на АТСС по §6, т.65 ДР на ЗДвП, а от там и не може да се очаква в електронния фиш да има GPS координати. В допълнение след като електронната система за събиране на тол такси не представлява АТСС то за нея няма изискване за сертификат и одобрение от БИМ. Описанието на мястото на вмененото нарушение – Община Марица, по път А-1 км. 118+599 с посока нарастващ километър в достатъчна степен индивидуализира пътния участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, поради което и не е необходимо документиране по преписката наличието на пътен знак Д25, респ. съгласно списъка на републиканските пътища в Република България път А-1 е автомагистрала „Тракия“, а от тук правилен се явява извода на първостепенния съд, че ноторно известен факт е че за движение на МПС до 3.5 т. по автомагистрала „Тракия“ се дължи заплащането на винетна такса. Следователно и доводите на касатора, затова че не е знаел, че процесния пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа се отхвърля като неоснователен поради което и няма основание за изключване административно-наказателната отговорност по чл. 11 ЗАНН вр. с чл. 14 НК тъй като в случая не се касае до хипотеза на незнание на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на административното нарушение, а от там и не може да се изключи умисъла относно административното деяние.

Относно оплакването за неприложението на чл. 28 ЗАНН – същото се явява неоснователно.

Нормата на чл. 189з ЗДвП / в сила от 23.12.2021г./ е неприложима в случая тъй като административното нарушение е извършено на 17.07.2020г., т.е преди влизането й в сила, поради което и деецът не може да бъде третиран по-неблагоприятно.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за квалифицирането на процесното нарушение като маловажен случай. Съгласно нормата на чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. "Маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на всички посочени по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания, свързани с конкретния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона. Касаторът твърди, че е заплатена винетна такса за процесния автомобил на 19.07.2020г. / 2 дни след извършването на нарушението/, но по делото този факт не се явява доказан тъй като не са събрани доказателства за него. Същевременно административното нарушение е формално и липсата или незначителността на вредоносните последици не обуславят по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните нарушения от този вид, поради което и няма доказано в конкретния случай материално-правно основание за квалифициране случая като маловажен.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебното касационно производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК съобразно изхода на спора по делото.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ;

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416/15.08.2023г. постановено по АНД № 1389/2023г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА Й. С. Л. – П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева, която представляват съдебни разноски по настоящето дело за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: