РЕШЕНИЕ
№ 2311
гр. Пловдив, 24.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 1805 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател М.В.Г. с ЕГН ********** ***,
обжалва чрез пълномощника си адв.К. Решение № 525 от 29.04.2021 г., постановено
по АНД № 516/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, само в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-013472 на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Пловдив по т.2 от същото за наложени на жалбоподателя административни
наказания глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП. Със същото съдебно решение въпросното наказателно постановление е
отменено в частта му по т.1 за наложено наказание глоба от 20 лева за нарушение
по чл.40, ал.1 от ЗДвП, като в тази му част, включително и касателно
присъдените съответно разноски от 150 лева, съдебното решение не е било
обжалвано от нито една от страните е и е влязло в законна сила.
С жалбата се прави искане за отмяна на
решението на РС Пловдив в обжалваната му част като неправилно и
незаконосъобразно, като в тази насока се излагат подробни съображения. Прави се
искане да се постанови решение, с което
да се отмени наказателното постановление по т.2 от същото, както и на
жалбоподателя да се присъдатя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседанеие, редовно призована
жалбоподателят не се е явила и не е изпратила представител
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив, не е изпратил
представител в съдебно заседание, не е депозирал и отговор по касационната
жалба.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Джубелиева счита, че жалбата е неоснователна и моли същата да се
остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Районен съд - Пловдив,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за
установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която като
цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото действително от събраните и
разгледаните от първоинстанционния съд доказателства се установява, че на
датата, посочена в наказателното постановление жалбоподателят Г., след
настъпило ПТП с управляван от нея автомобил и друг паркиран такъв, в резултат
на което са били причинени имуществени вреди, е напуснала мястото на ПТП, без
да окаже на място съдействие за установяване на вредите от ПТП. В тази насока
съдът е кредитирал освен писмените и гласните доказателства по делото, от които
се установява, че при отработване на случая по постъпило заявление от водача на
другия автомобил, жалбоподателят Г. е посочила, че е управлявала автомобила и е
причинила ПТП, като е видяла какво се е случило. Затова и напълно несъстоятелни
са всички възражения на жалбоподателя относно недоказаност на извършено от нея
нарушение, защото показанията на свидетеля са напълно съответни на събраните
писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП.
Същевременно обаче, съдът намира, че
неправилно районният съд, като е потвърдил наказателното постановление в
посочената му част, не е отчел установеното съществено разминаване между
текстовото описание на поведението на водача Г. и цифровата квалификация на
нарушението. Така в АУАН на жалбоподателя е било вменено, че е напуснала
произшествието, без да уведоми съответните органи за това, което поведение е
било квалифицирано по реда на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Задължение за
уведомяване на съответната служба за контрол при МВР обаче, в случаите на ПТП,
при което са причинени само имуществени вреди или в хипотезата на чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП за водачите възниква само тогава, когато между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Тогава
те, без да напускат произшествието, следва да уведомят съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да
изпълняват дадените им указания. Това задължение е посочено изрично в нормата
на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. В случая обаче, в АУАН не е констатирано
изобщо наличие на несъгласие между участниците в ПТП, за да възникне задължение
за уведомяване на съответната служба за контрол. Поради това и при липса на
такива конкретни констатации, не може да се счете, че жалбоподателят Г. е била
длъжна, без да напуска мястото на произшествието, да осъществи посоченото
уведомяване на контролните органи. Сиреч, липсва установяване на необходим обем
от факти, които да очертаят фактическия състав на описаното нарушение, изразило
се в неизпълнение на конкретно задължение. Освен това не е налице е
конкретизация на нарушената правна норма в АУАН, доколкото в чл.123, ал.1, т.3
от ЗДвП са предвидени няколко хипотези , съответно в букви от „а“ до „в“.
В
рамките на наказателното постановление по т.2 от същото е записано същото
поведение, а именно, че Г. напуска ПТП, без да уведоми съответните органи за
това. Същевременно обаче това нарушение по т.2 е квалифицирано по чл.123, ал.1,
т.3, б.“а“ от ЗДвП, която норма обаче въвежда задължение, когато от
произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът да окаже съдействие
за установяване на вредите от ПТП. На жалбоподателя Г. в текстовата част при
описание на нарушението в наказателното постановление не е вменено да е имала
такова несъобразено поведение, а именно да не е оказала съдействие за
установяване вредите от ПТП, нито такова е било посочено в АУАН. Напротив, твърди
се, че като водач е напуснала ПТП, без да уведоми съответните органи за това и
едва при изписване на несъответната на това именно описано поведение правна
квалификация по-долу в наказателното постановление по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, вече е посочено, че не оказва съдействие за установяване на вредите от
ПТП. Така, в наказателното постановление на практика за първи път е посочено и
то при изписване на цифровата квалификация, че жалбоподателят Г. не е изпълнила
задължението по буква „а“ на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, а от друга страна, на
практика са описани текстово бездействия, които осъществяват фактическите
състави на две различни нарушения, свързани със задължения на водачи при
възникнало ПТП с имуществени вреди, като същевременно са определени наказания
само за едното от тях, което обаче, не е било вменено на Г. с АУАН. Посоченото
процедиране от страна на наказващия орган по разминаване на вмененото на
жалбоподателя поведение по АУАН и наказателното постановление и несъответствие
на правната квалификация с установеното първоначално, съществено засяга правото
на наказаното лице да узнае кое именно негово поведение бива санкционирано и
въз основа на кой закон, поради което и съществено засяга правото му на защита.
Ето защо и като не е отчел този процесуален пропуск и е потвърдил наказателното
постановление в тази му част районният съд е постановил незаконосъобразно
решение. Поради това и същото следва да се отмени в тази му обжалвана част и
вместо това да се постанови друго такова, с което наказателното постановление
по т.2 от същото да бъде отменено.
При
този изход на делото и при направено своевременно искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, ще следва да му се
присъди такова за настоящата инстанция в размер на 300 лева. Що се касае до
исканите разноски, направени пред първоинстанционния съд, видно е, че там съдът
е приел за основателно възражението за прекомерност и присъдил разноски за
жалбоподателя, като е взел за основа минималния размер на възнаграждението по
специалната Наредба от 300 лева и така е присъдил съразмерно разноски от 150
лева, с оглед на това, че с решението си
е отменил отчасти наказателното постановление. Затова и настоящата съдебна
инстанция, като се съобразява с посоченото, както и че в тази му част решението
на РС Пловдив е влязло в сила, счита, че ще следва предвид крайния резултат от
производството да присъди на жалбоподателя допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение за пред първата инстанция в размер на 150 лева, съобразно с
отмненената сега част от наказателното постановление. Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 525 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 516/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив в обжалваната му част, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-013472/26.11.2020 г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив в частта
му по т.2, с която на М.В.Г. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М.В.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата от 300
лв. /триста лева/, съставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
пред касационния съд, както и още 150 лева /сто и петдесет лева/, направени
разноски пред първоинстанционния съд, съответно за отменената сега част от
наказателното постановление.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.