№ 3223
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110161096 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу А. Д.
А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 39104/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 6354,15лв. -
главница, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до изплащане на вземането,
5213,05лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 04.09.2020г.-05.01.2023г. и
938,98лв. - мораторна лихва за периода 05.09.2020г.-26.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 04.05.2020г. ответникът сключил с „*****“ ЕАД договор
за потребителски кредит № ************ за сумата от 7036,84лв., платима на 30 бр.
месечни вноски с краен срок 05.01.2023г. Била уговорена дължимостта на
възнагратеилна лихва в размер от 5125,20лв. Ответникът изпаднал в забава и дължал и
мораторна лихва в размер от 938,98лв. С договор за цесия от 30.11.2022г. кредиторът
прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на „****“ ООД, а с договор за
цесия от 18.10.2023г. последното прехвърлило на ищцовото дружество вземанията.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Депозирал е възражение по
чл. 414 ГПК, с което счита, че не дължи сумите.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и
да я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита,
1
уговорена с банката.
От представения договор за потребителски кредит № ************/04.05.2020г.
се установява, че между „*****“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответникът, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който
банката се е задължила да предостави на потребителя сумата от 7036,84лв., подлежаща
на връщане до 05.01.2023г. Предвидено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен
процент от 47,63%, а на ден с 1/360 част от него. При просрочие се дължи законната
лихва за забава. Уговорено е, че годишният процент на разходите възлиза на 49,53%, а
общата дължима сума на 12 162,04лв. В договора е инкорпориран погасителен план /л.
7/ с брой, размер, падеж и компоненти на всяка вноска, както и на дължимия остатък
след всяка вноска. Предвидено е, че общата дължима сума възлиза на 12162,04лв., от
които 7036,84лв. главница и 5125,20лв. възнаградителна лихва.
По делото не е спорно, а и може да се изгради извод в тази насока от събраните
доказателства, че заемната сума е усвоена от страна на потребителя.
С договор за продажба на вземания (цесия) от 30.11.2022г. кредитодателят
„*****“ ЕАД е прехвърлил в полза на „****“ ООД пакет от вземания, сред които
вземанията по процесния договор за кредит спрямо ответника /л. 15-17/.
С договор за продажба на вземания (цесия) от 18.10.2023г. и допълнително
споразумение от 27.10.2023г. „****“ ООД прехвърля в полза на ищцовото дружество
пакет от вземания, описани в приложение № 1, включващ и вземанията към ответника
по процесния договор за потребителски кредит /л. 18-23/. На 03.10.2024г. е изпратено
уведомително писмо до ответника относно прехвърлянето на вземанията, но същото е
върнато в цялост като невръчено. Въпреки това, според установената съдебна
практика, с връчване на препис от приложенията към исковата молба за отговор на
ответника, същият бива надлежно уведомен за извършената цесия и тя поражда
действие спрямо него.
При съобразяване на горните доказателства, съдът намира, че по делото е
доказано от страна на ищеца, чиято е тежестта, че между ответника и „*****“ ЕАД е
възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях договор за банков
кредит, по който банката е изпълнила задължението си да предостави на потребителя
заемните средства при уговорено дължимо от страна на кредитополучателя
възнаграждение за ползването им. От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест, не се установява да е погасил задълженията по кредита чрез плащане или по
друг начин, поради което следва да се приеме, че същите са дължими. Ищецът
претендира по-нисък размер на главницата от уговорения, а именно 6354,15лв., като
съдът е обвързван от заявения размер. По отношение на възнаградителната лихва
претендира 5213,05лв., като съдът намира, че част от тази претенция се явява
неоснователна, доколкото според договора и инкорпорирания в него погасителен план
общата дължима възнаградителна лихва възлиза на 5125,20лв. Ето защо, няма как
ответникът да дължи повече, отколкото е уговорено с първоначалния кредитор.
Предвид че не се установява задълженията да се погасени на падежа, дължи се и
законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която възлиза в претендирания размер. С
договорите за цесия вземанията са надлежно прехвърлени, като уведомяването е
станало в хода на процеса и следва да бъде зачетено съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето
защо, към настоящия момент ищцовото дружество се явява носител на вземанията и
кредитор на ответника.
С оглед изложеното, исковете за главницата и за мораторната лихва следва да
бъдат уважени изцяло, а искът за възнаградителната лихва за сумата от 5125,20лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 5213,05лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен.
2
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 300,12лв., от
които следва да му се присъдят 298,01лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски от 262,57лв. за държавна
такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 50лв. От общия им размер – 312,57лв., следва да му се присъдят 310,37лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „********“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: *********
срещу А. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: ********, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 39104/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 6354,15лв. – главница по
договор за потребителски кредит № ************/04.05.2020г., сключен с „*****“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „****“ ООД и
впоследствие на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до
изплащане на вземането, 5125,20лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
04.09.2020г.-05.01.2023г. и 938,98лв. - мораторна лихва за периода 05.09.2020г.-
26.06.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за възнарадителна лихва за разликата над
уважения размер от 5125,20лв. до пълния предявен от 5213,05лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 А. Д. А., ЕГН: **********, с адрес:
********, да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ********* сумата от 298,01лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 310,37лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3