№ 395
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330201542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г. на
Директора на РЗИ гр. Пловдив, с което на М. Г. Б. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за
извършено административно нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
Жалбоподателят М. Г. Б. чрез пълномощника си по делото адв. Т., счита
издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна - РЗИ гр. Пловдив чрез пълномощника си по
делото изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Б. за това,
че на 29.10.2020г. в 11.00ч. в автобус за градски транспорт рег. № .....
1
автобусна линия № 44-закрито обществено място, като шофьор на автобус, не
изпълнява въведените с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки-не е поставил
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата изцяло.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
001502/03.11.2020г. е издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят
В.М. Я.-СИМЕОНОВА изцяло поддържа отразените в същия констатации,
като заявява, че лично е установила нарушението, тъй като се качили в
автобуса, където имало пътници с поставена маска, само шофьорът не бил с
такава и мястото му в автобуса на било отделено.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по
чл.63 ал.4 от ЗЗ от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи
положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, макар
дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка
на обстоятелствата по случая.
Преди всичко сочената от наказващият орган като нарушена разпоредба
на чл. 63 ал.4 от ЗЗ урежда конкретно следното : „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.“ Именно поради това описаното от актосъставителя, а след това и от
АНО нарушение не може да попадне в тази хипотеза на нормата, доколкото
тя всъщност урежда правомощия на министъра на здравеопазването при
определени условия. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ без да е конкретизирано коя от определените от министъра мерки е
нарушена, която правна квалификация не отговаря на словесното описание на
нарушението, като по този начин е нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Нещо повече-нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ е бланкетна по своя характер, тъй
като единственото, което предвижда е правомощие на министъра, а не
въвежда правило за поведение на отделни лица, при чието неизпълнение те
следва да бъдат санкционирани.
2
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г. на Директора на РЗИ гр.
Пловдив, с което на М. Г. Б. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за извършено административно
нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ, като необосновано и незаконосъобразно,
следва да бъде ОТМЕНЕНО.
Същевременно според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – поставяне в опасност
живота и здравето на неограничен кръг лица, не би следвало наказващият
орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага
преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват
3
причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на
обществените отношения, доколкото всяко подобно нарушение крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
норми.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна
на съда и не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В конкретния
случай напълно ясно и точно е било описано вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП, като между тях, а и в
самите им текстове, взети поотделно липсва каквото и да било противоречие,
неяснота или непълно описание на деянието. Напротив – същото е подробно и
конкретно описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и в този смисъл
не са били нарушени правата на жалбоподателя да научи в извършването на
какви нарушения е ангажирана отговорността му.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги
налагат като единствено възможни.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-285/18.12.2020г.
на Директора на РЗИ гр. Пловдив, с което на М. Г. Б. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за
извършено административно нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4