Р Е Ш Е Н И Е

 

№_________

 

гр. Варна___________2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, VІІ – ми състав, в публичното заседание на  пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

                            Административен съдия:   Ирена Обретенова

 

при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията Обретенова адм.дело № 2069 на Административен съд - Варна по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК.

 Образувано е по жалба на В.Б.Н. с ЕГН ********** с адрес *** против Ревизионен акт № Р- 03000315006248-091-001/20.03.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, която не е отменена с Решение № 177/20.06.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. - 6 812,61 лева главница и 4 795,15 лева лихви, за 2010г. – 2 524,59 лева главница и 1 517,10 лева лихви, за 2011г. – 1 084,53 лева главница и 539,35 лева лихви, за 2012г. – 996,46 лева главница и 405,92 лева лихви, за 2013г. – 19 739 лева главница и 5 783,35лева лихви, за 2014г. – 11 807,74 лева главница и 2 265,28 лева лихви.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Доводите на страната са, че ревизионното производство е проведено при груби нарушения на процесуалните правила, тъй като не са му връчвани документи. Твърди също, че неправилно органите по приходите са приели, че са налице условията за провеждане на ревизията по специалния ред и неправилно са му установени данъчни задължения за внасяне. Моли за прогласяване на нищожността на акта, а при условие на евентуалност – за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

 Ответната страна, директорът на Дирекция "ОДОП" Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Предмет на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р-03000315006248-091-001/20.03.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която са определени данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. в общ размер на 31 157,19 лева, както и за 2014г. в размер на 11 807,74 лева  и за невнесените в срок задължения са начислени лихви /за последния данъчен период,  РА е изменен с решението на директора на Дирекция „ОДОП” Варна”, като установените с него задължения са намалени от 19 823,50 лева главница и 3 786,54 лева лихви на 11 807,74 лева главница и 2 265,28 лева лихви/.

 След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

 В.Б.Н. е местно физическо лице. Същата е самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – адвокат, регистрирана в регистър БУЛСТАТ.  През 2015г. лицето е с постоянен адрес ***.  На 30.07.2015г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315006248-020-001 от същата дата за извършване на ревизия на лицето с обхват - данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г.  Предприети са действия за връчване на ЗВР продължили до 30.07.2016г.,  когато тя е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК /съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-03000315006248-С32-001/15.07.2016г. – л.58 от преписката/. В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че заповедта за възлагане на ревизията от 30.07.2015г. /а и последващите я документи/ не й е била редовно връчена. Н. многократно е била търсена на посочения от нея адрес за кореспонденция в регистър БУЛСТАТ, съобразно чл. 29, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК – гр.Варна, ул. Г. К. № **, ет.*, ап.**, но предвид неоткриването й на него, а и на други адреси в гр.Варна и гр.Габрово, заповедта не й е била връчена. Именно поради това, органът по приходите е пристъпил към връчване по реда на чл.32 от ДОПК, за което е изготвил съобщение № Р-03000315006248-С32-001/15.07.2016г. Същото е било поставено на таблото в териториалната дирекция на същата дата, изпратено е с обратна разписка до жалбоподателката /л.57/, публикувано е на сайта на НАП /л.202 от делото/. Предвид неявяването й в териториалната дирекция за получаване на заповедта, с изтичане на 14-дневния срок, указан в съобщението, т.е. на 30.07.2016г., основание чл.32 ДОПК заповедта е счетена за редовно връчена.

Към момента на връчване на ЗВР жалбоподателката е с променен постоянен адрес *** – констатирано на стр.1 от РД и съобразно удостоверяване в писмо с вх.№ 519/10.01.2018г. на Община Варна, Дирекция „Информационно и административно обслужване” - л.234. Видно от последното, Н. е с постоянен адрес в гр.Кърджали, считано от 24.11.2015г.

В хода на съдебното производство са представени множество писмени доказателства,  изслушани са ССч.Е – основно и допълнителни заключения и съдебно-оценителска експертиза.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган.

 Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ДОПК, актовете по този кодекс /в т.ч. и ревизионните актове/ се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, като такава по отношение на физическите лица е териториалната дирекция по постоянния им адрес /чл. 8, ал.1, т.1 от ДОПК/. Предвидено е и изключение от това общо правило – съгласно ал.4 на чл. 7 от ДОПК при промяна на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. Или при наличие на редовно започнало административно производство, промяната на постоянния адрес на физическо лице не води до промяна на органите по приходите, а започналото производство се довършва от тях.

В конкретния случай първата заповед за възлагане на ревизия е издадена през м.07. 2015г., когато ревизираното физическо лице е с постоянен адрес *** и териториално компетентни органи по приходите са тези при ТД на НАП – Варна. В продължение на цяла година заповедта за възлагане на ревизия не е връчена, включително и служебно с прилагане на чл. 32 от ДОПК. Връчването е извършено 30.07.2016г., когато вече физическото лице е с постоянен адрес гр.Кърджали, кв.”В.” № ., вх.”.”, ет.*, ап.**, обуславящ териториална компетентност за органите по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив. Съгласно преобладаващата практика на ВАС, ревизионното производство започва с връчването на заповедта за възлагане на ревизия. Понятието започнало производство по ДОПК е употребено в чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според който давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. От последната разпоредба следва, че започването на производство по ДОПК се свързва с изискване за връчена заповед за възлагане на ревизията. Следва също, че при невръчена заповед за възлагане на ревизията, органите по приходите не могат да се позовават на чл. 7, ал. 4 от ДОПК.

 В конкретния случай ревизионното производство е започнало на 30.07.2016 г., когато е връчена първата ЗВР с № Р-03000315006248-020-001/30.07.2015г. по реда на чл. 32 от ДОПК. Следователно не е налице хипотезата на чл. 7, ал.4 от ДОПК – наличие на редовно започнало производство по ДОПК, в хода на което е променено обстоятелство /постоянен адрес на ревизираното физическо лице/, обуславящо териториална компетентност. След връчването на ЗВР през 2016 г. компетентен орган по приходите за извършване на ревизия на В.Б.Н. е този в ТД на НАП Пловдив, поради което и издаденият от органи по приходите в ТД на НАП – Варна ревизионен акт в нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК  се явява издаден от некомпетентен орган и следва да бъде обявен за нищожен /така в Решение № 6566 от 17.05.2018г. по адм.д.№13761/2017г., първо отд. ВАС/.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че при започване на ревизионното производство през 2016г., същото е инициирано и в нарушение на чл. 109 от ДОПК по отношение на данъчен период 2009 г. Според правилата за броене на сроковете, за задълженията по ЗДДФЛ за 2009г. преклузивният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2015г. Съгласно чл.112, ал.1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаване на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл.114, ал.1 ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. С връчване на ЗВР на 30.07.2016г., процесното ревизионно производство се явява недопустимо като образувано след срока, визиран в чл.109 от ДОПК. Наличието на предприети действия по връчване на заповедта преди 31.12.2015г. не съставлява надлежно връчване като релевантен начален момент, от който започва да тече срока за извършване на ревизията, съответно срока, до който би следвало да се образува производството. Изложеното е самостоятелно основание за нищожност на РА в частта на установените с него данъчни задължения по ЗДДФЛ  за 2009г. /така в Решение № 3235/06.03.2019г. по адм.д.№ 13541/2018г., осмо отд. на ВАС/.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и същото следва да бъде уважено съобразно представения списък с разноските. Представени са доказателства за заплащане на държавна такса, депозити за изготвените експертизи и договореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 6337 лева.

 Водим от горното, съдът

                                                  

                                       Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-03000315006248-091-001/20.03.2017г.,  издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП да заплати на В.Б.Н. *** сума в размер на 6337 лева, представляваща сторени по делото разноски.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

 

Административен съдия: ………………………..