Р Е Ш Е Н И Е
номер
……/……...... юни, Година 2015 град
В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
тридесети април
Година 2015
в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
Секретар
К.М.
като
разгледа докладваното от съдия Д. Томова
търговско
дело номер 436 по описа за 2014 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №6891/06.03.2014г. по описа на
Варненски окръжен съд, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.5, във вр. с ал.2 от ГПК, с молба вх. №8858/24.03.2014г. на
„БОССТИЛ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, партерен етаж, представлявано от управителя Б.Н.Ш..
Със
същата срещу „КОМИНВЕСТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к.
***,
представлявано от изпълнителни директори В.М.Р.Р.И.Е.,
заедно и поотделно, са предявени искове
с правно основание чл.266, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 240
043,12 лева, представляваща незаплатен остатък от дължимото
възнаграждение за изпълнени СМР за обект хотел „Палм бийч”, КК ***, гр. В., по сключен между страните договор от
23.12.2008г. и чл.6 от споразумение от
02.03.11г., включващи части от неплатените суми по фактури както следва: по
фактура №74/28.10.2009г.– сумата 187 546,10 лв., по фактура №75/30.11.2009г. –
сумата 42 694,62 лв. и по фактура №76/30.12.2009г. – сумата 9 802,40 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2014г., до
окончателното й плащане, както и сума
в общ размер 101
006,75 лева, представляваща общия размер на дължимото
обезщетение за забава в плащането на претендираното възнаграждение по размери и
периоди както следва:
1.
сумата 19 900 лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №74/28.10.2009г. в
общ размер на 222 546,10 лв. за периода от 29.10.2009г. (ден, следващ деня
на издаване на фактурата) до 12.05.2011г. (денят на завеждане на ИМ по т.д.
№1075/2011г.), намалено със сумата 15 300 лв. – част от общо дължимото за
този период обезщетение, присъдено с влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС;
2.
сумата 54 000 лв.,
дължима върху оставащата главница по фактура №74/28.10.2009г. от
187 546,10 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д.
№1075/2011г.) до 02.03.2014г.;
3.
сумата 2 600 лв. (предявена като частична претенция) върху
присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д. №1075/2011г. на
ВОС главница от 35 000 лв. (част от общо дължимата сума по фактура №74/28.10.2009г.) за
периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. 1075/2011г.) до пълното й
изплащане на 01.09.2013г.,
4.
сумата 6 100 лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №75/30.11.2009г. в
общ размер на 77 694,62 лв. за периода от 01.12.2009г. (ден, следващ деня
на издаване на фактурата) до 12.05.2011г. (денят на завеждане на ИМ по т.д.
№1075/2011г.), намалено със сумата 7 000 лв. – част от общо дължимото за
този период обезщетение, присъдено с влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС;
5.
сумата 12 200 лв.,
дължима върху оставащата главница по фактура №75/30.11.2009г. от
42 694,62 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д.
№1075/2011г.) до 02.03.2014г.;
6.
сумата 2 600 лв. (предявена като частична претенция)
върху присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д. №1075/2011г.
на ВОС главница от 35 000 лв. (част от общо дължимата сума по фактура №75/30.11.2009г.) за
периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. 1075/2011г.) до пълното й
изплащане на 01.09.2013г.;
7.
сумата 2 806,75 лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №76/30.12.2009г. в
общ размер на 9 802,40 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване
на т.д. №1075/2011г.) до 02.03.2014г.;
8.
сумата 800 лв. (предявена като частична претенция)
върху част от присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС главница от 3 832,77 лв. (част от общо дължимата сума
по фактура
№76/30.12.2009г.)
за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. №1075/2011г.) до
пълното й изплащане на 01.09.2013г.
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията
и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 06.11.2014г.
За
да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главния иск е остатъкът от дължимо и
неплатено възнаграждение за
извършени от ищеца и приети строителни
работи по сключен между страните договор за ремонтни работи на обект
хотел „Палм бийч”, КК ***
от 23.12.2008г. и
споразумение от 02.03.2011г.
Касае се за отношения, които следва да се квалифицират като такива по договор
за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД.
Между
страните няма спор, установява се и от представените и приети по делото
доказателства, че
1.
са
били обвързани от валидна облигационна връзка по повод сключен между тях договор
от 23.12.2008 година, по силата, на който ответникът „КОМИНВЕСТ” АД е
възложил на ищеца „БОССТИЛ” ЕООД извършването със собствени
на изпълнителя ресурси и материали
строително - монтажни работи на обект „Палм бийч”, , находящ се в КК ***, срещу задължението на
възложителя да заплати цена в размер на 2 113 511 лева;
2.
с
подписано помежду им споразумение от 02.03.2011г. са уговорили начина и
сроковете за уреждане на взаимоотношенията си по повод приключването на
договорните си задължения;
3.
в изпълнение на тези договорености ищецът „БОССТИЛ” ЕООД е оттеглили исковите си
претенции, предявени през 2010г. пред АС при БТПП;
4.
на
08.03.2011г. страните са подписали посочения в т.1 от споразумението протокол –
опис на недостатъците на изпълнените от ищеца СМР, които следва да бъдат
отстранени от него.
С
оглед на последното (т.4) и предвид разпоредбата на т.8 обосновано следва да се
приеме, че подписаното между страните споразумение от 02.03.2011г. е влязло в
сила. Този факт е приет за установен и с влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по предявени от ищеца „БОССТИЛ” ЕООД срещу ответника „КОМИНВЕСТ” АД
частични искове за заплащане на част от дължимото възнаграждение за
изпълнените, отчетени и приети СМР, ведно със следващото се обезщетение за
забава в плащането, за плащане на част от сумата, задържана от възложителя като
гаранция за добро изпълнение, ведно с обезщетение за забава, съответно от
ответника „КОМИНВЕСТ” АД
срещу ищеца „БОССТИЛ” ЕООД насрещни
искове за плащане на част от дължимата сума за поправяне на
недостатъците на извършените СМР, ведно с обезщетение за забава.
Със
споразумението от 02.03.2011г. страните са приели като безспорен помежду си
факт, че дължимите към този момент и неплатени задължения на възложителя „КОМИНВЕСТ” АД
за изпълнените от изпълнителя „БОССТИЛ”
ЕООД, отчетени и приети СМР са в общ размер на 323 875,89 лева;
изпълнени и отчетени са и СМР на стойност 86 468 лева, която сума обаче е
задържана като гаранция за качество на по-рано изпълнените и приети СМР. Или
прието е, че общият размер на неплатеното възнаграждение за изпълнените,
отчетени и приети СМР е 410 343,89 лева.
Съгласно
постигнатата в т.2 от споразумението от 02.03.2011г. договореност между
страните, в 7-дневен срок от оттеглянето на исковите претенции ответното
дружество „КОМИНВЕСТ” АД
е следвало да преведе на ищеца сума в размер на 130 000 лв. за частичното
погасяване на задължението по фактура №74/28.10.2009г. Наред с това страните
са предвидили, че тази сума ще бъде използвана от ищеца – изпълнител за
отстраняване на недостатъците, описани в съставения протокол – опис по т.1 от
споразумението.
В
т.6 от споразумението страните са постигнали съгласие, че при забавяне с повече
от 15 дни на всеки уговорен срок вследствие на неизпълнени задължения от страна
на „КОМИНВЕСТ” АД,
остатъкът от общото задължение става незабавно
изискуем ведно със законната лихва, изчислена към датата на подписване на
споразумението.
Между
страните липсва спор, че констатираните недостатъци, описани в съставения по
т.1 от споразумението протокол – опис от 08.03.2011г., не са били отстранени от
изпълнителя „БОССТИЛ” ЕООД в
уговорения между страните в т.3 от споразумението срок 15.05.2011г.
С
оглед на това и в съответствие с постигнатите между страните договорености (в
т.7 от споразумението) задържаните от дължимото на изпълнителя възнаграждение
гаранционни суми в общ размер на 86 468 лева остават за възложителя за
покриване на недостатъците на изпълнението. Този факт е безспорно установен и с
влязлото в сила решение по т.д. №1075/2011г. на ВОС, с което именно на това
основание частичният иск на изпълнителя „БОССТИЛ”
ЕООД за осъждане на възложителя „КОМИНВЕСТ” АД
да му заплати част от задържаната гаранционна сума в общ размер на 86 468
лв. е отхвърлен.
При
така установените фактически положения, зачитайки и обективните и субективни
предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение по т.д. №1075/2011г. по описа на Варненски окръжен съд съдът
намира предявените от ищеца искове за доказани в своето основание.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса, нито е навел твърдения, нито е
посочил и представил доказателства за изпълнение на задължението си по т.2 от
споразумението от 02.03.2011г.
Наведените
в представената писмена защита доводи, че ищецът „БОССТИЛ” ЕООД не е доказал изпълнение на задължението си за
оттегляне на исковите си претенции,
предявени пред АС при БТПП, поради което не се установява настъпване на
изискуемостта на задължението на „КОМИНВЕСТ” АД
за плащане на сумата от 130 000 лв. се преценяват като неоснователни.
На
първо място, този твърдян от ищеца още с исковата молба факт не е бил надлежно
и своевременно оспорен от ответника, поради което същият е приет за безспорен
между страните и не нуждаещ се от доказване, съответно на страните не е
указвана доказателствена тежест за неговото установяване.
На
второ място, от ответника нито е развит отвод за неподведомственост на спора на
общия граждански съд поради наличието на арбитражна клауза в сключения договор,
нито е направен отвод за непререшаемост на спора
поради наличието на висящ и/или приключил процес пред арбитражен съд, поради
което фактът, че ищецът действително е оттеглил исковите си претенции,
предявени пред АС при БТПП, обосновано
може да се презумира.
С
оглед на това и съобразно постигнатата между страните в т.6 от споразумението
договореност обосновано следва да се приеме, че остатъкът от общото задължение,
ведно със законната лихва, изчислена към датата на подписване на
споразумението, са с настъпила изискуемост.
Размерът
на главното задължение, установен между страните в т.ІІ на споразумението, е в
размер на 323 875,89 лв. Касае се за признание на неизгоден за ответната
страна факт, удостоверен със самото споразумение от 02.03.2011г., което в тази
си част има характера на установителен договор с акцесорен спрямо договора за
изработка характер.
Съгласно
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза
(ССчЕ), неоспорено от страните, общият неразплатен от
ответника остатък на задълженията по процесните фактури №74/28.10.2009г.,
№75/30.11.2009г. и №76/30.12.2009г. е в размер на 250 043,12 лева, в която
безспорно се обхваща исковата претенция.
В
доказателствена
тежест
на ответника „КОМИНВЕСТ” АД
е било да установи в процеса заплащане на дължимата сума, което не е сторено.
Впрочем, както в хода на доказателствения процес, така и в хода на устните
състезания, част от които са и представените от страните писмени защити,
ответното дружество не оспорва претендираните от ищеца вземания по главницата
както по основание, така и по размер.
С
оглед на това предявеният главен иск се цени като основателен и в своя размер,
поради което се уважава.
По
отношение на претендираните лихви за забава.
Ответникът
оспорва тази претенция като противопоставя твърдения, че в чл.13.2. на
сключения договор за ремонтни работи от 23.12.2008г. страните са постигнали
съгласие за дължимост на договорна неустойка за
забавено плащане (мораторна неустойка), поради което
е недопустимо претендирането на лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Оспорва
ищцовото твърдение, че на основание т.6 от подписаното между страните
споразумение от 02.03.2011г. се дължи обезщетение за забава в плащането по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, като противопоставя в тази връзка твърдения, че ищецът не е
доказал осъществяването на уговорените специфични условия за промяна на договорната отговорност за
забавено плащане.
С оглед на това твърди, че ищецът има право да
претендира единствено договорената в чл.13.2. от договора от
23.12.2008г. неустойка, определена в максимален размер от 6% от дължимото, но
забавено плащане. Твърди също така, че в случай, че се претендира, че претърпените
от неизпълненото в срок парично задължение вреди са в по-голям размер,
съответно подлежат на обезщетяване по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, то този факт
следва да бъде надлежно доказан от ищеца.
И
тъй като това не е сторено, а от друга страна, ищецът е получил следващото му
се обезщетение за забавено плащане с присъдените му с решението по т.д.
№1075/2011г. на ВОС суми, то настоящата акцесорна претенция се явява
неоснователна и недоказана.
В
условие на евентуалност е развито и възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията за лихви за периоди преди 06.03.2011г.
Тези
възражения съдът намира за неоснователни.
Няма
спор, че при наличие на клауза за неустойка, ищецът не може едностранно да
промени определеното в договора обезщетение за забавено плащане на паричното
задължение и да претендира успешно законната лихва върху дължимата главница,
тъй като с договорната неустойка за забавено плащане страните са постигнали
съгласие да определят размера на дължимото обезщетение и с това са изключили
приложимостта на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
случая обаче със сключеното споразумение от 02.03.2011г. страните са дерогирали постигнатата в чл.13.2. от договора за ремонтни
работи от 23.12.2008г. договореност за дължимост на
неустойка в случаите на забавено плащане на дължимото от възложителя
възнаграждение за приетите работи, като са приели, че при осъществяване на
уговорените в т.6 от споразумението хипотези длъжникът (възложителя) дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Аргументи за влизането в сила на споразумението от 02.03.2011г. и
осъществяването на предпоставките по т.6 от него са изложени по-горе в
мотивите, поради което, без да ги повтаря, съдът приема, че ищцовата претенция
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците е надлежно установена в своето основание.
Наред
с това, с оглед постигнатите между страните в т.6 от споразумението
договорености досежно изискуемостта на вземането за лихви за забава и разпоредбите на чл.114,
ал.1, чл.111, б. “в” от ЗЗД съдът приема, че към датата на предявяване на иска
това вземане не е погасено по давност.
Размерът
на претендираните лихви е надлежно установен от приетата по делото и неоспорена
от страните ССчЕ (основно и допълнително заключение),
с оглед на което искът се уважава в пълният му размер.
При
този изход на спора и като съобразява нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
приема за основателно искането на ищеца да му се присъдят сторените за
производството разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
(л.279) и доказателствата за тяхната направа (документи за платена д.т. в
размер на 13 642 лв. (л.1 от
делото), за заплатени адвокатски хонорари в размери 8 000 лв. и 3 800 лв. –
л.192, 193, за внесен депозит за ССчЕ в размер на 150
лв. - л.1а), са в общ размер на 25 592 лева, които ответникът следва да бъде
осъден да репарира изцяло.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „КОМИНВЕСТ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к.
***,
представлявано от изпълнителни директори В.М.Р.Р.И.Е.,
заедно и поотделно, да заплати на „БОССТИЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.
В., ул. ***, партерен етаж, представлявано от управителя Б.Н.Ш., сумата 240
043,12 лева (двеста и четиридесет хиляди
и четиридесет и три лева и дванадесет стотинки), представляваща незаплатен
остатък от дължимото възнаграждение за изпълнени СМР за обект хотел „Палм бийч”, КК ***, гр. В., по
сключен между страните договор за ремонтни работи на обект хотел „Палм бийч”, КК *** от
23.12.2008г. и
чл.6 от споразумение от 02.03.2011г., включващи части от неплатените суми по
фактури както следва: по фактура №74/28.10.2009г. – сумата 187 546,10 лв., по
фактура №75/30.11.2009г. – сумата 42 694,62 лв. и по фактура №76/30.12.2009г. –
сумата 9 802,40 лв., на
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда (06.03.2014г.) до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 101
006,75 лева (сто и една хиляди и шест лева и седемдесет и
пет стотинки), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в
плащането на претендираното възнаграждение по размери и периоди както следва: сумата 19 900
лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №74/28.10.2009г. в
общ размер на 222 546,10 лв. за периода от 29.10.2009г. (ден, следващ деня
на издаване на фактурата) до 12.05.2011г. (денят на завеждане на ИМ по т.д.
№1075/2011г.), намалено със сумата 15 300 лв. – част от общо дължимото за
този период обезщетение, присъдено с влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС; сумата 54 000 лв.,
дължима върху оставащата главница по фактура №74/28.10.2009г. от
187 546,10 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д.
№1075/2011г.) до 02.03.2014г.; сумата 2 600 лв. (предявена като частична претенция) върху
присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д. №1075/2011г. на
ВОС главница от 35 000 лв. (част от общо дължимата сума по фактура №74/28.10.2009г.) за
периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. 1075/2011г.) до пълното й
изплащане на 01.09.2013г.; сумата 6 100 лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №75/30.11.2009г. в
общ размер на 77 694,62 лв. за периода от 01.12.2009г. (ден, следващ деня
на издаване на фактурата) до 12.05.2011г. (денят на завеждане на ИМ по т.д.
№1075/2011г.), намалено със сумата 7 000 лв. – част от общо дължимото за
този период обезщетение, присъдено с влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС; сумата 12 200 лв.,
дължима върху оставащата главница по фактура №75/30.11.2009г. от
42 694,62 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д.
№1075/2011г.) до 02.03.2014г.; сумата 2 600 лв. (предявена като частична претенция)
върху присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д. №1075/2011г.
на ВОС главница от 35 000 лв. (част от общо дължимата сума по фактура №75/30.11.2009г.) за
периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. 1075/2011г.) до пълното й
изплащане на 01.09.2013г.; сумата 2 806,75 лв.,
дължима върху неплатената главница по фактура №76/30.12.2009г. в
общ размер на 9 802,40 лв. за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване
на т.д. №1075/2011г.) до 02.03.2014г.; сумата 800 лв. (предявена като частична претенция)
върху част от присъдената с решението по влязлото в сила решение по т.д.
№1075/2011г. на ВОС главница от 3 832,77 лв. (част от общо дължимата сума
по фактура
№76/30.12.2009г.)
за периода от 12.05.2011г. (денят на образуване на т.д. №1075/2011г.) до
пълното й изплащане на 01.09.2013г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата 25 592 лева (двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и
два лева), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за
производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба,
предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: