№ 891
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500895 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 15052/07.03.2022 г. от ОБЩИНА ВАРНА, със седалище в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски Полк“, № 43, срещу Решение № 404/21.02.2022 г., постановено по гр.д. №
4109/2021 г. на ВРС, ХLIII с., с което е осъдена да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“, № 89Б, сумата 12271.70 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и разноски за ликвидация по щета № 44010311904101/31.05.2019 г., за щети
причинени на л.а. „Ситроен С3 Пикасо“, ДК № ********, собственост на „Фаркол“ АД, в
резултат ПТП на 31.05.2019 г., в гр. Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 19.03.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 410,
ал.1, т. 3 КЗ.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че пред
първоинстанционния съд не са били установени по несъмнен начин всички елементи от
фактическия състав, пораждащ отговорността на въззивника. Счита, че водачът на лекия
автомобил не се е съобразил с посочени в отговора на исковата молба разпоредби от ЗДвП.
Счита, че изплатеното обезщетение е в завишен размер. По същество отправя искане
решението да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен изцяло. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско възнагреждение от страна на въззиваемия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна, а атакуваното решение
счита за правилно и законосъобразно. Сочи, че чрез събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства е успял главно и пълно да установи
всички обстоятелства съобразно разпределената от ВРС доказателствена тежест. Излага
коментар на установените в процеса факти и обстоятелства. По същество отправя искане за
потвърждаването на атакуваното съдебно решение.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, въззиваемия чрез
1
процесуален такъв, поддържа изложените в отговора доводи и съображения.
ВОС по предмета на спора съобрази следното: Производството пред ВРС е
образувано по предявен от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск за осъждането
ОБЩИНА ВАРНА да заплати сумата 12271.70 лв., представляваща регресно вземане с
произход платено застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор за
застраховка „Каско+“ за щети по л.а. „Ситроен С3 Пикасо“, ДК № ********, ведно със
законната лихва считано от депозиране на исковата молба до изплащането, на осн. 410, ал. 1,
т. 3 КЗ.
Суброгационното си право ищецът обосновава с твърденията, че ответникът като
стопанин на пътя е задължен да го поддържа в изправно състояние, съответно да
сигнализира своевременно и отстранява препятствията по него. В резултат неизпълнението
на тези му задължения на застрахованата при ищеца вещ са били причинени увреждания за
репарирането, на които последният е изплатил обезщетение.
Твърди се, че щетите по автомобила са настъпили на 31.05.2019 г., за което е
съставен протокол за ПТП № 1662365 от същата дата от органите на МВР и вследствие на
попадане в необезопасена, необозначена шахта на платното за движение по ул. „Петър
Николов”, в района на к.к. "Чайка", до дом № 1, отговорността за което е на ответника.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че следва да бъде съобразен действителната
стойност на разходите необходими за отстраняване на щетите по автомобила. Счита, че
водачът на автомобила не е изпълнител задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и да избере
скорост за движение, която би му позволила да спре при всяка възникнала опасност.
Оспорва твърдяния механизъм на настъпване на щетите.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Приложен по делото е протокол за ПТП № 1662365/31.05.2019 г., съставен от мл.
инспектор при V-то РПУ при ОД на МВР – Варна, в който е посочено, че на същата дата
около 09.00 ч., в гр. Варна, к.к. „Чайка“, ул. „Петър Николов“, до дом № 1, водачът на л. а.
"Ситроен С3 Пикасо”, ДК № ********, Р.Н., попада в необезопасено и необозначено
препятствие – шахта с диаметър 1 м. на пътното платно, която се отваря и нанася щети по
ходова част. Вследствие на удара автомобила се отклонява от пътя и се удря в стълб в ляво
на пътното платно.
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че за процесния
автомобил е бил сключен договор по застраховка „Каско+”, обективиран в представеното по
делото полица № 440119213047918/30.04.2019 г. със срок на валидност 11.05.2019 г. -
10.05.2020 г.
От представените заверени копия от уведомление за щета по застраховка "Каско +"
на МПС от 31.05.2019 г., опис-заключение по щетата, ликвидационен акт по щета №
20701249062, работна карта от 26.06.2019 г., фактура № 74450/22.08.2019 г. и платежно
нареждане от 02.09.2019 г. и опис към него, се установява, че констатираните по
автомобила щети са отстранени в официалния сервиз на марката, съобразно клауза по
застрахователния договор и възлизат на сумата 12256.70 лв., с ДДС, която сума е била
заплатена от застрахователя.
От назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно -
автотехническа експертиза, чието заключение като компетентно и безпристрастно се
кредитира и от настоящия съд, се установява, че механизма на настъпване на щетите,
посочен от вещото лице, съответства на схемата, изготвена в протокола за ПТП, а
стойността на щетите възлиза на 12934.84 лв. лв. Установява се и, че мястото, на което е
настъпило ПТП е част от крайградската пътна мрежа на гр. Варна, к.к. „Чайка“ и
собствеността е общинска.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел – Р. П. Н., водача на автомобила. В показанията си свидетелката
излага, че е била участник в ПТП на 31.05.2019 г., около 09:00 ч., в гр. Варна, к.к. „Чайка“,
2
управлявания от нея автомобил попаднал в необезопасена шахта, капака на която излетял и
ударил автомобила отдолу, при което същият се ударил в стълб и настъпили сериозни щети,
в т.ч. била повредена спирачната уредба.
При установената фактология, съставът на въззивния съд счита, че искът по чл. 410,
ал. 1, т. 3 КЗ е доказан по основание. Искът е основан на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване, съобразно чл. 59 ЗЗД. При повреда на застрахованата вещ,
причинена от трето лице, след възстановяване вредите на застрахования чрез плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят има право да получи от третото лице това,
което е платил на застрахования.
Фактическият състав на чл. 410 КЗ, предполага доказване на следните елементи:
наличие на валиден застрахователен договор за имуществено застраховане, причинено
застрахователно събитие от трето лице, отговорно по договор или по правилата на деликта,
изплатено дължимо застрахователно обезщетение на застрахования. Обхватът на
суброгационното право е в размера на по-малкото между платеното и дължимото.
Съобразно възприетото по фактите се налага извода, че имущественото застраховане
на МПС е безспорен факт. Настъпило е застрахователно събитие – ПТП с лекия автомобил,
управляван от водача Н.. Представени са и доказателства за извършен ремонт на автомобила
и заплатена сума за това. От заключението по САТЕ се налага извод, че описаните повреди
биха могли да се получат по описания от ищеца механизъм, който съответства и на
отразения в представения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП е съставен на място и като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила за установеното, в това число състоянието на пътното платно и наличието шахтата.
Ответникът не е предприел оспорване на съдържанието на протокола и опровергаването му
със съответните доказателства и доказателствени средства, поради което и съдът го цени
относно констатациите на съставителя, който е посетил мястото на инцидента
непосредствено след него, установил е повредите по автомобила и наличието на
необезопасена шахта на пътното платно. Междувпрочем тези констации се подкрепят и от
заключението на САТЕ, по която експертът е посетил местопроизшествието и е констатирал
наличието не на една, а на три шахти вблизост една до друга.
Стопанин на пътя е Община Варна и същата следва да възмезди застрахователя за
заплатеното от него обезщетение за отстраняване на щетите. Претендираната сума е в по-
нисък размер от установеното от експерта в тази насока. Сторените ликвидационни
разноски са в обичайните размери, поради което също подлежат на присъждане. Поради
което искът се явява основателен и доказан до предявения размер и подлежи на уважаване.
На осн. чл. 214, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД и предвид основателността на предявения
иск, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва,
считано от предявяване на иска - 19.03.2021 г., до окончателното изплащане.
Като е достигнал до идентични правни изводи ВРС е постановил правилен и
законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното
искане и представен списък по чл. 80 ГПК, на въззиваемия се следват направените за
въззивното производство разноски, възлизащи на сумата 1077.78 лв., вкл. ДДС, адвокатско
възнаграждение.
Мотивират от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 404/21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 4109/2021 г.
на ВРС, ХLIII с.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, със седалище в гр. Варна, бул. „Осми Приморски
Полк“, № 43, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, сумата 1077.78 лв.
(хиляда седемдесет и седем лева и 78 ст.), разноски за въззивно производство, на
3
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4