№ 157
гр. Благоевград, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200600384 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби от
адв. Т. К. в качеството му на повереник на тъжителя Е. Д. и от подсъдимия Н.
Д. К. срещу Присъда № 500220/09.03.2023 г. по н.ч.х.д. № 453/2019 г. по
описа на РС – Разлог.
С жалбата на повереника на тъжителя – адв. К., се прави искане
присъдата да бъде изцяло отменена, подсъдимите В. Й. и Н. К. да се признаят
за виновни по повдигнатите им обвинения, да им бъдат наложени по-високи
наказания и да се уважат в пълен размер гражданските искове. Излагат се
доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като било недопустимо
тъжителят да плаща на оправдан подсъдим разноски за адвокат, както и да
бъдат редуцирани спрямо уважената част на иска направени разноски за
адвокат и държавна такса. Според повереника на тъжителя в производството
били събрани доказателства за отправяни обидни думи от подс. Й. към
тъжителя, която лично ги е възприела и се е почувствала унизена от тях, като
неправилно съдът се е бил ограничил да анализира само показанията на
разпитаните пред него свидетели, но не и прочетените показания, които били
1
приобщени по делото, а въпреки признаването на подс. К. за виновен съдът не
му е наложил наказание, което да отговаря на причинените на тъжителя
неимуществени вреди, като присъдената сума не могла да възстанови само
направените разноски от тъжителя за адвокат.
В жалбата на подсъдимия Н. К. се сочи бланкетно, че присъдата е
неправилна в наказателната и гражданската част, като се прави искане за
постановяване на нова, с която подс. Н. К. се оправдае. В постъпила
допълнителна въззивна жалба се сочи, че присъдата е неправилна като
постановена в нарушение на закона, при съществени нарушения на
процесуалните правила и явно несправедлива. Излагат се подробни доводи за
това какво се установява от доказателствата и че са незаконосъобразни
изводите на съда за казани думи от подс. К., с които да е засегнал честта и
достойнството на тъжителя, мястото и лицата, които са присъствали, като
съдът не бил взел предвид доказателствата, че подс. К. се е възпротивил
тъжителят Е. Д. да вземе вещи, като това било предизвикало нейния гняв и
вербална агресия, съдът е могъл да вземе предвид този факт, установен с
показания на св. Ж.-Ч. и да приложи чл. 146, ал. 2 НК. Излагат се и подробни
доводи за това каква е разликата между критика и обида и че в конкретния
случай от доказателствата се установявало, че инкриминираните в частната
тъжба изрази като казани от подс. К. не били насочени към личността на
тъжителя Д. и не били обида, а били оценка на поведението й и по този начин
подсъдимият бил изразявал личното си мнение. Изразява се позиция, че
присъдата е незаконосъобразна и с приемането, че е нанесена обида
публично, защото доказателствата установявали, че тъжителят и подс. К. са
се били намирали на двора на вилата, което не било публично място, като в
случая съдът е следвало да приложи разпоредбата за реторсията. Излагат се и
възражения, че присъдата е била немотивирана, защото повтаряла
обстоятелствата на тъжбата, изводите били схематични и неподкрепени от
доказателствата, като съдът не бил отговорил в мотивите по основни въпроси,
включени в предмета на доказване, като се твърди липса на мотиви като
основание за връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата се изразява и
недоволство от гражданската част на присъдата, като съдът не бил съобразил
конкретно обективно съществуващи факти при определяне на обезщетението
по смисъла на чл. 52 НК; не било взето предвид, че в случая нямало обида по
смисъла на чл. 146 НК, а само лично мнение от подсъдимия, поради което се
2
изключвало деликтно поведение, мотивите на съда били декларативни за
определяне на обезщетението по справедливост. Иска се отмяна на присъдата,
признаване на подс. К. за невиновен, отхвърляне на предявения срещу него
граждански иск като неоснователен и присъждане на сторените разноски пред
всички съдебни инстанции.
По делото е постъпило и писмено възражение от подс. Й. срещу
подадената въззивна жалба от тъжителя Д.. Изразява се съгласие с мотивите
на съда, че подс. Й. не е изричал обидни думи към тъжителката, като бил
правилен изводът за несъставомерност на деянието от обективна и
субективна страна, като във възражението се прави подробен анализ на
събраните по делото гласни доказателства, като били изолирани и
опровергани показанията на св. Ж.-Ч., че подс. Й. е нарекъл тъжителя с
думата „боклук“; сочи се, че мотивите на районния съд били ясни,
структурирани и систематизирани по прецизен начин, законосъобразна била
присъдата и в гражданската й част с отхвърлянето на иска срещу подс. Й..
Иска се потвърждаване на атакуваната присъда, като се остави без уважение
въззивната жалбата на тъжителя Е. Д..
С обжалваната присъда подсъдимият В. Й. е признат за невиновен за
това, че на 24.03.2019 г. около 10.00 часа в местността „Бойков рид“, землище
на гр. Разлог, публично и в присъствието на частния тъжител Е. Д., казал
нещо унизително за честта и достойнството й, като изрекъл отправени към
същата изрази „Курва, проститутка, боклук“, като е оправдан в извършването
на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК, а
подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 24.03.2019 г. около 10.00
часа в местността „Бойков рид“, землище на гр. Разлог, публично и в
присъствието на частния тъжител Е. Д., казал нещо унизително за честта и
достойнството й, като изрекъл отправени към същата изрази „Курва, парцал,
проститутка“, като за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр.
1 НК и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева.
С присъдата съдът се е произнесъл по предявените граждански искове, като е
осъдил подсъдимият Н. К. да заплати на частния тъжител Е. Д., сумата от 500
лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
деянието, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 24.03.2019 г., до окончателното й изплащане, като
3
над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен; като
неоснователен е отхвърлен и предявеният граждански иск от частния тъжител
Е. Д. срещу подсъдимия В. Й. за осъждане на последния да й заплати сумата
от 5 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от деянието предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва от датата
24.03.2019 г. до окончателното й изплащане. С присъдата съдът се е
произнесъл по въпроса за разноските по делото, като е осъдил подсъдимият
Н. К. да заплати на Е. Д. 306 лв. за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с изхода на
настоящето производство; подс. Н. К. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Разлог сумата от 50 лв. като държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, а частният тъжител Е. Д. е осъдена да заплати на
подсъдимия В. Й. сумата от 1 000 лв. за сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в
което са събрани нови писмени доказателства.
Повереникът на частния тъжител Д. – адв. К., заявява в хода на
съдебните прения искане въззивната жалба да се уважи, като излага
съображения, че с обжалваната присъда тъжителят Д. е наказана, а не
възмездена за причинените й болки и страдания. Според адв. К. по делото са
събрани доказателства, установяващи обидни думи и от двамата подсъдими,
възприети от пострадалата, която не е отвърнала, като се сочат показанията на
св. Ч. и св. П.. Иска се изменение на присъдата, като и двамата подсъдими
бъдат признати за виновни и се уважат предявените граждански искове, като
се претендират и направените разноски във въззивната инстанция.
Частният тъжител Д. не се явява пред въззивния съд и не изразява лична
позиция по делото.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимите – адв. Я., сочи, че доказателствата по делото при многобройните
разпити на свидетелите от различни съдебни състави давали основание за
съмнение в коя част следва да се кредитират; излагат се и доводи, че на
16.12.2021 г. не били провеждани съдебни действия като протоколът бил от
дата 16.12.2022 г. и липсвали поради това събрани доказателства, че частният
4
тъжител Д. е била обиждана с посочените в тъжбата изрази, като липсвало
извършено престъпление не само от подс. Й., но и от подс. К.. Иска се отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият К. се признае за
невиновен, като се поддържа възражението по отношение на подс. В. Й..
Предвид събраните доказателства се сочи неоснователност и на претенциите
на тъжителя за обезщетение, защото не се установявало засягане до такава
степен на нейната чест и достойнство, като не е имало нарушаване на
обществения ред, разгласяване на позорни обстоятелства, достигнало до
неограничен кръг лица. Претендират се направените разноски във въззивното
производство за подс. Й., а за подс. К. – и направените от същия пред
районния съд.
Подсъдимите Й. и К. не изразяват лична позиция в хода на пренията, а в
последната си дума подс. К. иска да бъде оправдан, а подсъдимия Й. иска да
се потвърди решението на районния съд.
Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбите, по които е образувано настоящето производство, са подадени
в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и са процесуално допустими.
Преди произнасяне по останалите възражения във въззивните жалби
следва да се посочи становището на въззивния съд по направените
възражения за липса на мотиви на присъдата за осъждането на подс. К. и за
това, че поради грешно посочена година в протокола за проведено с.з. на
16.12.2021 г., в който е посочено 2022 г., следва да се изключат събраните
доказателства в това с.з. Не е налице пълна липса на мотиви на присъдата
като основание за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане, като
макар и с оглед изложените по-долу мотиви въззивният съд да не се съгласява
изцяло с направените от районния съд фактически и правни изводи, в
мотивите същият е изложил ясно каква е приетата от него фактическа
обстановка, направил е анализ на събраните доказателства и противоречията,
които се установяват в тях, поради което не може да се приеме, че са
схематични и неясни за обвинението срещу подс. К.. Правилно районният съд
е обсъждал в мотивите и събраните доказателства в с.з. на 16.12.2021 г., тъй
като е налице очевидна фактическа грешка при посочване на годината в този
протокол, имайки предвид приложените по делото преди и след този
5
протокол документи и отразеното в протокола за която дата се отлага с.з.,
като макар и в срока по чл. 312 НПК страните да не са поискали поправка на
протокола по отношение на годината същата очевидна фактическа грешка не
е от такъв характер, че да доведе до това да се приеме, че не е било проведено
с.з. и не са събрани доказателства с участието на страните в това с.з. и
отразени в този протокол. Поради тези съображения не може да се приемат
съществени нарушения на процесуалните правила като основание за връщане
на делото на районния съд след отмяна на присъдата.
Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от
районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка, която се различава за някои от
обстоятелствата на случилото се от описаната в мотивите на обжалваната
присъда, като според въззивната инстанция следва да се направят различни
фактически изводи от отразените в мотивите на районния съд и съответни на
същите различни правни изводи. Следва да се приеме за установено от
фактическа страна следното:
Не са противоречиви събраните по делото гласни доказателства за
предхождащите случилото се отношения между частния тъжител Е. Д. и
подсъдимите В. Й. и Н. К., както и с брата на подсъдимия В. Й., съответно
близък приятел на подс. Н. К. – разпитания като свидетел по делото Б. Й..
Частният тъжител Е. Д. и св. Б. Й. в периода 2013 г. – 2018 г., живели заедно
на семейни начала, като последните години били в жилище - вила, намираща
се в м. „Бойков рид“, землището на Община Разлог, като вилата била на св. Б.
Й.. В края на 2018 г. тъжителят Д. и св. Б. Й. се разделили, като повод за
раздялата им били финансовите проблеми на св. Й.. Въпреки фактическата
раздяла, св. Й. и подсъдимите Й. и К., които били брат и съответно близък
приятел на св. Б. Й., се надявали тъжителят Д. и св. Й. да се съберат отново да
живеят заедно, като подс. К. в обясненията си сочи, че е водил разговори с
тъжителя Д. и е искал от нея да се върне и да живее пак с неговия близък
приятел, такива са обясненията на подс. В. Й. и показанията на св. Б. Й., като
и тримата еднопосочно сочат, че са искали тъжителят Д. отново да се събере
със св. Б. Й., такива разговори е имало и на датата на обвинението за
случилото се по настоящето дело.
След раздялата частният тъжител Д. прибрала част от багажа, който е
6
имала в жилището на св. Б. Й., но за по-обемистите и тежки вещи се
уговорила с него да дойде в жилището, в което искала да бъде допусната, за
да ги прибере, като съответно била ангажирала товарни автомобили и лицата,
разпитани като свидетели, за да вземе вещите от вилата, които смятала, че са
нейни. В изпълнение на предварителната уговорка между тъжителя Д. и св. Б.
Й. на 24.03.2019 г. около 10 часа тя пристигнала на място в местн. Бойков
рид, заедно със св. М. Ж. – Ч., като двете пътували с автомобил. По същото
време на място дошли и свидетелите Р. М. и В. П., които управлявали
миниван с ремарке и съответно камион, в които трябвало да бъдат натоварени
и извозени вещите. На място били подс. В. Й. и брат му - св. Б. Й., които
допуснали тъжителя Д., св. Ж.-Ч. и св. П. вътре във вилата, като св. М. бил
отвън при автомобилите, близо до оградата на двора. Подс. В. Й. казал на
тъжителя Д. да се съберат с брат му /тримата били заедно в стая на първия
етаж/, но тя отказала, след което се качила на втория етаж със св. П. и св. Ч.,
като започнали да събират и пренасят багаж, поставен в найлонови чували,
както и мека мебел, шкаф и други вещи. Подс. Н. К. бил уведомен от своя
близък приятел – св. Б. Й., за това, че тъжителят Д. /подс. К. я познавал от 10
години и е знаел заради приятелските отношения със св. Б. Й. подробности за
съвместния им живот, за раздялата им, за желанието на св. Б. Й. отново да се
съберат/ ще идва на вилата да си прибира багаж, като около 30 минути до 1
час след началото на изнасянето дошъл на място. Подс. Н. К. известно време
дори помагал в изнасянето на багажа /макар и на мястото да възникнало
напрежение след неговото пристигане/, но когато тъжителят Д. искала да
вземе телевизор, който според подсъдимите не бил неин, започнала
разправия, като подс. К. се противопоставил на вземането на телевизора, подс.
В. Й. също не бил съгласен Д. да вземе телевизора, възникнала разправия,
като тъжителят казала „Е.. си майката, Н. К. ще ми каже какво да вземам“,
започнали реплики на висок тон между тъжителя, подсъдимия К. и подс. Й.
вътре в къщата, където била по същото време с тъжителя св. Ж.-Ч., като подс.
К. викал на тъжителя „курва, боклук“, с „курви“ се обърнал към тъжителя и
св. Ж.-Ч., „боклук“ нарекъл и последната, а подс. Й. също нарекъл тъжителя
Д. в присъствието на подс. К. и св. Ж.-Ч. „боклук“. След това разправията се
пренесла на двора на вилата, където тъжителят излязла, за да се обади на
полицията, като на двора били св. П. и св. М., като подсъдимият К. викал на
тъжителя Д., че е „курва“, „проститутка“, „мърша“ /св. П./, че е „курва“ и
7
сигурно се „е.. с някой полицай и за това ги вика“ /св. М./, дали не си е
намерила „нов спонсор“ и за това си тръгва /св. Б. Й./. След обаждането на
тъжителя Д. в полицията на място пристигнали разпитаните като свидетели
по делото полицейски служители - К. и Х.. В присъствието на полицейските
служители нямало отправяне на обидни думи към тъжителя или други лица,
същите издали на 11.04.2019 г. протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 1
и ал. 2 от ЗМВР, с които предупредили св. Б. Й. и подсъдимите Н. К. и В. Й.
да не се саморазправят с Е. Д., като всички възникнали спорове да се решават
по законоустановения ред. Противоречията в гласните доказателства са за
това дали е имало отправени обидни думи от подсъдимите към тъжителя и в
присъствието на кои лица и къде са отправени са съществени и ще бъдат
обсъдени по-долу в настоящите мотиви.
Непротиворечиви са писмените доказателства по делото, установяващи
подаването на жалба от тъжителя Д. срещу подсъдимите и св. Б. Й. за
случилото се на 24.03.2019 г., като жалбата е подадена до РП – Разлог на
02.04.2019 г., образувана е приложената в оригинал във въззивната инстанция
Преписка № 453/2019 г. по описа на РП Разлог /сега РП Благоевград ТО
Разлог/, като по тази преписка са налице постановление на прокурора за отказ
да се образува наказателно производство от 03.07.2019 г., след жалба на
тъжителя Д. това постановление е потвърдено с постановление на ОП
Благоевград от 24.07.2019 г., като преди отмяната на последното
постановление на ОП Благоевград по жалба на тъжителя Д. от АП София с
постановление от 30.03.2020 г. и връщане на преписката на РП Разлог за
извършване на допълнителна проверка, тъжителят Д. е била подала частна
тъжба на 24.09.2019 г. срещу св. Б. Й. с обвинение за обсебване, като е била
образувано н.ч.х.д. № 452/2019 г. по описа на РС Разлог /същото дело е
приложено към настоящето производство/, като с влязло в сила определение
от 19.02.2020 г. производството по това дело е прекратено и материалите по
същото са изпратени на РП Разлог, като са част от посочената по-горе
Преписка № 453/2019 г., приключила на 07.08.2020 г. отново с постановление
за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление
от общ характер.
Тъжбата срещу подсъдимите К. и Й., по която е образувано настоящето
наказателно производство, е подадена от тъжителя Е. Д. пред РС Разлог също
на 24.09.2019 г.
8
Горната фактическа обстановка следва да се приеме за установена
според въззивния съд от събраните гласни и писмени доказателства по
делото, като са налице съществени противоречия в показанията на
разпитаните свидетели и обясненията на двамата подсъдими за случилото се
на 24.03.2019 г., които следва да бъдат обсъдени и се посочи кои гласни
доказателства следва да се кредитират. Не следва да се приема, че са налице
противоречия в доказателствата за случилото се на местопрестъплението след
пристигането на полицейските служители К. и Х., защото макар и в
показанията си свидетелите К. и Х. да сочат, че били изпратени от ОДЧ
Разлог за възникнал скандал в м. „Бойков рид“ не само същите не си спомнят
в тяхно присъствие да са чули размяна на обидни реплики от присъстващите
на място лица, но и св. П. сочи в показанията си, че след пристигането на
полицаите напрежение на място не е имало и не е имало размяна на реплики в
присъствието на полицаите; св. М. също категорично сочи в показанията си,
че пред полицаите не били отправени реплики, св. Ж.-Ч. също не си спомня в
присъствието на полицаите да е имало пререкания. Доколкото в присъствието
на полицейските служители никой от разпитаните лица не твърди, че е чул
отправяне на обидни думи, не може да се приеме, че с показанията на
свидетелите К. и Х. се потвърждават обясненията на подсъдимите и
показанията на св. Б. Й. за това, че подсъдимите не са отправяли обидни думи
на тъжителя Д.. Показанията на св. В. П., че след идването на място на
подсъдимия Н. К. започнали разправии между него и тъжителя Е. Д., като
този свидетел е чул подс. К. да се обръща към тъжителя с думите „курво,
какво правиш тук?“, „проститутко, мършо“, следва да се кредитират, като се
посочи, че същите показания описват случилото се вече на двора на вилата,
където е продължила започналата по-рано във вилата разправия. Показанията
на св. П. не влизат в противоречие с показанията на другите свидетели,
възприели причината за започване на разправията и отправени обидни думи
към тъжителя Д. /а и към св. Ж.-Ч./ вътре във вилата, където св. П. в този
момент не е бил, защото е товарел багаж на камиона и защото свидетелят
изрично сочи в показанията си, че е чул отправени обидни думи в двора на
вилата. Еднопосочно с показанията на св. П. и тези на св. Ж.-Ч. са
показанията на св. Р. М., че „суматоха“ на мястото станала едва след появата
на подс. Н. К. и че тази „суматоха“ е била свързана с противопоставяне
тъжителят да взема вещи от вилата, като и св. М. е чул подс. К. да вика на
9
тъжителя Д. „курва“, че има връзка с полицай, след като вика полицаи, но и
възприетите от св. М. факти за такова поведение на подс. К. са били на двора
на вилата. Преди излизането на двора гласните доказателства, в това число и
обясненията на подсъдимите, които въззивният съд приема за достоверни за
това,установяват, че е възникнал конфликт вътре във вилата и този конфликт
е бил свързан с желанието на тъжителя Д. да вземе телевизор и категоричното
противопоставяне на двамата подсъдими на това, защото не бил неин, на
което последвал коментар от страна на тъжителя, че подс. К. ще й казва какво
да вземе, като е заявила неопределено /вж. обяснения на подс. К./ „Е.. си
майката“, след което в присъствието на св. Жегова – Ч. /св. Б. Й. бил слязъл
на първия етаж на вилата, защото му било прилошало/ подс. К. започнал да
отправя различни цинични думи към тъжителя Д. и към св. Ж.-Ч. - „боклук,
курва, курви“, подс. В. Й. също наричал тъжителя Д. „боклук“. Не следва да
се кредитират показанията на св. Б. Й. за това, че неговият брат – подс. В. Й.,
и подс. К. не са употребявали обидни думи по отношение на тъжителя Д.
/“курва“, „проститутка“, „боклук“/. Тези показания са в противоречие с
показанията на свидетелите Ж.-Ч., М. и П., следва да се имат предвид и
изключително близките родствени, съответно приятелски отношения на св. Б.
Й. с подс. Й. и подс. К., а показанията на първите трима свидетели, макар и
същите да са били към този момент в някакви отношения с тъжителя Д.,
въззивният съд приема за достоверни, защото последователно и
непротиворечиво сочат станалия конфликт и възприетите казани думи от
подсъдимите вътре и на двора във вилата, а и в показанията си св. Б. Й.
посочва, че му е прилошало и не е присъствал на всички случили се събития,
поради което това, че той не е чул обидни думи към тъжителя Д. от
подсъдимите не води до недостоверност на показанията на свидетелите, които
са ги възприели.
Въззивният съд не се съгласява с мотивите на районния съд, че
показанията на св. М. Ж. – Ч. не следва да се кредитират в частта, в която
същата твърди, че подс. В. Й. е отправил към Д. думи, като я нарекъл
„боклук“. Всички гласни доказателства установяват започване на скандала
вътре във вилата, продължаването му на двора до пристигане на
полицейските служители, като при отправянето на тази дума от подс. Й. към
тъжителя Д. свидетелите П. и М. не са присъствали вътре във вилата, и не са
налице противоречия в гласните доказателства за това обстоятелство,
10
съответно не може да се твърди, че показанията на тази свидетелка за това
били изолирани и опровергани от показанията на другите свидетели, като
неправилно поради същите съображения според въззивния съд е прието в
мотивите на обжалваната присъда, че показанията на св. Б. Й. опровергавали
показанията на св. Ж.-Ч. за отправени обидни реплики от подс. В. Й..
Във връзка с изложените доводи във въззивната жалба за това, че
гласните доказателства следва да се приеме, че установяват отправяне на
псувня от страна на тъжителя Д. към подс. К. – за такава псувня сочи св. Б. Й.,
от друга страна в обясненията си подс. К. не сочи, че е бил напсуван от
тъжителя Д., защото казаните от нея думи не сочат, че е имало псувня към
подс. К., който и за това е задал въпрос дали го е напсувала, а тя е отговорила,
че не го е, а са израз на създаденото напрежение в случая и без тези думи да
са отправени към подс. К., макар и да са свързани с неговото поведение в
случая и конфликта с тъжителя, поради което анализът на събраните гласни
доказателства според въззивния съд не дава основание да се приеме, че преди
отправените думи от подс. К. към тъжителя Д. последната го е напсувала на
майка. В хода на пренията защитникът на подсъдимите иска при анализа на
доказателствата съдът да има предвид и дадени обяснения от свидетелите в
хода на проверката по прокурорска преписка, като въззивният съд посочва не
само невъзможността тези обяснения да се обсъждат като писмени
доказателства, още по-малко като гласни такива, защото не са събрани по
предвидения в НПК ред, но и следва да се посочи, че показанията на
свидетелите, доведени от тъжителя Д., не дават основание съдът да се
съмнява в тяхната достоверност въпреки противоречието им с обясненията на
подсъдимите и показанията на св. Й., защото не само са последователни и с
конкретен спомен за фактите, предмет на обвинението по настоящето дело, а
и защото не се установяват други обстоятелства, заради които тези свидетели
да искат да навредят с даването на неверни показания на подсъдимите.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя
част от правните изводи на РС – Разлог.
Във връзка с обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК във вр. чл. 146, ал. 1,
пр. 1 НК срещу подс. В. Й.:
Въззивната инстанция намира, че са налице основания за изменение на
гражданската част на присъдата, касаеща подс. Й.. Въззивният съд частично
11
не се съгласява с мотивите на РС Разлог, че събраните доказателства не
установявали по несъмнен начин подс. В. Й. да е осъществил описаното в
частната тъжба деяние от обективна и субективна страна, за което му е
повдигнато обвинение. Макар и от доказателствата по делото с оглед
направения по-горе анализ и според въззивния съд да не се установява, че
подс. Й. е наричал тъжителя Д. с всички обидни думи, посочени в тъжбата, в
присъствието на тъжителя, св. Ж.-Ч. и другия подсъдим, подс. Й. е наричал
тъжителя Д. „боклук“, като въззивният съд се съгласява с посоченото в
мотивите на районния съд, че по делото не са събрани доказателства за
отправени от подс. Й. към тъжителя Д. думи „курва, проститутка“.
Въпреки посоченото по-горе въззивният съд не намира основание за
отмяна на присъдата в частта за повдигнатото обвинение срещу подс. Й., тъй
като деянието му следва да се приеме, че формално осъществява състав на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 146, ал. 1 НК, но същото следва
да се приеме за малозначително на основание чл. 9, ал. 2 НК поради явно
незначителна степен на обществената му опасност. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че деянието на подсъдимия Й. с
казването на тъжителя Д., че е „боклук“ в нейно присъствие, е извършено в
момент, когато същата е изнасяла багаж, вкл. такъв, който според подсъдимия
Й. не е бил нейна собственост, от жилището, в което същата е живяла на
семейни начала с брата на подс. Й., като и подсъдимият, и неговият брат /св.
Й./ очевидно тежко са приемали раздялата между двамата и са полагали
усилия за възстановяване на връзката, но тъжителят Д. е отказвала това; макар
и вземането на багаж до един момент да е било със съгласие на св. Й., след
това е възникнал конфликт и спор кои вещи са нейни и може да вземе, като
поведението на тъжителя /преди и в деня на случилото се/ е предизвикало в
значителна степен отношението към нея от страна на подс. Й., който е
отправил тази обидна дума към тъжителя, ядосан от отношението на същата
към неговия брат, от неоснователни според него претенции за вещи; налице
са положителни характеристични данни за този подсъдим, които обсъдени
във връзка с предходните случая отношения и близката родствена връзка на
този подсъдим с бившия съжител на тъжителя, употребената само една
обидна дума, и поради това въззивната инстанция приема, че деянието на
подс. Й. не е престъпно по своя характер поради своята малозначителност, а
осъществява само състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, основание
12
за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Й..
Доказателствата установяват противоправно деяние, извършено от
подсъдимия Й., който е нарекъл тъжителя Д. в нейно присъствие и на още две
лица с думата „боклук“, която безспорно с оглед общоприетото в преносен
смисъл значение на тази дума, е унизителна за честта и достойнството на
тъжителя Д., като макар и подсъдимият Й. да не следва да носи наказателна
отговорност за извършеното от него деяние, гражданският иск се явяват
основателен и доказан за сума от 250 лв., тъй като деянието на подсъдимия Й.
осъществява състав на непозволено увреждане, същото е противоправно
/подс. Й. в присъствие на тъжителя Д. и още две лица е отправил към нея
обидна дума, наричайки я „боклук“/, от това деяние са причинени пряко и
непосредствено вреди на тъжителя Д. – същата е била разстроена от
случилото се /като вредите са не само от поведението на подс. Й., но и от това
на подс. К., както и не само от отправените към нея обидни думи на датата на
обвинението по настоящето дело, но и от това, че същата не е могла да вземе
вещите, които е претендирала, че са нейни/. Налице е вина за извършените
действия от подс. Й., като същият е съзнавал противоправния характер на
действията си, че нарушава задължението си да не вреди другиму. Отчитайки
мотивите за извършване на деянието от подс. Й. и поведението на тъжителя
Д. при скандала с оглед приетата горе фактическа обстановка, като тъжителят
е провокирала конфликта, въззивната инстанция намира, че следва да се
присъди на тъжителя обезщетение в размер на 250 лв. за накърнените й чест и
достойнство заради поведението на този подсъдим, платими от подс. Й.,
ведно с поисканата законна лихва от датата на увреждането, като в частта над
уважения размер следва да се потвърди отхвърлянето на иска като
неоснователен.
По обвинението срещу подс. Н. К. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК:
Въззивният съд се съгласява с мотивите на РС Разлог, че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление
от частен характер. Доказателствата по делото установяват извършване на
изпълнителното деяние от състава на престъплението, като подс. К. е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Д., с изричането на
думи "курва“, „проститутка", като не се установява същият да е нарекъл
13
пострадалата „парцал“, макар и да е казвал при станалия скандал същата да
си прибере „парцалките“. Думите „курва“ и „проститутка“ /подс. К. е наричал
пострадалата и „боклук“, „мърша“, но за тези думи не е повдигнато
обвинение/ дават отрицателна оценка и характеризират такива качества за
индивида, като противоречат на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, като са унизителни за честта и достойнството.
Правилно районният съд е приел, че тъжителят Д. лично е възприела тези
думи, защото са били казани в присъствието й, както и в присъствието на
други лица /във вилата са били св. Ж.-Ч. и подс. Й., а в двора на вилата вече
са чути и от св. П. и св. М./, като законосъобразно районният съд е приел
осъществяване на квалифициран състав на обида, нанесена публично.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия К., че
мястото не било публично – публичността на обидата в случая се приема от
броя на лицата, които са възпрели действията на подс. К.. Неоснователно е
искането за прилагане на института на реторсията, доколкото с оглед
направения по-горе анализ на доказателствата не може да се приеме, че
тъжителят е напсувала подс. К. при станалия скандал. Налице е обаче
основание за оправдаване на подс. К. да е нарекъл тъжителя „парцал“, защото
в показанията на свидетелите – очевидци не се сочи, че подс. К. е казал тази
дума.
От субективна страна правилно районният съд е приел, че деянието е
извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал това, като е съзнавал, че думите му
са унизителни за честта и достойнството на тъжителя Д., искал е тя да ги
възприеме, за да бъдат накърнени честта и достойнството й с оглед и
присъствието на другите лица, пред които са отправени обидните думи.
В случая законосъобразно е определено наказанието на подс. К., който е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, не са настъпили имуществени вреди от престъплението, което съдът
приема, че е извършил, за престъплението се предвижда наказание,
позволяващо приложение на чл. 78а НК. Въпреки подаването на жалба за
увеличаване на наказанието на подс. К. въззивният съд намира, че не се
налага такова. И за този подсъдим следва да се отчетат като смекчаващи
14
вината обстоятелства предходните отношения на тъжителя Д. с неговия
близък приятел /св. Б. Й./, опитите на подсъдимия К. да възстанови връзката
на тъжителя с неговия приятел, като поведението на тъжителя Д. да вземе
вещи, които според този подсъдим не са били нейни, е предизвикало неговата
вербална агресия с отправяне на обидни думи към тъжителя Д., като мотивът
за деянието и изтеклият дълъг период от време от извършване на деянието до
реализация на наказателна отговорност, кратко време преди изтичане на
абсолютната давност за наказателно преследване, дава основание да се
приеме наред с другите посочени в мотивите на районния съд смекчаващи
вината обстоятелства, че минималното административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв. ще изпълни целите на наказанието.
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия К.:
Налице е състав на непозволено увреждане с оглед направените по-горе
изводи за осъществено от подс. К. състав на престъпление квалифицирана
обида, като подс. К. е извършил деяние, същото е противоправно, защото
нарушава задължението да не се вреди другиму, и виновно, при условията на
пряк умисъл, от поведението на подсъдимия са настъпили неимуществени
вреди за тъжителя Д., тъй като са засегнати честта и достойнството й и с това
са били свързани емоционални негативни преживявания, срам тъжителят да
излиза от къщи, като доста време след случая се е чувствала зле /показания на
св. Ж.-Ч./, като подс. К. дължи заплащане на обезщетение за тези вреди на
основание чл. 45 ЗЗД.
Подадената жалба за увеличаване размера на обезщетението не следва
да се уважава, като въззивният съд счита, че районният съд правилно е
определил обезщетението, което подс. К. следва да заплати на тъжителя Д. –
500 лв., като е отхвърлил над уважения размер предявения граждански иск за
неимуществени вреди като неоснователен. Характерът и броят на
употребените обидни изрази от подсъдимия К., които сочат на циничност и
упоритост при отправянето на обиди вътре във вилата и на двора, пред повече
от две лица, които са възприели действията на подсъдимия К., от една страна,
от друга – знанието на подс. К. за предходните отношения на тъжителя Д. с
неговия приятел – св. Б. Й., поведението на тъжителя с опит да вземе вещи,
които подс. К. е смятал, че не са нейни, според въззивния съд дава основание
да се приеме, че сумата от 500 лв. в достатъчна степен ще възмезди тъжителя
15
Д. за причинените й неудобства, срам и негативни емоции след случая, които
са били свързани не само с поведението на подс. К., но и с поведението на
другия подсъдим и на св. Б. Й. /с оглед депозирани жалби и тъжби от
тъжителя след случая и срещу трите лица/, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието –24.03.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед на горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата на районния съд в наказателната част при произнасянето по
обвинението за извършени престъпления от подсъдимия В. Й. и Н. К., като
оправдаването на подс. Й. е на основание чл. 9, ал. 2 НК, а подс. К. се
оправдае, че е нарекъл тъжителя Д. „парцал“.
Във връзка с позицията на защитника на подс. К. за това, че последният
не е отправил обидни думи към тъжителя, а с казаните от него същият е
изразил мнение за същата заради извършените от нея действия и по този
начин е упражнил правото си свободно да изразява мнение, следва да се
посочи, че макар и подс. К. да не е бил съгласен с това, което прави
тъжителят /изнасяне на багаж от жилището, където до преди няколко месеца
е живяла на семейни начала с приятеля на подс. К./, същият е казал тези думи
/“курва“, „проститутка“/, за да засегне тъжителя Д., макар и мотив за
извършване на обидата да е поведението на тъжителя, но в казаните думи в
присъствието на тъжителя подс. К. не само е вложил и е имал предвид
общоприетото обидно съдържание на тези две думи, но и са възприети като
такива от тъжителя и другите присъстващи на място лица. Казвайки тези
думи на тъжителя Д. подс. К. не я е критикувал за поведението, а е целял да
засегне честта и достойнството на човек, защото показва негови отрицателни
качества, и казани в присъствие на обидения засягат неговите чест и
достойнство /значението и на двете думи отрицателно оценява жената като
живееща развратно/.
Във връзка с направените разноски в производството и исканията от
двете страни за тяхното присъждане въззивната инстанция намира следното:
Налага се коригиране на обжалваната присъда в частта за
присъдените разноски на частния тъжител в размер на 306 лв., като от
мотивите на присъдата не става ясно как районният съд е определил
дължимата от подс. К. на тъжителя Д. сума като разноски. На л. 15, 108, 168
16
от делото на районния съд са приложени договори, имащи характер на
разписки за платени в брой суми от тъжителя на представляващите я
адвокати в общ размер на 1 200 лв., като същата е платила за завеждане на
делото и 12 лв. д.т. С с оглед еднаквата правна квалификация на
престъпленията, за които тъжителят е обвинила всеки един от подсъдимите и
еднаквият размер на предявените срещу тях граждански искове следва да се
приеме, че половината от тази сума /606 лв./, доколкото друго не се
установява от договорите за платени суми на адвокати, е направена като
разноски по обвинението срещу подс. К.. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения преди изменението на същата, обнародвани в ДВ бр. 88 от
2022 г. предвижда за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния
тъжител възнаграждение по дела, при които за престъплението се предвижда
наказание пробация или глоба – 400 лв., а след изменението - 600 лв.,
съответно чл. 13, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената по-горе Наредба
предвижда за процесуално представителство на граждански ищец при
интерес до 1 000 лв. - сума от 300 лв., съответно след изменението на
наредбата – 400 лв., като минимален хонорар на адвоката. Посоченото дава
основание да се приеме, че с оглед признаването на подс. К. за виновен по
повдигнатото му обвинение същият следва да заплати на частния тъжител
направените от същата разноски по обвинението срещу него и предявения
граждански иск срещу същия за сумата от 5 000 лв., но уважен за 500 лв.,
които са 606 лв. /адвокатско възнаграждение и д.т./, като присъдата следва да
се измени поради това, като се увеличи сумата за разноските от 306 на 606
лв., дължими от подс. К. на тъжителя Д.. Налице са основания за изменение
на присъдата в частта за разноските, дължими от тъжителя на подс. Й., като
макар и според въззивния съд да е друго основанието за неговото
оправдаване и на л. 16 от делото на районния съд да е представен договор за
платена сума на адвокат от двамата подсъдими в общ размер на 800 лв. не
само не е посочено каква е платената сума в брой по този договор, но и
липсва жалба от подс. В. Й. за присъждане на разноски в по-голям размер. От
друга страна според въззивния съд следва да се уважи частично предявеният
граждански иск срещу този подсъдим и на същия поради това тъжителят
следва да заплати само 600 лв. от направените от него разноски по делото,
които са 1 000 лв. с оглед минималния адвокатски хонорар /и договора на л.
17
253 от делото на районния съд/, предвиден в наредбата към настоящия
момент при такова обвинение, като сумата от 400 лв. следва да се приеме като
направени разноски за защита срещу гражданския иск, който въззивният съд
приема за основателен за сума от 250 лв., поради което въззивният съд
намира основание за корекция на разноските, дължими от тъжителя Д. на
подс. В. Й., като се намалят същите от 1 000 на 600 лв., съответно подс. В. Й.
бъде осъден да заплати като д.т. за уважения частично предявен иск срещу
него сумата от 50 лв. по сметка на Окръжен съд Благоевград. Във връзка с
направените разноски от страните по делото пред въззивния съд – тъжителят
е направила разноски за адвокат в размер на 600 лв. /л. 45 от въззивното
производство/ и платила д.т. от 6 лв. за образуване на въззивно производство,
като подс. К. /предвид направеното искане от тъжителя следва да бъде осъден
да й заплати сумата от 303 лв. /доколкото половината от разноските следва да
се приеме, че са направени по обвинението на подс. В. Й./, а на оправдания
подс. Й. тъжителят Д. следва да бъде осъдена да заплати направените от
същия разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. с оглед
представения документ на л. 44 от въззивното производство за платени
разноски в размер на 600 лв. и предвид на частичната основателност на
предявения срещу същия граждански иск, съответно потвърждаване на
присъдата в оправдателната й част за този подсъдим. Подс. Й. пък с оглед
частично уважаване на гражданския иск срещу него следва да заплати на
тъжителя Д. сумата от 151,50 лв. /разноските от 606 лв. във въззивното
производство са направени от тъжителя по обвинението и предявените искове
срещу двамата подсъдими/, а за разноските в районния съд – сумата от 303 лв.
/1/2 от половината от направените общо разноски от тъжителя за адвокат и
държавна такса, които са 1 212 лв./.
С оглед на горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата в частта й, с която подсъдимият Й. е признат за невиновен в
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК, като
същият се оправдава на основание чл. 9, ал. 2 НК; следва да се измени
присъдата в частта, с която подс. К. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК, като подс. К. се
оправдае за това да е наричал тъжителя Д. „парцал“; следва да се измени
присъдата в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение от
тъжителя срещу подс. Й., като се отмени отхвърлянето на гражданския иск до
18
размер на сумата от 250 лв. и подсъдимият Й. се осъди да заплати като
обезщетение за неимуществени вреди от извършеното от него непозволено
увреждане на тъжителя Д. сумата от 250 лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 24.03.2019 г. до окончателното плащане на
дължимото; следва да се измени присъдата в частта за разноските, дължими
от подс. К. на частния тъжител Д., като се увеличи размера на същите от 306
лв. на 606 лв., следва да се намали дължимата сума от тъжителя Д. на подс. Й.
от 1 000 лв. на 600 лв., като в останалата част са налице основания
обжалваната присъда да се потвърди. Подсъдимият К. следва да бъдат осъден
да заплати на тъжителя за направените по делото разноски във въззивната
инстанция сумата от 300 лв., а подс. Й. следва да заплати д.т. по сметка на
Окръжен съд Благоевград за уважения размер на гражданския иск сумата от
50 лв., съответно тъжителят Д. следва да заплати на подс. Й. за разноските във
въззивната инстанция /поради потвърждаване на оправдаването му и частично
уважаване на гражданския иск/ сумата от 300 лв. /половината от направените
във въззивната инстанция разноски за адвокат/, а подс. Й. с оглед частично
уважаване на гражданския иск следва да й заплати сумата от 151,50 лв.
/разноските от 606 лв. във въззивното производство са направени от тъжителя
по обвинението и предявените искове срещу двамата подсъдими/, а за
разноските в районния съд – сумата от 303 лв. /1/2 от половината от
направените общо разноски от тъжителя за адвокат и държавна такса, които
са 1 212 лв./.
Поради горните съображения и на основание чл. 337, ал. 3 НПК и чл.
338 НПК вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 500220/09.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д.
№ 453/2019 г., по описа на РС – Разлог, с която подсъдимият В. Й. Й. с
посочена в присъдата самоличност е признат за невиновен в извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК като
оправдаването на същия е на основание чл. 9, ал. 2 НК; ИЗМЕНЯВА
посочената по-горе присъда в частта, с която подсъдимият Н. Д. К. с посочена
в присъдата самоличност е признат за виновен в извършено престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК като го оправдава да е казал на
19
частния тъжител Е. П. Д., че е „парцал“; ИЗМЕНЯВА посочената по-горе
присъда в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. Д. с посочена в
присъдата самоличност срещу В. Й. Й. иск за обезщетение за неимуществени
вреди, като отменява отхвърлянето на същия до сумата от 250 лв., като
ОСЪЖДА подсъдимият В. Й. Й. да заплати на тъжителя Е. П. Д. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/; ИЗМЕНЯВА посочената присъда в
частта за разноските, дължими от подсъдимия Н. Д. К. на тъжителя Д., като
увеличава размера на същите от 306 лв. на 606 лв. /шестотин и шест лева/;
ИЗМЕНЯВА присъдата в частта за дължимите от частния тъжител Е. П. Д. на
подсъдимия В. Й. Й. разноски, като намалява същите от 1 000 лв. на 600 лв.
/шестотин лева/. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА посочената по-горе
присъда.
ОСЪЖДА подсъдимият Н. Д. К. да заплати на частния тъжител Е. П. Д.
за направените разноски във въззивното производство сумата от 300 лв.
/триста лева/. ОСЪЖДА частният тъжител Е. П. Д. да заплати на подсъдимия
В. Й. Й. за направените разноски във въззивното производство сумата от 300
лв. /триста лева/, а подсъдимият В. Й. Й. ОСЪЖДА да заплати на частния
тъжител Е. П. Д. за разноските по въззивното производство сумата от 151,50
лв. /сто петдесет и един лева и петдесет стотинки/ и за разноските в районния
съд сумата от 303 лв. /триста и три лева/. ОСЪЖДА подсъдимият В. Й. Й. да
заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от 50 лв. /петдесет
лева/ като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Решението не подлежи на проверка по жалба от страните по делото, на
които се изпрати съобщение за неговото постановяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20