Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                           27.06.2018 г                             гр.Белоградчик                   

                                    В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                              втори състав

На деветнадесети юни                         две хиляди  и осемнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 62 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                      Предявеният  иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 10 000.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и 14 267.83лв. – неустойка с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД.

             В исковата молба, предявена от “Тайтън Машинари България” ЕАД София се излага : На 18.11.2015 г. между ищеца и ответника – ЗП Веселка Бойчева Йончева е сключен, договор за заем в размер на 10 000.00 лв., в изпълнение на който на 19.11.2015г. ищеца-заемодател е превел по сметка на ответника-заемател сумата  10 000.00 лв.

Заетата сума е следвало да бъде върната в срок 16.12.2015г., което ответника не сторил и до сега.

Ответника дължи неустойка в р-р на 14 267.83лв. съгл. чл. 4 от договора за периода 17.12.2015г. – 07.12.2017г.

Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за изпълнение /.

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника  дължи изпълнение на парично задължение в размер на 10 000.00 лв. –невърната заета сума по договор за заем от 18.11.2015 г., 14 267.83лв. – неустойка по чл. 4 от договора за периода 17.12.2015г. – 07.12.2017г., ведно със законната лихва за забава в/у главницата от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и разноските по ч.гр.д. № 781/2017г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

            Ответника е оспорил предявените исковете.

Излага правоизключващи възражения : - недействителност на договора за заем, тъй като е сключен при липса на представителна власт; алтернативно - за намаляване на договорената неустойка, поради прекомерност.

Предявил е инцидентен установителен иск с пр. осн. чл. 42 ал.2 ЗЗД - за установяване недействителност на договора за заем, сключен на 18.11.2015 г. Претендира разноски по делото.             

Ответника по този иск/ищеца/ са брани с правни доводи - видно от изложеното в иск. молба и в представеното в съд. заседание писмено становище, счита, че е налице валиден договор за заем м/у страните по делото.Твърди, че договора е действителен, тъй като след узнаването за сключването му ответника не се е противопоставил веднага.

            Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

            От фактическа страна

            На 18.11.2015 г. м/у ищеца и ответника е сключен, договор за заем, с който ищеца се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 10 000.00 лв. Договора за заем от 18.11.2015 г. от страна на ответника е подписан от И. Б. И. по силата на приложеното от ищеца с иск. молба пълномощно рег. № 8413; 8414/01.09.2011г. на нотариус Б. Т.

На 19.11.2015г. заетата сума е преведена по сметка на ответника.

В чл. 4 от договора за заем е договорена неустойка за забава в размер на законната лихва за първите 10 дни и след това по 0.2% на ден за следващите дни на забава.

Заетата сума е следвало да бъде върната в срок до 16.12.2015г.

Не се установи договорената като заем сума да е върната от ответника на ищеца.

            От правна страна :

            Предявеният главен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е за установяване на вземането на заявител в р-р на 10 000.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД. За да възникне отговорността на заемателя да върне получена в заем сума следва да бъде установено наличието на действителен договор за заем м/у страните.

От приложеното към иск. молба пълномощно рег. № 8413; 8414/01.09.2011г. на нот. Б. Т., съдът приема, че на пълномощника на ответника са предоставени значителен обем права да действа от името и за сметка на ответника.

На пълномощника обаче е било предоставено право само да кандидатства за отпускане на кредити. Кандидатства означава представя кандидатура, за да бъде одобрен; подава документи. Прилагайки разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и тълкувайки значението на думата кандидатства, съдът приема, че пълномощника на ответника не е бил надлежно овластен да сключва договори за заем. Т.е. в частта му относно договорите за заем/кредит, представеното от ищеца пълномощно е специално – за извършване само на определен вид правни действия от упълномощения, като упълномощителя/ответника/ е запазил за себе си правото дали да подпише/сключи или не договор за кредит/заем след извършени от пълномощника действия по кандидатстване за отпускане.

Следователно договора за заем сключен от името на ответника чрез пълномощник на 18.11.2015 г. е сключен от лице без представителна власт.

Съгласно установената константна практика на ВКС, договор, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а относително недействителен. Това е така, защото действията, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като във всеки един момент могат да бъдат потвърдени от представлявания. Или налице е една висяща недействителност,  която може да бъде валидирана с потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена  сделката. Поради това, и сделката, извършена от лице без представителна власт, макар и да е порочна, не е нищожна. /така т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, както и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК /

С подаването на отговор на иск. молба по предявените искове и изложеното възражение, ответника ясно и недвусмислено демонстрира своето нежелание да потвърди сделката, сключена от лице без представителна власт – И.Б. И.

Щом мнимо представлявания е отказал да потвърди договора недействителността се стабилизира.

Сделката обективирана в договор за заем, сключен на 18.11.2015г., която при липсата на последващо потвърждаване от заемателя във формата, предвидена в чл. 42 ал.2 ЗЗД, не е породила желаните правни последици, респ. не може да ангажира отговорността на ответника по чл. 240 ЗЗД.

Доводите на ищеца, съдът приема за неоснователни. По арг. от чл. 2 ТЗ, съдът приема, че ответника не е търговец по см. на чл. 1 ТЗ и разпоредбата на чл. 301 ТЗ е неприложима по отношение на ответника.

            Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в размер на 10 000.00лв. с пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв го отхвърля.

С оглед неоснователността на главния иск, то неоснователен и акцесорния иск за установяване на вземане в размер на 14 267.83лв. – неустойка с пр.  осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го отхвърля.

            С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски по  ч.гр.д. № 781/2017г. в размер на 490.36лв. – държавна такса и 100.00лв. – адвокатско възнаграждение и разноски по настоящото дело в размер на 485.35лв. – държавна такса и 300.00лв. - адвокатско възнаграждение.

Ищеца следва да плати на ответника направените по настоящото дело разноски в размер на 1 330.00лв. – адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ответника, съдът приема за неоснователно. В конкретния случай, адв. възнаграждение на пълномощника на ответника не е завишено предвид разпоредбите на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.04г. за МРАВ, тъй като надвишава минималното само със 71.96лв.

                              Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш   И 

             Обявява за недействителен, поради липса на представителна власт договор за заем в размер на 10 000.00лв., сключен на 18.11.2015г. между “Тайтън Машинари България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “….” № .. и ЗП Веселка Бойчева Йончева с ЕГН ********** ***, представлявана от И. Б. И. с ЕГН ********** – пълномощник /пълномощно рег. № 8413; 8414/01.09.2011г. на нотариус Б. Т./ на заемателя  ЗП Веселка Бойчева Йончева  с ЕГН ********** на осн. чл. 42 ал.2 ЗЗД.

  Отхвърля предявеният от  “Тайтън Машинари България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, б ул. “…..” № .., против ЗП Веселка Бойчева Йончева  с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 10 000.00лв. – неиздължена сума по договор за заем сключен на 18.11.2015 г., 14 267.83лв. – неустойка с пр.  осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД за периода 17.12.2015г. – 07.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 590.36лв. разноски по ч.гр.д. № 781/2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 698/08.12.2017г. по ч. гр. дело № 781/2017г. по описа на БРС.

             Оставя без уважение искането на “Тайтън Машинари България” ЕАД с ЕИК ********* за присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 485.35лв. – държавна такса и 300.00лв. – адвокатско възнаграждение.

             Осъжда “Тайтън Машинари България” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на ЗП Веселка Бойчева Йончева с ЕГН ********** направените по настоящото дело разноски в размер на 1 330.00лв. – адвокатско възнаграждение.

              Решението  може да се обжалва  пред ВОС в  двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                                Районен съдия: