Р Е Ш Е Н И Е
№
27.09.2018г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. №1660/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от
„Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Б.,
***, против Р.И.Г. по реда на чл.422 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че на 30.06.2017г. депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК срещу ответницата за сумата от 1680,58 лева, от които
1337,40 лева главница представляваща стойността на незаплатената топлоенергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., отразена в обща
фактура, както и незаплатена топлинна енергия по изравнителни
сметки, отразена в други фактури, сума за услуга
дялово разпределение, както и законна лихва върху главницата.
Ищецът твърди, че ответницата
е депозирала възражение срещу заповедта. Твърди, че в качеството си на собственик
ответницата е клиент на топлинна енергия. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия
за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че през процесния период ответницата е ползвала топлоенергия и услугата дялово разпределение и не е заплащала дължимите за това суми.
Твърди, че на основание
чл.139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сградата се извършва
по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Твърди, че за имота
са начислявани сметки по прогнозни
месечни вноски. Твърди, че след края
на периода са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на топлинната енергия
в сградата – „***“. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№ 8882/2017г. по описа
на РС Плевен.
Ответницата представя писмен отговор, в който оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че
няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Твърди, че подадената искова
молба не отговаря на изискванията
на ГПК и следва да бъде оставена
без движение. Твърди, че в исковата
молба не се не сочи как е формирана претендираната сума – за отопление и сградна инсталация, които не са
посочени поотделно. Твърди, че липсва пълно
изложение на фактическите обстоятелства.
Ако съдът приеме, че
исковата молба е редовна, твърди, че същата е неоснователна.
Твърди, че в нотариалният акт липсват имената
на ответницата. В решението на
СГС липсват данни за имената, като
са посочени единствено инициали. Твърди, че липсват доказателства - писмена
декларация или заявление за откриване
на партида на името на
ответницата, поради което не е доказано,
че ответницата е абонат. Ответницата оспорва верността
на препис извлечение от сметка,
приложена към исковата молба и представена по ч.гр.дело №8882/2017г.
Ответницата оспорва твърдението,
че е използвала топлоенергия, доставяна от ищцовото дружество.
Твърди, че от представения
протокол от Общо събрание на
етажните собственици не се установява
за кой административен
адрес се отнася и кого точно
ЕС на този адрес е упълномощила да сключи договор
с дружеството за дялово разпределение. Твърди, че представения договор с фирмата за дялово разпределение
е сключен със срок от една
година – до 28.08.2001г.
и е неотносим към периода, за
който е ищцовата претенция. Твърди, че ищецът е представил Договор с ФДР „***“, като част от
договора е приложение №1 с посочени в него сгради, но такова
приложение няма към исковата молба.
В тази връзка
оспорва редовността на отчитане и разпределение
на топлинна енергия. Твърди, че никога не е получавала фактури за дължими
суми. По отношение на сграданата
инсталация, която е част от претенцията
твърди, че представлява неравноправна клауза в договора, поради което същата
е нищожна. Твърди, че
претенцията на ищеца за главница
е определена в нарушение на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС.
Твърди, че не дължи
претендираните суми, тъй като количеството
топлоенергия не е реално предоставена на ответницата и не е потребено. Прави възражение за давност.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява.
Ответницата,
представлявана от процесуалния си представител поддържа писмения отговор.
Твърди, че по делото не е доказано, че е собственик на имота, каквито са
твърденията в исковата молба.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява се от приетото ч.гр.дело № 43600/2017г. по
описа на РС ***и ч.гр.дело №8882/2017г. по описа на РС Плевен, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
срещу ответницата за следните суми: 1421,60 лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014г. до 30.04.2016г., лихва върху главницата в размер на 258,98 лв. за периода от 15.08.2014 г.
до 21.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата 30.06.2017г. до окончателното изплащане на същата,
както и направени деловодни разноски в размер на 33,61 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 5796/23.11.2017г., като срещу издадената заповед в срок
е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок
длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу издадената от съда
заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
С исковата молба ищецът е представил по делото Общи
условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***. От
същите се установява какви са общите условия при продажбата на
топлоенергия.
Установява се от приетото по делото заключение на
съдебно-икономическа експертиза, че за периода 31.07.2014г. до 31.10.2016г. за
имота са начислени : ползвана топлоенергия и изравнение на обща стойност
1337,40 лева и лихва за забава върху всяка фактура в размер на 235,18 лева. За
услугата дялово разпределение, за същия период за имота е начислена сумата от
84,20 лева и лихва върху главницата в размер на 23,80 лева. Представените от
трето лице помагач три броя индивидуална справки са съобразени при изготвяне на
заключението. Вещото лице е установило, че прогнозните сметки са по-ниски от
действителните, поради което в края на сезона е извършвана корекция.
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че при разпределение на топлоенергията е съобразена
Методиката за разпределение на топлинна енергия в сградата. Изравнителни сметки
са изготвяни за периодите месец май 2013г. – месец април 2014г.; месец май
2014г. – месец април 2015г. ; месец май 2015г. – месец април 2016г. В табличен
вид вещото лице е установила консумираната топлоенергия и топла вода в жилището
за процесния период. Установява се, че топла вода е ползвана в имота през целия
период, а отопление е ползвано за отоплителен сезон 2015г./2016г. При
изчисляване на дължимите суми, вещото лице е установило, че са приспадани
технологичните загуби на абонатната станция. Общият топломер в абонатната
станция е преминал през задължителните проверки съгласно действащата нормативна
база.
При така събраните доказателства, следва да се приеме за
установено, че в жилищен имот, находящ се на адрес ******
е ползвана топлоенергия през периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. на обща
стойност на обща стойност 1337,40 лева, включително за отоплителни уреди, сградна инсталация и БГВ. Лихвата за забава върху всяка
фактура е в размер на 235,18 лева. За услугата дялово разпределение, за същия
период за имота е начислена сумата от 84,20 лева, а лихвата върху тази сума в
размер на 23,80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при
всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния
факт – има ли лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или
ползвател на имота. В случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника
за конкретния имот, за който се претендира заплащане на топлоенергия и за
конкретния период съдът не следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По
делото не се установи да има изричен договор с ***, нито изрично подадена от ищцата
молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки указаната
тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото
дружество не представи доказателства за твърдението си в исковата молба, че
ответницата е собственик на имота. Не се установи и да е ползвател на имота,
нито по делото е имало такива твърдения от ищеца. Представен е препис от
решение от 12.12.2011г. на СГС, в което е потвърдено
Решение на *** по гр.дело №13655/06г., за разваляне на алеаторен
договор. Ищца по делото е била С.К., която в хода на делото е починала и е
заместена от Р.И.Г., която е встъпила в процеса. С решението на съда е развален
договор за покупко-продажба от 27.01.2005г., оформен в ***, сключен между
С.Н.Б. чрез ***му и А.И.Б. и И.А.Б. По делото не са представени доказателства,
че в крайна сметка след проведените дела, ответницата е станала собственик на
имота. При това положение, съдът приема, че същата няма качеството на клиент –
ползвател на топлинна енергия и следователно не дължи нейното заплащане. Освен
това, видно от приложените от ищеца доказателства, партидата при фирмата за
дялово разпределение (лист 93 - 95) се води на друго лице – И.А.Б.,
който е посочен и като собственик в представения от ищеца *** на ***Й.Л. с ***
на НК и район на действие ***. В съдебното решение, имената на страните са с иницали и не се установява ответницата да е страна по делото.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Б.,
***, против Р.И.Г. положителни установителни искове по реда на чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца обща сума в размер на 1680,58
лева за консумирана топлинна енергия – главница 1337,40 лева и лихва за забава върху всяка фактура
в размер на 235,18 лева и главница 84,20 лева и лихва върху главницата в размер
на 23,80 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението са недоказани по своето основание и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Б.,
*** следва да бъде осъдена да заплати
на Р.И.Г. направените деловодни разноски. Ищецът
е депозирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразявайки
обстоятелството, че в заповедното производство ответницата Р.И.Г. не е сторил
разноски то за него такива не се дължат. С отговора, ответницата е представила
пълномощно и договор за правна помощ за сумата от 350 лева, която сума, съдът
счита, че следва да бъде присъдена като ищецът бъде осъден да заплати на
ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Б.,
***, против Р.И.Г. с ЕГН **********,***, настоящ адрес *** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца обща сума в размер на 1680,58 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 1421,60 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.,
както и 258,98 лева, представляващи лихва за забава за периода от 15.08.2014г.
до 21.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Г.Б.,
***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Г. с ЕГН **********,***, настоящ адрес *** деловодни разноски в размер на 350
лева
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на
„Т.с.” ЕООД ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: