РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Перник, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100675 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. С., ЕГН ********** от *** против
Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски №
1, представлявана от С.В. – кмет.
Ищцата твърди, че на *** се е придвижвала пеш в по ул. ***, в близост до № *** в ***,
при което попаднала в неравност, причинена от ремонтни дейности, изгубила равновесие и
паднала. Била транспортирана до СБПЛР ЕООД, където и е направена ренгенография и е
констатирано счупване на пета метатарзална кост на дясно ходило, поради което и е
поставена гипсова имобилизация за срок от 45 дни.
Сочи, че след отстраняване на гипса са и извършени рехабилитационни процедури през
периода от *** до *** в СБПЛР ЕООД. Констатирана е силна палапторна болка в областта
на 5 метатарзална кост, както и силно ограничен до липсващ обем на движение на дясната
глезенна става. След проведената рехабилитация, е предписан медикаментозен, двигателен
и хранително-диетичен режим.
Ищцата твърди, че в резултат на падането движенията на десния и крак са били
затруднени за повече от 30 дни, изпитвала емоционален дискомфорт, безпокойство и
непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини, не е изпълнявала
пълноценно ежедневните си дейности, свързани с поддръжка на домакинството.
1
Сочи, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да ремонтира и поддържа
общинските улици в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи отговорност за
причинените и неимуществени вреди. Счита, че същите могат да бъдат репарирани с
обезщетение в размер на 30000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на
травматично увреждане, настъпило на ***, при падане, в резултата на попадане в неравност
на улица в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – ***
до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по
основание и размер. Посочил е, че не е налице фактическия състав обосноваващ
отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Счита, че
претендираният размер на обезщетение е завишен и не съответства на принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за
съпричинавяне от ищеца.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Т. Х., поддържа
иска. Моли съда да го уважи изцяло. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.
А., оспорва иска. Моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан,
евентуално да присъди обезщетение в справедлив размер. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
съдът намира за установено следното:
От разпитаната по делото свидетелка Р.А.В. се установява, че тя и ищцата на *** отишли с
лек автомобил до дома на последната, намиращ се в ***. Ищцата взела от там материали,
които и били необходими, излязла от двора и придвижвайки се пеш по улицата се спънала и
паднала. На мястото, където това се случило не се извършвали ремонтни дейности и нямало
обозначения за такива. Още в лекия автомобил десният крак на ищцата започнал да се
подува, поради което свидетелката я закарала в Спешна помощ в ***, а в последствие
разбрала, че кракът ѝ е счупен.
2
В посочената част съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са ясни и
конкретни и се основават на непосредствени възприятия. В частта, в която посочва, че
ищцата се е спънала от неравност в пътя, съдът не ги възприема, тъй като свидетелката
изрично е посочила, че не е видяла в какво се е спънала, тъй като не е била до нея.
От представената епикриза, издадена от СБПЛР ЕООД, резултат от образно изследване от
***, образна диагностика от *** и от ***, два броя болнични листове и приетата съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице К. С. се установява, че в резултат на
посочения по горе инцидент, ищцата е получила счупване в основата на 5 – та
предноходилна кост на дясно ходило, което увреждане представлява трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Лечението се е изразило в
поставяне на гипсова имобилизация на дясната глезенна става и ходило за то за 45 дни и
провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация след сваляне на имобилизацията.
Вещото лице е посочило, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 3
месеца, като първите 30 дни, те са били с по-голям интенцитет.
Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като е пълна и
обоснована, дадена от вещо лице, с необходимите специални знания и професионален опит.
От показанията на свидетелката К. А.М. се установява, че тя е разбрала от ищцата, че е
със счупен крак. Отишла у тях, за да и занесе обезболяващ и патерици, а след това и
напазарувала. През времето, през което ищцата била с гипсова имобилизация/около един
месец/, свидетелката и помагала с къпането и с воденето на детето на тренировки. Съпругът
на ищцата ходел на работа и не можел да и помага. През този период ищцата изпитвала
болки, за които вземала обезболяващи и валидол, тъй като се чуствала неспокойна.
При така приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Чл. 49 от ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа за вредите, причинени от
извършителя и при или по повод нейното изпълнение.
От разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от
ППЗП следва, че ответникът – община Перник, като собственик на пътищата, пътните
съоръжения и принадлежностите към тях, има задължение да ремонтира и поддържа
пътищата и тротоарите извън пътните платна в урбанизираните територии.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗП ремонтът на пътищата е дейност по възстановяването или
подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането
им в съответствие с изискванията на движението.
Вменяването на задълженията за поддържане и ремонт на общинските пътища и
тротоарите към тях в тежест на ответника, му придава качеството възложител на работа за
осъществяване на посочените дейности по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно същата
3
разпоредба общината отговаря за претърпените от трети лица имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението или лошото изпълнение на
тези дейности.
В настоящия случай, при доказателствена тежест на ищцата, указана и с доклада на съда,
тя не е установила при условията пълно и главно доказване претърпените от нея
неимуществени вреди да са последица от неизпълнението или лошото изпълнение на
дейността по поддръжка и ремонт, на пътя, където е настъпил инцидентът. От събраните
доказателства не се установи на мястото, където ищцата твърди, че се е спънала, да е
извършван ремонт или да са били налични препятствия или неравности. Обстоятелствата, че
се е спънала на пътното платно и е паднала, от което е последвало счупване в основата на
дясното и ходило, като е търпяла болки и битови неудобства не изпълва състава на чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на община Перник за обезщетяване на
вредите. Необходимо е при условията на главно и пълно доказване да се установи, че
падането е в резултат на лошо състояние на пътното платно или на съществуващи върху
него необозначени или необезопасени препятствия. Такива доказателства в съдебното
производство не се ангажираха. Единственият свидетел очевидец не е видял как и в какво се
е спънала ищцата, нито пък по пътното платно де е имало ремонтни дейности или други
препятствия.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице един от обективните
елементи на фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за обезщетяване на претъпените от ищцата вреди, а именно те
да са резултат от работа, чийто възложител е той. Затова предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси,
то същите следва да останат в тежест на съда. Направените от нея разноски, от които не е
освободена остават в нейна тежест.
На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за
осъждане на Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св.
Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет да заплати на М. Д. С., ЕГН ********** от
*** сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на ***, при падане, в резултата на
попадане в неравност на улица ***, в близост до № ***, находяща се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането – *** до окончателното
4
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК М. Д. С., ЕГН ********** от
*** да заплати на Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл.
Св. Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5