Р Е Ш Е Н И
Е
№ 44
гр. Русе, 29.10.2021 г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА адм.дело N 365 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Глава десета на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.Р.Ф. ***, чрез адв.В.Д. ***, уточнена
с молба вх.№ 2529/17.06.2021 г., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085-000365/10.05.2021 г.
на Началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ – Русе. С
оспорената заповед, на основание чл. 171 т.2А, б.“а“ ЗДвП, на жалбоподателката
е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година, а именно – за 6 месеца.
С жалбата заповедта е
оспорена с твърдение, че административният акт е издаден е при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Наведени са доводи за издаване
на заповедта в нарушение на чл. 35 АПК, без да са изяснени всички факти и
обстоятелства по случая. Твърди се, че жалбоподателката не е предоставила
личния си автомобил на когото и да било, а лицето, управлявало автомобила й,
самоволно го е преместило. Счита, че при липса на вина и умисъл от нейна
страна, не трябва да й се налага ПАМ.
Искането е заповедта да
бъде отменена. Направена е и претенция за разноски по представен списък.
Ответната страна Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт Т.Й., оспорва жалбата и в хода на делото по същество развива
доводи за законосъобразността на оспорваната заповед и за неоснователност на
подадената срещу нея жалба, поради което иска оспорването да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, преценявайки
основателността на жалбата с оглед събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Производството е
допустимо, тъй като е депозирана жалба от адресата на административния акт, с
който се засягат негови права и законни интереси, подадена е по пощата на
25.05.2021 г. (л. 7 от преписката), в изискуемия от процесуалния закон
14-дневен срок от деня на връчването й – 10.05.2021 г. лично на
жалбоподателката.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1085-000365/10.05.2021 г., издадена от Началник сектор ПП
при ОДМВР – Русе, е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като са отнети два броя
регистрационни табели № Р8140ВР.
Фактическо основание за
издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 791374/08.05.2021 г. (л. 2 от преписката),
съставен против М. З. М., за който е установено, че на 08.05.2021 година, около
16:40 ч. в гр. Русе по бул. „В.Левски“, до Автомивка „Давинчи“, управлява лек
автомобил Опел Корса с рег.№ Р 8140ВР, собственост на жалбоподателката Е.Р.Ф., без да е правоспособен
водач.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за
движение по пътищата, в хипотезата на предложение второ от тази разпоредба, т.е. приложена е за
собственик, чието ППС се управлява от неправоспособен водач.
По делото не се спори
относно факта чия собственост е процесното МПС към датата на установяване на
нарушението – управление от водач, който е неправоспособен. Не се спори също
така, че именно М. М. е управлявал процесния автомобил, когато е извършена
маневрата за вкарване на автомобила в автомивката и е настъпило ПТП. Наведените
доводи от жалбоподателката са свързани основно с обстоятелството, че тя не била
предоставила автомобила си на М. М., а той самоволно го бил привел в движение.
В
настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, съгласно
описаната в нея Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директорът на ОДМВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571/2018 г. и заповед №
336з-334/12.02.2020 г., с която са оправомощени лицата, компетентни да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
включително и от вида на процесната. По делото са представени заверени копия от
посочените заповеди (л.л.15-18), от които е видно, че Заповед № 336з-1120/23.06.2017
г. е издадена на основание чл. 172, ал.1
от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея
Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби
за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие
с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с
горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., е делегирал
правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП и на началника
на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Русе – т. 2. С оглед изложеното се налага
извода, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия
АА № 791374/08.05.2021 г., който изрично е посочен като основание за издаване на
обжалваната заповед. В тази връзка съдът намира, че макар мотивите, изложени в
заповедта да са кратки, същите са достатъчни и с оглед на съдържащите се в преписката
останали доказателства, включително АУАН № №
791374/08.05.2021 г., на който органът изрично се позовава, безспорно съдържат
данни за всички елементи от фактическия състав за налагане на процесната ПАМ.
Настоящият състав,
съобразявайки непротиворечивата съдебна практика, счита, че съставянето на АУАН
против собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач (във всички
изброени хипотези от нормата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП), не е формулирано
от законодателя в действащата нормативна уредба като условие за издаване на
принудителната административна мярка спрямо този собственик. Т.е. възприето е
законодателно решение, което игнорира поведението на собственика – дали е
допуснал или предоставил управлението на собствения си автомобил на лице, което
не е правоспособен водач, какъвто е съставът на административното нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази връзка без значение е
обстоятелството, че на жалбоподателката не й бил връчен екземпляр от АУАН.
Установи се по делото както от придружителното писмо, с което е изпратена
жалбата и административната преписка от административния орган, така и от
показанията на св.М.В.А., че на Е.Ф. не й е бил съставян АУАН за извършено от
нея административно нарушение. Такъв е бил съставен само на неправоспособния
водач М. М.
Колкото до възражението,
че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, без да са
изяснени всички факти и обстоятелства по случая, следва да се отбележи, че
същото е неоснователно. В мотивите
кратко точно и ясно е посочено, че заповедта се издава поради констатиране на
обстоятелството, че лекия автомобил се управлява от М. М., който е
неправоспособен водач – обстоятелства, които са изяснени в хода на проверката и
не се оспорват. Обстоятелствата, свързани с вината на жалбоподателката, не са
релевантни в настоящото производство, поради което правилно не са
обсъждани от административния орган.
С оглед изложеното за съда се налага извода,
че в
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налагат принудителни административни мерки „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или
по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Констатираният с АУАН
факт на управление на моторното превозно средство от лице, което не притежава
валидно свидетелство за управление към времето на проверката на 08.05.2021
година, не е оборен, а всъщност не се и оспорва от жалбоподателката.
Нарушението, послужило като основание за налагане на принудителната
административна мярка е категорично установено, както от писмените
доказателства – справка за нарушител/водач (л.5 отпреписката), така и от
показанията на разпитания свидетел М.А. – полицейския служител, който е
извършил проверката, заявява, че когато са пристигнали на местопроизшествието и
са установили водачите на автомобилите, за единият от тях, който работел в
Автомивка „Давинчи“, след справка в системата на КАТ са констатирали, че е
неправоспособен. За този водач жалбоподателката била обяснила на полицаите, че
оставила автомобила си пред автомивката, за да бъде измит, след което служител
на автомивката се качил в него и при маневра за да вкара колата, е ожулил друг
автомобил. По отношение на ключовете на автомобила собственичката заявила, че
ги е оставила на таблото на колата.
В производството не се
сочат данни и доказателства, които да оборват констатациите в АУАН и съгласно
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП същите се ползват с доказателствена сила.
Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП определя като субект на принудителните административни мерки в
предвидените в него хипотези собственика на моторното превозно средство. При
безспорния факт, установен категорично и от представените доказателства, че
правото на собственост върху управлявания от М. М. на 08.05.2021 г. автомобил към
датата на издаване на заповедта принадлежи на Е.Ф., принудителната
административна мярка за прекратяване на регистрацията следва да бъде наложена именно
на това лице, както е разпоредено в процесния случай.
Субект на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки
собственик на моторно превозно средство, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление.
Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т.
2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на
фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от
лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на мярката да
е собственик на управляваното моторно превозно средство. По делото няма спор, че оспорващата е собственик на моторно превозно средство, което на 08.05.2021 г. е управлявано от неправоспособен водач
(не притежава и никога не е притежавал СУМПС). В случая, и двата елемента на фактическия състав са осъществени, поради
което са налице основанията, изчерпателно изброени в закона, за налагане на
този вид държавна принуда.
В тази връзка съдът намира за необходимо
да отбележи следното: По делото останаха недоказани твърденията на
жалбоподателката, че била спряла автомобила пред автомивката и влязла в офиса
само да попита дали ще й измият колата. Видно е от показанията на св.А., че Е.Ф.
пред него е заявила, че е оставила автомобила си пред автомивката, за да бъде
измит, като е оставила и ключовете на автомобила на таблото. Това поведение на
жалбоподателката ясно сочи на изразено от нея съгласие автомобила й да бъде
управляван от служители на автомивката при извършване на маневри с него, за да
бъде вкаран в автомивката, без предварително да се поинтересува дали тези
служители са правоспособни водачи. Житейската практика изобилства от примери, в
които клиенти на автомивки оставят ключовете на автомобилите си на таблото с
цел служители на съответната автомивка да придвижат автомобила при измиването
му. Видно е от събраните по делото доказателства, че именно това е сторила и
жалбоподателката. Управлението на автомобил обаче е дейност с висока степен на
обществена опасност, поради което законодателят е поставил редица изисквания
към водачите, като на първо място е тяхната правоспособност за управление.
Именно за да гарантира управлението на автомобилите от правоспособни водачи,
законът е поставил и завишени изисквания към собствениците на автомобилите,
включително когато ги предоставят. Всеки собственик на автомобил е длъжен да се
убеди, че водачът, на който го предоставя е правоспособен, в противен случай го
грози опасността от понасяне на принудителна административна мярка и
административнонаказателна отговорност. В случая жалбоподателката, действайки
по гореописания начин на практика не е положила необходимото, за да се увери,
че оставяйки автомобила, за да бъде измит в автомивката, същият ще бъде
управляван от правоспособен водач. Действително няма законова пречка автомобилът
й да бъде управляван от служител на автомивката, стига същият да е
правоспособен. При положение, че жалбоподателката не е била сигурна в
правоспособността на служителите, следвало е да управлява сама автомобила си.
Като е оставила автомобила и ключовете за него без да се увери в
правоспособността на водача, тя на практика се е съгласила колата да бъде
управлявана от всеки един служител, включително и неправоспособен.
В допълнение следва да се отбележи, че обстоятелството дали
жалбоподателката знае или не за неправоспособността на М. М. като водач на МПС,
е без значение при преценка за наличието на материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ, тъй като безспорно по делото се доказа, че Е.Ф. е предоставила
напълно съзнателно ключа и автомобила на служителите на автомивката, а единият
от тях е привел колата в движение и я управлявал, без да е правоспособен водач.
Действително съгласно изисканата справка от Автомивка „Давинчи“ лицето М. М. не
бил назначаван на трудов договор и не бил упражнявал трудова дейност в автомивката
към дата 08.05.2021 г., но липсата на трудов договор не променя факта, че
автомобилът на жалбоподателката е управляван от неправоспособен водач. Още
повече, че както св.А., така и самата жалбоподателка заявяват, че М. М. е
управлявал автомобила като служител на автомивката – с цел да бъде вкарана
колата за измиване.
Компетентността на административния орган да приложи
принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е разписана в условията на обвързана компетентност – т.е. винаги, когато органът установи визираните в
разпоредбата факти е длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на
оперативна самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото нормата предвижда срок за мярката от шест месеца до една година, като
не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на
преценката на органа.
В настоящия случай, срокът е определен на минимума по закон – 6 месеца.
В случая е налице и съответствие
с целта на закона – прогласена в чл. 1, ал. 2 ЗДвП, доразвита в чл. 171 от с.з.
– опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания, съгласно
представен списък на разноските размер от 200 лева (л. 27 от делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на
Е.Р.Ф.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1085-000365/10.05.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна
полиция“ – Русе, с която, на основание чл. 171 т.2А, б.“а“ ЗДвП, на
жалбоподателката е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно – за 6 месеца.
ОСЪЖДА Е.Р.Ф. ***, ЕГН: **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
(двеста) лева.
На основание чл. 172,
ал. 5, изр. 2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
СЪДИЯ: