РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Велико Търново, 07.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седми декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н. и представителя на Окръжна прокуратура – Велико
Търново Невена Орманджиева, изслуша докладваното от
съдия Банев Адм. д. № 247 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от *** И.Н. от ВТАК като
пълномощник на „Робсов“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Георги Тишев“
№10, срещу Ревизионен акт № Р-040004200036506-091-001/ 07.01.2021 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване
по административен ред с Решение № 28/ 26.03.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО. Счита, че е
налице нарушение на принципите за обективност, служебно начало и право на
защита при събиране на информация и доказателства. Развива подробни доводи за
несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със
събраните в хода на ревизията доказателства. Поддържа, че в хода на
ревизионното производство са представени всички документи, изискуеми от закона
и установяващи действителното получаване на доставки от „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД, „Веси Консулт груп“
ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД, като основание както за извършване на непризнатите
разходи, така и за начисляване на косвен данък със съответното възникване на
право на данъчен кредит. Изтъква обстоятелството, че на 23.12.2019 г. са
съставени 10 броя протоколи за корекция на данъчен кредит на база 10 броя
кредитни известия от доставчиците „Веси Консулт груп“
ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД, като с преводно нареждане за плащане към бюджета от
14.01.2020 г. сумата по тези известия в размер на 71 677,50 лв. е възстановена
в републиканския бюджет. Независимо от това въпросната сума отново била
включена при установяване на данъчни задължения с ревизионния акт. Оспорващото
дружество акцентира и върху обстоятелството, че не е изследван въпросът дали в
резултат от осчетоводените при него разходи за отписани вземания от ЕТ „Робсов – Р.П.“, при отсрещната страна не е осчетоводен
приход, как това се е отразило върху финансовия резултат за периода и дали не е
постигнато заплащане на по-висок корпоративен данък. С тези доводи и
допълнително развити такива от процесуалния представител на жалбоподателя в
представена по делото писмена защита, от съда се иска ревизионният акт да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът,
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез пълномощника си по делото
ст. ***У., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по мотивите,
изложени в потвърдителното решение и допълнителни
такива, развити в съдебно заседание. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на 4 111,95 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Участващият
в делото прокурор от ВТОП дава становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и предлага да бъде отхвърлена.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На „Робсов“ ЕООД е извършена ревизия за
установяване на задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 2015 г.
до 2017 г. включително и за данък върху добавената стойност за данъчни периоди:
м. 11.2015 г., м. 04.2016 г., от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., м. 03.2018 г.,
м. 05.2018 г. и от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 година. Ревизията е повторна и е
възложена във връзка с Решение №104/ 15.06.2020 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“, гр. Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен
PA № Р-04000419004137-091-001/ 13.03.2020 г. в обжалваната част и преписката е
върната в ТД на НАП – Велико Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на
нов ревизионен акт за определяне на задължения за процесните
периоди. Във връзка с отменителното решение е
съставена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000420003650-020-001/
19.06.2020 г., издадена като електронен документ от Недялка Иванова – началник
Сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр. В. Търново, връчена по електронен път на
24.06.2020 година. С тази заповед освен срокът и обхватът на ревизията, е
определен и съставът на ревизиращия екип с ръководител Ренета Неделчева –
главен инспектор по приходите. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР №
Р-04000420003650-020-002/ 21.09.2020 г. на същия орган по приходите, с която
срокът за приключване на ревизионното производство е удължен с един месец до
24.11.2020 година. В хода на ревизията от органите по приходите е съставен
Ревизионен доклад № Р-04000420003650-092-001/ 18.12.2020 г., връчен по
електронен път. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от дружеството е подадено
възражение срещу РД, което е преценено като неоснователно и констатациите и изводите,
направени от ревизиращите, са потвърдени от органа, възложил ревизията, и от
ръководителя на производството чрез съставянето на Ревизионен акт
№Р-04000420003650-091-001/ 07.01.2021 г., връчен електронно на 07.01.2021
година. Така на „Робсов“ ЕООД са определени
допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 144 064,69 лв. /главница
и лихви/ и по ЗКПО общо за корпоративен данък и лихви 14 130,34 лева.
Доказателствата, обосноваващи този извод, са събрани в хода на ревизията
по способи, предвидени в ДОПК. С Протокол № Р-04000420003650-ППД-001/ 11.11.2020 г. са приобщени документи /счетоводни справки и
извлечения, писмени обяснения, фактури, издадени от „Дебора 4“ ЕООД, „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД и „Веси Консулт груп“ ЕООД и банкови извлечения за плащания по тях/,
събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол № П-04000419024262-073-001/ 31.07.2019 година. С Протокол № 1330663/ 07.07.2020 г. са приобщени документи, събрани в хода на
предходната ревизия, в това число счетоводни документи, писмени обяснения,
договори, анекси, протоколи и кредитни известия, издадени от изброените
доставчици, протоколи за прихващане на вземания и задължения между „Робсов“ ЕООД и ЕТ „Робсов – Р.П.“.
В хода на процесната ревизия на задълженото
лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000420003650-040-001/ 06.07.2020 г., в отговор на
което са представени писмени обяснения, договори, приемо-предавателни
протоколи, анекси, фактури, кредитни известия, счетоводни данни и справки. Проверена
е счетоводната документация на дружеството на място в счетоводния му офис, като
резултатите от тази проверка са отразени в Протокол № 1330664/ 17.09.2020 година.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците „Дебора 4“ ЕООД, „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД и „Веси Консулт груп“ ЕООД по повод процесните
фактури за консултантски и други услуги. Задължените лица не са открити на
адресите им за кореспонденция и исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК.
В хода на проверките в приходната администрация не са постъпили изисканите
документи и писмени обяснения. Едва след това документи са изпратени от „Веси
Консулт груп“ ЕООД. Впоследствие от името на
доставчиците са изпратени документи чрез куриер, но видно от товарителниците,
техен подател е управителят на ревизираното лице „Робсов“
ЕООД. Изпратените документи включват договори, анекси, фактури, търговски
документи, приемо-предавателни протоколи, обяснения и
кредитни известия. Насрещни проверки са предприети и по отношение на десет
физически лица, назначени по трудови договори при доставчиците: Б.С.П., В.К.Г.,
Г.Й.П., Г.Р.Т., Д.Т.С., Д.Г.Д., Е.Е.В.,
М.А.С.и Я.К.П.– служители на „ВесиЯна Консулт Груп“
ЕООД; И.К.З.– служител на „Веси Консулт Груп“ ЕООД. По повод участието на „Робсов“ ЕООД в програми, финансирани с европейски средства,
са събрани документи и писмени обяснения от трети лица – Дирекция „Регионална
служба по заетостта“ - гр. Ловеч, Министерство на труда и социалната политика и
Министерство на икономиката. Отправени са искания до П.С.В., в качеството й на
съставител на годишните финансови отчети на доставчиците, до В.И.В., в
качеството й на представляващ „Дебора 4“ ЕООД и „ВесиЯна
Консулт Груп“ ЕООД, и до В.Д.В., в качеството му на представляващ „Веси Консулт
груп“ ЕООД.
Въз основа на така събраните доказателства са изведени фактическите
констатации и са направени правните изводи на приходните органи. Задълженията
по ЗДДС произтичат от отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС право на данъчен
кредит по 2 броя фактури, издадени от „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД, 8 броя фактури, издадени от „Веси
Консулт груп“ ЕООД и 3 броя фактури, издадени от
„Дебора 4“ ЕООД, всички с предмет различни видове услуги /основно в сферата на
разработване на проектни предложения за участие в програми за финансиране/,
като от приходната администрация е прието за недоказано действителното
извършване на документираните доставки на услуги от изброените по-горе
дружества. Допълнително начисленият корпоративен данък и извършените корекции
във финансовите резултати на задълженото лице са основани на непризнаване на
отчетените в счетоводството на дружеството разходи както следва: за 2015 г. –
разходи от отписани на основание чл. 37 от ЗКПО вземания от свързано лице – ЕТ
„Робсов – Р.П.“, както и тези по фактура № 168/
03.11.2015 г., издадена от „ВесиЯна Консулт груп“ ЕООД; за 2016 г. – по фактура № 169/ 20.11.2016 г.,
издадена от „ВесиЯна Консулт груп“
ЕООД; и за 2017 г. – по фактури № 80/ 26.05.2017 г. и № 89/ 23.06.2017 г.,
издадени от „Веси Консулт груп“ ЕООД, по които е
отказано и право на приспадане на данъчен кредит. Прието е, че разходите по
посочените фактури са начислени без основание, без документална обоснованост и
с цел отклонение от данъчно облагане, с посочено правно основание на
извършената корекция чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал.
1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.
Ревизионният акт, с който са установени изброените задължения, е
обжалван от данъчния субект по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК и е потвърден с
Решение № 28/ 26.03.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново
при ЦУ на НАП. Решението е връчено на задълженото лице по електронен път на
дата 30.03.2021 година. Жалбата срещу РА е подадена пред АСВТ чрез решаващия
орган на дата 12.04.2021 г., видно от дадения в администрацията входящ номер.
В съдебната фаза на производството ответната страна представи и по делото
се приеха писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка,
изпратена с писмо изх.
№ 1769/ 20.04.2021 г. – общо 4 629 листа, както и два технически носителя, като
съдържащите се в тях електронни документи не бяха оспорени от жалбоподателя в
указания срок. По оспорване, направено от ответника, на автентичността на
подписите и на верността на съдържанието на двустранен протокол между „Робсов“ ЕООД и „ВесиЯна Консулт
Груп“ ЕООД, намиращ се в Папка № 2, лист 10 – гръб от административната
преписка, съдът откри производство за проверка на протокола по реда на чл. 193,
ал. 2 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. На основание чл.
193, ал. 3 от ГПК жалбоподателят получи указание, че тежестта за установяване
на истинността, вкл. авторството на документа, се носи от него. В тази връзка
по искане на жалбоподателя за разпит при условията на довеждане бяха допуснати
свидетелите В.И.В. и В.Д.В., които да установят факти и обстоятелства относно
извършените от „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД и „Веси
Консулт Груп“ ЕООД консултантски услуги, както и да свидетелстват по повод
оспорването на протокола. Впоследствие свидетелите бяха заличени от списъка по
делото, тъй като не бяха доведени. Вместо това жалбоподателят представи писмени
обяснения с нотариална заверка на подписите на В.В. и
на В.В.. Според писмените изявления, В.а има
10-годишен опит в разработването на проекти и бизнес планове, разработила е и е
подала в присъствието на управителя на „Робсов“ ЕООД
– Р.П., чрез ИСУН проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ по Схема „Безопасен труд“ и „Ново работна място“. Служителите на „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД са подпомагали работата в
техническо отношение. Писмената информация, декларирана от В., е идентична –
има 20 години опит в разработването на технически проекти, разработил е на „Робсов“ ЕООД енергийни обследвания и одити по Програма
„Енергийна ефективност“. По искане на жалбоподателя са назначени основна
и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които отговорят на поставени от
него въпроси. Двете заключения са приети без оспорване по делото и се ценят
заедно с останалите доказателства, които ще бъдат обсъдени по съществото на
разглеждания спор.
Съдът като взе
предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация срещу ревизионен акт,
обжалван и потвърден от решаващия орган, в преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК
съдът намира, че Ревизионен акт № Р-04000420003650-091-001/ 07.01.2021 г. е
издаден от оправомощени органи съгласно чл. 119, ал.
2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017
г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, и със ЗВР № Р-04000420003650-020-001/
19.06.2020 година. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР
също са издадени от компетентен орган. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е
отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Не се спори, че електронните документи
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от
съответните органи по приходите на посочените в тях дати. След справка в
публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни
услуги се установява, че Н.С.И./орган, възложил ревизията/, Р.В.Н./ръководител
на ревизията/ и С.Б.Б./член на екипа/ са имали
валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в които са
издадени посочените по-горе електронни документи. Съобразно това настоящият
състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са
посочени в тях, с квалифициран електронен подпис, представляват валидни
електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни. С
ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е
възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност.
Не се откриват
нарушения, водещи до формална или процесуална незаконосъобразност на РА.
Производството е приключило в срока, удължен по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК
от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на
данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове.
Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите, и
правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения
ревизионен доклад.
Противно на
възраженията, заявени от жалбоподателя, от преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата и
формирането на фактическите и правните изводи, от страна на ревизиращите органи
при упражняване на техните процесуални права, да са нарушени принципите на
данъчно-осигурителния процес. Няма данни органите по приходите да са извършили
действия, надвишаващи законовите им правомощия. Не се установява в хода на
ревизионното производство задълженият субект да е имал някакви съмнения в
обективността на органите по приходите и да е поискал член на ревизиращия екип
да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма основание да се приеме, че
някое от действията на приходната администрация, извършени за изясняване на
всички правнорелевантни факти, не съответства на реда
и средствата, предвидени в ДОПК. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
ревизията, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия
на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение
за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на значимите за облагането
на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния
закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да
упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите
доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на
искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е
възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид
това съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. Обратно на заявените с жалбата възражения,
от
събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения при извършването на ревизията.
По отношение
съответствието на РА с материалноправните разпоредби
на ЗДДС:
С обжалвания РА на
основание чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, органите по
приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на „Робсов“ ЕООД общо в размер на 110 290,00 лв. по две
фактури с предмет „Услуга по договор за разработване на проектно предложение по
Схема „Безопасен труд“ от ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020“,
издадени от „ВесиЯна Консулт груп“
ЕООД; по осем фактури, издадени от „Веси Консулт груп“
ЕООД с предмет на доставките различни услуги по изготвяне на маркетингова
стратегия, енергиен одит и проектни предложения за участие в програми за
финансиране и по три фактури, издадени от „Дебора 4“ ЕООД, за комисионни услуги
и разработване на проектно предложение.
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства е установено, че основната икономическа дейност на „Робсов“ ЕООД за ревизираните периоди е шиене на горно
облекло, предимно ишлеме. За целите на дейността си дружеството е ползвало под наем две помещения, собственост на ЕТ „Робсов – Р.П.“, находящи се в гр.
Свищов. Жалбоподателят
твърди, че в процесния период е кандидатствал за
безвъзмездна финансова помощ чрез подаване на проектни предложения по различни
оперативни програми, като проектите са разработвани от консултантски дружества
срещу възнаграждение. Предмет на доказване по делото е именно изпълнението на
услугите по изготвяне на проектите и съпътстващите дейности, фактурирани от
доставчиците „ВесиЯна Консулт груп“
ЕООД, „Веси Консулт груп“ ЕООД и Дебора 4“ ЕООД.
От „ВесиЯна Консулт груп“ ЕООД на „Робсов“ ЕООД са
издадени фактура № 168/ 03.11.2015 г. с предмет „услуга по договор“ на стойност
2 000,00 лв. и ДДС 400,00 лв. и фактура № 169/ 20.11.2015 г. с предмет
„услуга по договор“ на стойност 2 000,00 лв. и ДДС 400,00 лева. Простият
преглед на тези фактури е достатъчен да обоснове тяхното несъответствие с
нормата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като същите не съдържат
задължителното посочване на вида на услугата. Описаният предмет е твърде общ и
не конкретизира нито същността на услугата, нито с кой договор се претендира,
че е обвързана. Няма никаква яснота за характера на фактурираната стопанска
операция предвид неопределения предмет на услугите. Предвиденото в чл. 114, ал.
1, т. 9 от ЗДДС изискване е свързано с това във фактурите да бъде налична
достатъчно информация относно вида на услугите, за да се прецени дали
доставката е осъществена и то от издателя на фактурата /в случая дали
резултатът от услугата е получен/, а също и дали услугите са използвани от
получателя във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност
и за следващи облагаеми доставки, по които той е доставчик. Такава информация
не е налична по фактурите издадени от „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД, което възпрепятства адекватната
преценка на съда за изпълнението на фактурираните доставки именно от този
доставчик.
Без да е ясно
какво представляват услугите, документирани от този доставчик, към фактурите е
представен Договор за консултантски услуги от 20.09.2015 г. между „Робсов“ ЕООД и „ВесиЯна Консулт груп“ ЕООД с предмет „Разработване на проект по Схема „Ново
работно място 2015“ и „Разработване на проект по схема „Безопасен труд“ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“. Срокът на
изпълнение на договора е до 20.12.2015 година. Въпросният договор обаче свидетелства
за постигнати търговски взаимоотношения между контрагентите по него, а не за
изпълнение на поетите ангажименти. С претенция, че обективира
получаването на договорените услуги, по делото е представен приемо-предавателен
протокол от 20.12.2015 г., според който „ВесиЯна
Консулт Груп“ ЕООД входира проекти на „Робсов“ ЕООД чрез системата ИСУН, както следва: 1. Проект
по Схема „Ново работно място 2015“ по ОПРЧР 2014 – 2020 и 2. Проект по Схема
„Безопасен труд“ по ОПРЧР 2014 – 2020. Този протокол е оспорен от ответника по
делото и съдът намира, че жалбоподателят не съумя да проведе успешно доказване
на истинността му в откритото производство за неговата проверка. На първо
място, непотвърдено остана авторството на положените в протокола подписи, тъй
като не бяха ангажирани нито свидетелски показания, нито съдебно-графическа
експертиза. Самият протокол не съдържа означение чий е подписът за предал от
името на „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД – дали е на
управител, или на служител. Действително, по делото беше направено доказателствено искане за разпит на свидетели, включително
и на управителя на „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД, но
госпожа В.а не беше доведена в съдебно заседание, като обстоятелствата за
невъзможността за нейното явяване нямат отношение към доказателствената
тежест, носена от жалбоподателя и преценката му как да я реализира. Приложеното
по делото писмено изявление с нотариална заверка на подписа на В.а не
компенсира неявяването й като свидетел, освен това в него не се споменава нищо
за оспорения протокол, а и като цяло тази декларация не представлява надлежно
доказателство в процеса, а е вид свидетелски показания в писмена форма, които
на този етап от процеса са недопустими /за разлика от административното
производство/. Това е така защото ГПК регламентира като допустими доказателства
само гласните показания на свидетелите, гаранция за истинността на които е
наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Такава отговорност съставителят на
писмената декларация не носи, тъй като декларирането на тези обстоятелства не е
предвидено в закон, указ или постановление на Министерския съвет /аргумент от
чл. 313 от НК/, поради което липсва надлежна правна гаранция за тяхната
истинност. Представеното писмено изявление не може да се приеме и за годно
писмено доказателство по смисъла на ГПК, доколкото е документ, създаден нарочно
за целите на доказването в настоящото съдебно производство. По тези съображения
съдът намира за недоказана автентичността на оспорения от ответника протокол.
Дори да се пренебрегне това обстоятелство, съдържанието на коментирания
протокол, ценен самостоятелно и съвкупно с другите доказателства по делото, не
води до извод за изпълнението на услугата от „ВесиЯна
Консулт Груп“ ЕООД и получаването ѝ от „Робсов“
ЕООД. Самият протокол отразява „входиране на
проекти“, но не дава информация за авторството и изготвянето на тези проекти,
което е спорното обстоятелство по делото. Представените от страна на
жалбоподателя попълнени формуляри за кандидатстване по схеми за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, не установяват по убедителен начин, че проектните
предложения реално са разработени именно от „ВесиЯна
Консулт Груп“ ЕООД. В тази връзка се съобразява и фактът, че дори документите,
представени след приключване на насрещната проверка на този доставчик, в
действителност са представени от управителя на „Робсов“
ЕООД, а не от контрагента му. От друга страна по същество те представляват
работни файлове, като липсват данни за дата на подаване и поставен
идентификационен номер. Както вярно е констатирал решаващият орган и двата
формуляра за проекти по схеми „Ново работно място 2015“ и „Безопасен труд“, за
които се претендира да са изготвени от „ВесиЯна
Консулт Груп“ ЕООД по договор от 2015 г., включват дейности, чието изпълнение е
предвидено за различни периоди през 2013 г. – 2014 година. Това провокира
извод, че за целите на данъчния процес е манипулирана датата на формулярите, за
да се инсценира, че същите са изготвени от конкретен субект. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че част от приложните бланки /примерно тази на л.
248 в папка 4/, са от предходен програмен период на ОП „Развитие на човешките
ресурси 2007 – 2013“, а не от процесния 2014 – 2020
година. По този начин единствените преки доказателства по основния спор са
напълно разколебани, доколкото формулярите за кандидатстване по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ се отнасят за период 2013 – 2014 г.,
предхождащ датата на сключване на Договор за консултантски услуги на 20.09.2015
г. и не могат да бъдат обвързани със същия, който от своя страна е посочен като
основание за съставянето на фактурите. Сведенията, събрани от Министерството на
труда и социалната политика, не водят до друг извод. Според дадената информация
„Робсов“ ЕООД е участвало като кандидат в две
процедури по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“, като проектът по
Схема „Ново работно място 2015“ е отхвърлен на етап оценка, а проектът по Схема
„Безопасен труд“ е одобрен и класиран в списък с резервни проектни предложения,
но не е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Преди
всичко неосъществима е съпоставка на данните, събрани от Министерството относно
цитираните с конкретни номера проектни предложения, тъй като представените от
жалбоподателя формуляри въобще не съдържат номера, а очевидно касаят и участие
в други схеми. Представената електронна кореспонденция с „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД по
повод разработване на проекти датира от периода от април – юли 2016 г., което
изначално не може да я обвърже с изпълнението на договорните отношения от 2015
г., които според уговорените условия следва да са приключили на 20.12.2015 г.
Липсва доказателствена следа какви документи са
предоставени от възложителя на изпълнителя за целите на разработване на
проектите. Няма данни за отчетност по изпълнението от страна на консултанта, не
става ясно и кое физическо лице от персонала на последния е работило по
изготвянето на докуменацията. Информация от такова
естество за първи път е посочена в коментираната по-горе писмена декларация с
нотариална заверка на подписа на В.В.. Заявено е, че
именно В.а е разработила „проекти“, като от това абстрактно изявление отново не
може да се направи еднозначен извод, дали то касае именно фактурираните услуги.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на девет лица от персонала
на „ВесиЯна Консулт груп“
ЕООД, назначени на длъжност „Експерт финансови и стопански анализи“,
„Инвестиционен консултант“ и „Младши юрисконсулт“. Шест от служителите са
представили писмени обяснения, като не става ясно някой от тях да е работил по
проекти на „Робсов“ ЕООД и въобще да е запознат с този
вид дейност на дружеството. Това опровергава твърдението, че служителите са
извършвали спомагателна техническа дейност, като поставя и въпроса дали
поръчката не е intuitu personae и дори да се
приеме, че проекти са изработени /което не се доказа по делото/ - дали
издателят на фактурите е действителният изпълнител.
Изложените дотук
обстоятелства формират убеждение, че доставчикът не представя и съответно не
притежава доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги.
Усилията от страна на жалбоподателя да набави доказателства не постигат целения
резултат да докажат по категоричен начин, че коментираните проекти са
разработени от издателя на двете спорни фактури, а от там и че е изпълнен
предметът на договора от 20.09.2015 г., за което се твърди да са издадени тези
фактури. Не е установено при условията на пълно доказване изпълнението на
поръчката от страна на изпълнителя. Липсват надлежни доказателства за приемане
на поръчката от страна на възложителя, не е налице съвпадение на предмета на
договора с проектните формуляри и основанието на фактурите, не са налице данни
за постигнат краен резултат, нито за реално осъществени действия в изпълнение
на уговореното от страна на изпълнителя.
Вещото лице,
работило по назначената съдебно-икономическа експертиза, потвърждава, че
жалбоподателят е отразил двете фактури, издадени от „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД, в счетоводството си като преки
разходи за външни услуги. Експертизата е установила и плащания към „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД: на 05.11.2015 г. в размер на
2 400,00 лв. и на 25.11.2015 г. отново 2 400,00 лева. Основното и
допълнителното заключение на експертизата не опровергават изводите в РА. ***е
проверявало само счетоводните записвания при ревизираното дружество, а
осчетоводяването на процесните фактури при „Робсов” ЕООД не е било спорно в хода на ревизията и
всъщност експертизата потвърждава констатациите в РА, че фактурите от „ВесиЯна Консулт Груп” ЕООД са намерили отражение в
счетоводството на жалбоподателя. По отношение на правото на приспадане на
данъчен кредит обаче, законът преди всичко изисква реалност на доставката,
която понастоящем остана недоказана. ***е намерило счетоводни данни за
извършени плащания, но при недоказано получаване на услугите, плащането се
явява без основание поради недоказаност на насрещната престация
– изготвяне на проекти, а по принцип плащането на цената по доставката не е
компонент от фактическия състав за възникване право на приспадане на данъчен
кредит, доколкото законът държи сметка за настъпването на данъчното събитие.
Дори изводът за редовно водено счетоводство единствено при жалбоподателя, не
гарантира верността на отразените в него стопански операции, което е предмет на
спора, а експертизата не е имала за задача да изследва съответното осчетоводяване
при доставчика.
Крайният
фактически извод на съда е, че не е доказана реалността на услугата, поради
което от правна страна законосъобразно е отказано приспадането на данъчен
кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното
публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от
кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите
по облагаемата доставка – аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на
нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за
доказване на относимите в тази връзка факти и
обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително
осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В
преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност
те са частни документи, чиято доказателствена сила по
аргумент от чл. 180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно.
То следва да се цени с оглед останалите относими
доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е
практиката на ВАС, че само по себе си издаването на фактури и надлежното им
счетоводно отразяване, не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че
спорните доставки са действително осъществени.
Реалността на документираните
доставки е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на
правото на данъчен кредит – чл. 9, ал. 1, вр. чл. 25,
чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото след като
получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен
кредит, в негово задължение е да притежава безспорни доказателства за реалното
изпълнение на услугата. Доказателствената тежест в тази
насока се носи от ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК
доказателства и доказателствени средства да установи
реалното осъществяване на фактурираните доставки, тъй като, както в ЗДДС, така
и в Директива 2006/112/ЕО, се изисква да се установи реалното предаване на
стоките или резултата от услугата. В този смисъл Решение № 11324/ 09.11.2021 г.
по адм. д. № 3309/ 2021 г. на ВАС, Първо отделение.
По изложените съображения съдът намира за законосъобразен РА, в частта за
отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД.
От „Веси Консулт груп“ ЕООД на „Робсов“ ЕООД са
съставени следните фактури: 1. фактура № 80/ 26.05.2017 г. с данъчна основа
69 600,00 лв. и ДДС 13 920,00 лв., предмет „разработване стратегия за
развитие на „Робсов“ ЕООД; разработване на
маркетингова стратегия; разработване на енергиен одит и разработване на програма
за развитие на човешките ресурси до 2020 г.“; 2. фактура № 89/ 23.06.2017 г. на
стойност 25 000,00 лв. и ДДС 5 000,00 лв. с предмет „разработване на
проучване и проектно предложение, апликационна форма
и бизнес план по програма Хоризон 2020“; 3. фактура № 99/ 27.07.2017 г. на стойност
100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв. с предмет „разработване на
проектно предложение по програма Лайф + към ЕК;
разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни
предприятия фаза 1; разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни предприятия фаза 2;
разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни предприятия фаза 3“; 4. фактура
№ 111/ 23.08.2017 г. на стойност 75 000,00 лв. и ДДС 15 000,00 лв. с
предмет „разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни
предприятия фаза 1, част 2; разработване на проектно предложение по инструмент
за малки и средни предприятия фаза 2, част
2; разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни предприятия фаза 3, част 2“; 5.
фактура № 119/ 29.09.2017 г. на стойност 48 000,00 лв. и ДДС 9 600,00
лв. с предмет „подготовка досие за кандидатстване за ЦПО“; 6. фактура № 124/
23.10.2017 г. на стойност 20 000,00 лв. и ДДС 4 000,00 лв. с предмет
„подготовка на досиета за ЦПО“; 7. фактура № 132/ 20.03.2018 г. на стойност
25 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв. с предмет „резюме на
енергийно обследване; доклад от енергийно обследване и икономическа обосновка
на спестяванията“; 8. фактура №1 35/ 17.05.2018 г. на стойност 19 000,00
лв. и ДДС в размер на 3 800,00 лв. с предмет „разработване на енергиен
одит, резюме от енергийно обследване и доклад от обследване на промишлена
система“.
Въпреки подробните
наименования на услугите, вписани във фактурите, същите не отговарят на
изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Според цитираната норма първичният
счетоводен документ следва да съдържа информация за предмет, натурално и
стойностно изражение на стопанската операция. В случая липсва необходимата конкретика и индивидуализация на отделните услуги, много от
тях са неколкократно вписани като самостоятелни
основания в различни фактури, без да е ясно какво е наложило това. По същество
липсва задължителният реквизит „предмет и натурално изражение на стопанската
операция“, но освен това не са представени и доказателства по какъв начин е
определена стойността на услугите. Даденото писмено обяснение, че стойността на
всеки проект се обособява от сложността на програмата и периода на
разработване, не разкрива обективни критерии за формиране на цената, които да
подлежат на проверка, а това съответно я прави произволно избрана.
За обосноваване на
доставките по фактурите са приложени четири договора, сключени между „Веси
Консулт Груп“ ЕООД и „Робсов“ ЕООД: Договор № А-153/
20.04.2017 г. на обща стойност 269 600,00 лв., без ДДС и с предмет, описан
в девет позиции, представляващи различни проекти, стратегии и одити, срок за
изпълнение - до 20.12.2019 г.; Договор за
разработване на досиета по професии за Център за професионално обучение от
10.09.2017 г. на стойност 68 000,00 лв. без ДДС, срок за изпълнение
20.05.2019 г.; Договор за енергиен доклад от 10.01.2018 г. за сума в размер на
25 000,00 лв. без ДДС и срок за изпълнение 10.01.2019 г. и Договор за
енергиен доклад от 10.03.2018 г. на стойност 19 000,00 лв. без ДДС и срок
за изпълнение 10.02.2019 година. Както се отбеляза по-горе, изброените договори
са индикация за постигнати търговски взаимоотношения между страните по тях. За
целите на данъчното облагане обаче в тежест на ревизираното дружество е да
докаже всички положителни факти относно реалното изпълнение на договорените
услуги, доколкото последното упражнява правото на данъчен кредит – чл. 68, ал.
1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Обстоятелството,
че тези услуги впоследствие са фактурирани на „Робсов“
ЕООД не представлява пряко доказателство, че проектните дейности са действително
извършени от издателя на фактурите. Трайно в съдебната практика на ВАС е
застъпено разбирането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния
смисъл и доставка за целите на данъчното облагане, и това е причината
законодателят в ЗДДС да употребява именно понятието „доставка“. При сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между
страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по
смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС, не е достатъчно съгласието на страните
по доставката, а нейното действително осъществяване – в случая предаването на
резултата от извършването на услугата, което следва да е категорично
установено.
Годни и безспорни
доказателства за изпълнението на фактурираните услуги от „Веси Консулт Груп“
ЕООД и предаването на резултата от тях на жалбоподателя, по делото не се
откриват. В хода на настоящото ревизионно производство, както и при
предходното, и при състоялата се проверка за установяване на факти и
обстоятелства, доставчикът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
фактурираните от него услуги. След приключване на насрещната проверка при процесната ревизия са изпратени фактурите, договорите и
анекси към тях, кредитни известия от 2019 г. към спорните фактури, фактури, издадени от трети лица на прекия доставчик, както
и писмени обяснения. Ревизираното лице е представило същите документи /без
кредитните известия/. Според писмените обяснения и на двете страни лицето за
контакт от страна на „Веси Консулт Груп“ ЕООД е В.В.,
кооято всъщност е управител на обсъдения по-горе доставчик
„ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД. Не се спори, че
последната е била назначена на трудов договор при „Веси Консулт Груп“ ЕООД за
периода от 08.04.2016 г. до 31.10.2017 г., което обхваща само част от процесните данъчни периоди. Приложената от жалбоподателя
електронна кореспонденция, осъществявана между В.В. и
„Робсов“ ЕООД или Р.П., е водена извън периода, в
който В.а е работила за „Веси Консулт Груп“ ЕООД, включително от октомври 2014
г. до май 2015 г., преди вписването на дружеството в Търговския регистър на
29.10.2015 година. Обстоятелството, че В.а е извършвала идентична дейност по
отношение на „Робсов“ ЕООД от името на управляваното
от нея дружество и от името на друго дружество не е критерий за
законосъобразност на правото на приспадане на данъчен кредит, но поражда
съмнение за действителното изпълнение на фактурираните услуги.
В крайна сметка
нито жалбоподателят, нито доставчикът му са представили доказателства за
изпълнение на услугите. Липсват приемо-предавателни
протоколи или друг вид двустранно съставени актове за приемане на извършената
работа. Същевременно представените документи внасят допълнително противоречие и
объркване относно времевите периоди на доставките и авторството на услугите. В
ревизионната преписка се откриват „Енергиен одит“ към Договор № А-53/
20.04.2017 г., „Резюме от обследване“ и „Доклад от обследване“, приложени към
Договор за енергиен доклад от 10.03.2018 г., „Диагностика и оценка на
предприятието, относно възможностите за безвъзмездно финансиране в програмния
период до 2020 г.“ и „Бизнес план“, „Стратегии за развитие на предприятието“,
„Стратегии за кандидатстване Хоризонт 2020“ и Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“. Всички тези документи са изпратени по повод насрещната
проверка на „Веси консулт Груп“ ЕООД, но след изтичане на срока за това, от
управителя на „Робсов“ ЕООД. Това обстоятелство
рефлектира върху доказателствената им стойност и
настоящият състав счита, че те не са годни да установят резултат от
изпълнението на фактурираните услуги. Такива документи са представени и от
жалбоподателя за първи път едва в хода на настоящата ревизия, през м. октомври
2020 г., по същото време, когато са изпратени и от името на доставчика. В тази
връзка съдът споделя съображенията на решаващия орган, че едни и същи от изброените
доклади са приложени към различни договори, включително и такива с различни
изпълнители /“Веси Консулт Груп“ ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД/, което е индикатор най-малкото
за дублиране на плащания за една и съща услуга, при неяснота кой е
действителният изпълнител. Други от писмените разработки съдържат обща
информация и теоретични данни, без да е налице както обвързаност с дейността на
жалбоподателя, така и относимост към предмета на
доставките, и периода на издаване на процесните
фактури. По тази причина съдът споделя становището, че същите са създадени за
целите на ревизионното производство, тъй като, въпреки че благоприятстват
жалбоподателя, не са представени от него в хода на ПУФО и при първоначалната
ревизия.
По съображенията,
изложени по-горе относно декларацията с нотариална заверка на подписа на В.В., съдът не цени като годно и относимо
доказателствено средство аналогичната декларация,
подписана от В.В.. Освен това, в съдържателно
отношение тя не е достатъчно информативна, не съдържа конкретни,
индивидуализирани и значими сведения и не води до изводи, опровергаващи
констатациите в РА.
Получателят по
доставка, за да упражни правото на данъчен кредит, е длъжен да установи всички
положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но не може да се
вменява в негова тежест да доказва обстоятелства, касаещи обезпечеността на
доставчика да изпълни услугите. В случая обаче резултатите от извършените
насрещни проверки на двамата служители на „Веси Консулт Груп“ ЕООД косвено
подкрепят извода, че дружеството не е изпълнило фактурираните услуги. Според
писмените обяснения на И.З., назначен като „експерт финансови и стопански
анализи“, задълженията му във фирмата са били свързани единствено с търсене и
комуникация с потенциални клиенти, и организиране на срещи. Конкретна работа по
изготвяне, изработване, оформяне и разработване на одити и проекти, последваща комуникация с клиенти, събиране на документи и
информация от клиенти не са му били възлагани, поради това, че не е притежавал
необходимото образование, опит, ценз и комютърни
умения. Този служител е декларирал, че никога не са му били възлагани дейности
по проекти, включително на „Робсов“ ЕООД, както и че
не е имал контакт с това дружество. Без да е определящо за изхода на спора,
следва да се подчертае, че е житейски нелогично, в дружество с двама служители,
единият никога да не е имал контакт с ключов клиент, възложил работа на
компанията на обща стойност от 381 600,00 лева без ДДС, за период от една
година. В този смисъл, икономически и търговски необосновано е инвестирането на
подобни крупни суми, в резултат на които не са реализирани последващи
приходи и няма данни за обективни ползи от фактурираните услуги за основната
икономическа дейност на „Рабсов“ ЕООД, а това подкрепя
извода, че счетоводното отразяване на фиктивни доставки е възможно да е целено
манипулиране при данъчно облагане.
Изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза потвърждава осчетоводяването на процесните фактури при жалбоподателя, като за фактури № 80/
26.05.2017 г. и № 89/ 23.06.2017 г. е дебитирана
сметка 601 „Разходи за външни услуги“, аналитична партида 20 „Разработки
стратегии“, както и сметка №4531 „Начислен ДДС на покупките“ и е кредитирана
сметка 400/1 „Доставчици в лева“, аналитична партида „Веси Консулт Груп“ ЕООД.
Взетите счетоводни операции за останалите фактури са по дебита на сметка 650
„Финансови разходи за бъдещи периоди“, аналитична партида „Разходи за
разработки“ и сметка №4531 „Начислен ДДС на покупки“ и по кредита на сметка
400/1 „Доставчици в лева“, аналитична партида „Веси Консулт Груп“ ЕООД.
Експертизата е установила, че счетоводните суми отговарят на отразените обороти
по дебита на сметка 650 „Финансови разходи за бъдещи периоди“ за 2017 г. и 2018
година. Констатираните от ***плащания по тези фактури в пълнота кореспондират с
установените от ревизията по размер и дата, като при общо задължение по
фактурите в размер на 457 920,00 лв., направените плащания общо възлизат
на 29 520,00 лева. Всички тези констатации на СИЕ са в пълен синхрон с РА
и не обосновават различни изводи. От факта на счетоводното отразяване на
фактурите при жалбоподателя и от обстоятелството, че е извършено частично
плащане не следва извод за осъществяване на дължимата от доставчика престация.
Облагаемата
доставка следва да се установи не само чрез посочването на услугата в данъчния
документ, а чрез доказване на нейното действително изпълнение. По делото не се
събраха годни и относими доказателства в подкрепа на твърдението,
че „Веси Консулт Груп“ ЕООД е изпълнило фактурираните на „Робсов“
ЕООД услуги. При установяванията за липса на доставки
по фактурите, представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на
съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на
данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС (така т. 48
от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да
се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение).
Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на
манипулирани доказателства. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на
ответната администрация относно отказаното право на приспадане на данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Веси Консулт Груп“ ЕООД.
От „Дебора 4“ ЕООД
към „Робсов“ ЕООД са издадени фактури № 200/ 27.07.2018 г. с данъчна основа
50 000,00 лв. и ДДС – 10 000,00 лв., предмет – консултантски услуги;
№ 201/ 13.08.2018 г. на стойност 79 850,00 лв. и ДДС – 15 970,00 лв.,
предмет – различни проектни дейности, описани в четири пункта и № 202/
13.08.2018 г. с основа – 36 000,00 лв., ДДС – 7 200,00 лв. и предмет
– комисионна по договор. Предметът на изброените фактури отново е твърде общо
формулиран, поради което съдържанието им не отговаря на изискването на чл. 114
от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация,
необходима за индивидуализирането на престацията.
Непълнотата на фактурите възпрепятства възможността за доказване реалността на
доставките, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение
от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/ 12 се приема, че правото на приспадане
на ДДС може да се откаже на данъчно задължените лица, получатели на услуги,
които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след
приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже
действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.
В случая неяснотата относно предмета на доставките
не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи. Липсва пряка и
непосредствена взаимообуславяща връзка между
фактурите и приложените от жалбоподателя в хода на ревизията: Консултантски договор от 05.06.2018 г. за намиране на нови клиенти на международния
пазар с цел експорт, с договорено възнаграждение в размер на 36 000,00 лв.
без ДДС и срок за изпълнение 30.01.2019 г., както и Договор за разработване на
проектни предложения по четири оперативни програми от 10.06.2018 г. за
129 850,00 лв. без ДДС и със срок за изпълнение и разплащане 30.03.2019 година.
Договорите не са индивидуализирани в описанието на фактурите, за да може да
бъдат еднозначно обвързани. Като частни документи договорите и приложенията към тях не разполагат с материална доказателствена
сила, обвързваща съда. Тяхното съдържание се преценява по вътрешно убеждение с
оглед на всички обстоятелства по делото. В случая липсват приемо-предавателни
протоколи или друг вид актове за приемане на резултата от услугите. Самите
фактури не могат да се приемат като такъв приемо-предавателен
документ, тъй като не са двустранно подписани.
Според договора за разработване на
проектни предложения „Робсов“ ЕООД е възложил на
„Дебора 4“ ЕООД изготвянето на проекти по приоритетна ос „Насърчаване на
предприемачеството“; „Технологично развитие и иновации“ относно приоритет
„Стимулиране и внедряване на иновации в предприятията“; програма „Развитие на
иновационни клъстери“ и по ос 2 „Подобряване на производствения капацитет на
МСП“. Като доказателство за изпълнението на договора е представен формуляр за кадидатстване единствено по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност“, което е потвърдено и от представеното
пред ответната администрация писмо от Министерство на икономиката. От данните,
предоставени от министерството е видно, че „Робсов“
ЕООД е подало проектно предложение на 21.05.2019 г., по което не е сключен
договор. Подаденото проектно предложение не може да бъде свързано с издадените
от „Дебора 4“ ЕООД две фактури за консултантски услуги, тъй като проектната
документация датира месеци след приключването на договорните взаимоотношения,
не съдържа сведения, че именно „Дебора 4“ ЕООД е автор и подател. Тук стои отново
застава и въпросът за икономическата изгода на жалбоподателя от крупните
инвестиции, вложени в разработването на проекти, по които няма сключени
договори и обективна последваща реализация за
предприятието.
За доказване на
доставките от „Дебора 4“ ЕООД от ревизираното лице са представени още писмени
изложения, именувани „анализ“, „диагностика“ и „проучване“, като в титулната
част на всички е вписано, че са изготвени от „Дебора 4“ ЕООД за нуждите на „Робсов“ ЕООД. Доказателствената
стойност на изброените писмени работи не е убедителна поради това, че са
представени едва в хода на повторната ревизия, изпратени са от жалбоподателя и
са подписани само от управителя Р.П. като утвърдил, без да съдържат информация
за това кой ги е изготвил, и не на последно място - идентични са с аналогични
документи, представени с цел удостоверявне на услугите
от други доставчици. Съдържанието им е общо и не обективира
конкретно изпълнение на договорени и фактурирани услуги към „Робсов“ ЕООД. Липсват кореспондиращи безспорни данни за
изготвени проекти и сключени договори, както и за намерени нови клиенти на международния пазар. Без да има решаващо
значение за спора, съдът отчита и установеното от ответника обстоятелство, че
за периода на издаване на фактурите в „Дебора 4“ ЕООД няма назначен персонал, а
същевременно управител и едноличен собственик на капитала на този доставчик е В.В., която управлява и притежава „ВесиЯна
консулт груп“ ЕООД, а собственикът и управител на
доставчика „Веси консулт груп“ ЕООД – В.В., е посочен като получател на плащания по фактури,
издадени от „Дебора 4“ ЕООД. Остава убеждението, че Веселина и В.В.и, като представляващи дружествата доставчици, издали процесните фактури, лично са били отговорни за изпълнението
на договорените услуги, но не са представили годни и относими
доказателства за това, както и не са съумели да се явят като свидетели пред
съда.
От ревизията са
установени плащания към „Дебора 4“ ЕООД: на 01.10.2018 г. в размер на
1 800,00 лв. с посочен получател В.В.; на
14.08.2018 г. в размер на 2 500,00 лв. с вписан получател В.В. и на 14.09.2018 г. – плащане по фактура № 201/
13.08.2018 г. в размер на 3 992,50 лв. с получател В.В..
Не са изяснени причините, поради които жалбоподателят е извършил само частични и
то минимални плащания по фактурите. СИЕ потвърждава тези частични плащания,
като конкретизира, че при общо задължение от 199 020,00 лева, платеното
възлиза на общо на 8 292,50 лева. При липсата на безспорни доказателства
за изпълнението на услугите към „Робсов“ ЕООД, коментираните
плащания се явяват и направени без основание. Не обуславя друг извод и фактът,
че ***е намерило счетоводно отразяване на фактурите при жалбоподателя. Същите
са осчетоводени по дебита на сметка 650 „Финансови разходи за бъдещи периоди“,
като експертът е установил движението и размера на крайните дебитни салда по
тази сметка, но липсва извод за аналитичното отчитане, осигуряващо информация
за вида и произхода на финансовите разходи, периода на възникване, срока на
погасяване и т.н. Съществено в случая е, че дори и в хода на съдебното
производство жалбоподателя не съумя да докаже икономическа изгода от така
осчетоводените стопански операции през следващи отчетни периоди. Тоест неясна
остава последващата реализация и влагане на резултата
от фактурираните слуги за целите на основната икономическа дейност на „Робсов“ ЕООД. По изложените съображения съдът намира, че РА
относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени
от „Дебора 4“ ЕООД, е законосъобразен.
При липса на
доказателства за действително осъществени по фактурите, издадени от „ВесиЯна консулт груп“ ЕООД, „Веси
консулт груп“ ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД към „Робсов“ ЕООД, стопански операции, наличието само на фактура
не може да обоснове законосъобразното възникване на право на приспадане на
данъчен кредит. В хода на развилите се административни производства
доставчиците не са намерени, а представените от тяхно име документи са с
разколебана доказателствена стойност. Ревизираното
лице претендира изгодни за себе си правни последици, поради което следва да
разполага с всички документи, доказващи реалното изпълнение на доставките,
както и да ги представи своевременно. Не са представени безспорни и убедителни
документи, които съвкупно да обосновават непротиворечив краен извод за
действителното извършване на фактурираните услуги от изброените по-горе
дружества и получаването им от оспорващото дружество. По тези съображения съдът
намира за законосъобразен и обоснован изводът в РА, че не е установено
наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗДДС по фактурите, издадени от посочените доставчици. Съответно,
не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.
1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС за възникване и упражняване на претендираното
от оспорващото дружество право на приспадане на данъчен кредит по тях.
В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че след възлагането на първоначалната ревизия
управителят на „Робсов“ ЕООД е съставил Заповед № 55/
02.12.2019 г., с която задължава дружеството, водещо счетоводната отчетност, да
извърши проверка за изпълнение на дейностите, включени във фактурите, издадени
от „ВесиЯна Консулт Груп“ ЕООД, „Веси Консулт Груп“
ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД, като при установени задължения към тези дружества, да
се предприемат необходимите записвания за ликвидирането им. Подобно поведение
провокира въпроса икономически и търговски обосновано ли е едва при възлагане
на ревизия /през 2019 г./ задълженото лице да се заинтересува от изпълнението в
негова полза на услуги, договорени и фактурирани през 2015 г., 2017 г. и 2018
г., при това на значителна стойност. От жалбоподателя са представени еднотипни
анекси към договорите с изпълнителите, според които при частично плащане по
фактурите, то да се счита за плащане на ДДС. Доказателства за резултатите от разпоредената проверка на изпълнението липсват. Представени
са кредитни известия за м. декември 2019 г., издадени от „Веси Консулт Груп“
ЕООД и „Дебора 4“ ЕООД. Стойността на кредитните известия включва стойността на
фактурите след приспадане на направените плащания. В кредитните известия не е
посочено основание за издаването им и към тях не са приложени документи,
удостоверяващи причините за издаването им, което възпрепятства проверката за
наличие на обстоятелствата по чл. 115 от ЗДДС. Съобразно това съдът споделя
мотивите на решаващия орган, че издаването на кредитните известия към процесните фактури представлява защитна позиция и е индиция, че документираните услуги, за които на „Робсов“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен
кредит, не са осъществени в действителност. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че през данъчен период м. 12.2019 г. /непопадащ в обхвата на
ревизията/, чрез съставянето на протоколи по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС и
включването им в подадените отчетни регистри за този период – СД, Дневник за
покупките и Дневник за продажбите, жалбоподателят е направил корекции на
ползвания от него данъчен кредит по 8 броя кредитни известия, издадени от „Веси
Консулт груп“ ЕООД и 3 броя, издадени от „Дебора 4“
ЕООД. На 13.01.2020 г. е подадена сравка-декларация с
резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 78 590,17 лв., внесен с
банково бордеро от 14.01.2020 година. През април 2020 г. е подадена молба за
извършване на корекция на данните в справката-декларация за м. 12.2019 година.
От приходната администрация е извършена проверка, в резултат на която от „Робсов“ ЕООД е подадена коригираща справка-декларация за
месец 12.2019 г., като са изключени протоколите за начислявана на ДДС от
дневника за продажбите. Всички тези операции са потвърдени от изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза, която е констатирала, че след
извършените корекции, през м. юни 2020 г. от ТД на НАП – Велико Търново е
възстановен на „Робсов“ ЕООД, ДДС в размер на
69 745,00 лева. Направен е извод, че сумата от 69 745,00 лева не е
възстановена в републиканския бюджет, а разликата очевидно се дължи на
извършените частични плащания. Констатациите на експертизата не опровергават
изводите в РА, а напротив. С основание се
разколебава претенцията, че съставянето на процесните
кредитни известия цели единствено коригиране на данъчния резултат. Трайната
съдебна практика на ВАС приема, че за издаване на кредитно известие следва да
са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното
отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършените такива, при
възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или
намаление на данъчната основа по нея.
По отношение
съответствието на РА с материалноправните разпоредби
на ЗКПО:
Установените с
ревизията задължения по ЗКПО ведно с лихвите за просрочие
възлизат общо на 14 130,34 лева.
С обжалвания РА на
основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10 ал. 1 от ЗКПО е
извършено увеличение на финансовия резултат на „Робсов“
ЕООД за 2015 г. със сума в размер на 2 000,00 лв., представляваща отчетени
разходи по фактура № 168/ 03.11.2015 г., издадена от „ВесиЯна
Консулт груп“ ЕООД; за 2016 г. със сума в размер на
2 000,00 лв. по фактура № 169/ 20.11.2015 г., издадена от „ВесиЯна Консулт груп“ ЕООД, и за
2017 г. със сума в общ размер на 94 600,00 лв., представляваща отчетени
разходи по фактури № 80/ 26.05.2017 г. и № 89/ 23.06.2017 г., издадени от „Веси
Консулт груп“ ЕООД. В резултат от преобразуването, на
ревизираното лице допълнително е начислен корпоративен данък и лихви за просрочие.
Фактическите и
правни основания за този резултат, посочени от приходните органи, са липса
документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2, вр.
чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Те са допълнени от решаващия орган със съображенията, че
фактурите не отразяват реални стопански операции, респективно – разходите по
тях са отчетени в резултат на сделки, сключени с цел отклонение от данъчно
облагане, по аргумент от чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО.
За да стигне до
въпросната корекция на финансовия резултат и допълнителното начисляване на
корпоративен данък, приходната администрация е съобразила взетите при „Робсов“ ЕООД счетоводни операции по отношение на процесните фактури по дебита на сметка 601 „Разходи за
външни услуги“ за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г., което е довело до
намаляване на финансовия резултат на дружеството. Тези констатации са намерили
потвърждение в приетата по делото СИЕ. ***е направило извод, че за отчетните
периоди сметка 601 е приключена счетоводно със сметка 610 „Разходи за
дейността“ и тя участва в общия обем на преките разходи, свързани с дейността.
При счетоводното приключване на периодите, посочените разходи са довели до
намаляване на декларираните финансови резултати. В тази връзка, жалбоподателя
не е извършвал корекция с така отразените стойности на разходите. Корекцията е
направена при извършената ревизия, като за периодите 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
с размера на непризнатите разходи е извършено преобразуване – увеличение на
годишните финансови резултати по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Съдът споделя
мотивите в РА и в потвърдителното решение, които
намират потвърждение и в заключението на СИЕ. Законосъобразни са правните
изводи, които не са опровергани в хода на съдебното производство, а
възраженията срещу тях са бланкетни и общи. Същевременно
се твърди, че ревизиращият екип не е извършил необходимия анализ и е формирал
твърденията си при непълнота на доказателствения
материал. Тези оплаквания са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Недоказано остана
изпълнението на услугите и икономическата изгода от резултата им за „Робсов“ ЕООД, а в предмета на облагането по ЗКПО попадат
разходите, направени от „Робсов” ЕООД по тези
фактури, за които също липсват доказателства. Извършените плащания се явяват такива
без основание, а счетоводно взетите операции при жалбоподателя не са проверени
чрез съпоставка при доставчиците, тъй като последните не са открити в хода на
ревизията. Оспорващото дружество не ангажира доказателства и не направи доказателствени искания за проверка в счетоводствата на
доставчиците при все, че му е указано разпределението на доказателствената
тежест. Както вече нееднократно се отбеляза, управителите на „ВесиЯна Консулт груп“ ЕООД и на
„Веси Консулт груп“ ЕООД не бяха доведени пред съда
за разпит в качеството им на свидетели.
Действително, ЗКПО
анализира реализираните в резултат на търговската дейност разходи и приходи, но
и този закон държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които
се признават съответните разходи и приходи. Симулативното
фактуриране на разходи за услуги, които реално не са изпълнени от издателя на
фактурите, или за които липсва документална обоснованост, представлява
сключване на сделки с цел отклонение от данъчното облагане – хипотезата на чл.
16, ал. 1 от ЗКПО. Тъй като липсват достатъчно доказателства за проследимостта и предаването на резултатите от услугите,
фактурирани „ВесиЯна Консулт груп“
ЕООД и на „Веси Консулт груп“ ЕООД към жалбоподателя,
посоченото е основание за увеличение на финансовия му резултат с размера на
отчетените разходи. По този начин е отстранено влиянието на тези разходи, както
установява и нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, върху финансовия резултат на дружеството.
Поради това съдът намира, че коментираното приспадане на разходи по фактури за
сделки, по които липсват /или поне не са доказани/ реално извършени доставки,
правилно са квалифицирани като сключване на сделки при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, доколкото не могат да бъдат
признати за данъчни цели, разходи към определен доставчик, срещу които липсва
насрещна негова престация. Обратното би означавало
всеки ревизиран да извършва плащания без каквото и да е основание, срещу което
да получава фактури, които да отчита в пасивната част на счетоводството си без
да се държи сметка за естеството и предназначението на същите и
кореспондиращите им пряко насрещни счетоводни записвания. Така би могло да се
стигне до произволно намаляване на разходите, срещу което не стои никаква
корелативна операция. В тази връзка следва да се държи сметка, че поне на
теория стопанската операция в счетоводството, е отразяване на всяко конкретно
изменение на обектите на отчитане – имуществото на предприятието и източниците
за придобиването му, като между тези два компонента съществува неразривна
връзка. Поради това би следвало изразходването на определена сума да цели и
постига увеличаване на друг актив на предприятието, вкл. чрез получаване на
конкретни услуги, а не да представлява просто харчене на парични средства.
На следващо място,
според чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не
са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава
предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на стопанските
операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите
съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде
обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и за условията,
при които е извършена. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се
признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ,
отразяващ вярно стопанската операция. По мотивите изложени по-горе за липса на
годни и относими съпътстващи търговски докумнти, в случая единственият счетоводен документ са
фактурите, които формално съответстват на изискванията на ЗКПО и на ЗСч, но не
отговарят на второто нормативно изискване – да отразяват вярно стопанска
операция. Предвид констатациите за недоказано изпълнение на услугите и
получаване на резултата от тях от „Робсов” ЕООД,
както от фактическа, така и от правна страна съдът намира, че действително не е
налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите
и действителните стопански операции. При недоказана вярност на съдържанието на самите
фактури, те не могат да обосноват като редовен документ разхода, посочен в тях
по реда, предвиден в счетоводното и данъчното законодателство.
По тези
съображения съдът намира, че е налице соченото от администрацията отклонение от
данъчно облагане, като същевременно липсва съответствие между документалната
обоснованост на разходите и действителните стопански операции. Обжалваният
ревизионен акт е законосъобразен и в тази му част.
С обжалвания РА на
основание чл. 34 и чл. 37, ал. 1, вр. чл. 15 и чл. 16
от ЗКПО за данъчни цели е увеличен счетоводният финансов резултат на „Робсов“ ЕООД за 2015 г. с разходи от отписани по реда на
чл. 37 от ЗКПО вземания в размер на 8 488,50 лв., от свързано лице ЕТ „Робсов – Р.П.“. За да се стигне до този резултат, органите
по приходите са установили от фактическа страна и това не се оспорва, че „Робсов“ ЕООД е отчело по дебита на сметка 690 „Извънредни
разходи“ отписани вземания общо в размер на 145 967,48 лв. от свързано лице
ЕТ „Робсов – Р.П.“. За обосноваване на тази
счетоводна операция задълженото лице е представило 13 броя протокол-решения /л.
283 – гръб, и сл. от папка №5 от ревизионната преписка/, по силата на които
едноличният собственик на капитала на дружеството – Р.П., взема решение за
незабавно отписване на нейни несъбираеми задълженията в качеството й на ЕТ „Робсов – Р.П.“, като всеки протокол-решение съдържа
конкретно посочване на номера на съответната фактура. Във връзка с горното в
хода на ревизията са изискани документи и писмени обяснения както от „Робсов“ ЕООД, така и от ЕТ „Робсов
– Р.П.“ /л. 6 и сл. от папка № 5/, което опровергава твърденията в жалбата, че
не е изследвано поведението на длъжника. Извършен е анализ на вземанията и
задълженията на свързаните лица, уговорените срокове за изпълнение на поръчките
за изработка на облекло и конфекция, сроковете за плащане и останалите условия
за изпълнение. Преценено е, че вземанията са отписани законосъобразно в
годината, в която изтича петгодишният им давностен
срок считано от момента, в който са станали изискуеми, с изключение на тези по фактура
№ 149/ 29.03.2010 г. на обща стойност с ДДС 72 120,00 лева. За тази
фактура е направен извод, че е издадена без основание, тъй като Договор за
поръчка от 01.03.2010 г. /л. 14 от папка № 5/, по повод на който е съставена,
уговаря единствено плащане на аванс, но не и конкретни дейности и срок за
тяхното извършване.
От ЕТ „Робсов – Р.П.“
е представен Анекс към договора за поръчка без дата /л. 15 от папка № 5/,
съгласно който договорът се прекратява частично поради неспазен срок за
представяне на материалите от възложителя, необходими за изпълнение на
поръчката. Издадено е Кредитно известие № 151/ 21.05.2010 г. с данъчна основа –
53 026,25 лв. и ДДС – 10 605,25 лева. „Робсов“
ЕООД е отразило отписано вземане в
размер на 8 488,50 лв. /видима е разлика в размера в сравнение с КИ/ по фактура
№ 149/ 29.03.2010 г., като разход по сметка 690 „Извънредни разходи“. Никое от
свързаните лица не е представило доказателства за извършено плащане, поради
което приходният орган е преценил, че фактура № 149/ 29.03.2010 г. с предмет
„Аванс по договор“, е издадена без основание и в противоречие на чл. 113, ал. 4
от ЗДДС, според който фактура за авансово плащане се издава до 5 дни от датата
на получаване на авансовото плащане. Съобразено е и обстоятелството, че не е
представена и окончателна фактура за извършена доставка, в която да е
конкретизиран предметът на доставката и да е посочена цялата данъчна основа. Недоказани
са останали важни елементи от фактическия състав за признаване на разходи от
отписване на вземания, в това число по кои документи задълженията са станали
дължими, коя е датата, на която са станали изискуеми, към кой момент същите са били
погасени по давност. Така събраните доказателства и техният анализ е мотивирал
извод, че не са налице доказателства за наличие на действително вземане за ревизираното лице, което впоследствие да бъде
отписано и да бъде признат разхода от отписването му. На основание чл. 15 от ЗКПО, разходите от отписването на вземанията по фактура № 149/ 29.03.2010 г. по
реда на чл. 34 от ЗКПО, не били са признати за данъчни цели от ревизията.
Поради липсата на първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното
действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити, правното
основание за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за
данъчни цели с отписаните вземания в размер на 8 488,50 лв. за 2015 г., е
допълнено с посочване разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.
Настоящият състав
споделя изводите в РА, че отписването на вземането е извършено в нарушение на
принципа на документалната обоснованост на стопанските операции. Този извод не
е опроверган от жалбоподателя в хода на съдебното производство, поради което
отчетеният разход законосъобразно не е признат за данъчни цели. Единственото
доказателство, касаещо облагането на „Робсов“ ЕООД в тази част, е приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, която не обосновава становище, че корекцията е
незаконосъобразна. Проверката на ***в счетоводството на жалбоподателя и в това
на ЕТ „Робсов – Р.П.“ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е
установила отписване на вземания като извънредни разходи при „Робсов“ ЕООД и отписани задължения при ЕТ „Робсов – Р.П.“, отразени като извънредни приходи по сметка
790 „Извънредни приходи“. Заключението н експертизата обективира
общо отчетения приход при едноличния търговец за годишните периоди, който е
формиран от сметките, по които са отчитани приходите. Така за процесният данъчен период – 2015 г., общо отчетеният приход
е 85 704,75 лв., в т.ч. 23 085,96 лв. – приход от сметка 702 и 709 и
62 618,79 лв. – приход от сметка 790, като върху декларирания положителен
финансов резултат по счетоводни данни на свързаното лице е начислен и платен
дължимия данък по реда на ЗДДФЛ, който за 2015 г. е посочен в размер на
8 318,00 лева. Цитираните счетоводни отразявания не могат да опровергаят
извода за неправилно отписване на вземането при жалбоподателя, най-вече поради недоказаното
възникване на посоченото като несъбираемо вземане. Отписването на вземане се
признава данъчно, ако са налице обективни факти и обстоятелства и съответно
документално основание то да бъде извършено, а такова документално основание не
е доказано от страна на ревизираното дружество. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗКПО предвижда непризнаване на разходите в годината на отписване на вземания
като несъбираеми, каквото е вземането „Робсов“ ЕООД
към ЕТ „Робсов – Р.П.“, при условие че в същата или в
предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Изтичането
на погасителна давност е такова обстоятелство, но при безспорно установено
ликвидно и изискуемо вземане, каквото жалбоподателят не доказа до приключването
на устните състезания, а единствено настоява, че не се е стигнало до ощетяване
на бюджета, тъй като отсрещната страна на правоотношението е осчетоводила
извънреден приход и е постигнато заплащане на по-висок данък – 15 % по ЗДДФЛ. Предвид
изложеното тези възражения съдът намира за несъстоятелни и доколкото не е
оборен изводът за несъответствие на отчетения разход с изискванията на чл. 34 и
чл. 37, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 15 от ЗКПО приема, че РА е законосъобразен и в тази му
част.
По горните
съображения, съдът намира за правилно установени оспорваните в настоящото
производство задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2015 г., м. 04.2016
г., м. 05 – м. 10.2017 г., м. 03, м. 05, м. 07 – м. 09.2018 г., в размер общо на
110 290,00 лв. и следващите се лихви за забава общо в размер на
33 774,69 лв., и по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., общо в размер на
10 835,32 лв. и следващите се лихви общо в размер на 3 295,02 лева. Ревизионният
акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, като
неоснователна.
При този изход на
делото разноски на оспорващото дружество не следва да се присъждат.
Своевременно заявено и основателно е искането на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
администрацията. Същото е дължимото на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно
от ДОПК и възлиза на 4 111,95 лв., определено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и защитения материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на „Робсов“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Свищов, ул. „Георги Тишев“ №10, срещу
Ревизионен акт №Р-040004200036506-091-001/ 07.01.2021 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение №28/ 26.03.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който за
данъчни периоди м. 11.2015 г., м. 04.2016 г., м. 05 – м. 10.2017 г., м. 03, м.
05, м. 07 – м. 09.2018 г. е определен ДДС за довнасяне в размер на 110 290,00
лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 33
774,69 лв. и за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е определен
корпоративен данък за довнасяне общо в размер на 10 835,32 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 295,02 лева
Осъжда „Робсов“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Георги Тишев“ №10, да заплати на Национална агенция за приходите –
гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер 4 111,95 лв. /четири хиляди сто и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :