РЕШЕНИЕ №

 

гр. Ловеч 28.06.2019 година

 

в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                  ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в открито заседание  двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета  година  в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА         

                                                                                   2. ПЛАМЕН ПЕНОВ       

 

при секретаря  ДАРИНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора……                                                   като разгледа докладваното от съдия  ДАНКОВА в.гр.д.№.220 по описа за 2019 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

 

                   Производството  с  правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

                        Подадена е въззивна жалба №№652/11.02.2019 г. от „Агропродукт Стойкови”ЕООД-с.Дерманци,община Луковит, област Ловешка против решение№7/17.01.2019 г. о гр.д. 188/2018 г.  по гр.д.№188/2018 г. на Луковитски районен съд, което се атакува изцяло като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят подробно обсъжда изводите на районния съд, които счита, че са неверни и незаконосъобразни. Позовава се на представените доказателства и счита ,че районният съд е направил неверен анализ на приложимите правни норми. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и исковите претенции да бъдат отхвърлени.

                     Постъпил  е писмен отговор №1537/05.04.2019 г. от „Лимк”ООД-Габрово,в който посочва,че въззивната жалба е неоснователна и атакуваното съдебно решение е законосъобразно.Изтъква,че спорът между страните е за тълкуване на закона, което извършено правилно от районния съд.

                      В съдебно заседание за въззивникът,редовно призован , не се явява представител.

                     Въззиваемото дружество, редовно призовано се представлява от адв.К.. Посочва, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.в подробна писмена защита от доразвива становището си по исковете.

                         За третото лице помагач Ст.С.,редовно призован, се явява адв. Р.. Посочва,че поддържа въззивната жалба,тъй като иска е недоказан.

От представените доказателства по гр.д. 220/2019 г. на ЛРС, становището на представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение№/17.01.2019 г. по гр.д. №188/2018 г. на Луковитски районен съд, с което е осъден „Агропродукт Стойкови”ЕООД-с.Дерманци,Ловешка област да заплати на „Лимк”ООД-Габрово сумата 9720 лева  цена за изработен проект –конструктивно –монтажни детайлни чертежи , в част „Строителни конструкции” и „план за безопасност и здраве” ,ведно със законна лихва от 08.12.2017 г. , както и сумата 926.10 лева –обезщетение за забава за периода 21.12.2016 г. до 28.11.2017 г. Въззивният контрол по въззивната жалба от 11.02.2019 г. е въведен спрямо съдебния акт изцяло.Настоящата инстанция счита, че съдебното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните писмени доказателства намира, че е неправилно и следва да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени.  

Актуалната процесуална легитимация на страните  се доказва при служебна справка в търговски регистър  и регистър на ЮЛНС при АВ-София.

Фактическите твърдения на ищеца –въззивнием „Лимк” ООД -Габрово са свързани с позицията, че е сключен договор за изработка на конструктивно монтажни детайлни чертежи в устна Форма от управителите на дружеството ищец и ответник при разговори проведени в края на месец септември 2016 година. В писмена молба №20801 от 29-ти пети 2018 година, подадена при условията на чл. 129, алинея втора от ГПК ищецът-въззиваем е изложил от фактическа страна, че на тази среща са присъствали С.С., технолозите И.Г.и П.Г.и е постигната договореност за изработка на В хода на производството не са представени писмени доказателства за сключване на договора за проектиране през септември 2016 година, както и не са изслушвани свидетелите И.Г., П.Г.и С.С.. От друга страна ищецът-въззиваем не твърди, че съществуват писмени договорености между страните или преддоговорни отношения и кореспонденция. Твърдението на ищеца-въззиваем, че на първи декември 2016 година изготвените конструктивно монтажни детайлни чертежи на хале за обект „кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и преустройство на съществуваща масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен пункт, родилни боксове, стационар и зона за подрастване” в поземлен имот кадастрален номер 000005, местността „Райкова Малака”, землище село Дерманци,  са изпратени с обратна разписка на ответника не се доказва, тъй като такава не е представена по делото. „Лимк” ООД - Габрово е издало фактура №********** от 6-ти декември 2016 година с получател „Агропродукт Стойкови”- село Дерманци, Ловешка област и доставчик „Лимк” ООД-Габрово, в която е посочено изготвяне на КМД чертежи на хале един брой при единична цена 8100 лв. или сума за плащане 9720 лв. с ДДС.Върху фактурата за получател е положен подпис на С.С.,а за съставител П.Д..По представената съдебно-счетоводна експертиза/възприета от съда доколкото съответства на правните изводи по делото/ е видно, че въззиваемото дружество е осчетоводило фактурата в сметка „Клиенти” 411, по аналитична партида на „Агропродукт Стойкови” ЕООД за сумата 9720 лв.На 13-ти януари 2017 година  счет.документ е включен в справка декларация по ДДС за данъчен период м. декември 2016 година по отчетен регистър дневник продажби. Въззивникът също е осчетоводил фактурата, но по сметка 301 „Доставки” и по кредит сметка 401 – „доставчици на фактурирани доставки при определени условия” и посочило фактурата в справка декларация по ДДС за данъчен период месец януари 2017 година в отчетен регистър по дневник покупки.На седми януари 2018 година въззивникът е подадал справка декларация по ДДС пред НАП за данъчен период месец декември 2017-та година, в която е отчетен регистър дневник покупки, включващ фактура от шести декември 2016 година като сторнирана. „Агропродукт Стойкови”ЕООД да е кандидатствало по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 с проект по мярка 4.1 за финансиране на земеделско стопанство в процесния имот-„Кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и преустройства на съществуващата масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен пункт, родилни боксове, стационар и зона за подрастване“.

През месец ноември 2016 година  са изработени част”Конструктивна” , а през октомври 2016 г.-част „план за здраве и безопасност” от инженер Г.И.-проектант с ограничена проектантска правоспособност, инженер М.М.- водещ проектант с пълна проектантска правоспособност и заверен на тази част от технически контрол инженер М.Г.. Върху представените към писмо №4405 от 17 октомври 2018 година на Министерство на земеделието храните и горите град София, копие на проект „конструктивна част” за процесния имот е видно, че като проектант е вписан инженер Г.И. И.,като водещ проектант- инженер М.К.М.и е поставен подпис на възложител.В тези документи никъде не фигурира ищеца-въззиваем „Лимк” ООД - Габрово. Вложено е писмо от Община Луковит от 18 октомври 2018 година, в което е посочено, че на 20 юли 2017 година на името на „Агропродукт Стойкови” ЕООД е издадено разрешение за строеж №27 от 20-ти юли 2017 година за процесния недвижим имот и са одобрени инвестиционни проекти с №32 от 20.07.2017 година, включително част „конструктивна” и „план за здраве и безопасност”, проектирани от инженер Г.И. И., проектант ограничена проектантска правоспособност и инженер М.К.М.-проектант с пълна проектантска правоспособност и оценка от инженер М.Г.. Няма данни за връчване на нотариална покана от 15-ти Ноември 2017 година от „Лимк” ООД Габрово на ответника-въззивник. Представено е известие за доставяне, в което е посочено, че се съдържа отговор на тази нотариална покана от въззивника до „Лимк”-ООД-Габрово, което не е потърсено.

 По делото е представен комисионен договор от пети август 2016 година между ответника и С.С., който е брат на управителя на ответното дружество-въззивник, декларация към него от 14 ноември 2016 година и протокол № 1 от 4 август 2016 година на заседание на Общо събрание на съдружниците на„Агропродукт Стойкови” ЕООД, които нямат достоверна дата и не следва да бъдат обсъждани.

Съдът намира,че предвид твърденията на ищеца по исковата молба № 12820/08.12.2017 г.  за сключен устен договор за изработка-договор за проектиране от септември 2016 г. по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ТЗ е предявен главен иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение за сумата 9720 лева с ДДС. Договорът за изработка е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден договор,с предмет – трудов резултат/ което разграничава този вид договори от договора за поръчка/.                          Договор за проектиране съставлява вид договор за изработка, но при него е установена писмена форма за доказване. В член 160 от Закона за устройство на територията е предвидено, че участници в процеса на строителството се възложител, строител, проектант, консултант физическо лице, упражняващо технически контрол по част конструктивна, технически ръководител и доставчик на машини съоръжения и технологично оборудване.Изрично обаче е установено, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори - член 160, алинея втора от ЗУТ. Няма противоречие в съдебната практика относно характеристиката на писмената форма като форма за доказване при договор за проектиране -съдебно решение № 972 от 23 ноември 2005 година по търговско дело 264/ 2005 година на ВКС,съдебно решение №449 от 28 юни 2007 година по търговско дело №221/2007 година на ВКС,  съдебно решение №97 от трети юли 2013 година по търговско дело №533/ 2012 година на ВКС, съдебно решение №110 / 17 август 2011 година по търговско дело №597/ 2010 година на ВКС. Законодателно е установено в член 162, алинея първа от ЗУТ, че проектантът може да е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност. В редакцията на цитираната разпоредба на член 162, алинея седма  и осма  от ЗУТ,действащи към процесния период-2016 година и отменени с изменение на ЗУТ от седми февруари 2017 година е било предвидено включването на т.н. водещ проектант.Определено е, че това е лице - автор на водещата проектна част на инвестиционния проект,посочен от възложителя. Той е отговорен и задължен за взаимното съгласуване и координиране на всички части на инвестиционния проект. В казуса като проектант е посочен инж. Г.И. И., а като водещ проектант инженер М.М., но никъде в представените проекти не фигурира ищеца-въззиваем- юридическото лице ЛИМК”ООД-  Габрово в качеството на проектант. В този смисъл настоящата инстанция счита, че претенцията на въззиваемия-ищец е неоснователна. Той не се явява, проектант - юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност и такъв факт не може да се изведе от проектната документация или друг писмен документ. Такъв извод не може да се направи и от представените трудови договори на инженер Г.И., които касаят периода 2012 -2014 година, но не и актуалния момент – септември-ноември 2016 година.От друга страна дори и да се установи, че инженер Г.И. е служител на въззиваемия-ищец,последния/т.е.дружеството/следвало на основание чл. 162,ал.1 от ЗУТ да бъде включен като проектант в представените конструктивни чертежи. Този извод се извежда и от текста на чл. 139,ал.3 от ЗУТ/редакция към ноември 2016 г./, предвиждащ ,че всички документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от възложителя и от водещия проектант по смисъла на чл. 162, ал. 7 от ЗУТ. Ловешки окръжен съд счита, че от представените доказателства не може да се направи категоричния извод за съществуването на договор за проектиране между „Лимк”-ООД- Габрово и „Агропродукт Стойкови” ЕООД - село Дерманци, тъй като липсва писмен договор. От фактурата от шести декември 2016 година, която е съставена след сключване на договора /по твърденията на ищеца-въззиваем сключен през септември 2016 година/ и след  изпълнението /осъществено отново по негови твърдения с изпращането по куриер на чертежите на първи декември 2016 година/ не може да се счете,  че се обективира писмен договор за проектиране с основните му елементи. Няма съмнение, че договорът за проектиране е специфичен вид договор за изработка, при който е въведената по силата на специалния закон- ЗУТ  ,както форма за действителност – писмена,така и други изисквания в подзаконовите нормативни актове съобразно предмета на този договор. В казуса инж. Г.И. е посочен като проектант с ограничена проектантска правоспособност по смисъла на чл. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, който разполага с правомощията по чл. 7,ал.3 ,т. 3 от ЗКАИНП и за съда именно той е извършил проектирането на обекта. В чл. 29, ал.1 от  ЗКАИНП е предвидена писмена форма за проектантската услуга и с тази разпоредба е последователно се поддържа позицията на законодателя досежно въвеждането на форма за доказване на този вид договор.  В насока на специфичните особености на договора за проектиране съдът възприема и изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Договорът за проектиране/задание за проектиране/ е от значение за формиране на облигационните отношения между страните, тъй като той определя и изискванията към обекта, фазите на проектиране, необходимите проектни части. От друга страна той има законовоустановено съдържание –чл.13,ал. 2 от Наредба №4/2001 г., тъй като следва да включва основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта и  основни функционални и композиционни параметри на обекта, в т.ч. оразмеряване на застроените площи и обеми; вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни, спомагателни и обслужващи подобекти; функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и подобекти; площи на отделните обекти и подобекти; застроени обеми за обекта и по отделни подобекти; брой етажи според допустимата височина на застрояване; общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал - общо и по подобекти; специфични изисквания за топлосъхранение и икономия на енергия. Не на последно място обхватът на проектите и съдържанието на проектните части, които не са посочени в Наредбата, се определят от договора за проектиране - пар.2 от ПЗР на Наредба №4/2001 г. и от това се подкрепя становището на съдебния състав, че се касае до специален вид договор за изработка, чиито основни елементи са нормативно установени и значими относно индивидуализация на предмета му и поради това следва чрез писмената форма да се установи неговото сключване и обхват. В  този смисъл съдът намира,че липсата на подпис върху фактурата от 06.12.2016 г. не доказва позицията на въззиваемия -ищец,че е постигнато съгласие между страните в облигационното правоотношение за заплащане на възнаграждение в размер на сумата 9720 лева с ДДС - решение 62/25.06.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС, решение №96/26.11.2009 г. по гр.д. 380/2008 г. на ВКС, решение №376/13.05.2004 г. по гр.д. 1659/2003 г. на ВКС, решение №230/25.02.2000 г. по гр.1286/1999 г. на ВКС. Следва да се отбележи, че относно договора за проектиране има установена и действаща МЕТОДИКА за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.В чл. 9 /редакция към 2016 г./ изрично е посочено, че възнагражденията за проектиране се договарят в писмен договор, а в чл. 10 от Методиката са изброени и задължителните минимално установени, конкретни реквизити на договора. Следователно договорът за проектиране в казуса не може да се изведе от конклудентните действия, които следват изготвянето на проектите, а не го предхождат,в т.ч. съставяне на фактура, неподписана от ответника-въззивник, представяне на проектите в МЗХГ-София и Община-Луковит и съдът приема, че предвид липсата на представен писмен договор не се доказва позицията на ищеца-въззиваем за сключване на такъв договор с Агропродукт Стойкови”ЕООД-с.Дерманци,община Луковит, област Ловешка през септември 2016 г.

Съдът счита,че не е съществувала облигационна  връзка по силата на устен договор за проектиране от септември 2016 г. между страните – въззивник и въззиваемо дружество и предвид на това предявения иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 286 от ТЗ за заплащане на сумата 9720 лева с ДДС - незаплатено възнаграждение по договор за изработка е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предявени са претенции за заплащане на основание чл.86 от ЗЗД на  обезщетение за забавено изпълнение в размер на мораторна лихва за времето от 21.12.2016г. до 28.11.2018 г. в размер на сумата 926.10 лева,както и  законна лихва върху главницата от 9720 лева, начиная от завеждане на иска – 08.12.2017 г. до окончателно изплащане. Предвид неоснователност на главния иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД се обуславя неоснователност на обективно съединените акцесорни искове за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение.

 Ловешки окръжен съд намира,че исковите претенции, предявени от „Лимк”ООД-Габрово против „Агропродукт Стойкови”ЕООД-с.Дерманци,община Луковит, област Ловешка -иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 286 от ТЗ за заплащане на сумата 9720 лева–неизплатено възнаграждение по устен договор за изработка/договор за проектиране/ от септември 2016 г.относно проект –конструктивно –монтажни детайлни чертежи - част „Строителни конструкции” и „План за безопасност и здраве”, хале „Кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и преустройства на съществуващата масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен пункт, родилни боксове, стационар и зона за подрастване“ в поземлен имот с кад № 000005 в м. Райкова млака”,землище на с. Дерманци, Ловешка област, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане,както и иска с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 926.10 лева- обезщетение за забавено изпълнение за 21.12.2016г. до 28.11.2018 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Предвид изложените мотиви съдебно решение №7/17.01.2019 г. о гр.д. 188/2018 г.  по гр.д.№188/2018 г. на Луковитски районен съд е незаконосъобразно, тъй като изводите на двете инстанции по основателност на исковите претенции не съвпадат и следва да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 При този изход от процеса въззиваемото дружество следва да заплати на въззивникът  съдебно-деловодни  разноски за двете инстанции в размер на сумата 1012.93 лева. Съдът счита, че съдебно-деловодни разноски не се дължат на третото лице –помагач , тъй като не е направено искане за присъждането им в законоустановения срок до приключване на устните прения.

 Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съдебно решение  №7/17.01.2019 г. о гр.д. 188/2018 г.  по гр.д.№188/2018 г. на Луковитски районен съд изцяло и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове, предявени от „Лимк“ ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Житарска“№3Б, представлявано от управителя П.Д.Д. против ЗЗД „Агропродукт Стойкови“ ЕООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с. Дерманци, общ. Луковит, ул. „Христо Ботев“№3, представлявано от управителя Д.П.С. – иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 286 от ТЗ за заплащане на сумата 9720 лева/девет хиляди седемстотин и двадесет лева/ -неизплатено възнаграждение по устен договор за изработка/договор за проектиране/ от септември 2016 г.относно проект –конструктивно –монтажни детайлни чертежи - част „Строителни конструкции” и „План за безопасност и здраве” на хале „Кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и преустройства на съществуващата масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен пункт, родилни боксове, стационар и зона за подрастване“ в поземлен имот с кад № 000005 в м. Райкова млака”,землище на с. Дерманци, Ловешка област,ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.12.2017 г. до окончателно изплащане,както и иск с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на 926.10 лева- обезщетение за забавено изпълнение за 21.12.2016г. до 28.11.2018 г.

 ОСЪЖДА „Лимк“ ООД-Габрово, с горните данни да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД-с.Дерманци,Лов.област съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1012.93 /хиляда и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

            Съдебият акт е постановен при участието на  С.П.С.,ЕГН ********** ***2 в качеството му на трето лице – помагач на ответника- „Агропродукт Стойкови“ ЕООД-с.Дерманци,Лов. област, на  основание чл. 220,във  вр. чл. 219, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.

 

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                  

 

 

                                                                     2.