№ 457
гр. Варна, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000635 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по подадена молба от „Ново финанс“ ООД, ЕИК
*********, гр.Варна, чрез адв.Д.М. Т. от ВАК с искане за изменение на
решение № 160/18.05.2022г., постановено по делото, в частта за присъдените
в тежест на дружеството разноски от 1 931,25лв. за втора инстанция. Иска се
същите да бъдат редуцирани до 1 386,48лв, съгласно чл.9 ал.1 от Наредба №
1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, по следните съображения :
Споделяйки трайно установената практика на съдилищата при определяне
размера на дължимото адв.възнаграждение съобразно извършените действия
от страна на процесуалния представител на страната, обема на извършената
работа, броя на проведените съдебни заседания, фактическата и правна
сложност на делото и др., частният жалбоподател счита, че в процесния
случай процесуалният представител на ответниците е подал само един
писмен отговор от името и на двамата, не се е явил в открито съдебно
заседание по въззивното гражданско производство. Според тълкувателната
практика на ВКС при определяне размера на адв.възнаграждение съдът
следва да изложи мотиви за съответствието му с фактическата и правна
сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права. Във всички случаи обаче адв.възнаграждение не бива да
ощетява насрещната страна поради своята прекомерност. В процесния случай
1
ответниците са наели услугите на един и същ адвокат. Безспорно е и че е
подаден само един отговор. Защитата и на двамата ответници е била
осъществена еднообразно. И тъй като Наредба № 1/2004г. не съдържа
специални правила за определяне размер на адвокатското възнаграждение
при осъществяване на представителство на повече от едно лица, следва да се
приеме, че осъществената процесуална защита се ограничава и до разноски,
които следва да се присъдят само по отношение процесуална защита само на
едно лице. Счита още, че общността на правнозначимите факти и права,
предмет на защита сочат една, единствена по обем, сложност и
продължителност адвокатска работа. Ето защо претендирането на два
отделни хонорара за един обем работа е изключително недобросъвестно и в
разрез с добрите нрави. Присъждането на два хонорара за едно и също нещо
счита за недопустимо, тъй като това води до прекомерност на разноските,
поради което на ответниците следва да се присъди едно възнаграждение.
По-нататък в частната жалба са изложени доводи и във връзка с
Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС, с което е прието, че
правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи
за защита на съответното право. Целта е да бъдат изключени от
възстановяване прекомерните разходи, направени в резултат на необичайно
високи хонорари, уговорени между страната и нейния адвокат, или в резултат
на престирането от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за
гарантиране надлежното упражняване на съответното право. Наблегнато е на
пропорционалния характер на съдебните разноски, които следва да понесе
другата страна по делото, както и на тяхната разумност. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата страна трябва непременно да
възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак страната
спечелила делото има право да си възстанови поне една значителна и
подходяща част от разумните разноски, които е направила.
Според частния жалбоподател присъждането на разноски под формата
на платено адв.възнаграждение не трябва да води до прекомерност. Съгласно
трайната съдебна практика прекомерна е всяка претенция за възстановяване
на адв.възнаграждение, което според естеството на случая, неговата
сложност, обема и продължителността на работа, надхвърля значително
2
размера на това възнаграждение за един адвокат при други подобни случаи.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят счита, че определеният
на ответниците размер на адв.възнаграждение за въззивната инстанция от
1 931,25лв е прекомерен, в разрез с изискванията за добросъвестност, както и
категорично не отговаря на обема на извършените действия от страна на
адвоката и противоречи изцяло на Наредба № 1/2004г. При отхвърлена част
на иска /жалбата/ от 43 955лв мин.размер на адв.възнаграждение по чл.7 ал.2
т.4 от Наредба № 1/2004г. е 1 848,65лв. В случая според жалбоподателя този
размер следва да бъде редуциран с ¾ по реда на чл-9 ал.1 от наредбата, тъй
като извършената от процесуалния представител на ответниците работа се
свежда до написването на отговор на въззивната жалба и не включва
процесуално представителство. Т.е – дължимият размер на
адв.възнаграждение е 1 386,48лв., а не 1 931,25лв.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната
по частната жалба страна.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения :
Направеното в настоящото производство възражение за прекомерност
на претендираното адв.възнаграждение от 3 000лв за двамата въззиваеми не е
уважено. Съдът е направил изчисленията си, изхождайки от отхвърлената по
отношение на АНГ. П. АТ. жалба с материален интерес от 43 955лв и от
отхвърлената част на жалбата по отношение на Д. Г. АТ. със същия
материален интерес. Видно от представения договор за правна помощ и
списъка по чл.80 ГПК, уговорения и претендиран адв.хонорар от 3 000лв е за
двамата въззиваеми. В изчисленията си адв. Д.Т. посочва, че минималният
размер на адв.възнаграждение при посочения материален интерес е
1 848,65лв. Въззивната жалба е изцяло отхвърлена по отношение на А.А. и
частично уважена по отношение на Д.А.. Изчисленият от съда размер на
разноските, подлежащи на възстановяване с оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция е съобразен както с този правен резултат, така и с
3
фактическата и правна сложност на делото. При разгледани от въззивната
инстанция две претенции за наказателна лихва по два различни договора и
две претенции за неустойки по същите два договора съдът е приел, че нито
фактическата, нито правната сложност на делото предполагат намаляване на
адв.възнаграждение до минималното такова. Следва да бъде отбелязано, че
при релевирано възражение за прекомерност на адв.възнаграждение съдът не
е длъжен да го намали до минималния размер, а следва да прецени неговия
размер с оглед посочените и от адв. Д.Т. критерии – фактическа и правна
сложност на делото, брой съдебни заседания, обем за извършена процесуална
работа от процесуалния представител на страната и т.н. В случая тези
критерии са съобразени от съда.
Не може да бъде споделена тезата на адв.Д.Т., че след като в случая е
налице общност на правопораждащите вземането на ищеца факти и респ. –
еднаквост на защитата на ответниците по иска, то адв.възнаграждение следва
да бъде присъдено за защита само на едно лице. Предявени са няколко
пасивно субективно съединени иска, като по всеки един от тях всеки ответник
е осъществил своята защита, вкл. и във въззивното производство. Различен е
и постановеният от съда правен резултат по отношение на двамата
въззиваеми.
Неоснователно е и искането съдът да присъди ¾ от така
претендираното адв.възнаграждение на осн.чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за
мин. размери на адв.възнаграждения. Извършената от процесуалния
представител на въззиваемите работа не се свежда единствено до изготвянето
и подаването на отговор на въззивната жалба. Подаден е и писмен отговор на
частната жалба на „Ново финанс“ ООД, представено е и писмено становище
по съществото на въззивната и частната жалби.
По изложените съображения молбата на адв.Д.Т. се оставя без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Д.Т. за изменение на решение №
160/18.05.2022г., постановено по делото, в частта за присъдените в тежест на
дружеството разноски от 1 931,25лв. за втора инстанция.
4
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5