№ 2292
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 06.04.2021г., постановено по гр.д. № 34602/2019г. на СРС,
ГО, 32 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„БНП П.П.Ф. С.А“ Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България
срещу А.Л.А.. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 619, 93
лева – непогасена главница по договор за револвиращ потребителски кредит
от 17.03.2016г., ведно със законната лихва от 03.12.2018г. до окончателното
изплащане; за сумата от 120, 68 лева – договорна лихва за периода от
01.12.2017г. до 17.05.2018г. и за сумата от 28, 89 лева – обезщетение за забава
за периода от 10.06.2018г. до 11.11.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
76396/2018г. по описа на СРС, ГО, 32 състав. Със същото решение са
отхвърлени исковете, както следва: за главница - за сумата над 619, 93 лева до
пълния предявен размер от 849, 01 лева; за договорна лихва - за сумата над
120, 68 лева до предявения размер от 168, 10 лева и за обезщетение за забава -
1
за сумата над 28, 89 лева до предявения размер от 42, 87 лева и за периода от
17.05.2018г. до 09.06.2018г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника А.Л.А... В
същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди,
че в исковата молба не било уточнено какъв е бил размерът на реално
отпуснатия кредит по договора за револвиращ потребителски кредит, каква
част от него е била погасена, както и какъв е бил размерът на дължимата
минимална месечна погасителна вноска и как е бил определен. Счита, че
ищцовото дружество не е ангажирало доказателства да е изправна страна по
договора и да е изпълнил задълженията си по чл. 17 от същия, според който
кредиторът следва да изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието
на задълженията на кредитополучателя, всеки месец, следващ месеца на
извършените транзакции, но не по-малко от веднъж годишно. Поддържа, че
по делото не е установено съществуването на валиден договор за кредит, тъй
като не е представен такъв в изискуемата писмена форма за действителност.
Аргументира становище, че кредиторът не е доказал да е изпълнил
задължението си по т. 9 /за начина на уведомяване на кредитополучателя/; по
т. 13 /относно максималния размер на лимита на отпуснатия кредит и
неговото изменение от страна на кредитора/, по т. 17 /за изготвянето и
изпращането на извлечение за състоянието на задълженията на
кредитополучателя с минимално определеното съдържание на това
извлечение/. Счита, че от представения договор от 16.07.2015г. за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта, може да се направи извод,
че страните са сключили само договор за кредит за потребителски цели за
предоставяне на сумата от 10 500 лева. Относно другите два финансови
продукта – револвиращия кредит и кредитната карта, в подписания между
страните договор се съдържа само възможност и право на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит до 10 000
лева, като дори не е фиксиран и конкретния размер на този кредитен лимит.
По тези съображения счита, че между страните не е възникнало валидно
2
облигационно правоотношение, по силата на което да е предоставен
револвиращ потребителски кредит и свързаната с него кредитна карта. Счита,
че в представения договор от 16.07.2015г., в който, според твърденията на
ищеца е инкорпориран и договор за издаване и ползване на кредитна карта, не
е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото не са посочени
по ясен и разбираем за потребителя начин всички дължими разходи. По тези
съображения релевира възражения за нищожност на твърдяното кредитно
правоотношение на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Наведени
са доводи, че договорът за заем е реален договор, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на
сумата. От данните, вписани в приложената по делото обратна разписка, не
можело да се установи, че на ответницата е предадена посочената в исковата
молба кредитна карта, както и че именно тя е извършвала трансакции с нея.
Ето защо счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на договорната й
отговорност на твърдяното в исковата молба основание. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „БНП П.П.Ф. С.А“
Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България, е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва. Релевират се съображения, че
първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора
материалноправни норми. Сочи, че по делото е установено, че
кредитополучателят е правил доброволни плащания в изпълнение на
задълженията си по процесния договор, което обстоятелство следва да се
цени като признание за получаване на кредитната сума и за съществуването
на договорно правоотношение между страните по договор за издаване и
ползване на кредитна карта. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
3
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неговата
неправилност съдът приема следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, вр. чл. 9
от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост се иска за
бъде установена, произтичат от договор за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер PLUS – 11358547 от 16.07.2015г. ответникът е дал
съгласието си, освен за посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 17.03.2016г. ответницата А.А. активирала предоставената й
кредитна карта № CARD-12182832 с максимален кредитен лимит от 1 500
лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви трансакции - теглене в
брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др.,
осъществени чрез издадената му кредитна карта. В исковата молба се твърди,
че върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.12.2017г., когато било последното плащане по нея,
като балансът по същата бил в размер на минус 1 037, 71 лева. Направено е
искане за установяване съществуването на непогасените вземания, за които
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, както следва: за сумата от 863, 61 лева – главница; 168, 10 лева –
възнаградителна лихва и 42, 87 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва.
Ответницата е оспорила предявените искове с възражения за липса на
4
валидно облигационно правоотношение между страните и неяснота относно
начина на формиране на претендираните суми, предвид липсата на изискуеми
и съществени индивидуализиращи данни в представения договор за кредит от
16.07.2015г. относно размера на отпуснатия кредитен лимит, размера на
дължимата минимална месечна погасителна вноска и на възнаградителната
лихва.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че е доказано
съществуването на договора, от който кредиторът черпи права, както и че
ищецът е изпълнил задължението си да предаде кредитната карта на
ответницата, с която определил кредитен лимит в размер на 1 500 лева. Приел
е въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
предоставения кредитен лимит бил усвоен от кредитополучателя след
активиране на кредитната карта, посредством която били извършени
множество трансакции. При съобразяване на извършените частични
доброволни плащания е направен извод за съществуване на вземане за
главница в размер на 619, 93 лева. както и на сумата от 120, 68 лева –
възнаградителна лихва, а предвид изпадането на ответницата в забава е
прието, че дължи и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 28,
89 лева, начислена за периода от 01.12.2017г. /датата на последното плащане
по договора/ до 17.05.2018г.
По делото не е спорно, че на 16.07.2015г. между "БНП П.П.Ф." ЕАД и
А.Л.А.. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS – 11358547, съгласно който на въззивницата е бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 10 500 лева. Освен договореното
кредитиране със сумата от 10 500 лева, с условия, обявени в индивидуалните
параметри на този договор, договарящият се кредитополучател е приел и
допълнително уговорено в чл. 12 кредитиране, което да му бъде предоставено
в бъдеще като безсрочен револвиращ кредитен лимит за усвояване чрез
кредитна карта, при условие, че клиентът изпълнява вече поетите задължения
по основния кредитен продукт. В чл. 12 от договора е посочено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева. Уточнено е, че
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
5
кредитополучателя, като издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно
от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Страните са
постигнали съгласие, че ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,
настоящият раздел не произвежда действие и ефект между тях. В чл. 12 е
посочено още, че всички задължения, произтичащи от този документ и
свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по
съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Договорът за
револвиращ потребителски кредит е възникнал като безсрочен, а срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от
срока на договора за револвиращ потребителски кредит /чл. 15 от договора/.
Уговорено е в чл. 16, че за ползването на кредитния лимит
кредитопополучателт ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит за срока на ползване на лимита. Лихвите и дължимите от
кредитополучателя такси за ползването на кредитната карта ще бъдат
посочени в приложение по чл. 21 от договора. Съгласно чл. 21 кредиторът ще
изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции,
но не по-малко от веднъж годишно. Кредитополучателят ще заплаща месечна
погасителна вноска до изплащането на начислените задължения, покриваща
задължението в последователност разноски, лихви, главница – чл. 18 от
договора. В чл. 20 е предвидено, че кредиторът ще блокира кредитната карта
при изтичането на валидността и/или неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски. С клаузата на чл. 21 от договора страните са уговорили,
че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. В
същата клауза /чл. 21/ страните са препратили към специално приложение
към този договор, в което да се индивидуализират съществените параметри
на новото кредитиране по револвиращия кредит (разрешения от кредитора
лимит, годишната лихва върху усвоените суми до лимита, таксите по
обслужването на кредитната карта, условията за активиране на картата и
револвиране на кредита), като този допълнителен документ е следвало да бъде
изпратен на кредитополучателя заедно с платежния инструмент. Задължения
на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията
към него. Приложението, към което препраща клаузата на чл. 21 от договора,
6
не е представено по делото.
По делото е приета Нотификация на презгранично сливане между "БНП
П.П.Ф.", Френско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския
регистър под номер 542 ******* и "БНП П.П.Ф." ЕАД, Българско анонимно
акционерно дружество, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписвания под номер *******, от което се установява настъпилото
правоприемство между „БНП П.П.Ф." ЕАД и ищцовото дружество.
По делото е представен сертификат от 16.07.2015г., с който
застрахованият кредитополучател е бил присъединен към застрахователния
продукт "Защита на плащания" в полза на финансовата институция за
покритие на рискове до падежа на последната вноска по стоковия кредит.
Като писмено доказателство е приета товарителница №
919031612182832, в която е удостоверено изпращането на документ с
пощенска пратка, адресирана на 15.03.2016г. и връчена лично на А.А. на
16.03.2016г. В товарителницата не са посочени никакви други данни относно
съдържанието на пратката, а единствено, че се изпращат „документи“.
Извън тези писмени документи, кредиторът се е позовал само на
собствените си счетоводни записвания, които са били предмет на изследване
от вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета в
първоинстанционното производство. Вещото лице е констатирало, че е
издадена кредитна карта с № CARD – 121828, която била активирана на
17.03.2021г. и в периода от 21.03.2016г. до 29.06.2017г. с нея били извършени
множество /общо 57 броя/ трансакции. Размерът на усвоените суми по
кредитната карта е 1 692, 38 лева, получените плащания са в размер на 1 608,
53 лева, а непогасената сума към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е в общ размер на 1 074, 49 лева, от които
863, 52 лева главница, 168, 10 лева договорна лихва за периода от
01.12.2017г. до 17.05.2018г. и 42, 87 лева законна мораторна лихва за периода
от 17.05.2018г. до 11.11.2018г. В заключението е посочено, че първоначално
бил отпуснат максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева, а считано от
13.07.2017г. този лимит е увеличен на 1 500 лева. Върху усвоената сума по
кредитния лимит била начислявана месечна лихва в размер на 2, 91 %.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
7
По делото се установи, че между "БНП П.П.Ф." ЕАД, което
впоследствие се е сляло с ищцовото дружество, и ответницата е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11358547, съгласно
който на въззивницата е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 10
500 лева. В договора страните са предвидили възможност за издаване и
ползване на кредитна карта, което е обвързано от проучване на изпълнението
на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Страните са се
съгласили, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената карта по съобщения на кредитополучателя
от кредитора начин. Процесният договор е сключен между финансова
институция по чл. 3, ал. 1 ЗКИ и физическо лице, имащо качеството
"потребител" по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което в
правоотношението между страните приложение следва да намери ЗПК.
Комплексният договор за кредитни услуги, в частта му, с която е
договарян револвиращ кредит, има бланкетен, а не условен характер, тъй
като освен добросъвестно изпълнение изисква и конкретизация на
същественото съдържание, каквото несъмнено е уговарянето на размер на
главница и разходите, дължими за ползването й. Доколкото предмет на
делото е потребителско кредитиране, договорната свобода на страните е
ограничена от правилата за защита на кредитополучателя като потребител по
Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен, този договор
изисква писмена форма, а чл. 10, ал. 1 ЗПК е изисквал ясно и разбираемо и за
двете страни оповестяване на всички елементи на договора по начин, който
средния потребител да възприеме като едно цяло. Както бе посочено по-горе,
по делото не е представено приложението по чл. 21 от договора, в което е
следвало да се индивидуализират съществените параметри на новото
кредитиране по револвиращия кредит (разрешения от кредитора лимит,
годишната лихва върху усвоените суми до лимита, таксите по обслужването
на кредитната карта, условията за активиране на картата и револвиране на
кредита). Не са ангажирани и доказателства същото приложение да е било
получено от кредитополучателя, както и за наличието на съгласие на
потребителя със съдържанието на писмения текст на приложението, поради
което се налага извод, че не е завършен фактическият състав на тази част от
8
съглашението. Подписването само на бланкетното съдържание, включено в
раздела от документа от 16.07.2015г., не съдържа онези най-съществени
елементи, чиято липса опорочава самото договаряне. Това е така, защото
именно изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 7 (общ размер на кредита и
условията за усвояването му), т. 9 (лихвения процент по кредита), т. 10 (ГПР),
т. 11 (условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за
размера и датите на плащане на погасителните вноски) не са посочени в
договора от 16.07.2015г., а е следвало да се индивидуализират в
приложението по чл. 21 от договора. Липсата на доказателства за съгласие на
потребителя със съществените елементи от правоотношението по договора за
потребителски кредит води до извод, че същото е нищожно по изричното
правило на чл. 22, ал. 1 от ЗПК.
Отделно от това, само по себе си ползването на предоставена от
кредитора кредитна карта не е достатъчно за да обвърже потребител с
условия, с които ползвателят не е предварително запознат, а и по делото не е
установено, че именно ответникът е лицето, което е използвало платежния
инструмент. Липсват доказателства за фактическо приемане именно от
ответника на предоставения платежен инструмент /кредитна карта/,
уговорено в пакетната услуга като бъдеща доставка до клиента, със съответна
инструкция за активация и личен идентификационен код за авторизирано
ползване. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, не е
представил доказателства за получаване на издадената кредитна карта от
ответницата. Приложената товарителница, удостоверяваща получаването на
документи от ответника, не може да обоснове безспорен извод в тази насока,
доколкото в същата не са посочени никакви индивидуализиращи данни за
съдържанието на пратката, а единствено, че се изпращат „документи“.
Получаването на процесната кредитна карта е било изрично оспорено от
ответницата. Само фактът, че с картата са теглени пари в брой и е усвоена
сума, не е достатъчен, за да се приеме, че именно ответницата е теглила
сумите, посочени в заключението на вещото лице /в този смисъл решение №
10 от 19.07.2016г. по т.д. № 3386 по описа за 2014г. на ВКС, I ТО/. Съдът
намира, че от едностранните счетоводни записвания в счетоводството на
дружеството, не би могло да се установи по безспорен начин, че за
извършените платежни операции, е дадено нареждане от въззивницата. При
оспорване от потребителя на факта на теглене на суми от картовата сметка, в
9
доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането на сумите е
извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на
картата, т.е. кредиторът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя електронния платежен инструмент /банкова
платежна карта/, посредством която са били извършени съответните
трансакции.
По изложените съображения се налага извод, че по делото не е доказано
валидно договаряне и усвояване на суми по договор за револвиращ
потребителски кредит. Доколкото тежестта за доказване на сключена в
съответствие с изискванията на ЗПК и изпълнена от доставчика сделка по
предоставяне на кредит се носи от търговеца-кредитор, непълнотата на
доказателствения материал изключва основателност на претенцията в цялост.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение в обжалваната му част, което следва да се
отменени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да
се отхвърлят в цялост.
По отношение на разноските:
Въззивникът не е направил разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
държавната такса в размер на 25 лева, дължима по въззивната жалба от А.А.,
депозирана от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител /т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. дело №
6/2012г., ОСГТК на ВКС/.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която в полза на ищцовото дружество са присъдени
съдебни разноски за заповедното и за първоинстанционното исково
производство.
Ответникът в първоинстанционното производство не е направил
разноски, поради което такива не следва да се присъждат, независимо от
изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението на чл.
10
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20087503 от 06.04.2021г., постановено по гр.д. №
34602/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „БНП П.П.Ф. С.А“, Париж, Франция, рег. № *******, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А“, клон България“ КЧТ, ЕИК ******* срещу А.Л.А.. по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 619, 93 лева – главница, претендирана по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, обективиран в договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 11358547 от 16.07.2015г., ведно със законната лихва
от 03.12.2018г. до окончателното изплащане; за сумата от 120, 68 лева –
договорна лихва за периода от 01.12.2017г. до 17.05.2018г. и за сумата от 28,
89 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 10.06.2018г. до 11.11.2018г., както и в частта, в която, ответникът
А.Л.А.. е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното и за
първоинстанционното исково производство в размер на общо 608, 68 лева И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П. ФАЙНЕНС С.А“, Париж,
Франция, рег. № *******, чрез „БНП П.П. ФАЙНЕНС С.А“, клон България“
КЧТ, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост
4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу А.Л.А.., ЕГН **********, гр. София,
ул. „*********** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на
следните вземания: за сумата от 619, 93 лева – главница, претендирана по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
11
ползване на кредитна карта, обективиран в договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS – 11358547 от 16.07.2015г., ведно със законната
лихва от 03.12.2018г. до окончателното изплащане; за сумата от 120, 68 лева
– договорна лихва за периода от 01.12.2017г. до 17.05.2018г. и за сумата от
28, 89 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 10.06.2018г. до 11.11.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
76396/2018г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С.А“, Париж, Франция, рег. № *******, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А“, клон България“ КЧТ, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София,жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12