Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 №                                                17.01.2020 г.                          гр.Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1379 по описа за 2019 г. и като обсъди:

           

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 50, вр.чл.45, чл.52 и чл.86 ЗЗД.

            Ищецът Д.С.С., чрез пълномощника адвокат Р., твърди че на 01.05.2019 г. около 12 часа,  посетил офис на „ВИВАКОМ“  с адрес: гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 19, където искал да  заплати  месечни такси за телекомуникационни услуги. На излизане, минавайки под входната  ролетна врата на офиса, същата пропаднала и го ударила в областта на челото и носа, без ищецът да е предизвикал това произшествие. За настъпилото произшествие на 01.05.2019 г. в 12.13 ч. бил подаден сигнал в „Център за спешна медицинска помощ“ – Асеновград,  където на Д.С. е извършен медицински преглед  и оттам същият е транспортиран в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. Според издаденото  съдебно–медицинско удостоверение № 390/2019 г., след извършване на множество медицински прегледи и изследвания на Д.С. са установени: мозъчно сътресение, повърхностна  травма  на други части на главата, контузия на главата, контузия на лицето, охлузване на челото, гърба на носа и кожата на  левия ностен проход, травматичен оток по челото. Твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на ответника, тъй като същият не е обезопасил входа на офиса си, вследствие на което на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания без разстройство на здравето. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* с търговската  си марка  „ВИВАКОМ“  да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, по отделно както следва: за неправомерно причинените му вреди: повърхностна травма на други части на главата – 500 лева, за контузия на гърба на носа и кожата на левия ностен проход – 1000 лева, за травматичен оток  по челото – 500 лева, за физически болки, страдания, страх и поставената опасност за живота на доверителя ми от небрежността на ответника  - в размер на 2000 лева,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски. 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника  „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Заявява,  че  предявения иск е недопустим, за което излага доводи.  Заявява, че ищецът е посетил офис на търговското дружество  на 01.05.2019 г. около 9.45 часа за преиздаване на карта, тъй като старата е загубена, съответно дефектирала. Твърди, че офисът отварял в 10.00 ч., но клиентът  е допуснат по-рано, защото бързал и молил за незабавно съдействие. Охранителната решетка на офиса не била вдигната до  горе, за да се предотврати евентуално влизане на други клиенти преди началото на работния ден. След обслужване на клиента и извършена подмяна на картата, той тръгнал да напуска офиса и незабавно бил последван от служител, който да вдигне решетката. Ответникът  бързо достигнал до вратата, преди служителя и се ударил в решетката, която все още не била на максималния си ход до горе. Служителите  на офиса оказали незабавно и своевременно съдействие и помощ на ищеца, като предоставили достъп до аптечката за спешни случаи и тоалетната на офиса. След около 10-15 минути клиентът, видимо възстановен от случая, напуснал търговския обект в нормално състояние – без оплаквания. С поведението си служителите на ответното дружество не са допринесли за непозволеното увреждане, напротив с действията си изцяло съдействали  и оказали първа помощ на ищеца.   Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

           От ищеца са представени: Съдебно-медицинско удостоверение от 01.05.2019 г., Лист за преглед на пациент в спешно отделение, Амбулаторни листове, резултат от образно-диагностично изследване, Допълнителен лист към лист за преглед, Карта за преглед, Фактура, Квитанция и касова бележка.

          От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Т.Д., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че при инцидента на 01.05.2019 г. на Д.С.С. е било причинено:  контузия на главата /повърхностна травма на други части на глава/, контузия на лицето, травматичен оток по челото и охлузване на челото, гърба на носа и кожата на левия ностен проход. Така описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на удар с или върху твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия. Сътресението на мозъка е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили – всяка за себе си и в съвкупност – болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Болките, страданията и дискомфортът са значителни. Тези оплаквания са значително по изявени в началните, острите моменти на травматичното заболяване и постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси. Болките са индивидуални и протичат за различен период от време и зависят от индивидуалния праг на болка, в зависимост от генетичното обусловената вегетативна нервна система. Прогнозата е много добра, след правилно и своевременно лечение не остават последствия. Периодът за пълно оздравяване, при обичаен ход на болестта и на оздравителните процеси е 12-15-20 дни.

       От показанията на свидетелите: Марек Димитров Тянчев и Георги Николаев Касапетев – приятели на ищеца, които съдът кредитира се установява, че на посочената дата Д. е отишъл в офиса на „Виваком“, за да си плати сметката, а свид.Тянчев го изчакал в колата в близост до магазина.  При излизане от магазина, предпазната решетка на входа паднала и ударила по лицето Д., които се върнал в помещението – където останал 5-10 минути. Когато излезнал от магазина лицето на Д. било ожулено, охлузено, по челото и носа имал кръв и рани. След това свид.Касапетев е закарал Д. в болницата, където му оказали медицинска помощ. Раните на Д. заздравяли за около 2 седмици – 20 дни, но след това той се оплаквал от силно главоболие.

       От показанията на свидетелите Станимира Пламенова Филипова и Мартин Р. Христов – служители при ответника, очевидци на инцидента – които съдът кредитира се установява, че на 01.05.2019 г. двамата били на работа от 10.00 ч. в офиса на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 19. Преди започване на работа пред офиса пристигнал ищеца, които поискал да го обслужат по-рано, тъй като бързал.  Те отворили офиси, дръпнали решетката пред същия за да влезне, а след като го обслужили същия си тръгнал. На излизане от магазина ищецът се блъснал в предпазната решетка, която не била вдигнато до най-горната си точка. След това служителите допуснали пострадалия в служебната тоалетна, за да се измие, извадили аптечката и оказали помощ на ищеца, които си тръгнал от офиса след 10-15 минути във видимо добро състояние.

Въз основа на така установените факти, Асеновградскя районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание 50 вр. чл. 45 ЗЗД.  

Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г., когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД. Съгласно ППВС № 17/63 г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. В този смисъл решение № 70/01.12.2015 г. по гр. дело № 2310/2015 г. на ВКС. За да се ангажира отговорността на ответник с посоченото правно основание чл. 50 от ЗЗД, следва да се установи, че настъпилата вреда е вследствие на внезапна повреда на вещта, която повреда да произтича от самата вещ. Това основание включва във фактическия си състав презумптивната вина на собственика, без да включва изискване за наличие на негово деяние, като необходимо условие за настъпване на вредата. В тежест на ответника по този иск е да установи, че вредите не са настъпили от самата вещ, настъпили са в резултат на непреодолима сила, или се дължат на изключителна вина на пострадалия, за да се освободи от обективната отговорност по чл. 50 от ЗЗД. В хода на производството  възражения в тази насока от ответника не са правени.

 Не се спори по делото, като от събраните писмени доказателства се установява, че инцидентът е настъпил на 01.05.2019 г. в офис на ответника, които се намира в град Асеновград, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 19, както че предпазната решетка на входа на офиса на ответника е пропаднала и ударила по лицето ищеца, в следствие на което същия е получил посочените травматични увреждания. Следователно ответника, като /собственик/ползвател или наемател на този офис и вещите в същия, следва да осъществява надзор и при възникване на вреди да носи отговорност за тях. Ето защо районният съд приема, че телекомуникацинната компания като собственик на съоражението, респ. надзорник по отношение на всички вещи, които които се намират в офиса следва да отговаря за вредите – чл. 53 ЗЗД.  

            При определяне на съдържанието и размера на обезщетението за неимуществени вреди е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна практика /пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г.,  Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./. В настоящия случай, съдът взе предвид освен гореизложените правни доводи и обективните обстоятелства по настоящото дело – възрастта и професионално социалния статус на ищеца, вкл. икономическата конюнктура в страната въз основа на размера на минималната работна заплата -  от 01.01.2019 г.  на стойност 560 лв., и проведеното доказване – показанията на водените от страните свидетели и приетата СМЕ. Съдът като взема предвид вида и степента на уврежданията, продължителността на лечебния период, възрастта на пострадалия, както че към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване намира, че по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД понесените от ищцата неимуществени вреди ще следва да се обезщетят общо със сумата общо от 2500 лева, от които за контузия на главата /повърхностна травма на други части на глава/ - 250 лв., за контузия на лицето /на гърба на носа и кожата на левия ностен проход/  – 500 лв., за травматичен оток по челото и охлузване на челото – 250 лв., за физически болки, страдания от възникналата опасност за живота му – 1000 лева

         По делото не са събрани доказателства, че ищеца с поведението си е съпричинил  вредата. Съгласно трайната съдебна практика, (пр. решения на ВКС № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г.; № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.;  № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г., № 58 от 29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г., № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от инцидента вреди, следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на  ищеца.  Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск е доказан по основание и частично по размер, поради което  следва да се уважи частично общо за сумата 2500 лева, като до пълния предявен размер от 5000 лева, или за разликата от 2500 лв. искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

            На основание 86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2019 г. в/у присъдената главница до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 350 лева.

            От пълномощника на ответника адв. Ц. са претендирани разноски за адвокатски възнаграждение, съобразно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. По делото не са представени списък за разноски и доказателства за заплатен от ответника адвокатски хонорар на адв.Ц., не са налице и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – съобразно Наредба № 1 на същата, поради което съдът не следва да присъжда в полза на ответника направени в производството разноски.

            Ето защо и поради мотивите изложени по-горе Асеновградският Районен съд

Р  Е  Ш  И:

 

 

                ОСЪЖДА:  „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* /с търговската си марка „Виваком“/, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от Бернар Москени – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН ********** ***, общо сумата  2 500 лева (две хиляди и петстотин), представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, от които: за контузия на главата /повърхностна травма на други части на глава/ - 250 лв., за контузия на лицето /на гърба на носа и кожата на левия ностен проход/  – 500 лв., за травматичен оток по челото и охлузване на челото – 250 лв., за физически болки, страдания от възникналата опасност за живота му – 1000 лева, причинени на 01.05.2019 г. при посещение в офис на „Виваком“ на адрес Асеновград, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 19, при пропадане решетката на входната врата на същия /вещ под надзора на ответника/, което е довело до разстройство на здравето му, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увреждането 01.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски 350 лева (триста и петдесет), като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 5000 лв., или за разликата от 2500 лева.

                            

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                         

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: