ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260442
гр. Хасково, 12.11.2020г.
Районен съд –
Хасково, гражданско отделение, 7-и състав, в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2003 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В.А.П.,
ЕГН ********** ***, ЕИК ********* с искане да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 82,15 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 29.04.2017г. до 09.01.2020г., изчислена върху главница от
300 лева. За вземането е била издадена заповед № 8 от 13.01.2020г., постановена
по ч.гр.д. № 36 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково. Претендират се
направените в заповедното и в настоящото производство разноски. Съгласно
изложеното в исковата молба вземането за главница, по което е начислена
претендираната мораторна лихва, се основавало на договор за правна защита и
съдействие № 13/30.03.2017г., за което вземане била издадена фактура № 63 от
28.04.2017г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на искова молба, с който ответникът признава вземането за обезщетение
за забава, както и това за държавната такса, но възразява по отношение на
адвокатското възнаграждение. В отговора на исковата молба се съдържа особено
искане с правно основание чл. 213 от ГПК, като се твърди, че между същите
страни е образувано гр.д. № 2002 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково и
между делата съществува правна връзка.
По повод на направеното искане за
съединяване съдът е изискал справка за страните и предмета на гр.д. № 2002 по
описа за 2020г. на Районен съд – Хасково. От справката се установява, че гр.д.
№ 2002 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба
на В.А.П., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* с искане да се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 65,81 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 29.04.2017г. до 10.01.2020г., изчислена върху главница
от 240 лева, за което вземане била издадена заповед № 7 от 13.01.2020г.,
постановена по ч.гр.д. № 50 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково. Съгласно
изложеното в исковата молба вземането за главница, по което е начислена
претендираната мораторна лихва, се основавало на договор за правна защита и
съдействие № 17/27.04.2017г., за което вземане била издадена фактура № 63 от
28.04.2017г. Претендират се и направените в заповедното производство разноски в
размер на 325 лева – 300 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна
такса.
Съгласно чл. 213 от ГПК когато в съда
има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца
и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези
дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
От извършената служебно справка и
приложените към нея разпечатка от деловодната програма по гр.д. № 2002 по описа
за 2020г. на Районен съд – Хасково ведно с копие от искова молба с вх. рег. №
261531 от 21.09.2020г. се установява, че в съда има висящи две дела, в които
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника. Същевременно
макар да не е предвидено като кумулативно изискване е налице връзка помежду им,
доколкото изложените в исковите молби фактически обстоятелства са сходни, а за
главниците, по които са начислени претендираните мораторни лихви, е издадена
една обща фактура. Ето защо следва да се приеме, че са налице условията на чл.
213 от ГПК за съединяване в едно производство и постановяване на общо решение
по исковете, по които са образувани гр.д. № 2002 и гр.д. № 2003 и двете по
описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
При наличието на предвидените в закона
предпоставки за съединяване на отделно предявени от ищеца искове, съдът е
свободен да прецени дали същите да бъдат съединени в едно производство. В
настоящия случай съдът намира, че съвместното разглеждане на посочените искове
е целесъобразно и уместно и с него ще се постигне процесуална икономия.
С оглед липсата на специално процесуално
правило и по аргумент от чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно образуваното дело следва
да бъде прекратено и да бъде съединено към по-рано образуваното за разглеждане
на исковете в общо производство, което ще продължи под неговия номер, а именно -
гр. д. № 2002 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково.
Така
мотивиран и на основание чл. 213 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪЕДИНЯВА на основание чл. 213 ГПК гр. д. № 2003 и гр. д. № 2002, двете по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково за съвместно разглеждане в
едно общо производство, като
обединените две дела ще продължат под номера на по-рано
образуваното, а именно - гр. д. № 2002 по описа за
2020г. на Районен съд - Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2003 по описа за 2020г.
на Районен съд - Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните и ведно с делото да се докладва по гр. д. № 2002 по описа за 2020г. на
Районен съд – Хасково.
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.