№ 2526
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202666 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от пълномощник на Т. Д. Л. –
Деведжиева, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-
4332-000036 от 16.01.2024 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение, изразяващо се в това,
че на 06.01.2024 г., около 23.53 часа в гр. София, кв. Драгалевци, на ул.
„Захари Зограф“, с посока на движение от ул. „Хмел“ към ул. „243-та“
управлява лек автомобил „Мини Купър СЕ“ с рег. № СВ 2188 СА,
собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ********* и при извършена проверка
на ул. „Крушова градина“ се установило, че управлявала превозното средство
след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда вкл., а именно с концентрация на алкохол в кръвта
0.94 промила на хиляда в издишания въздух – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното НП.
Твърди се, че процедурата по издаване на АУАН и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗЗПАМ) не е законосъобразна, тъй
като АУАН е издаден на 07.01.2024 г. почти веднага след 00.00 часа, ЗЗПАМ
е издадена малко по-рано на 06.01.2024 г. в 23.50 часа, а на жалбоподателката
е издаден талон за медицинско изследване № 144114 едва на 07.01.2024 г. в
1
00.40 часа с указания, че следва да се яви до 45 мин, т. е. до 01.25 часа в
МБАЛ „Св. Анна“ за изследване с доказателствен анализатор. Според
жалбоподателя АУАН и ЗЗПАМ е следвало да бъдат издадени след 01.25 часа
на 07.01.2024 г., тъй като е недопустимо да бъдат санкционирани бъдещи
събития.
Изразява се становище за това, че в АУАН не са изложени фактите и
обстоятелствата, на базата на които административнонаказващият орган
(АНО) е приел, че тя е осъществила състав на административно нарушение.
Твърди се, че на 05.01.2024 г. жалбоподателката е диагностицирана с остра
вирусна инфекция, във връзка с която са и изписани следните лекарства:
Сумамед, Димекс, Дефендил Форте и Геритамин, които приемала редовно и
съобразно лекарско предписание, като не е предполагала, че в лекарствата
може да има алкохол, който да се отчете от техническото средство при
извършване на проверка. Твърди се, че жалбоподателката не е отказала да
даде кръв за лабораторно изследване, но с оглед обстоятелството, че АУАН и
ЗЗПАМ вече били съставени, това изследване се оказало излишно. Изложени
са съображения за това, че след извършената проверка жалбоподателката е
била в обективна невъзможност да се придвижи до посоченото в талон за
изследване медицинско заведение МБАЛ „Св. Анна“ поради липса на градски
транспорт в интервала от 00.00 часа до 05.00 часа, т. е. жалбоподателкта била
поставена в невъзможност да се ползва от предвидената в закона алтернатива
на доказателствения анализатор, а именно медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Твърди се, че волята на АНО не е ясна и
следва да се извлича по тълкувателен път, което е недопустимо, както и че в
НП и в АУАН е посочено, че нарушението се изразява в управление на
„..МПС, трамвай или самоходна машина..“, но не става ясно какво точно
превозно средство, с оглед на което правото на защита на жалбоподателката е
било нарушено. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното НП и за присъждане в полза на страната на направените
разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата по изложените съображения.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
От показанията на свидетеля Емил Евстатиев Виденов, които съдът
оценява като достоверни, както и от писмените доказателства по делото, се
установява, че на 06.01.2024 г., около 23.53 часа в гр. София, кв. Драгалевци,
на ул. „Захари Зограф“, с посока на движение от ул. „Хмел“ към ул. „243-та“
2
Т. Д. Л. – Деведжиева управлявала лек автомобил „Мини Купър СЕ“ с рег. №
СВ 2188 СА, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, *********, като на ул.
„Крушова градина“ била спряна за проверка от полицейските служители
Емил Виденов – мл. автоконтрольор при СДВР, ОПП, и още двама
полицейски служители от жандармерията, а именно Янко Пенов и
Александър Тодоров. В началото на проверката на свидетеля Виденов му
направило впечатление, че когато водача на автомобила Деведжиева свалила
стъклото на автомобила, от вътре „лъхнало“ на алкохол, поради което
свидетелят се усъмнил, че е употребила алкохол, но тя отрекла. В
последствие бил проведен разговор, при който Деведжиева споделила на
свидетеля Виденов, че е изпила една, две чаши вино. На място била
извършена проверката Т. Деведжиева за употреба на алкохол с алкотест
дрегер, модел 7510 с номер 0062, тариран до 04 м. 2024 г., при което се
установило, че Деведжиева управлявала превозното средство след употреба
на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила на
хиляда в издишания въздух. Резултатът от изследването е възприет от водача
на МПС, след което е издаден АУАН серия ГА № 1155634, талон за
медицинско изследване с № 144114 за УМБАЛ „Св. Анна“ плюс 7 броя
холограмни стикери, както и ЗППАМ, като впоследствие Деведжиева не е
дала кръвна проба за извършване на медицинско изследване. Т. Деведжиева е
запозната със съдържанието на АУАН и е подписала същия без възражения,
като и е връчен препис от акта. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
понастоящем НП № 24-4332-000036 от 16.01.2024 г., което е връчено на
жалбоподателката на 25.01.2024 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показания на свидетеля Емил Евстатиев Виденов, които съдът приема за
достоверен източник на доказателства, въз основа на които се потвърждава,
че именно свидетелят Виденов е съставил процесния АУАН. От тези гласни
доказателствени средства се установяват всички значими обстоятелства по
случая, вкл. Това че непосредствено преди извършване на проверката
свидетелят Виденов е възприел полъх на алкохол от вътрешността на
автомобила, който Деведжиева е управлявала и в който е била сама, както и
че тя първоначално е отрекла да е употребила алкохол, но впоследствие
признала, че е изпила 1-2 чаши вино.
Писмени доказателства:
АУАН, НП, медицинска рецепта; справки относно маршрут на три
линии от градския транспорт в гр. София; талон за изследване с № 144114;
резултат от проба с алкотест дрегер 7510 от 06.01.2024 г., 23.46 часа – 0.94
промила на хиляда в издишания въздух; справка картон на водача; заповед №
8121 от 23.10.2019 г.; заповед № 8121з от 02.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
3
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма
се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни
за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове. Не се
споделя доводът на жалбоподателя за това, че АУАН е следвало да бъде
издаден след провеждане на медицинско изследване относно наличието на
алкохол в кръвта, тъй като не става въпрос за „санкционирането на
неизвършването на бъдещи действия“, както се твърди в жалбата, а на вече
констатирано към момена на съставяне на АУАН нарушение. Още повече, че
дали ще бъде проведено медицинско изследване за установяване наличието и
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е въпрос на негов избор. В тази
връзка следва да се обърне внимание и на това, че жалбоподателката не е била
лишена от възможността да направи медицинско изследване, като доводите
за това, че придвижването с автобус и/или метро до лечебното заведение са
били единствената възможност на жалбоподателката не се споделят като
основателни. Жалбоподателката е разполагала с възможност, в случай че
желае да проведе медицинското изследване с цел да опровергае резултатите
от алкотеста, да организира придвижването си до УМБАЛ „Св. Анна“ по
начин, който намира за най-подходящ съобразно местонахождението й –
пеша, с такси, със съдействие на близък роднина/приятел, чрез градски
транспорт или по друг начин. Не може да се приеме доводът, че поради липса
на конкретно посочени линии от градския транспорт и поради липса на
таксита намиращи се на самото място на извършване на проверката, че
жалбоподателката се е оказала в обективна невъзможност да посети
лечебното заведение, респ. че тази алтернативна законова възможност и е
била отнета.
Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което
позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице
съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия
4
орган правна квалификация на нарушението. По повод довода на
жалбоподателя следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното
процесуално нарушение, тъй като не е налице неяснота относно волята на
административнонаказващия орган, тъкмо обратно – както в АУАН, така и в
НП са намерили описание всички значими обстоятелства по случая, като
между АУАН и НП е налице пълно съответствие. Процедурата по връчването
им е спазена и са предприети всички необходими действия, за да се приеме,
че правото на защита на жалбоподателката е било гарантирано. От
съдържанието на НП и АУАН се установява без съмнение, че на посочените
дата, време и място жалбоподателката е управлявала именно лек автомобил
„Мини Купът СЕ“ с рег. № СВ 2188 СА, собственост на фирма „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, поради което и доводът в жалбата в обратен смисъл е
неоснователен.
При доказателствата, изводими от показанията на свидетеля Виденов, в
частност с оглед установените обстоятелства, че жалбоподателката е
„лъхнала“ на алкохол и че е споделила употребата на 1-2 чаши вино, съдът
приема, че доводът на защитата за това, че положителната проба за алкохол
се дължи на описани в жалбата медикаменти е неоснователен. Още повече, че
в жалбата се твърди, че посочените медикаменти са приемани от
жалбоподателката съобразно лекарското предписание, което предполага
определена дозировка. При показанията на свидетеля Виденов делото се
явява попълнено с достатъчно достоверни доказателства за изясняване на
обективната истина по случая. Ето защо допускането на експертно
изследване, свързано с довода за употреба на посочените в жалбата
медикаменти би довело единствено до забавяне на производството и
натоварване на страната с допълнителни разноски.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП На водача на пътно превозно средство
е забранено: (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Обстоятелствата по случая го
отнасят именно към нарушение по този законов текст, каквато е и дадената от
АНО правна квалификация. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвп, както правилно е процедирал наказващият орган.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. Предвидената глоба е във фиксиран размер и е
предвидено кумулативно лишаване от право за управление на МПС за срок от
12 месеца. В конкретния случай Т. деведжиева е санкционирана
законосъобразно, като с НП и е наложена глоба в размер на сумата от 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
5
В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на
жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за
които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване
на нарушенията и относно санкционирането им.
При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има право на
разноски, но не е направила такива във връзка с производството по делото,
поради което разноски в полза на СДВР не следва да се присъждат.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-000036 от
16.01.2024 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката Т. Д. Л. –
Деведжиева, ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на сумата от 1000
/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение, изразяващо се в това, че на 06.01.2024 г., около 23.53 часа в гр.
София, кв. Драгалевци, на ул. „Захари Зограф“, с посока на движение от ул.
„Хмел“ към ул. „243-та“ е управлявала лек автомобил „Мини Купър СЕ“ с
рег. № СВ 2188 СА, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ********* след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до
1.2 на хиляда вкл., а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила
на хиляда в издишания въздух – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град в четиринадесетдневен срок с касационна жалба, считано от датата
на получаване на съобщение за изготвяне на решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6