№ 567
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Г.Ш.К.
при участието на секретаря ЕЕ.Р.Н.
като разгледа докладваното от Г.Ш.К. Административно наказателно дело №
20211110207140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Дафни-Груп” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 154, ет. 11, ап. 49, чрез управителя
Б.К.Б. против наказателно постановление № 542698-F554984/19.10.2020 г., издадено от
Заместник-директора на ТД на НАП София, за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС му е наложена
имуществена санкция в размер 1000 лева.
В първоначално депозираната пред РС гр. Пирдоп жалба, озаглавена
„възражение“, като причини за извършване на процесното нарушение, се посочват
лични такива на управителя и счетоводителката на дружеството, и допълнителното
усложняване на ситуацията, предвид пандемията от Ковид-19. В допълнение към
жалбата, депозирано пред РС гр. Пирдоп, в съответствие с дадени указания, са
изложени конкретни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното НП
и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позоваване на възможността, предвидена в
чл. 126 ЗДДС, за корекции след декларирането, от която твърди, че се е възползвал.
Обръща се внимание, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на
дружеството, с което се застъпва, че правото му на защита е нарушено. Твърди се, че
при издаване на НП наказващият орган не е установил твърдяното нарушение и вината
относно извършването му. Изложени са и доводи в насока маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случай, че последните не бъдат възприети, се оспорва
приложената санкционна норма, като се твърди, че наказанието е следвало да бъде
1
наложено на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС в минимално предвидения размер от 500
лв., предвид липсата на вредоносен резултат.
За проведеното на 13.09.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Дафни-Груп” ЕООД се представлява от адв. С., а ТД на НАП София- от
юрк. Р. Адв. С. моли за отмяна на обжалваното НП по съображенията, изложени в
жалбата, както и в допълнително представените писмени бележки. При условията на
алтернативност моли за намаляване размера на санкцията.
Юрк. Р.оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Намира нарушението
за доказано, а санкцията - за законосъобразно наложена, предвид липсата на основания
за квалифициране на случая като маловажен. Съобразно изхода от делото, прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи следното: При извършване на насрещна
проверка на „Дафни-Груп“ ЕООД във връзка с извършена на „Криси 2007“ ЕООД
проверка, свид. Д.М., инспектор по приходите в ТД на НАП София област, гр. Пирдоп,
установила, че „Дафни-Груп“ ЕООД било осъществило облагаема доставка на
хранителни стоки на 16.12.2020 г., за която издало фактура № **********/16.12.2019 г.
Свидетелката констатирала също, че на 14.01.2020 г. „Дафни-Груп“ ЕООД подало
справка-декларация № 22191387421/14.01.2020 г. за периода месец декември 2019 г. с
деклариран резултат за внасяне в размер на 11711,09 лв. Заедно със справката-
декларация били подадени и отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, но в дневника за
продажбите за данъчния период месец 12. 2019 г. издаденият данъчен документ -
фактура №**********/16.12.2019 г., чиято данъчна основа била в размер на 3669,55 лв.
и ДДС в размер на 733,91 лв., не бил отразен в дневника за продажби на дружеството.
Предвид това свид. М. изготвила покана изх. № 53-06-429/27.05.2020 г. за
съставяне на АУАН и предприела действия за връчването й на дружеството по
електронен път. Връчена била на 09.06.2020 г., чрез активиране на електронна
препратка от електронен адрес bkborysov@abv.bg. В рамките на указания в поканата
срок законният представител или пълномощник на „Дафни-Груп“ ЕООД не се явили в
офиса на ТД на НАП София, ИРМ Пирдоп, при което на 19.06.2020 г. свид. М.
съставила срещу дружеството АУАН № F554984/19.06.2020 г. за нарушение по чл. 124,
ал. 2 ЗДДС. Отбелязала, че АУАН се съставя в отсъствието на представляващия
дружеството, както и че към момента на съставянето му процесната фактура №
2
**********/16.12.2019 г. все още не била включена в дневник продажби. На 22.06.2020
г. АУАН бил връчен на пълномощник на „Дафни-Груп“ ЕООД, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок. Въз основа
съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание
на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, на
19.10.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Д.М., и писмени - копие
от фактура №**********/16.12.2019 г.; пълномощно; извлечение от дневник продажби
на „Дафни-Груп“ ЕООД за период декември 2019 г.; покана изх. № 53-06-
429/27.05.2020 г. за съставяне на АУАН; удостоверение за извършено връчване на
покана по електронен път; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; заповед №
88.14/30.12.2009 г.; заповед № 4663/29.10.2019 г. Обстоятелствата по извършената
проверка и установеното в хода същата, че „Дафни-Груп“ ЕООД не е отразило
издадената фактура № **********/16.12.2019 г. в дневника за продажби за данъчен
период декември 2019 г., нито в дневника за следващия данъчен период, се изясняват
посредством депозираните от свид. М. показания. Съответният факт не се оспорва и от
жалбоподателя, предвид което съдът го прие за безспорно доказан. Материалната
компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на
наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по
силата на заеманите длъжностни качества /изводими от заповед № 88.14/30.12.2009 г. и
заповед № 4663/29.10.2019 г./, и правомощията, делегирани им със заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са връчени надлежно на санкционираното лице. И двата акта
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Налице е съответствие между фактическото му описание и посочената
като нарушена правна норма, като НП е издадено при съблюдаване изискването на чл.
52, ал. 4 ЗАНН.
Възраженията за допуснато при издаването на АУАН нарушение, а именно, че
поканата за съставянето му не била надлежно връчена, са неоснователни, доколкото
3
разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. 2 ЗАНН не въвежда изисквания относно формата и
начина на връчване на показана за съставяне на АУАН. Освен това, макар законният
представител на дружеството или негов пълномощник да не са присъствали при
съставянето на АУАН, същият впоследствие е бил връчен на надлежно упълномощено
лице /видно от приложеното към преписката пълномощно/, при което дружеството е
имало възможност да се запознае със съдържанието му и да направи съответните
възражения. С това правото му на защита в началния етап на производството е било в
пълна степен гарантирано.
Предвид горното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на НП.
Материалният закон също е приложен правилно. Съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 2 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от
негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119
ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. „Дафни-
Груп“ ЕООД има качеството на регистрирано по ЗДДС лице. Същото е осъществило
облагаема доставка на хранителни стоки на 16.12.2019 г., с което е настъпило данъчно
събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка от страна на „Дафни-Груп“
ЕООД е издаден данъчен документ по чл. 112 ЗДДС - фактура
№**********/16.12.2019 г. с данъчна основа в размер на 3669,55 лв. и ДДС в размер
на 733,91 лв., който обаче не е бил отразен в дневника за продажбите за данъчния
период 01-31.12.2019 г. Неотразяването на издадената фактура е довело до
определянето на данъка в по-малък размер.
Нарушението е извършено в гр. София, където се намира седалището и адрес на
управление на дружеството, респективно където съответното действие е било
дължимо. Що се отнася до времето на извършването му, следва да се отчете, че в
случая нарушението е реализирано чрез бездействие - неотразяване на фактурата в
дневника за продажби за данъчния период 01-31 декември 2019 г. В този смисъл,
бездействието на задълженото по ЗДДС лице представлява трайно състояние, което е
било налично от деня, в който е изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка
следваща дата, до момента, в който лицето е извършило дължимото по закон
отразяване на фактурите - в случая това е станало едва след съставянето на АУАН. В
този смисъл, се касае за „продължено“ нарушение, което е било осъществявано от
субекта непрекъснато, до осъществяване на дължимото действие. Предвид това и
липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършването му, не
представлява процесуално нарушение, което да рефлектира върху законосъобразността
им и да препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност на
4
лицето /в аналогична насока Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд -
София град, ХІV касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на
Административен съд - София град, VIII касационен състав; Решение №
6518/28.10.2016 г. на Административен съд - София град, VIII касационен състав;
Решение № 880/15.02.2016 г. на Административен съд - София град, IV касационен
състав; Решение № 7237/23.11.2015 г. на Административен съд - София град, VI
касационен състав/. С оглед обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124,
ал. 2 ЗДДС не е било изпълнено, следва недвусмисленият извод, че „Дафни-Груп”
ЕООД е осъществило от обективна страна състава на вмененото административно
нарушение. Отговорността му e правилно и обосновано ангажирана.
Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на изследване,
предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. С оглед на това
и наведените в жалбата доводи за лични причини и затруднения, свързани с
пандемията от Ковид-19, не следва да бъдат обсъждани.
В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е
изпълнена нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС: т. 1 - лицето да е
извършило необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е
установена, и да е включило неотразения документ в съответния отчетен регистър за
същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС
документи; 2 - лицето писмено да е уведомило компетентния орган по приходите,
който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния
данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики не разкрива по-занижена степен
на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения от същия вид. Напротив,
стойността на данъчната основа, респективно размерът на ДДС, са значителни, като
следва да се подчертае, че в случая се касае за засягане на обществените отношения,
свързани с фискалната сигурност и отчитането на приходи, довело до определяне на
дължимия данък в по-малък от действителния размер, при което случаят не е
маловажен, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка
в по-малък размер, да се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. В случая
определеният в по-малък размер данък възлиза на 733,91 лева, с оглед на което на
дружеството е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от
5
законодателя размер от 1000 лева. Предвид това съдът прецени, че същата е
законосъобразно определена и не подлежи на намаляване, съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.5 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че наказанието е следвало да бъде наложено на
основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, доколкото последната санкционна разпоредба е
неприложима към процесното нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Основания за отмяната или изменението му не се констатираха. Поради това следва да
бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП, съгласно изричното право на такова, регламентирано
в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния
размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на
80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 542698-F554984/19.10.2020 г.,
издадено от Заместник-директора на ТД на НАП София срещу „Дафни-Груп“ ЕООД за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание
чл. 182, ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА „Дафни-Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 154, ет. 11, ап. 49, представлявано от
управителя Б.К.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националната агенция по приходите сума
в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в
14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6