РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4219 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване спрямо
ищеца „Х.“ ООД за относително недействителна на продажба, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. № 2803,
дело № 52/2015 г. от 16.07.2015 г. на нотариус М.Г., с рег. № 303 при НК
относно недвижим имот, представляващ Офис №3 с идентификатор
68134.1500.360.1.113, находящ се в гр. София, община
Столична, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба”, ул. „ *********, със застроена площ 22,69 кв.м., сключен между
продавача „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - С.“ ЕООД и
купувачите
М.З.К. и К.П.К., както и да
бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца сделка, представляваща
непарична вноска (апорт) на горепосочения офис №3 в
капитала на „М.” ЕООД, извършена от ответниците М.З.К.
и К.П.К. и вписана в търговския регистър на 13.07.2016 г. и в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. 49116 от
10.08.2016 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 18.11.2013 г. до
22.10.2014 г. „Х.“ ООД е доставило стоки на „Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория - С.” ЕООД на обща стойност 27 708,79 лв. с ДДС, която сума е
непогасена и към момента. Излага, че след като на 21.05.2015 г. е предявил
осъдителни искове пред СРС за вземането си, ответното дружество длъжник е продало
горепосочения офис №3 на управителя на фирмата и неин едноличен собственик М.З.К. и съпруга й К.П.К. за цена, равна на данъчната оценка на имота от 18 240 лв.. Впоследствие
двамата купувачи са апортирали процесния
имот в капитала на „М.” ЕООД, чийто управител и
едноличен собственик на капитала З.И.В. е баща на М.З.К., като непарична вноска е вписана в
търговския регистър на
13.07.2016 г. и в Служба
по вписванията гр. София с вх. рег. 49116 от 10.08.2016 г.
Ищецът твърди, че така извършените вещно-транслативни
сделки са имали за цел да осуетят възможността му за удовлетворяване от имота
при евентуално принудително изпълнение за вземането му срещу „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория - С.” ЕООД. Счита двете сделки за относително
недействителни спрямо него на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като при
тяхното извършване участниците в тях са знаели, че се намалява имуществото на
ответното дружество длъжник, което знание се предполага по аргумент от чл. 135,
ал. 2 ЗЗД с оглед роднинската връзка между лицата.
Ответникът К.П.К. не оспорва изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти, но счита иска за неоснователен, тъй като ищецът не
притежава качеството на кредитор спрямо него, а и липсвали доказателства да е
знаел, че уврежда ищеца.
Ответникът „М." ЕООД оспорва исковете, поддържайки, че не е знаел за
съществуващите задължения на „Самостоятелна медико - диагностична лаборатория -
С.” ЕООД към „Х.“ ООД.
Ответниците „Самостоятелна медико - диагностична
лаборатория - С.” ЕООД („СМДЛ - С.“ ЕООД) и М.З.К. не са изразили становище по
предявените искове.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. От
визираната норма се извеждат материалноправните предпоставките, чието съществуване е необходимо, за да бъде уважeн предявения иск: 1.) ищецът да е кредитор на
ответника -длъжник за парично или непарично вземане /ППВС №1/29.03.1965 г./; 2.)
извършеното от длъжника действие или сделка да уврежда интереса на
ищеца-кредитор; 3.) длъжникът да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна, това
знание следва да съществува и у договарящото с него трето лице. Знанието се
предполага до доказване на противното по отношение на ограничен кръг трети лица
- съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (арг.
от чл. 135, ал. 2 ЗЗД).
В хипотеза като настоящата, при която
ищецът твърди, че е увреден не само от първата разпоредителна сделка, извършена
от длъжника, но и от последващата я, при която
третото лице приобретател по първата сделка също се е
разпоредило с имота, приложение намират дадените разяснения в т. 3 от ТР №2 от
09.07.2019 г., по тълк. дело №2/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Прието е, че когато приобретателят, с когото
длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата
молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия
приобретател, чийто акт е вписан преди вписване на
исковата молба, освен ако е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД,
при която извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо
(относително недействително) спрямо кредитора, щом приобретателят
е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател,
по отношение на когото искът може да бъде уважен. Целената от кредитора защита
се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. Когато той е придобил
имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл. 135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен - знаел
е за увреждането, като е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след
прехвърлянето му от длъжника, тъй като тези предходни сделки са били само
средство за постигане на увреждането. Когато последният приобретател
е придобил имуществото безвъзмездно правното му положение е идентично с това на
неговия праводател - искът може да бъде уважен, само
при наличието на предпоставките за уважаването на иска спрямо праводателя, освен ако самият приобретател
е знаел за увреждането, в който случай добросъвестността на праводателя
му е без значение.
Не се спори между страните относно
изложените в исковата молба факти, а и се установява от приложените от ищеца
писмени доказателства, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. №
2803, дело № 52/2015 г. от 16.07.2015 г. на нотариус М.Г., с рег. № 303 при НК,
вписан в Сл. вп. – гр. София вх. № 42409 от
16.07.2015 г., акт №139, том С, дело №30987/2015 г. „СМДЛ - С.“ ЕООД е продало
на М.З.К. и К.П.К. офис №3 с идентификатор 68134.1500.360.1.113, находящ се в гр. София, община Столична, р-н „Искър“, ж.к.
„Дружба”, ул. „ *********, със застроена площ 22,69 кв.м., за сумата от 18 240 лв. От своя
страна, купувачите са апортирали придобития имот в
капитала на „М.” ЕООД и са придобили дял от дружеството, като непаричната
вноска е вписана в търговския регистър на 13.07.2016 г. и в Сл. вп. – гр. София с вх. № 49116 от 10.08.2016 г., акт №19,
том 115, дело №35905/2016 г.
От удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №РОБ19-УГ51-5831 от
16.10.2019 г., издадено от СО, р-н „Оборище“ (л. 164), се установява, че М.З.К.
е съпруга на К.П.К. и дъщеря на З.И.В., явяващ се управител и едноличен
собственик на капитала на „М.” ЕООД.
С представеното по делото влязло в сила на 18.04.2017 г. решение № 2707
от 09.01.2017 г., постановено по гр.д. №27565/2015 г., на СРС, 77 състав (л.
113-114), „СМДЛ - С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х.“ ООД сумата от
27 708,79 лв., представляваща общ сбор на неплатена цена за доставени
стоки по заявки в периода 18.11.2013 г. - 22.10.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 21.05.2015 г. Предвид това
обстоятелство следва изводът, че към дата на горепосочената покупко-продажба,
както и към момента на апортирането на имота, е налице
непогасено задължение на „СМДЛ - С.“ ЕООД към ищеца. С извършената от ответното
дружество продажба на процесния имот е налице увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, доколкото
длъжникът се е лишил от свое имущество и по този начин затруднява
удовлетворяването на кредитора.
Внасянето
на процесния недвижим имот под формата на непарична
вноска в капитала на вече учреденото ответно дружество „М.“ ЕООД от купувачите по първата
сделка М.З.К. и К.П.К. е с възмезден характер, тъй като апортът
съставлява специфичен вещно-прехвърлителен производен
способ, с осъществяването на който се постига увеличаване на стойността на
придобитите от титулярите на вещното право дружествени дялове чрез увеличаване
на капитала на търговското дружество. Поради това обявяването на
недействителност по реда на чл. 135, ал. 1 изр. 2 от ЗЗД на последната (втора
по ред) сделката предполага установяване на знание за увреждане от страна на
юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната
вноска. (така и решение № 147 от 12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016 г., І ТО на
ВКС).
В хипотеза
като настоящата, при която длъжникът и последният приобретател
по сделките, чието обявяване за относително недействителни се иска, са
търговски дружества знанието за увреждане следва да се прецени по отношение на
управителя на този приобретател. В случая при
безспорно установеното по делото обстоятелство, че управителят на „М.“ ЕООД З.И.В. е баща на управителя на длъжниковото
дружество „СМДЛ - С.“ ЕООД, то и приложение
намира презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД и знанието се презюмира
поради родствената връзка между управителите на двете дружества. Макар и оборима, установената в закона презумпция размества доказателствената тежест - презюмираният
факт следва да бъде опроверган от ответното дружество – трето лице, но
доказателства за твърденията на управителя на Здравко Ватев,
че не е знаел за увреждащата сделка не са ангажирани.
С оглед
разясненията в горепосоченото тълкувателно решение, без правно значение за
основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е знание за увреждане у
купувачите по първата сделка (под формата на покупко-продажба), тъй като
релевантно е наличието му у последния приобретател
(по втората сделка - апорт) „М.“ ЕООД. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че и отчуждаването на имота от дружеството длъжник
чрез управителя му М.З.К. в полза на самата нея и нейния съпруг К.П.К.,
която брачна връзка също е безспорна, е относително недействително, тъй като по
аргумент от чл. 135, ал. 2 ГПК знанието за увреждане се
предполага между съпрузите.
По
изложените съображения предявеният иск се явява основателен, поради което и
двете атакувани сделки следва да бъдат обявени за относително недействителни
спрямо кредитора „Х.“ ООД.
При този
изход на спора на ищеца подлежат на присъждане разноски в общ размер на 2963,20
лв., от които 563,20 лв. за държавна такса и 2400 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, чийто размер (2000 лв. без ДДС) съдът не намира за прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществения обем на процесуална
защита от ищцовия адвокат.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по предявения от „Х.“ ООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес ***0, чрез адвокатско дружество „Д., Д. и партньори“, срещу ответниците
„Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория - С.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Надежда“, бул./ул. „*********, М.З.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.П.К. с ЕГН **********,***, офис №1, чрез
адв. Р.Г. и „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*********иск
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за
относително недействителни спрямо кредитора „Х.“ ООД следните сделки, извършени с недвижим имот, представляващ Офис №3 с
идентификатор 68134.1500.360.1.113, находящ се в гр.
София, община Столична, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба”, ул. „ *********, със
застроена площ 22,69 кв.м., а именно:
- покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. № 2803,
дело № 52/2015 г. от 16.07.2015 г. на нотариус М.Г., с рег. № 303 при НК,
вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 42409 от 16.07.2015 г.,
акт №139, том С, дело №30987/2015 г., сключена между продавача „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория - С.“ ЕООД и купувачите М.З.К. и К.П.К.;
- непарична вноска (апорт) на
горепосочения офис №3 в капитала на „М.” ЕООД, ЕИК *********, извършена от М.З.К. и К.П.К., вписана в Търговския
регистър на 13.07.2016 г. и в Служба по вписванията - гр. София с вх. № 49116 от 10.08.2016 г., акт №19, том 115, дело №35905/2016 г.
ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - С.“ ЕООД с ЕИК *********,
М.З.К., К.П.К. с ЕГН ********** и „М.” ЕООД с ЕИК *********,
да заплатят на ищеца „Х.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените
в производството разноски в общ размер на 2963,20
лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: