Решение по дело №546/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 477

 

гр. Враца, 30.12.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.11.2021 г. /тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                             ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 546 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РУ – Козлодуй към ОДМВР - Враца против Решение № 260044 от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 74/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. С оспореното решение е отменено НП № 20-0288-000679 от 11.01.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, с което на Г.К.А. ***, на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Отправя се искане да бъде отменено решението на първата съдебна инстанция, както и по същество да бъде потвърдено наказателното постановление.

От ответника - Г.К.А. ***, чрез процесуалния представител *. Д.Х. ***, е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се наличието на основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 20-0288-000679 от 11.01.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с което на Г.К.А. ***, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева за това, че на 15.11.2020 г. около 11:32 часа в гр. *** на ул. *** като водач на лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № ********, е допуснала паркиране на автомобила върху тротоар, извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя - нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което е довело до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Намерил е, че АНО не е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсвало описание и на доказателствата, които го потвърждават. Изложил е мотиви за недоказаност на нарушението, описано в НП и е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Касационният състав не споделя изводите на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От приобщената по делото преписка е видно, че при установяване на конкретното нарушение, изразяващо се в неправилно паркиране на МПС, е съставен фиш № ****** от 15.11.2020 г. от мл. автоконтрольор при РУ - Козлодуй в отсъствие на нарушителя. Във фиша за нарушението е посочено, че лек  автомобил "БМВ 525 Д" с рег. № ******** е паркиран върху тротоар на ул. *** в гр. ***, с което е нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 178е от ЗДвП в отсъствие на нарушителя е наложена глоба в размер на 200,00 лв. Във фиша е посочено, че е издаден на основание чл. 186 от ЗДвП, в който в ал. 3 е разписано, че фиш за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като в този случай той се издава на собственика на МПС. Закрепването на уведомлението към МПС се смята за връчване на фиша. В съответствие с тази правна уредба, след като полицая, който посетил мястото по повод сигнал за неправилно паркирани МПС в района, не установил извършителя там, издал фиша на собственика на неправилно паркирания автомобил. Нарушението е заснето с техническо средство „РСОД“, собственост на РУ – Козлодуй. Въз основа на издадения фиш е съставен АУАН № 616903 от 20.12.2020 г., надлежно връчен на нарушителя без възражения на същата дата.

АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Съгласно посочената като нарушена материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Видно от текста на цитираната правна норма, същата регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя или администрацията места при спазване на отстоянието).

Съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци (чл. 94, ал. 3 от ЗДвП).

Място, определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията, е място, обозначено с пътен знак Д19 "Паркинг“. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от ППЗДвП, в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране.

В случая по делото не са ангажирани доказателства, че мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на пътя за паркиране. От друга страна по несъмнен начин в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че автомобилът на Г.К.А. се е намирал върху тротоара, а последният не е измежду местата, определени за паркиране. Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговият тонаж, в случая е ирелевантно, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място, определено за това от собственика на пътя, какъвто не е настоящият случай.

Правната квалификация по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е определена в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Правилно е издирена и приложена и санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Правилно е определен и субектът на нарушението - ответникът по касация, като собственик на неправилно паркираното МПС. Съгласно специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Ответникът по касация не е декларирал, че МПС е било управлявано на процесната дата и място от друго лице. Такива твърдения не излага и в депозираните жалби. Не оспорва и обстоятелството, че е собственик на конкретното МПС и не твърди на 15.11.2020 г. – датата на извършване на констатираното нарушение, друго лице да е било негов собственик.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че Г.К.А. правилно е привлечена към административнонаказателна отговорност. Като не е достигнал до аналогични изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора.

При разрешаване на спора касационният съд дължи обсъждане относно съответствието на наложеното административно наказание със законовите разпоредби, регламентиращи определянето му. То е индивидуализирано от АНО в предвидения в чл. 178е от ЗДвП максимален размер от 200,00 лева без да е взето предвид, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. АНО не е посочил факти, обосноваващи извод за налагане на административно наказание в максимално предвидения в закона размер, нито е представил доказателства, от които такива да се установяват.

По изложените съображения настоящият състав намира, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, следва да бъде изменено като наложеното административно наказание глоба в размер на 200,00 лева бъде намалено до размер от 100,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260044 от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 74/2021 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отменено НП № 20-0288-000679 от 11.01.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй и вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ИЗМЕНЯ НП № 20-0288-000679 от 11.01.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, с което на Г.К.А. ***, на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното наказание глоба от 200,00 /двеста/ лева на 100,00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.