Р Е Ш Е Н И Е
№ 899
гр. Пловдив,
16 май 2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с
участието на прокурора Марин Пелтеков като разгледа докладваното от съдия
Дичева КАНД № 671 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от М.З.Н., ЕГН **********, против решение № 1583 от 01.08.2022 г. по
АНД № 1164/2022 г.
Твърди се решението да е постановено
при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Конкретно са сочи, че съдът въобще
не е съобразил, че ЕФ не е връчен на жалбоподателката, че липсват
доказателства, че обжалваният ЕФ е издаден именно на 23.05.2019 г. Твърди се
също, че ПРС неправилно е приел, че нормата на чл.34 от ЗАНН е неприложима в
конкретния случай, както и, че не е отчел неспазването на реквизитите на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
По делото е постъпила и частна жалба
против определение № 1038 от 23.09.2022 г. по АНД № 1164/2022 г. по описа на
ПРС с твърдения за неправилност на същото като се излагат доводи, че по делото
пред ПРС не е осъществено процесуално представителство за ответника, съответно
не му се дължат присъдените разноски.
Касаторът не се явява и не се представлява
пред касационната инстанция. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа
заявената теза.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по нея.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната и частната жалби са
подадени в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което
решението е неблагоприятно, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество и двете се
явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Предмет на касационната проверка е
решение № 1583 от 01.08.2022 г. по АНД № 20225330201164 по описа за 2022 г. на
ПРС, с което е потвърден ЕФ серия К № 2764726, издадено от ОДМВР Пловдив, с
което на М.З.Н. с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъдена да заплати разноски по делото в
размер на 80 лева.
Въззивното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Оспореният пред
въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на
вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП противно на твърдяното в касационната жалба. В
процесния ЕФ изрично е посочено къде точно е извършено нарушението, вкл. с
номер на булеварда и в каква посока, което прави абсолютно несъстоятелни
доводите по касационната жалба, че било неясно дали нарушението е извършено в
или извън населено място.
Събраните по делото
писмени и веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водачът на заснетия автомобил е нарушил забраната за
превишаване на скоростта за движение в населено място от 50 km/h. Превишението
е от З6 km/h, за което в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидена глоба в размер на 400 лв. В съответствие
с чл. 189, ал. 4
фишът е съставен на собственика на МПС. Неоснователно
е твърдението по касационната жалба за нарушено право на защита на касатора
поради невръчването на ЕФ. По делото действително липсват други данни освен
тези по справка АИС АНД на ОДМВР Пловдив сектор „ПП“, че ЕФ е връчен на
01.02.2022 г. на Н., но при положение, че тя е подала жалба пред ПРС срещу този
фиш на 09.02.2022 г. се налага извода, че към онзи момент той й е бил известен,
съответно за нея е възникнала и възможността да подаде декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, че друго лице е управлявало засеченото с превишена скорост МПС. В
конкретния случай това не е сторено. Липсват и твърдения, че друго лице е
управлявало с превишена скорост автомобила, съответно няма как да се направи
извод, че са нарушени правата й. В ЕФ е отразено правото в 14-дневен срок да се подаде писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на МПС. Касаторът не е и посочил лице, на което да е
предоставил автомобила, поради което следва да понесе санкционните последици от
издаването на фиша. В този ред на мисли е неоснователно и другото възражение по
КЖ за допуснати СПН касаещи собствеността на процесното МПС. Действително
същото е съсобствено, но ако то е било управлявано от другия съсобственик за
касатора, каза се, съществува възможността да подаде писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението.
ЕФ е издаден при
спазване на процесуалните изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Нарушението е
заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която представлява мобилно
автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията АТС притежава удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126, вписано в регистъра на БИМ, със срок на валидност 07.09.2027 г.
Измервателното средство е преминало метрологична проверка през периода 09.10.2018
г. – 10.10.2018 г., видно от Протокол от проверка № 59-С-ИСИ от 11.10.2018 г.
на БИМ. След като скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен
контрол, той осигурява достоверност и точност на измерванията.
В представената
снимка от АТСС се различават вида, марката и регистрационния номер на
автомобила, посочени са локацията, GPS координати, дата и час на заснемане,
разстоянието и отчетената скорост на движение – 86 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Горната снимка е надлежно веществено доказателствено средство и
подкрепя отразените в ЕФ факти.
Приложеният по
делото протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-9754 от 09.04.2022 г. е
изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от компетентен орган, в кръга на службата му,
надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено доказателствено средство за
извършените действия и за реда, по който са извършени. Протоколът удостоверява,
че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
Неоснователни са
всички съображения по касационната жалба, свързани с това, че е неясно как
точно е установена разрешената скорост от 50 км./ч., тъй като в разглеждания случай АТСС е било разположено
в населено място, където разрешената скорост на движение е определена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не се касае до различна от установената в закона стойност на
скоростта, която да е сигнализирана с пътен знак, за да е необходимо да се
доказва местоположението на измервателното средство спрямо знака.
Неоснователни са и доводите, че ПРС неправилно е
приел, че чл.34 от ЗАНН е неприложим по
отношение на ЕФ. Предвидените
чл. 34 ЗАНН срокове касаят
образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН,
както и последващото издаване на наказателното постановление. От своя страна
производство по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 ЗДвП е специфично,
поради което изискванията за съставяне на АУАН и последващо издаване на
наказателно постановление не са налице.
Неоснователен е и довода, че съдът не е отчел възражението, че снимката
е неподписана дотолкова доколкото в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата липсва такова изискване.
Съдът не възприема и доводите, че е
налице маловажен случай – конкретиката на казуса не сочи по-ниска обществена
опасност на дееца/деянието в настоящия случай предвид превишението на разрешената
в населено място скорост с 36 км./ч. С така наложеното наказание се постига
целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху
дееца и обществото.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил ЕФ и не е допуснал
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на частната жалба:
Определението, с което съдът е
оставил без уважение искането на Н. за изменение на решението в частта му за
разноските е правилно. Неоснователно са доводите, че е незаконосъобразно
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, тъй като не било осъществено
процесуално представителство за ответната страна. По делото е налице постъпило
писмено становище по съществото на спора от юрисконсулт, представляващ
ответната страна, съответно са налице основанията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съгласно нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН.
По тези съображение обжалваното
определение определение
№ 1038 от 23.09.2022 г. по АНД № 1164/2022 г. по описа на ПРС следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
1583 от 01.08.2022 г. по АНД № 20225330201164 по описа за 2022 г. на ПРС.
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№ 1038 от 23.09.2022 г. по АНД № 1164/2022 г. по описа на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: