№ 128
гр. Велико Търново, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500044 по описа за 2025 година
С решение № 467 от 08.11.2024г. по гр.д. № 794/ 2023г. по описа на ОС-
Русе е осъден ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати на В. И. Х. от гр.Русе
сумата от 120000 лв. обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка
му Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.
С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р
27****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение над
присъдения размер от 120000 лева, до предявения размер от 150000 лева. С
решението е осъден ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати на Н. И. Ц. от
гр.Русе сумата от 150000 лв. обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка
й Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.
С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р
27****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до
1
окончателното изплащане. Осъден е ЗД„БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати
на адв. З. Х. Ж. – БАК, сумата от 13500 лева адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА, съразмерно уважената част от иска. Осъден е ЗД
„БУЛ ИНС“АД-гр.София да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 10 800 лева. Осъден е В. И. Х. от гр.Русе да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София сумата от 1550 лева разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.М.Г., срещу решението на ОС-
Русе в частта, с която е присъдено в полза на ищцата Н. И. Ц. обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 120000лв. до 150000лв. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че при определяне размера на обезщетението
неправилно първоинстанционният съд не е съобразил критерия за
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, икономическите условия в страната,
съдебната практика при сходни случаи, както и действителния размер на
моралните вреди, не са обсъдени в дълбочина всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, и поради това е определил завишен размер на
обезщетението, дължимо на ищцата Н.Ц.. Неправилно, в разрез със събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е констатирал наличие на
дълбока емоционална връзка между починалата и нейната дъщеря-ищцата
Н.Ц.. Счита, че при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид напредналата възраст
на починалата и наличието на живи роднини на ищцата, оказали й помощ,
съчувствие и готовност за съдействие. Моли да бъде отменено решението на
ОС-Русе в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлена исковата претенция на ищцата Н. Ц. за обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 120000лв. до пълния претендиран размер
от 150000лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата по жалба Н. Ц., чрез пълномощника адв.ЗДР. Ж.. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на ОС-Русе в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
2
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск от Н.Ц. в постановените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че при определяне размера на обезщетението неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД, икономическите условия в страната, съдебната практика при сходни
случаи, както и действителния размер на моралните вреди, не са обсъдени в
дълбочина всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и поради това е
определил завишен размер на обезщетението, дължимо на ищцата Н.Ц., е
неоснователно. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съдт е спазил принципа на справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички
3
релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-причинените морални
страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта и
емоционалните преживявания на ищцата, търсеща обезщетение от смъртта на
нейната майка, нейната възраст, отношенията между починалата и дъщеря й-
ищцата, която търси обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на
Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни
случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и
икономическите условия в страната към датата на определяне размера на
обезщетението. Починалата е била жена на 79 години, но в добро здраве,
дейна и активна, както посочва св.Х.а, нейна внучка. Имала прекрасни
отношения и с двете си деца-ищеца В. Х. и ищцата Н. Ц., помагали си
взаимно, постоянно поддържали контакти, като след смъртта на съпруга на Ц.,
същата заживяла при майка си в апартамента й в гр.Русе. Двете били много
близки, „като две много близки приятелки“ според показанията на св.Н., съсед
на ищцата. Със смъртта на най-близкия човек-своята майка, ищцата изгубила
радост, опора и подкрепа в живота си, която имала до момента на внезапната й
смърт. След смъртта на майка си страдала много, гледала в една точка, не
искала да приеме за реален факт настъпилата смърт, не можела да се съвземе
от тежката загуба. Смъртта на Д. П. нанесла тежък емоционален удар на
нейната дъщеря, с която преди това имала топли взаимоотношения и живеели
задружно. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена
ценност и степента на нейното засягане. Предвид възможно най-близката
родствена връзка между починалата и ищцата, както предвид и на факта, че
двете са живеели заедно, и с оглед на това ищцата страда от ежедневната
липса на обич, радост, грижа и подкрепа, и свързаните с нея непоправими във
времето промени в емоционалния й мир, настоящата инстанция счита, че
правилно първоинстанционният съд е определил справедливият размер на
дължимото обезщетение на ищцата Н.Ц. в размер на 150000лв., което
обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и занапред
във времето страдания, свързани със смъртта на нейната майка.
Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно, в разрез със
събраните по делото доказателства, е констатирал наличие на дълбока
емоционална връзка между починалата и нейната дъщеря-ищцата Н.Ц., е
неоснователно. От показанията на разпитаните по делото свидетели-св.Н.,
4
техен съсед, и св.Х.а, племенница на ищцата и внучка на починалата, се
установява, че семейството е било много сплотено, отношенията между
ищцата и загиналата при ПТП нейна майка били изключително близки, топли,
сърдечни, изпълнени с привързаност, обич, внимание и взаимни грижи, двете
живеели заедно след смъртта на съпруга на ищцата, а преди това постоянно
контактували. Майка и дъщеря били близки като „две много близки
приятелки“ /св.Н./. Двете взаимно се подкрепяли и разчитали една на друга.
Смъртта на Д.П. нанесла тежък удар върху психоемоционалния мир на
ищцата-нейна дъщеря. Приела я изключително тежко, не желаели да повярва
на случилото се, гледала в една точка, не можела вече да стои в апартамента на
майка си без нея. Фактът, че починалата е била на 79 години не влияе върху
степента и интензитета на търпените от ищцата емоционални и психически
болки и страдания от липсата й. Починалата е била в много добро здраве и
изключително близки отношения с дъщеря си, и предвид обстоятелството, че
са живеели заедно-е била нейна ежедневна подкрепа и опора.Фактът, че
ищцата има други роднини, които са изявили готовност за помощ и
съдействие, също не може да обоснове извода за по-нисък интезитет на
болките и страданията, тъй като никой не може да замести майчината обич, на
която и да е възраст.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният от Н.Ц.
иск с правно основание чл.432 КЗ е основателен и доказан в така определения
от първоинстанционния съд размер.
С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваната част
не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено
от въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.Здр.Ж. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА в размер на 1500 лв., който размер съдът определи съобразно обжалваемия
интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
извършената пред въззивната инстанция работа по процесуално
представителство на ответника по жалба Н.Ц., с оглед решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 467 от 08.11.2024г. по т.д. № 794/ 2023г.
по описа на Окръжен съд-Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв. З. Х. Ж.-
БАК, на осн.чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6