Решение по дело №148/2024 на Административен съд - Враца

  Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.чл.63в  от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба  на  Началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР-Враца против Решение  №18/19.01.2024г.,  постановено  по АНД №202314202001198/2023г. на Районен съд  Враца, с  което  е  отменено НП №23-0967-001820/18.10.2023г., издадено от касатора. С касационната жалба  се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, вкл. и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление по изложени съображения в касационната жалба.

          Ответникът – П.С., чрез процесуалния си представител *М.Б. ***. моли да бъде потвърдено решението на РС-Враца.

           Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно. В случая се касае за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН, което не е предвидено в разпоредбата на чл.638 от КЗ.

         Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след  преценка  на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

          С  обжалваното в настоящото производство решение  на  Районен  съд-Враца  е  отменено НП №23-0967-001820/18.10.2023г., издадено от Началник група, сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР-Враца, с което на основание чл.638, ал.3 КЗ, на П.И.С. *** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП. В оспореното решение е прието, че НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, както и че същото е издадено от компетентен орган. За да отмени НП, като незаконосъобразно  въззивният съд е приел, че съгласно чл.638, ал.3 КЗ се наказва лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В случая  ответникът не е управлявал МПС и не се твърди да е бил водач на същото, като е обвинен за това, че е допуснал друго лице да управлява, при което административно-наказателната отговорност е недопустимо да се ангажира по см. на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което НП е неправилно и незаконосъобразно, и същото е отменено с оспореното решение.

           Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

           В  конкретния случая  от  описаната в НП фактическа обстановка е видно, че на ***********************, ответникът като родител съзнателно допуска  малолетния  си * С. Ц. С.да управлява мотопед  „Хонда – Бали“, с регистрационен номер ***** и номер на рама ZDCAF32FOXF333839, собственост на И. И. Й. от ***, като мотопеда е без сключена задължителна гражданска отговорност. НП е издадено въз основа на АУАН № GА 1041177/ 07.10.2023г. и във вр. с чл.26, ал.3 ЗАНН. Установено е, че П.С.  е била закупила процесното МПС за сина си и в този ден и час го била изпратила с мотопеда до магазина. Налице е нарушение на чл.638, ал.3 КЗ, поради което и на основание същата разпоредба е ангажирана адм.наказ.отговорност на ответника за така извършеното нарушение от непълнолетния й син. Отговорността е ангажирана във вр. с чл.26,ал.3 ЗАНН, което изрично е посочено в НП. Това нарушение, извършено от непълнолетното лице е било допуснато да бъде извършено от ответника С., в качеството *** на  С. С. *. Съгласно  разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗАНН  за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно *****, които съзнателно са допуснали извършването им. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на  чл.26, ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на *, ** за извършени от *, * на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина **, **, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Видно от дадените сведения от ответника същата съзнателно е допуснала процесното МПС да се управлява от *, като лично тя го е изпратила до магазина с мотопеда, за което е написала собственоръчно сведение /л.8 от делото на РС Враца/, и по който факт страните не спорят. Дадената от АНО правна квалификация на нарушението е правилна и правилно е ангажирана отговорността на ответника по чл.638, ал.3 от КЗ. В този смисъл следва да бъде съобразена специалната разпоредба на чл.26,ал.3 ЗАНН, което е сторено от въззивния съд и я е коментирал, като е достигнал до правилния извод, че нарушението, извършено от *е допуснато съзнателно от жалбоподателката предвид разпоредбата на чл.26 ал.3 ЗАНН. В решението се сочи, че това обстоятелство се доказва по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и подписаното от жалбоподателката сведение, което като частен писмен документ не е оспорено от нея- нито верността му, нито автентичността му. Въпреки това РС-Враца е достигнал до неправилен краен правен извод по съществото на спора, който касационната инстанция не споделя.

         При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални  нарушения, довели до ограничаване правото на защита на  ответника. Административнонаказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правните норми, които са били нарушени. Последният правилно е определил и наложеното наказание в размера посочен в закона. Процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.  В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията.

Предвид изложеното решението на РС – Враца като неправилно, в нарушение на материалния закон  следва да бъде отменено и вместо него по съществото на спора следва да се постанови друго, с което да се потвърди  наказателното постановление, предмет на обжалване пред районния съд, като законосъобразно. Касационната жалба е основателна и следва да се уважи.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца

                                                     Р Е Ш И:

        

           ОТМЕНЯ  Решение №18/19.01.2024г., постановено по АНД №20221420201198/2023г. на Районен съд  Враца, с  което  е  отменено НП №23-0967-001820/18.10.2023г. на Началник група, сектор “Пътна Полиция“ към ОДМВР-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА  НП №23-0967-001820/18.10.2023г. на Началник група, сектор“Пътна Полиция“ към ОДМВР-Враца, с което на основание чл.638, ал.3 КЗ, на П.И.С. ***, е наложена глоба в размер на 400 лева.    

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.