Решение по дело №227/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260188
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20215510200227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 18.05.2021 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

                                                            председател:          Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Мариана Матанова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №227/ 2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба  серия К №4456981, издаден от ОДМВР-Стара Загора, с който на основание чл.189,ал.4, във връзка с чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП, на Х.А.К. е наложено адм.наказание- глоба в размер на 650.00 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като са били допуснати процесуални нарушения. В с.з. жалбоподателят К. не се явява и не се представлява, но негов процесуален представител е депозирал  писмено становище(молба), където сочи аргументи в подкрепа на жалбата. 

Въззиваемата страна ОДМВР-Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в с.з., но такъв, в писмено становище, изразява мнение за неоснователност на жалбата.   

                   С обжалвания електронен фиш Х.А.К. е санкциониран за това, че на 16.01.2021г. в 15.11 часа в обл.Стара Загора, общ.М., по път I-5 км.213+400, разклон за с.Я., е управлявал в посока към гр.Казанлък МПС- лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№******,  при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, заснето с мобилна радарна система ТFR1-М №544. Отчетен бил километров толеранс от 3 км/ч.

Жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21,ал.2, във връзка с чл.21,ал.1 от ЗДвП, като била установена стойност на скоростта на управляваното от него МПС- 107 км/ч. и разрешена такава 50 км/ч, т.е. констатирано било превишаване на скоростта с 57 км/ч. В подкрепа на направените констатации в електронния фиш въззиваемата страна е представила снимков материал- клип №4456981 от 08.02.2021г., протокол №2-48-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M №4835,удостоверение за одобрен тип средство за измерване 10.02.4835 от 24.02.2010г., заповед на Министъра на ВР за утвърждаване на образец на електронен фиш №8121з-172/ 29.02.2016г., протокол №255/ 17.01.2021г. за използване на автоматизирано техническо средство за видеоконтрол TFR-1M №544, заповед №8121з-515/ 14.05.2018г. и заповед №8121з-825/ 19.07.2019г., двете издадени също от Министъра на вътрешните работи на РБългария.

         Жалбата е подадена в законоустановения срок. 

         С Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на ВР са регламентирани условията и реда за използване на автоматизираните  техн.средства и системи за контрол, като по този начин се отстранява празнината в закона, довела до липса на  регламентация на  реда за установяване на нарушенията на движението с автоматизираните технически средства и системи. Санкционираното превишаване на скоростта на 04.11.2019г. е осъществено след приемането на Наредбата и към този момент не е съществувала законова празнота, а и не е установено  използването  на  системата да е в нарушение на утвърдените с Наредбата правила.

         С разпоредбата на член 189,ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Тази процедура е различна от установената в ЗАНН, като началото на производството е поставено със заснемане  на извършеното нарушение, посредством техническо средство. Специалният начин на установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на  чл.165,ал.2,т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за установяване на  нарушенията да използват  техн.средства или системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и рег.№ на автомобила. Съгласно чл.189,ал.15 от същия закон в административно-наказателното производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.

         В конкретния случай няма приложена декларация по реда на чл.189,ал.5 от ЗДвП, която да променя данните за авторството на деянието, а и на практика това обстоятелство не се оспорва.

         Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 от ЗДвП, като съгласно параграф 6,т.63 от ДР на ЗДвП, същия представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не  е необходимо  посочването на конкретното лице, издало този фиш.

 

         Настоящият съд, в осъществяване на функцията си служебно да следи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно- наказателните производства констатира, че такива са налице, като същите се изразяват в разминаване в обстоятелствата, при които е било осъществено нарушението, в описанието на същото, в нарушената законова разпоредба и в приложимата санкционна такава.   

Първоначално в обстоятелствената част на електронния фиш е отразено, че ограничението на скоростта е от 60км/ч, но впоследствие АНО е записал, че същото е от 50 км/ч, като била установена стойност на скоростта на управляваното от К. МПС- 107 км/ч., т.е. констатирано било превишаване на скоростта с 57 км/ч.             

На жалбоподателят е вменено да е извършил нарушение на чл.21,ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,ал.4, във връзка с чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП му била наложена санкция- глоба в размер на 650 лева, за превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч с 57 км/ч. Тъй като обаче действителното ограничение на скоростта за извън населено място в РБългария е 60 км/ч, се налага изводът, че превишението на последната не е с 57 км/ч, а с 47 км/ч, т.е. с по-малко от 50 км/ч и е следвало водача да бъде санкциониран по норма, различна от тази на чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП. 

По описания начин въззивникът не би могъл да разбере точно какво деяние му е вменено да е извършил, а наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.     

Несъобразяването с разпоредбите на чл.57 от ЗАНН всякога следва да се тълкува като накърнено право на защита на наказаното лице, което неспазване от своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до единствения възможен извод- отмяна на обжалваното НП. Повърхностното описание на нарушението и липсата на конкретика, относно обстоятелствата, при които е било извършено то, нарушените законови разпоредби и тези, по които следва да бъде санкционирано всяко едно лице- нарушител, винаги води до незаконосъобразност на обжалваното НП. Те не могат да се подразбират, предполагат или извличат по тълкувателен път от някакви обстоятелства,защото се касае за санкционна отговорност. Същите са съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и представляващи задължителен реквизит за НП. Нормите на ЗАНН, които ги уреждат са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на наказващия орган, необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове.  

Изброените допуснати съществени процесуални нарушения опорочават процедурата по реализиране на административно- наказателната отговорност и като такива са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя  разноски в размер на 300(триста) лева за упълномощаване на процесуален представител.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

 

                                       Р       Е        Ш        И    :

       

       ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К №4456981, издаден от ОДМВР-Стара Загора, с който на Х.А.К., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 650.00 лева, на основание чл.189,ал.4, във връзка с чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП.

       

        ОСЪЖДА ОДМВР гр.Стара Загора да заплати  на жалбоподателя Х.А.К., с ЕГН **********,***, направените от него разноски за упълномощаване на процесуален представител- адв.Д.А. ***, в размер на 300(триста) лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че същото е изготвено, пред Административен съд-Стара Загора.

 

                                                                  Районен съдия: