Р
Е Ш Е
Н И Е №
63
гр. Силистра, 28.05.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра в
публично съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на
секретаря Румяна Пенева, разгледа
докладваното от съдията АД № 74 / 2021 г. по описа на съда, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдебното производство е образувано по
жалба на Г.С.И. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1099-000179/23.03.2021 г., издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Силистра - „временно прекратяване регистрация на пътно
превозно средство“, поради установено нарушение на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно – мярка спрямо собственик на моторно превозно
средство (МПС), управлявано от неправоспособен водач.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за
нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Счита се, че в процесния случай, не е извършено нарушение, тъй като съставеният
акт за установяване на административно нарушение не е произвел ефекта на обвинителен
акт в административно-наказателното производство, тъй като наказателно
постановление /НП/ по посочения Акт за установяване на административно
наказание (АУАН) не е издаден. Счита се, че след като не е ангажирана
административно-наказателна отговорност на жалбоподателката, то е неправилно и
незаконосъобразно да се ангажира и административна отговорност чрез процесната
принудителна мярка. Излагат се съображения за липса на материалните
предпоставки по приложения текст на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП, тъй като се
счита че жалбоподателката не е проявила умисъл за предоставяне на ключовете от
процесното МПС на непълнолетния й син. Моли се за отмяна на акта и за
присъждане на разноски - държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски
хонорар в размер на 400 лева.
Отетникът, чрез писмено становище на
юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че са налице
материално-правните предпоставки за налагане на мярката. Обръща внимание, че
процесната принудителна мярка е издадена във връзка с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 375793 от 23.03.2021 г., съставен против
непълнолетния син на жалбоподателката, а не както в жалбата погрешно се сочи
АУАН № 375794 от 23.03.2021 г., съставен против жалбоподателката. Отбелязва, че
административно-наказателната отговорност, подлежаща на реализиране чрез
наказателно постановление, каквото в случая не е издадено, е различна от
административната отговорност чрез прекратяване на регистрация на МПС,
подлежаща на реализиране чрез процесната принудителна административна мярка. Ето
защо неиздаването на НП не е пречка за издаване на процесната ПАМ. Също така,
видно от фактическия състав на чл. 150 от ЗДвП, цитиран в процесния АУАН №
375793, законодателят забранява управление на МПС от неправоспособен водач като
процесната простъпка е квалифицирана по чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП.
Посочените текстове не включват в обхвата си терминът „предоставяне“ на МПС от
собственика на водача, поради което възраженията на жалбоподателката за липса
на лично предоставяне на автомобила на неправоспособен водач се явяват
неотносими. Моли се за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
След
като разгледа доводите и
възраженията в жалбата, извърши преценка на относимите спрямо предмета на
делото доказателства,
в рамките на служебната
проверка по чл.
168 от АПК за всички отменителни основания по
чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за
установено следното от
фактическа страна:
При
извършена проверка от службите
за контрол по ЗДвП на 23.03.2021 г. е установено, че процесното моторно
превозно средство „Шевролет
Каптива“ с рег. № ***-собственост
на жалбоподателката Г.С., се управлява
от непълнолетния й син И. И., който е неправоспособен. Били съставени два акта
за установяване на административно нарушение-АУАН № 375793 , с който на
непълнолетния И. И. било повдигнато обвинение за управление на МПС без да е правоспособен
по чл. 150 от ЗДвП, и втори АУАН №
375794, с който е повдигнато обвинение против Г.И. за това, че предоставя
автомобила си на неправоспособен водач, която простъпка е квалифицирана като
нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По повод на първия АУАН
административно-наказващият орган е определил на основание чл. 15 от ЗАНН
наказание „обществено порицание“, която санкция е влязла в сила. /л .9/ По
повод на втория АУАН е преценено, че целите на наказанието могат да се
постигнат и без налагане на административно-наказателна санкция по вид „глоба“
и НП не е издадено.Съгласно ЗАНН в случая се предвижда „предупреждение“.
Като е отчел наличието на нарушение,
удостоверено и с АУАН № 375793 от 23.03.2021 г., което нарушение се изразява в управление
на МПС от неправоспособен водач, административният орган е наложил предвидената в чл. 171, т. 2а, б.“а“
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация“ за минималния
предвиден в закона срок от 6 месеца спрямо собственика на МПС.
От показанията в съдебно заседание,
както и от приобщените от преписката писмени доказателства, се установява, че:
семейството на жалбоподателката е двучленно - тя и непълнолетния й 17-годишен
син; че от 2-3 години дружеството, на което е била собственик и управител, е
със спряна дейност като доходите на семейството се формират от спестяванията й.
Родителите на жалбоподателката са възрастни – баща на 90 г. и съответно майка
на 80 години, живеят в с. Окорш, община Дулово, област Силистра и МПС е
необходимо на жалбоподателката, за да ги посещава.
На 23.03.2021 г. към 2.00 часа
непълнолетният И. е взел ключовете за процесното МПС от чантата на майка си, която
чанта се е намирала на обичайното си място в хола, без майката да знае, докато
е спяла, и е управлявал МПС без да е правоспособен.
По делото са представени Заповед №
81213-1524 / 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл. 65 от ЗДвП са определени службите за контрол по ЗДвП, както и
Заповед № 342з-330/21.04.2017 г. на Директора на ОД на МВР-Силистра за
оправомощаване на длъжностни лица, компетентни да налагат ПАМ от процесния вид,
сред които е и длъжността на издателя на оспорения акт – началник на сектор при
ОДМВР-Силистра.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Проверка
за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на
компетентност:
Видно от
приложената по делото Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г., в рамките на
законовата делегация по чл. 165 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи на
Република България е определил Областните дирекции на МВР като структури на МВР
с правомощия да осъществява контрол по
Закона за движението по пътищата. Съответно Директорът на ОД на МВР-Силистра, в
изпълнение на правомощието си по чл. 172, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, е издал
приложената по делото Заповед № 342з-330 от 21.04.2017 г., с която е
оправомощил длъжностни лица, компетентни
да издават заповеди за ПАМ по ЗДвП, сред които е и „началник сектор при ОД на
МВР-Силистра. Следователно процесният акт е валиден като издаден от компетентен
по материя, територия и степен орган. Не е налице отменително основание по чл. 146,
т. 1 от АПК-нищожност/невалидност на административния акт.
Проверка за наличие на отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК - наличие на установената форма:
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се
препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН №
375793, съставен против И. И., които мотиви обезпечават възможността за
възприемане съдържанието на волеизявлението – прекратяване на регистрацията на МПС
поради установено нарушение, изразяващо се в нарушаване на забрана за
управление на МПС без правоспособност,за което отговорен е собственикът на
автомобила. Същите осигуряват и възможност за извършване на съдебен контрол
спрямо приложения, респ. спрямо дължимия материален закон.
Проверка за наличие на отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК - наличие на съществени нарушения на
административно-производствените правила:
В
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Преди издаването на финалния спрямо преписката акт са събрани
относимите към предмета й доказателства спрямо следните относими факти - управление
на МПС без притежаване на свидетелство за управление, а именно-процесният АУАН
№ 375793 от 23.03.2021 г. /л.9/, удостоверяващ с материална доказателствена
сила фактите, включени в хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП.
Проверка за отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон:
По смисъла
на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Фактическите обстоятелства, с които чл. 171, т. 2а от ЗДвП свързва издаването на процесната заповед за прилагане на процесната принудителна
административна мярка, са: собственик,
чието МПС се управлява от неправоспособен водач. Предвиденият в закона
резултат е налагане на принудителна мярка –прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца до една година.
Неоспорената по делото фактическа
обстановка сочи, че са налице материалните предпоставки, съставляващи
хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2а,б.“а“ от ЗДвП, поради което
административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си за налагане
на процесната ПАМ.
По повод
значението на АУАН в административното производството по издаване на
принудителна административна мярка, следва да се акцентира и на следното:
отговорностите по закон най-общо казано са четири вида-гражданска, наказателна,
трудова и дисциплинарна в зависимост от критериите за разграничение със
съответни подвидове. В рамките на гражданската отговорност се подвежда
административната отговорност, със субсидиарно приложение на процесуалния
гражданско-процесуален кодекс спрямо процесуалния административно-процесуален
кодекс. Процесната принудителна административна мярка се налага с
административен акт, която се издава в административно производство и се
регулира от ЗДвП и от АПК. Мярката не е наказание, санкция а принудителна
обезпечителна мярка, различна от глобата като санкция,която ПАМ е предназначена
да охрани интересите на обществото от извършване на друго нарушение.
Съответно в
рамките на наказателната отговорност се подвежда административно-наказателната
отговорност, със субсидиарно приложение на наказателно-процесуалния
кодекс,респ.на наказателния кодекс. Административно-наказателната отговорност, реализирана
примерно чрез глоба, се налага с наказателно постановление, равняващо се на
присъда в наказателното производство, а обвинението се повдига с АУАН,
равностойно на обвинителния акт в наказателното производство.
Издаването
на АУАН като констативен акт, служещ да удостовери, че описаните в него факти
са се случили така както са описани /материална доказателствена сила на
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му/
и използването му като доказателствено средство, е улесняващо, но не е
задължително условие за издаване на заповед за принудителна административна
мярка. Това е така, тъй като нарушение може да се установи и без АУАН – всеки
административен орган може да установи нарушение, без да е повдигнато обвинение
чрез АУАН в рамките на административно-наказателно производство. Нарушение може
да е налице и при изтичане на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН,
респ. нарушение може да се установи и в рамките на наказателно производство и
т.н. Ето защо неиздаването на НП по процесното нарушение няма обуславящо
значение спрямо законосъобразността на процесната ПАМ.
По
процесното дело нарушението, изведено от чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, се
изразява в допускане от страна на собственика на МПС последното да се управлява
от неправоспособен водач. Възражението на жалбоподателката за липса на
„предоставяне“ на автомобила на сина й,не е относимо, тъй като този термин е
използван в АУАН № 375794, който не е цитиран в процесната заповед и който не е
послужил като пряко доказателство по преписката.За такъв е послужил цитирания АУАН
№ 375793 / 23.03.2021 г.
Следва да се
отбележи, че неоснователно е и възражението на жалбоподателката ,че в случая не
е налице нарушение поради липса на умисъл. Формите на вина са четири – пряк
умисъл, евентуален умисъл, небрежност и самонадеяност. В процесния случай се
установява небрежност, респ. самонадеяност, тъй като ключовете са оставени на
обичайно място в чанта в хол и деятелката не е взела мерки да бъдат недостъпни,
респ. самонадеяно е считала, че ключовете няма да бъдат взети от непълнолетния
й син, който, както се установи в съдебно заседание, се е учил да кара автомобили
на свои приятели .
Както по-горе бе споменато, неоснователно
е и възражението, че след като наказателно постановление за нарушението не е
издавано, то безпредметна се явява и процесната административна принудителна
мярка. Както по-горе бе отбелязано, принудителната административна мярка и
наказателното постановление са актове, относими в различни производства като
ангажирането на административно-наказателната отговорност не е предпоставка за
ангажиране на административната отговорност чрез ПАМ.
Целта на закона е спазена.
Принудителната мярка се налага, за да се обезпечи живота и здравето на всички
членове на обществото, включително и на жалбоподателката и сина й, от
извършване на транспортно произшествие. Предполага се, че чрез временното
прекратяване на регистрацията на ППС се предотвратява евентуалното извършване
на бъдещи нарушения, т.е. управлението на ППС без притежаване на съответно
свидетелство за управление.
Невъзможността за ползване на
автомобила с цел обслужване на възрастните родители на жалбоподателката
определено е ограничение, което влошава стандарта на живот както на
жалбоподателката, така и на възрастните родители, но при тази хипотеза
законодателят е отдал предимство на интересите на обществото, което следва да
бъде защитено от вероятно пътно транспортно произшествие предвид управлението
на МПС от неправоспособен водач.
Обобщавайки
гореизложеното,съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на оспорването.
При този
изход на спора в тежест на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за
юрисконсулт в размер на 150 лева, поискани чрез писменото становище.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,пр.4 от АПК, Административен съд
гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.С.И., ЕГН:**********
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1099-000179/23.03.2021 г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Силистра - „временно прекратяване
регистрация на пътно превозно средство “Шевролет Каптива“ с рег. № ***, поради
установено нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно,наложена
спрямо собственик на моторно превозно средство (МПС), чието МПС е управлявано
от неправоспособен водач.
ОСЪЖДА Г.С.И.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР-Силистра разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателката за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:…………………..