Определение по дело №1671/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3519
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20227050701671
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                   2022 година,  гр. Варна

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  

     Х-ти кас. състав, в закрито заседание на 8.12. 2022 г., в състав :

                                                    Председател :  Красимир Кипров                                                      Членове   :        Ралица Андонова                                                                              Стоян Колев

     като разгледа докладваното от съдия   Кипров

     касационно дело № 1671/2022 г. по описа на съда,за да се          произнесе     взе предвид следното :

 

     Производството е по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

     Образувано е по молба с.д. 16618/8.11.2022 г. на Н.Б.Ж. за допълване на решение № 1346/26.10.2022 г. в частта му за разноските , като в полза на същата се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

     Искането на Ж. е съобщено на противната страна Зам. кмета на община Варна на 24.11.2022 г., но в  изтеклия на 1.12.2022 г. срок по чл. 248, ал.2 от ГПК не е представен отговор.

     Постановеното по делото решение № 1346/26.10.2022 г. е от категорията на необжалваемите, при което едномесечният срок по чл. 248, ал.1 от ГПК изтича на 26.11.2022 г., а искането за допълването му в частта за разноските е подадено на 8.11.2022 г., поради което съдът намира същото за процесуално допустимо.

     Разгледано по същество, искането е основателно, но за изменение на решението в частта му за разноските, а не за допълването му. На допълване подлежат решенията по които съдът не се е произнесъл относно разноските по делото, какъвто процесният случай не е – произнасяне има, като в съответствие с нормата на чл. 172а, ал.1 ,т. 7 от АПК същото  се съдържа в мотивите , а не в диспозитива на съдебното решение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не е било уважено като недоказано – в противоречие с разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ГПК, с подадена в касационното производство писмена молба от пълномощника на ответника по касация адв. А.  е бил представен нечетлив  и незаверен препис от договор за правна защита и съдействие, т.е. нито оригинал на документ , нито заверен препис на  документ. Оригиналът на документа -  въпросният  договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** от 10.10.2022 г.  е представен с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което съдът приема, че  случаят  не се касае представяне след приключване на устните състезания на ново по характера си писмено доказателство. От съдържанието на договора  се установява, че ответникът по касация Н.Ж. действително е сторила в това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. за осъщественото от адвокат Й.А. процесуално представителство,  т.е.  така представеното с настоящата молба надлежно писмено доказателство налага промяна в правните изводи на решаващия съд относно правото на разноски – съобразно изхода на делото, който е в полза на ответника и съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, същият има право на разноски за адвокатско възнаграждение. Отправеното от касатора оспорване на размера на правото чрез съдържащото се в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно - делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер от 300 лв.  съгласно  действащата към 26.10.2022 г. /датата на постановяване на касационното решение/ редакция на разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения, касационното съдебно решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като ЮЛ към което принадлежи наказващия орган , а именно Община Варна следва да бъде осъдена да възстанови на Ж. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 1346/26.10.2022 г.  по касационно дело № 1671/2022 г.  по описа на АС-Варна в частта му за разноските, като осъжда Община  Варна да заплати на Н.Б.Ж. ЕГН ********** , с адрес ***  разноски в размер на 300 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ  :