№ 2067
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20221100104606 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /
отм./, предявен от Д. А. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника – адвокат Н. Ц. – АК –
Враца, против „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за търпени неимуществени вреди, съставляващи ексцес, настъпил в резултат на
ПТП от 15.03.2016 г., в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 30.05.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.03.2016 г. на първокласен път I-5 /Русе –
Велико Търново/, км. 19+800 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с
рег. № СВ **** АМ, управляван от Д.Н. и лек автомобил „Шкода“, „Октавия“ с рег. № СА
**** ХМ, управляван от Ю.М., в резултат на което, е пострадала ищцата, която била
пътничка в първия автомобил. Образувано било НОХД № 1159/2017 г. по описа на РС –
Русе с подсъдим Ю.М., като последния бил признат за виновен. Ответникът „ЗАД А.Б. АД“
е застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач – Ю.М., възникнала
по застрахователна полица № 01115000703780 със срок на покритие от 18.03.2015 г. до
17.03.2016 г.
Ищцата сочи, на следващо място, че с влязло в сила на 04.06.2019 г. решение,
постановено по гр.д. № 2830 по описа за 2018 г. на СГС,ГО, I – 11 състав, е уважен
предявения от нея иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./ срещу ответното дружество, като й е
присъдена сума от 57 500 лева, представляваща обезщетение за търпените вследствие на
ПТП от 15.03.2016 г. неимуществени вреди, а именно – мозъчна контузия с вътремозъчен
кръвоизлив в дясно слепоочно с лек околовръстен оток; контузия на главата; разкъсно –
контузна рана с подкожен хематом челно в дясно; фрактура на носните кости с разместване
; кръвоизлив в левия горночелюстен синус; фрактура на IV ходилна кост на ляво стъпало и
1
луксация на III, IV и V метарзо – фалангеални стави в ляво; малък плеврален излив в
дясно; контузионна хематурия.
Твърди се в исковата молба, че след постановяване на съдебното решение проблемите
на Д. Н. се задълбочили. На 30.05.2019 г. тя постъпила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ за нова
операция, тъй като изпитвала нетърпими болки, отоци, а 3-ти и 4-ти пръст били
деформирани. Поставена й била диагноза „незарастнала фрактура /псевдоартроза / на
глезенна става и стъпало – ляво“. На 02.06.2019 г. ищцата била изписана от клиниката. На
05.07.2019 г. постъпила отново, за да й бъдат махнати поставените преди това Киршнерови
игли. След изписването й ищцата провеждала по препоръка на лекарите рехабилитационна
програма. Две години след операцията от 30.05.2019 г. и провежданите процедури по
рехабилитация, ищцата продължавала да търпи болки, като възпалението и отокът били най
– осезаеми в областта на 4-ти пръст на лявото ходило. На 05.12.2021 г. Д. Н. постъпила в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й била направена ампутация на 4-ти пръст на лявото
ходило, тъй като инфекцията и хроничното възпаление на пръста не могло да бъдат
овладяни, а също и с оглед на лекарска препоръка, за да се предотврати развитие на
инфекцията и възпалението и към другите пръсти. Месец след ампутацията ищцата е
ползвала помощни средства – патерици. Състоянието й се подобрявало след операцията, но
загубата на 4-ти пръст на лявото ходило съставлявала липса за цял живот, като освен
физически болки и страдания, ищцата търпяла и психически такива, свързани със
загрозяващия ефект от ампутационния чукан.
Описаните три операции, усложнения и претърпяната ампутация на 4-ти пръст
съставляват ексцес, който според твърденията в исковата молба, е настъпил в пряка
причинна връзка с ПТП от 15.03.2016 г. Началния момент на ексцеса се сочи датата на
поставяне на диагнозата „незарастнала фрактура /псевдоартроза / на глезенна става и
стъпало – ляво“, а именно - 30.05.2019 г.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, ведно със
законните последици, както и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 от ГПК
възможност, ответникът „ЗАД А.Б.“ АД оспорва иска като недопустим, а при условията на
евентуалност и като неоснователен. Излага, че решението по гр.д. № 2830/2018 г. по описа
на СГС, е влязло в сила на 17.07.2019 г., а ищцата претендира обезщетение от 02.05.2019 г.
Сочи в тази връзка, че ако действително е бил налице ексцес, пострадалата Д. Н. е могла до
приключване на съдебното дирене по това съдебно производство да ангажира доказателства
за вредите, които е заявила с исковата си молба и за които твърди да са ексцес, както и да
увеличи исковата си претенция.
При условията на евентуалност оспорва изцяло иска, както по основание, така и по
размер. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между твърдените с исковата молба
новонастъпили вреди и ПТП, възникнало на 15.03.2016 г. Излага, че вредите също така са и
недоказани.
2
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
което обосновава с твърдения, че ищцата не е провела адекватно лечение.
Прави възражение за прихващане с всички суми, които са платени на ищцата във
връзка с претърпяното ПТП – обезщетения по застрахователни договори; обезщетения по
КСО и др.
Оспорва иска за обезвреда като прекомерен и поддържа, че исковата сума не
съответства на принципа за справедливо обезщетяване на вредите, установен с нормата на
чл. 52 ЗЗД, на реално понесените болки и страдания от ищцата, както и с размера на
обезщетенията, присъждани от съдебната практика към момента на настъпване на
застрахователното събитие през 2016 г.
Не възразява срещу материално правната си легитимация, като не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
Оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като излага доводи,
че не е в забава, тъй като от ищцата не е отправяна извънсъдебна покана за заплащане на
обезщетение за процесния ексцес.
Претендира присъждане на разноски за производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото между страните, че е водено гр.д. № 2830 по описа за 2018 г. на
СГС, ГО, I – 11 състав, по което е постановено Решение от 02.05.2019 г., с което е осъден
ответникът „ЗАД А.Б.“ АД да заплати на основание чл. 226 от КЗ/ отм./ и чл. 86 ЗЗД, на Д.
А. Н. сумата от 57 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при настъпване на застрахователно събитие от 15.03.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2017 г. до окончателното плащане. Съдебният акт, видно от
приложеното за послужване към настоящото производство гр.д. № 2830/2018 г. на СГС, е
влязъл в сила на 04.06.2019 г. Установени са по цитираното съдебно производство със сила
на пресъдено нещо следните релевантни за предмета на доказване обстоятелства, по които
също не е налице спор между ищцата и ответното застрахователно дружество: на
15.03.2016 г. на първокласен път I-5 /Русе – Велико Търново/, км. 19+800 е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № СВ **** АМ, управляван от Д.Н. и лек
автомобил „Шкода“, „Октавия“ с рег. № СА **** ХМ, управляван от Ю.М., в резултат на
което, е пострадала ищцата Д. Н., която била пътничка в първия автомобил. По НОХД №
1159/2017 г. по описа на РС – Русе, било сключено по реда на чл. 381, ал. 1 НПК
споразумение с подсъдимия Ю.М. М., който се признавал за виновен в това, че вследствие
на виновно нарушение на правилата за движение, е причинил горепосоченото ПТП, при
което е пострадала ищцата Н..
Безспорен по делото е и фактът, че ответникът „ЗАД А.Б. АД“ е застраховател на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач – Ю.М., възникнала по
застрахователна полица № 01115000703780 със срок на покритие от 18.03.2015 г. до
3
17.03.2016 г.
С присъденото по влязлото в сила решение, обезщетение в размер на 57 500 лева, са
репарирани следните, търпени от ищцата неимуществени вреди: черепно-мозъчна травма;
рана в челната област на главата; остатъчен белег, без реална възможност да се заличи
изцяло; травма на лявото ходило; ограничени движения на ІІІ, ІV и V пръсти на лявото
ходило; болево затруднена походка на левия крак, особено на пръсти; оперативен белег по
предната повърхност на горната трета на дясното бедро и два оперативни белега на гърба на
ходилото; ясно видим белег в челната област на лицето, срединно вдясно, с правоъгълна
форма и размери на двете страни 3см. и 6см.; белег на върха на носа, с дължина 5 мм, леко
видим; белег на горната устна, с дължина 4 мм, леко видим.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключение на
съдебно – медицинска експертиза / СМЕ /, изготвено от вещо лице ортопед- травматолог,
което заключение е оспорено от ответника. Видно от заключението на СМЕ вследствие на
ПТП от 15.03.206 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: ,,Контузия на
главата. Мозъчно сътресение и мозъчна контузия. Разкъсно- контузна рана на дясната челна
област на главата. Фрактура на носните кости. Фрактури на 4- та и 5-та метатарзални
(предходилни) кости и изкълчване на 3-та, 4-та и 5-та метатарзални кости на лявото ходило.“
На следващо място, според заключението на СМЕ, действително е настъпило
усложнение в зоната на получените фрактури на лявото ходило. В периода от 20.05.2019 г.
до 02.06.2019 г. ищцата Н. отново е провела болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, когато е било установено: „Незарастване на фрактурите на 3-та и 4-та
метатарзални (предходилни) кости на лявото ходило“.След предоперативна подготовка на
30.05.2019 г. е била извършена „артродеза“ (трайно обедвижване) и стабилизиране на
фрактурите с Киршнерови игли. Два месеца по-късно - на 05.07.2019г. отново в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, Киршнеровите игли са бил извадени, когато е бил установен възникнал
инфекциозен процес на 4-та метатарзо-фалагиална става на лявото ходило. Проведено било
антибиотично лечение. Заключението на СМЕ сочи, че по-късно и с цел да не се
разпространи инфекциозния процес нагоре към ходилото, е последвала и ампутацията на 4-
ти пръст на лявото ходило. Извършената операция, при която е ампутиран 4-ти пръст е била
с категоричност, според вещото лице, наложителна. На 05.12.2021 г. ищцата Д. Н. е
постъпила в отново в „Пирогов“ с оплаквания от болка, оток, фебрилитет, деформация и
зачервяване на кожата на 4-ти пръст на лявото ходило. При приемането й в болницата са
били установени: деформация на пръстите на ходилото- т.н. „пръст-чукче“, оток и еритем
по гърба на пръста. Съществували са категорични данни за инфекция, която лесно е можела
да бъде прехвърлена върху самата метатарзална кост и нагоре към ходилото, а след това
процесът да прогресира нагоре към тарзалните кости. Ето защо по спешност ищцата е била
оперирана, без отлагане още същия ден на приемането й в болницата. През периода от
установяването и лечението на инфекцията - от 2019 г. до извършената ампутация на 4-ти
пръст на лявото ходило – 2021 г., ищцата е търпяла първоначално интензивни по вид,
туптящи болки в зоната на фрактурата на 4-ти пръст, въпреки че фрактурата е била
4
зараснала. Болките са се дължали на инфекциозния гноен процес в областта на метатарзо-
фалагиалната става на 4-ти пръст на лявото ходило, като болките постепенно са станали по -
интензивни и най-силни непосредствено преди последното оперативно лечение. След
извършената ампутация, болките са намалили интензивността си и постепенно за отзвучали
във времето. По отношение на настоящото физическо и естетическо състояние на лявото
ходило на ищцата, заключението на СМЕ сочи, че ищцата се придвижва самостоятелно, с
леко накуцваща походка на ляво. Причина за тази накуцваща и щадяща походка е липсата
на 4-ти пръст на лявото ходило. Неговата загуба представлява тежък пожизнен козметичен
дефект за жена в млада възраст, като ищцата е прекратила спортните си занимания и
участията си като каскадьор.
При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточнява, че ищцата е
провеждала дълга рехабилитация, като ту е имала подобрение, ту се е влошавала. Тогава е
насочена за ново рентгеново изследване и е открито, че костите на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст не
зарастват. Това се случвало често при метатарзалните кости, които колкото и да са
обездвижени с гипс, при раздвижване се стъпва винаги на върха на пръстите. За да се
избегне това движение на костите, последните се „набождат“ с Киршнерови игли. Това
състояние при ищцата, което описва вещото лице по – горе, е могло да бъде открито още на
втория или третия месец – т.е. началото на 2017 г. Инфекцията, според вещото лице, е
възможно да е станала след операцията от 2019 г., тъй като костния процес се развива много
бавно и ако една от иглите не е достатъчно чиста, не е стерилизирана, може да направи
възпалителен процес.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел на ищцата – М. Н. – майка на
Д. Н.. Свидетелят дава показания, че вследствие на ПТП от 15.03.2016 г. левият крак на
дъщеря й бил раздробен. Започнало се слагане на пирони в ставите, а след всяко слагане,
следвали рехабилитации. През 2019 г. се наложила операция, за да може ищцата да
поддържа пръстите прави, тъй като били свити. Според свидетеля втори, трети и четвърти
пръсти започнали да гноясват. Свиването на пръстите се появило веднага след катастрофата,
но първоначално били лекувани приоритетните травми. Кракът на ищцата не можел да се
възстанови, като първоначално лекарите казали, че ще трябва да махнат и четирите пръста
на Д.. Свидетелят установява още, че ищцата се чувства много зле психически, тъй като е
манекенка и спортистка – активна професионална боксьорка, но вече не спортува и е
изпаднала в депресия.
Представената по делото медицинска документация, съдът не обсъжда поотделно, тъй
като с нея е работило вещото лице по СМЕ и същата е обсъдена при изготвяне на
експертното му заключение.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Искът е с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за обезщетение на неимуществени
вреди от непозволено увреждане при ПТП от 15.03.2016 год., настъпили от влошено
здравословно състояние /ексцес/ започнало според ищеца на 30.05.2019 г. с поставянето на
диагноза за незараснала фрактура /псевдоартроза/ на глезенна става и стъпало - ляво и
завършил с ампутация на 4-ия пръст на лявото ходило, което не е било взето предвид при
първоначалното решаване на спора с влязло в сила решение.
Факт е, че извънсъдебно и с решението по гр.д. No 2830/2018 г. по описа на СГС, ГО
1-11 с-в от 02.05.2019 год. ищцата е била обезщетена за получените при катастрофата
неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лв. Взети са предвид болките и страданията в
следствие изкълчването, лечението и възстановяването на ІІІ, ІV и V пръсти на лявото
ходило и е направен извода, че ограниченото движение на левия крайник няма да се
възстанови напълни в бъдеще.
Установените по цитираното дело противоправно деяние на делинквента Ю.М. М.
при управлението на лек автомобил „Шкода“, „Октавия“ с рег. № СА **** ХМ и неговата
вина са релевантни и по настоящето такова.
Според настоящия състав установеното по настоящето дело незарастване на
изкълчените предходилни кости на ІІІ,ІV и V пръсти на лявото ходило не представлява
влошаване на състоянието на ищцата, а липса на трайно подобрение, което незарастване е
преодоляно с повторна фиксация с Киршнерови игли. По-бавното от нормалното
възстановяване и зарастване на тези на кости на лявото ходило не може да се квалифицира
като ексцес.
Единственото влошаване на здравето на ищцата, което се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение е инфекцията възникнала и
констатирана през 2019 год. и последвалата след около две години ампутация на 4-ти пръст
на лявото ходило.
Според съда е налице и причинна връзка между влошаването и деликта през 2016
год., макар че за ексцеса категорично са допринесли и други фактори - инфекцията, която е
предизвикана при операцията на 30.05.2019 г. и не е във непосредствена и пряка връзка с
изкълчените пръсти и оперирането им през 2016 год., а се дължи на вероятна лекарска
грешка дължаща се на нестерилизирани импланти. Въпреки това тези операции не биха се
наложили, ако го нямаше първоначалното увреждане,т.е. причинна връзка има.
С оглед гореизложеното искът е основателен.
По отношение на размера:
Размера на неимуществените следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52
6
ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът взема пред вид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания
при възникването и лечението на инфекцията и силни такива при ампутацията на
пръста.Следва да се има предвид и факта,че става въпрос за увреждане,което е
невъзстановимо,което ще създава на ищцата физически и емоционален дискомфорт до края
на живота й,а тя е едва на 32 години понастоящем.
На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за
неимуществените вреди на ищцата е в размер на 30 000 лв. , в който размер искът следва да
бъде уважен ведно със законната лихва както е поискано считано от 30.05.2019 г. –датата на
операцията,при която е възникнала инфекцията до окончателното й изплащане. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и
страдания и тяхната продължителност с висок интензитет и по-дълга такава с нисък
интензитет, липса на пълно възстановяване и наличие на загрозяващи белези и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Н. Ц.,АК гр.Враца възнаграждение
по чл.38 от ЗА в размер на 3050 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б." АД, ЕИК **** гр.София да заплати на Д. А. Н., ЕГН
**********,, чрез пълномощника й адв. Н. Ц. - АК Враца на основание чл. 226, ал. 1
КЗ/отм./ във вр. чл. 45,чл.51 и чл.52 ЗЗД сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ възникнало на
30.05.2019 год. , ведно със законната лихва върху тази сума от 30.05.2019 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б." АД, ЕИК **** гр.София да заплати на адвокат Н. Ц.,АК
гр.Враца възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 3050 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7