Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гр. д. № 1417 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощника- В.И.Г. - юрисконсулт срещу Г.Ц.Г.,
ЕГН **********,***, с искане да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на Дружеството следните суми сума в общ размер на 753.72 лева, представляваща
•
главница по
договор за кредит - 545,87 лева /петстотин четиридесет и пет лева и 87
стотинки/
•
Договорна лихва -
30,47 лева /тридесет лева и 47 стотинки/ за периода от 20.05.2017 г. до
9.09.2017 г.
•
Обезщетение за
забава - 177,38 лева /сто седемдесет и седем лева и 38 стотинки/ за периода от
20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Моли се да бъдат присъдени и разноските в заповедното
производство за държавна такса в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева), както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева), изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Претендира се и присъждане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: ********* и заплатените разноски и държавни такси в исковото
производство, както и сума в размер на 300.00 лв. (триста
лева) - представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се посочва, че на 14.07.2016 г. Г.Ц.Г., в качеството на
Кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен кредит № *********
с „Провидент Файненшъл България“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди
неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на
неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 1700,00лева, като сумата
е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 335,33 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2035,33 лв., които се заплащат на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,92 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 23.07.2016 г., а последната погасителна вноска
е с падеж: 9.09.2017 г.
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е описано, че
е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в
размер на 85,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка
на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,42 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява,
че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя
срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой
по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и
че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но
се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на
435,02 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,25 лв.,
които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 1015,04 лв. е свързана с разходите
на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и
е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази
такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 16,92 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у
дома“ са посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за
кредит, а именно: 1450,07 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по
всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като
подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай,
Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на
завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно
плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от
30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 3570,39 лв.,
която включва: главница в размер на 1700,00 лв., договорна лихва в размер на
335,33 лв., такса за оценка на досие в размер на 85,00 лв., такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
435,02 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене в размер на 1015,04 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 59,51 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 33,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на
1,42 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,25 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 16,92 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични
вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен
консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е бил
9.09.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията,
произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 20.05.2017
г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е
177,38 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 2570,00 лв., с която са погасени, както следва: такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 311,75 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 738,63 лв., такса за
оценка на досие: 60,63 лв., договорна лихва: 304,86лв., главница: 1154,13 лв.
На 01.07.2017г. е посочено в исковата молба, че е бил сключен Договор
за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и
„Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/14.07.2016
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата е било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 3.07.2018 г. е подписано Приложение 1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
дата ** ** ****г. по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило
вземането произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/14.07.2016
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.Ц.Г. в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г. Договора за потребителски кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от името на „Провидент Файненшъл България“
ООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и съответно от името на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с Уведомителни писма, изпратени с известия за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедентите, като на известието за доставяне е отбелязано, че
пратката не е потърсена от получателя.
Моли се, съдът да вземе предвид факта, че при
посочване на номера на процесния Договор за кредит в Извлечение от Приложение №
1/03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД и „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, както и в Извлечение от Приложение № 1/03.05.2019г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 03.05.2019г.,
сключен между ,, Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е допусната
техническа грешка, поради което Договорът е посочен с вътрешния му номер в
системата на предходния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД. Реално
посочения като Договор № *******, съответства на описания и приложен към исковата
молба Договор № *********.
Алтернативно, се моли съдът да приеме, като доказателство към исковата
молба - уведомленията за извършената цесия, което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. В
случая следва да се има предвид, че съгласно издадено пълномощно в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ АД, същото в качеството на цесионер има
правото от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия.
Освен гореизложеното се моли съдът да приеме, че длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението.
Предвид гореизложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед
на което претендират от длъжника Г.Ц.Г., да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сума в общ
размер на 753.72 лева лв. /седемстотин петдесет и три лева и седемдесет и две
ст./ от които главница по договор за кредит 545,87 лв. /петстотин четиридесет и
пет лева и осемдесет и седем ст./, договорна лихва - 30,47 лв. /тридесет лева и
четиридесет и седем ст./ и обезщетение за забава в размер на 177,38 лв. /сто
седемдесет и седем лева и тридесет и осем ст./.
Към исковата молба са представени
писмени доказателства, които са относими към предмета на делото и са били
приети по делото, а именно:
1. Формуляр за кандидатстване за кредит;
2. Договор за потребителски паричен кредит с № *********/14.07.2016г.;
3. Стандартен европейски формуляр към Договор за
потребителски паричен кредит;
4. Декларация за съгласие за обработка на лични данни към
Договор за потребителски паричен кредит;
5. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.07.2017г.;
6. Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите;
7. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия);
8. Пълномощно от „Провидент Файненшъл България“ ООД
/понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
9. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.01.2017г.;
10 Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 от Закона за задълженията
и договорите;
11. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия);
12.
Пълномощно за
преупълномошаване от Агенция за Контрол на Просрочени Задължения“ ЕООД,
с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощение да
уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за преупълномощаване в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ;
13. Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 03.05.2019г. и Потвърждение;
14. Препис-извлечение от Приложение №1 към Договор за
цесия от 03.05.2019г.
15. Пълномощни от „Агенция за Контрол на Просрочени
Задължения“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД;
16. Уведомително писмо е Изх.№УПЦ-АКПЗ-П-ИАМ-ФН/*********;
17. Уведомително писмо с Изх.№ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********;
18. Уведомително писмо с Изх.№ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********;;
19.
Обратна разписка
към Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-АКПЗ-П-ИАМ- ФН/*********.Моли се
да бъде изискано и приложено по делото ч.гр .д. № 7975 по описа на съда за 2018
г. на ПРС. Посочено е, че в случай, че ответникът оспори вземането се иска
съдът да допусне и назначи, съдебно -
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с
материалите по делото и с документите съхранявани в деловодството на ищеца,
както и в тези на „Аксес файнаис“ ООД да отговори на следните въпроси:
1.
Какъв е остатъкът
от задължението на Г.Ц.Г., ЕГН ********** по процесния Договор - главница и
договорна лихва?
2. Какъв следва да е размерът на лихвата за забава, който
Г.Ц.Г., ЕГН ********** дължи, вследствие на забавено плащане по процесния
Договор?
В случаи че съдът не приеме становището на ищеца за допусната техническа грешка при посочване на номера на Договора за кредит в Извлечение от Приложение № 1/03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, както и в Извлечение от Приложение № 1/03.05.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 03.05.2019г., сключен между „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, се моли съдът служебно да изиска от предходните кредитори - "Провидент Файнейшъл България" ООД, "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени вземания" ООД, удостоверение за съответствие между посочения в настоящата искова молба Договор за кредит № ********* и този, посочен в изброените извлечения от Приложения № 1 към цесиите.
В условия на евентуалност, се моли, съдът
да снабди Агенция за събиране на вземания" ЕАД с удостоверение, по силата
на което да се снабди с друго такова, от предходните кредитори, за съответствие
на приложения по делото Договор за кредит № ********* с този посочен в
изброените извлечения от Приложения № 1 към цесиите. Претендират се
разноски. Прави се въвръжение за разноските на другата страна.
В срока за отговор на
исковата молба, е постъпил такъв от адв. В., упълномощен представител на
ответника. В отговора на основание чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответната страна заявява,
че оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер. Считам същите за недопустими като преждевременно заведени,
евентулано, недоказани и неоснователни и като такива. Моли да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. По същество в отговора възразява, че предявените искове са
недопустими, предявени са при липсата на действителен договор сключен между
страните относно главниците и лихвите, а спрямо останалите уговорки за
заплащане на допълнителни такси, договорни възнаграждения, суми за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги исковете са неоснователни, поради
обстоятелството, че същите уговорки произлизат от недействителни уговорки по
договора между страните, т.е. на неравноправни клаузи. Освен това исковите претенции
са и предварително заявени без да е установена и предявена предсрочната
изискуемост на същите. Сочи, че в исковата молба се твърди, че на 14.07.2016 г.
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ********* между Провидент
Файненшъл България ООД и Г.Ц.Г., като договорът бил сключен при следните
параметри:Сума на кредита: 1700 лв.; Срок на кредита: 60 седмици; Размер на
седмичната вноска: 59.51 лв.; Падеж на вноската: всяка сряда от месеца; Годишен
процент на разходите (ГПР): 48.00 %; Годишен лихвен процент: 31.82 %;Общо задължение по
кредита: 2035.33 лв По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - такса за услуга
„Кредит у дома”: 1450.06 лв. разпределение както следва: Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги - такса за услуга „Кредит у дома”: 435.02
лева /60 седмични вноски по 7.25 лв./. втори размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги - такса за услуга „Кредит у дома”: 1015.04 лева /60
седмични вноски по 16.92 лв./.такса за оценка на кредитно досие - 85 лв. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:
3570.39 лв.; Общ размер на седмичната вноска: 59.51 лв.;Дата на погасяване:
всяка сряда от седмицата. Сочи, че според признанието на ищеца заплатената до
момента сума е в общ размер 2570.00 лв. - такса услуга „кредит у дома за
предоставянето на заема в жилището - 311.75 лв., такса услуга „кредит у дома за
събиране на вноските от жилището - 738.63 лв., такса оценка на досие - 60.63
лв. , договорна лихва - 304.86 лв. и главница -1154.13 лв. Ищеца твърди, че на
01.07.2017 г. е сключен договора за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Провидент Файненшол България” ООД, на 3.07.2018 г. пък било
подписано приложение 1 по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е
прехвърлило вземането на „АКПЗ” ООД, като то от своя страна на 03.05.2019 г. е
прехвърлило вземането на „АСВ” ЕАД. Твърди се че длъжникът е бил уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби с уведомителни писма
изпратени с ИД само на АСВ ЕАД като пълномощник, които не били потърсени. При
това положение твърдим, че не се касае за техническа грешка, а за липсата на
иддентичност в заявените факти и обстоятелства и се касае за съвсем друг
договор за кредит, а не за грешка в номерирането на договора с ответницата. Твърди, а и в исковата молба не е отразено, на длъжницата
да е изпращано уведомително писмо, с което тя да е информирана, че договора е
едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо, пито от
кредитодателя, пито от някое от следващите многобройни дружества които са поели
според ищеца задължен и пето по цесията. Размерът на погасеното
от Г.Г., задължение по ДПК от 14.07.2016 г. според ищеца е в общ размер на
2570.00 лв., като не е посочено как именно се е отразило това плащане на
погасяването на вземането по договора - лихви, разноски, главници или пък
такива по допълнителните пакети. Това е основание за установяване нередовност
на исковата молба и даване възможност на ищеца да прави съответните уточнения,
а ако не го стори производството да се прекрати със законните последици. С
отговора заявява, че оспорва исковете по основание и размер, прави изрично
възражение че длъжницата не е уведомявана за обявяването на предсрочната
изискуемост на вземанията, както и правя изрично възражение за нищожност на
споразумението /клаузата в договора/ за предоставяне на допълнителен пакет
услуги поради противоречието му с добрите нрави и противоречие с императивните
норми на ЗПК. Счита, че производството по делото следва да се
прекрати като процесуално недопустимо в частта му по предявените установителни
искове за сумите от 753.72 лева, респ. претендираните 545.87 лв. главница по
договора за кредит, 30.47 лв. - договорната лихва и 177.38 лв. обезщетението за
забава от 20.05.2017 г. до датата на ЗИЗИ, като не може да се установи как е
образувана главницата от 545.87 лв. съобразно приетите като разбивка суми по
задълженията по ДПК Отделно счита, че всички дължими на законово основание
главници и лихви са погасени чрез плащане на сума в общ размер на 2570.00 лв.
от страна на ответницата по ДПК от 14.07.2016 г. и това е изрично признато от
ищеца в исковата молба, като дори са платени и суми по неравноправните клаузи
установяващи искането на ищеца ответника да заплати таксите за проучване на
кредитно досие и услугата „Кредит у дома” в общ размер на 1535.07 лв. На
следващо място сочи, че не е представено никакво доказателство, относно
отпускането на кредита от 1700 лв., като заявява и че по документи такава сума
не е плащана на ответницата в този размер, а задължение на ищеца е да ангажира
такива доказателства, каквито той По
гореизложеното прави отново изрично възражение, че е налице недействителност на
процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него,
изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. Между страните съгласно договора от
14.07.2016 г. евентуално са били възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.Прави възражение, че Договорът за
потребителски кредит от 14.07.2016 г. е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала и ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.0 % /. С оглед
на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, и в
процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства
липсвала. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължал да възстанови
на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като в този
случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се
явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги. Сочи
неравноправни клаузи, на които се позовава. В противоречие на императивното
правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Такива услуги реално не са ползвани от длъжницата
ответник, нито са предоставяни на същата от ищеца - кредитор или кредитодателя
преди това. Със действия твърди да се заобикалят закона не може да се
претендира валидно договорно задължение и като такива тези действия са
незаконосъобразни и водят до недействителност и на уговорките в горния смисъл.
Поддържа възражението си, че вземанията на ищеца се погасявт със изтичане на
тригодишната давност по аналогия със приетото в ТР № 2 / 2013 г. където ВКС,
изрично прие срокът за търсене на вземането да е три години, вкл. и при наличие
на съдебен акт установяващ основанието и размера им.На следващо място и
съобразно обстоятелствата и твърденията посочени от ищеца в ИМ се
„установявало” че на 14.07.2016 г. бил сключен договор ПК за сумата от 1700
лева и този кредит бил напълно усвоен.Оспорва връзката между Приложение 2 -
Декларация за съгласие за обработка на лични данни от 14.07.2016 г. и ДКП от
същата дата, като не е посочено изрично че се касае за едно и също отношение,
като отделно от това Декларацията не е ПЪЛНА в текстовата си част, видно от съдържанието
на първа и втора страница, на втора страница е писано че клиента може да се
откаже от ДК съгласно чл. 14-15, но такива членове и клаузи не се намират в
декларацията. На следващо
място оспорва твърдението на ищеца, че кредитът па ответника е бил станал автоматично предсрочно изискуем и в
пълен размер ма дата преди датата на депозиране на исковата молба в съда. Друг е въпросът, че липсва конкретно
посочена дата на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, по
извлечението от сметка. Ако Съдът
приеме, че в настоящия случай не съществува задължение за кредитора да
уведомява клиента, че кредита е станал предсрочно изискуем, то тогава се
установява, че сроковете за предприемане на действия по принудително събиране
на вземането, вкл. по реда на предявяване на установителен иск са изтекли много
преди депозиране на ИМ в съда и вземанията са погасени по давност.При тази
фактическа обстановка, моли ПРС да отхвърли установителния иск на ищеца, като
неоснователен и недоказан и преждевременно заведен, а освен това и
претендираните суми - 545.87 лева - главница, 30.47 лв. договорна лихва и
177.38 лв. обезщетение за забава са погасени чрез плащане на сумите по
уговорените неравноправни клаузи по предоставяне на допълнителни услуги -
„Кредит у дома” - 311.75 лв. за предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на ответницата и 738.63 лева - таксата услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитопалучателя двете в
общ размер на 1050.38 лв. В тази връзка и при условията на
евентуалност се моли в случай, че съдът
приеме за невалидни атакуваните клаузи, като постанови тяхната неравноправност,
да приспадне от същите сумите, които лицето е заплатило да тях от дължимото по
кредита. Моли за отхвърляне на заявените претенции.
По
делото е било изслушано и прието заключението по извършена СИЕ, с въпроси,
поставени в исковата молба и допълнени от съда. В последното по делото съдебно
заседание от страна на ответника са били ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на един свидетел- Ц.К. И., дъщеря съм
на ответницата, относно обстоятелствата по отпуска и изплащане на кредита. В
последното по делото съдебно заседание, съдът е докладвал и приел по делото-писмена
защита, с рег.№ 262996/06.10.2020 г. от „АСВ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Софроний
Иванов, към която са приложени списък по чл.80 ГПК, пълномощно на юк Иванов,
два броя потвърждения за съответствия, издадени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
от „АКПЗ“ ООД и писмена защита с рег.№ 266188/10.11.2020 г. от „АСВ“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Руслан Куприянов и връчва препис от същата на процесуалния
представител на ответника. Процесуалният представител на ответника –адв. В. се
явява в последното по делото съдебно заседание и моли за отхвърляне на
претенциите, като доразвива доводите си по съществото на спора.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Ц.Г., ЕГН **********,***, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на Дружеството следните суми сума в общ размер на 753.72 лева, представляваща
•
главница по
договор за кредит - 545,87 лева /петстотин четиридесет и пет лева и 87
стотинки/
•
Договорна лихва -
30,47 лева /тридесет лева и 47 стотинки/ за периода от 20.05.2017 г. до
9.09.2017 г.
•
Обезщетение за
забава - 177,38 лева /сто седемдесет и седем лева и 38 стотинки/ за периода от
20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които са предявени
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 7975 по описа на съда за 2018 г. на Пернишки районен съд, по която е постъпило
възражение по чл.414 ГПК, поради което и са били дадени указания от заповедния
съд за завеждане на настоящото исково дело, посредством предявяването на
установителен иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № ********* /като съдът приема, че е ясно посочено за кой договор става въпрос, видно и от представените и приети по делото в последното с.з. писмени доказателства/, видно от който се установява, а и страните не спорят, че на 14.07.2016 г. Г.Ц.Г., в качеството на Кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД. Нещо повече, същата е положила подписа си под договора, съгласявайки се с клаузите в него /като това обстоятелство не е оспорено по делото/. Видно от представения Стандартен европейски формуляр, то същият отново е подписан от ответницата.Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартения европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване.
Видно от клаузите на договора, същият служи и за разписка за получаване на сумата предмет на договора, за която и не се спори, че ответницата е получила сумата по договора, като спорът е концентриран около връщане на същата и погасяване и валидност на клаузи по договора във връзка с допълнително начислени суми по същия и последвалата цесия..
При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят
следователно не само се е задължил, но е
и предоставил на Кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 1700,00лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно
разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил
в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 335,33 лв.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер
на 2035,33 лв., които се заплащат на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,92 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 23.07.2016 г., а последната погасителна вноска
е с падеж: 9.09.2017 г. Тоест към момента договорът е окочнателно падежирал.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява,
че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя
срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой
по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и
че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но
се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на
435,02 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,25 лв.,
които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 1015,04 лв. е свързана с разходите
на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и
е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази
такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 16,92 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у
дома“ са посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за
кредит, а именно: 1450,07 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по
всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като
подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай,
Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане
на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по
договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от
таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита
в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 3570,39 лв.,
която включва: главница в размер на 1700,00 лв., договорна лихва в размер на
335,33 лв., такса за оценка на досие в размер на 85,00 лв., такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
435,02 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене в размер на 1015,04 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 59,51 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 33,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на
1,42 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,25 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 16,92 лв.
Видно от представените писмени доказателства към исковата молба- Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2017г.;, Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 от Закона за задълженията и договорите; Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); Пълномощно от „Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г.;Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 03.05.2019г. и Потвърждение;Препис-извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 03.05.2019г. се установява, че на 01.07.2017г. е бил сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/14.07.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата е било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Тук следва да се посочи, във връзка с цитираната съдебна практика от ответната страна, че същата не е относима към процесния казус, тъй-като в самия договор за кредит, който е подписала ответницата- в чл. 22 от същия е предвидено, че кредитодателят може да прехврърли вземането си на трето лице, ведно с всички обезпечения, което и е било сторено в случая, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Видно от представеното Приложение 1, подписано на 3.07.2018 г., представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
дата ** ** ****г., то по силата на
същото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/14.07.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Г.Ц.Г. в полза на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От своя страна
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019
г. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането
от името на „Провидент Файненшъл България“ ООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
съответно от името на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите, като на
известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.
Следователно уведомяването би следвало да се приеме, че е станало с връчване на
ответната страна на исковата молба, но както съдът отбеляза по –горе, то още
към дата- последната погасителна вноска
е с падеж: 9.09.2017 г., кредитът е падежирал.
От съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че Договор за
потребителски кредит № *********/14.07.2016 г. е сключен при договорен размер
на кредита 1700.00 лв., с
дата на първо плащане 21.07.2016
г., при
краен срок на заема 09.09.2017
г., при
фиксиран годишен лихвен процент 31.82 % и ГПР - 48 %. В
договора за потребителски кредит е определен начина за предоставяне на сумата
на кредитополучателя Г.Ц.Г. чрез кредитен консултант Николай Петров служител
на“ Провидент Файнаншъл България” ООД.Съгласно Договора за потребителски кредит
№ *********/14.07.2016г., кредитополучателя Г.Ц.Г. се задължава да погасява
усвоената част от кредита на 60
равни
седмични погасителни вноски по 59.51 лв., последна 59.30 лв., обща сума на кредита 3570.39 лв. /1700.00
лв. - главница, 335.33 лв. - договорна лихва, 85.00 - такса оценка на досие и
такса услуга “кредит у дома” - 1450.06 лв./ Извършените плащания от ответника
по кредита, отразени в счетоводната система на “ Провидент Файненшъл България ” ООД са в
размер на 2460.00 лв. и
110.00 лв. в системата на “Изи Асет Мениджмънт” АД, От платената сума от кредитополучателя
в размер на 2570.00 лв. са погасени: главница 1154.13
лв., договорна лихва 304.86 лв., такса оценка на досие 60.63 лв. и такса услуга
“кредит у дома” 1050.38 лв.В системата на “Изи Асет Мениджмънт” АД са извършени
плащания в размер на 110.00 лв.: на 10.07.2017 г. - 50.00 лв. и на 21.08.2017
г. - 60.00 лв. Начислена е лихва
просрочие на 03.07.2018 г. в размер на 52.46 лв.С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ** ** ****г., Прил. 1/01.07.2017 г.
вземанията на “Изи Асет Мениджмънт" АД по Договора за потребителски кредит
№ *********/14.07.2016г. с кредитополучател Г.Ц.Г., ЕГН: **********
са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, а
след това АКПЗ прехвърля вземането с Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземането/цесия/ на “ Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от 03.05.2019 г.
Продадените и прехвърлени на новия кредитор “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД задължения /цесия/са в размер на 1052.85 лв., от които 545.87 лв. - непогасена
главница, 30.47 лв. -
непогасена договорна лихва, такса за “оценка на досие”- 24.37 лв., такса услуга
“кредит у дома” 399.68 лв.
и
лихви за просрочие към датата на цесията 52.46 лв. След датата на
цесията 03.05.2019 г. не са извършвани плащания по Договора за потребителски
кредит № *********/14.07.2016 г.Новият кредитор “Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е начислил обезщетение за забава в размер на 28.70 лв. за
периода от 03.05.2019 г. до 10.12.2019
г. датата
на - ЗИЗИ и общия размер на лихвата за забава е 177.38 лв. /148.68 лв. прн прехвърляне на задължението
по цесията към 03.05.2019 г. и 28.70 лв. след датата на цесията до датата на
ЗИЗИ — 10.12.2019 г./. Видно от СИЕ и от заявеното от вещото лице в с.з., то на
въпроса, поставен от съда- Ако е
извършвал плащания - в какви периоди, суми, като изчисленията се направят без
да се вземат допълнителните такси и разноски и се вземе предвид само
погасяването на главница и лихви, като изрично и в табличен вид се посочи с
всяко едно плащане какви суми от главница и лихви са били погасени и какъв е
останалият непогасен размер на същите /без вземане предвид на допълнителните
такси и разноски по делото/, то вещото лице е отговорила и поддържа и в сз., че
са погасените такси са в размер на 1111.01 лв., от
които: такса оценка на кредитното досие - 60.63
лв., такса услуга ‘'кредит у
дома" - 1050.38 лв. Ответницата е платила 2570,00 лв.. В т.3 в.л. е
отговорило, че с тези суми са погасени, след като не взема предвид
горепосочените такси, погасена главница в размер на 1700,00 лева, договорна
лихва в размер на 335,33 лв. и погасена лихва за забава в размер на 177,38 лв.,
т.е. лицето е погасило целия дълг и остава да му бъдат дори върнати 357,29 лв
по данни и изчисления на вещото лице, като надвнесени, и като не вземам предвид
таксите.Съдът намира даденото заключение на експертизата за
компетентно, което налага неговото кредитиране.
Видно от събраните по делото
гласни показания чрез разпита на Ц.К. И.,
дъщеря на ответницата, то се установяват
обстоятелства, кореспондиращи и допълващи посоченото и в писмените
доказателства по делото- досежно получаването на кредита, начина на връщане на
същия, посещенията в дома на ответницата, като относно обстоятелството какви
суми е погасила същата, съдът дава вяра на вещото лице и не следва да обсъжда
предвид заключението по СИЕ задълбочено показанията на тази свидетелка.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на сключен действителен договор
за потребителски кредит с
ответницата, предоставяне на договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане и
наличието на валидна клауза за заплащане на възнаградителна лихва / като са
удържани суми и за такси за оценка за
досие и „Кредит у дома“/.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията по
него, съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени
със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК. Подписан е от
ответницата. Следователно валидно е възникнала облигационната връзка, което не
е оспорено и по делото.
В договора се съдържа информация за данните
(име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (60 седмици),
падежите на всяка вноска (понеделник), общият размер на кредита
(1700 лева), фиксиран годишен лихвен процент (31,82 %), ГПР (48 %) и общата
сума дължима от потребителя, поради което същият отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Следователно съдът приема, че
спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК. Единствено за допълнение следва да
се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се посочват
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени
проценти, а в настоящия случай се касае за фиксирана лихва.
В договора се съдържа разяснение
за правото на потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се
в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице
основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се
в чл. 22 ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
По делото се установи усвояване на паричните
средства по договора, за което в чл. 27 кредитоплуателят е декларирал, че ги е
получил в брой.
По делото се установи, че между «Провидент Файненшъл България»
ООД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор
за потребителски кредит. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Тук следва да се посочи, във връзка с
възраженията на ответника, и цитираната съдебна практика, че същата касае
случай при които в договора за кредит не е вписана клауза за прехвърляне на
вземането тоест са в разрез с разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК,
съгласно която кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В настоящият случай договорът съдържа такава уговорка. Следователно е
изпълнено и изискването на чл.26, ал.4 ЗПК, съгласно което кредиторът е
задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. Посочените
разпоредби на Закона за
потребителския кредит са императивни и задължителни за
кредитодателите. Тоест възражението на
ответната страна е неоснователно, като както съдът посочи по-горе ответницата е
подписала този договор и е била наясно и с правата и със задълженията си по
същия.
На следващо място идва да се посочи, че съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за
действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане,
което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента –
такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение
№ 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай
упълномощеният цесионер е уведомил ответницата за извършеното прехвърляне на
вземането, което се установява от уведомителното писмо, приложено към исковата
молба и получено от представителя
на ответницата.В този смисъл с получаването на уведомлението,
цесията има действие спрямо длъжника.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът обаче, при проверка действителността на
клаузите в договора, намира за недействителни клаузите, с които са начислени
такса за оценка на досие и такса „Кредит у дома“. Предвидените две
такси са уговорени в противоречие с норма от императивен порядък - чл.
10а, ал. 2 ,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи,
че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на
кредит. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността на
кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по
необходимост е свързана с усвояването на дълга и не може да се възлага в тежст
на кредитополучателя. С оглед гореизложеното тази договорна клауза за
заплащането на сумата за такса за оценка на досие се явява нищожна, на
основание чл.
21, ал. 1 .
Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 .
Услугата кредит у дома попада в забраната,
установена с разпоредба чл.
10а, ал. 2 .
Тя не би могла да се отнесе към допълнителните услуги по чл.
10а, ал. 1 ,
които са свързани с договора за потребителски и за които кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от съществената
характеристика на услугата кредит у дома - извършване на действия по
предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на кредита, респ.
извършване на действия по събиране на заетата сума, които съставляват
управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника
за изпълнение на основното му задължение по договора. Затова начисляване на
възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или
наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма
право да изисква заплащането му (чл.
10а, ал. 2 ). Дължимостта на такава
такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е доставена,
защото това би означавало доставянето ѝ да се признае за правно
основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията,
свързани с усвояване и управление на кредита (чл.
10а, ал. 2 ).
Съдът намира, че следва да посочи това обстоятелство, тъй като
именно с внасяните суми по кредита, видно
от СИЕ по тези клаузи са били извършвани погасявания, довели до това настоящият
ищец да претендира сумите по основните вземания- главници и лихви, предмет на
исковата молба. Видно от СИЕ, което съдът кредитира като обективно, и
безпристрастно, то ако не се вземат внесените суми по тези такси, ответницата е
погасила изцяло задълженията си по кредита, както за главници, така и за лихви
и нещо повече същата е надвнесла суми, което не е предмет на настоящото делото.
Видно от СИЕ вещото лице е посочило, че са погасените такси са в размер на 1111.01 лв., от
които: такса оценка на кредитното досие - 60.63
лв., такса услуга кредит у дома -
1050.38 лв. Ответницата е платила 2570,00 лв., като в.л. ги е сложила
в таблица. В т.3 е отговорила, че с тези
суми са погасени, след като не взема предвид горепосочените такси, погасена
главница в размер на 1700,00 лева, договорна лихва в размер на 335,33 лв. и
погасена лихва за забава в размер на 177,38 лв., т.е. лицето е погасило целия
дълг и остава да му бъдат дори върнати 357,29 лв по данни и изчисления на
вещото лице, като надвнесени, и като не вземам предвид таксите.Съдът намира даденото заключение на експертизата за
компетентно, което налага неговото кредитиране, както и заявеното от вещото лице в с.з. в гореизложения смисъл.
Следователно съдът намира, че ответницата е
изплатила задълженията си по кредита, като исковете се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени на това основание, поради което и не следва да се
обсъжда въведеното възражение за погасителна давност от страна на ответника.
В този смисъл следва да се
посочи, че съдът е длъжен да съобрази дали в договора са налице неравноправни
клаузи и в случай че такива са налице да обяви тяхната нищожност, и както е в
настоящата хипотеза да пресметне /което в случая е направило вещото лице/,
дължимите суми по кредита без процесните неравноправни клаузи. Видно от
гореизложеното при тази преценка съдът достигна до извод, съобразявайки
заключението на вещото лице, че ответницата не само е изплатила претендираните
по исковата молба суми, но е и надвнесла суми по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ГПК ищецът следва да заплати направените от него разноски в размер на 300 лева- заплатен адв хонорар в заповедното производство и 300 лева- заплатен адвокатски хонорар в исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 чрез пълномощника- В.И.Г. - юрисконсулт за признаване за
установено по отношение на ответника- Г.Ц.Г., ЕГН **********,***, че дължи на
ищцовото дружество следните суми- сума в общ размер на 753.72 лева лв. представляваща-главница по
договор за кредит №*********/14.07.2016г.;- 545,87 лева /петстотин четиридесет
и пет лева и 87 стотинки/, Договорна лихва - 30,47 лева /тридесет лева и 47
стотинки/ за периода от 20.05.2017 г. до 9.09.2017 г., както и обезщетение за
забава - 177,38 лева /сто седемдесет и седем лева и 38 стотинки/ за периода от
20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (30.05.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ч. гр. д. № 7975 по описа на съда за 2018 г. на Районен съд-Перник
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабаринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г., ЕГН **********,*** сумата в размер на 600 лева - направени
разноски в исковото производство и в заповедното производство за заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № 03435
по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: