Р Е Ш Е Н И Е
№ 260288
гр. П.,, 02.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П.,, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на трети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Антония
Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01391 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.,” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова срещу „ОБЩИНА П.,“,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П.,, ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ
1“, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 525.54 лв. /Петстотин двадесет и пет лв. и 54 ст./ за консумирана
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П.,, ул. ***,
за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2018г., включително и изравнителна сметка
в месец юли 2019 г., включително и лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от 73.54 лв. /Седемдесет и три
лв. и 54 ст./, за периода от 09.07.2017г.
до 04.12.2019г. , както и лихва за
забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.,”
АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй
като ответника притежавал за процесния период качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а
отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП.," бр.29 от 29.04.2008
Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към
топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и
в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и
съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената
топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139
от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/.
се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай,
по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в
изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т.
2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на
уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за
топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника
със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период.
В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то
от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с който
оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма
качеството на потребител на топлинна енергия. Посочва, че със Заповед №715 от дата 07.04.2016г. на Кмета на
Община П.,, в процесното общинско жилище, находящо се на адрес: гр.П.,, ул. ****
е настанена Е.С.С., ЕГН ********** с тричленното и домакинство. Въз основа на
Заповед №715/07.04.2016г. е сключен Договор за наем №16Ж31149 от 22.04.2016г.
за срок от 3 години, считано от 05.05.2016г. до 01.05.2019г. След изтичане
срока на договора е издадена нова настанителна Заповед №1027 от дата 20.06.2019г.
на Кмета на Община П.,, въз основа на която е сключен Договор №19Ж51396 от
05.07.2019г. за срок от 5 години. Съгласно чл.5.3 от Договор №16Ж31149/22.04.2016г. и чл.5.3 от Договор №19Ж51396/05.04.2019г.,
наемателят се задължава да заплаща всички консумативи свързани с ползването на
общинското жилище. Видно от горецитираните заповеди за настаняване и сключените
въз основа на тях договори за наем, ползвател на изразходваната топлинна
енергия през процесния период е бил наемателя и неговото семейство, поради
което сумата се дължи от него а не от Община П.,. Към исковата молба от страна на ищцовото дружество е
приложена справка - от която е видно, че партидата за процесното общинско
жилище се води на името на Е.С.С.,***.
С определение съдът е конституирал като трето лица- помагач по делото на
страната на Общината- Е.С.С. наемател.
Съдът е приел за
съвместно разглеждане и предявения обратен иск от Община П., срещу Е.С.С..
В проведеното по делото
съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата
молба. Ответникът, по първоначалния иск
се явява и подържа своите претенции. Третото лице, редовно уведомено не се
явява. Съдът е изслушал и приел заключенията по назначенената по делото СИЕ. По
същество представителя на първоначалния ищец моли съда да постанови решение,
съобразно всички събрани и приети в производството доказателства. Ответната
страна чрез юк Левтерова моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли предявените срещу Община П., искове по мотиви подробно изложени в
писмения отговор. Видно от приложените към писмения отговор доказателства през
процесния период общинското жилище сочи че е било отдадено под наем, като за всички
консумативни разходи е следвало да се заплащат от наемателя. През процесния
период Община П., не е била уведомявана за дължимите суми, не са получавани
нито фактури, нито изравнителни сметки. В случай, че счетете предявените искове
за основателни и доказани и осъдите Община П.,, то моли, до същия размер, в
който бъдат уважени исковете, да бъде уважен и предявеният обратен иск срещу
наемателя на общинското жилище. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 180/2020
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение
№ 34/10.01.2020г.
Съдът е успял да връчи лично на ответника заповедта
за изпълнение,като в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, предвид на което и съдът е дал указания на
заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 599,08лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника
да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между
страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на
топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П.,, ул. ***, и няма качество на клиент на топлинна енергия.
Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на
облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на
топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в
Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на
топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ
/отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия
представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика
и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се
регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.,”
АД гр. П., освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента
на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че
ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден
имот. Видно
от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно- за собствеността и вещните права на жилище,
находящо се в ул. ****, то първоначалният ответникът е собственик на
имота, по силата на Акт №7265 за
частна общинска собственост от 26.02.2013 г. изд. от Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието,
като се установява при ангажираните доказателства от Община П.,, а именно- Заверено копие от Заповед №715/07.04.2016г., Заверено копие от Договор за
наем от дата 22.04.2016г. на Кмета на Община П.,, в процесното общинско жилище,
находящо се на адрес: гр.П.,, ул. **** е била настанена Е.С.С.. В заповедта е
посочено, че лицето се настанява в общинското жилище за срок от три години,
считано от 01.05.2016г..След изтичането на срока договора за наем е подновен
между страните с нова заповед и нов договор за наем. Договорът за наем обаче е облигационно
правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от
закона случаи, като не е такъв процесният случай. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот.
В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П.,, ул. „****, на името на Е.С. и абонатен № **********, е както е посочило в
заключението си в.л. Веневаа- която е посочила, че в счетоводството на ищеца е
начислена сума общо в размер на 599,08 (петстотин деветдесет и девет лева и 8
стотинки) лева, от тях: 525,54 лева главница за топлинна енергия и 73,54лв. обезщетение за забава от 09.07.2017г.
до 04.12.2019 г., съответни на претенцията, претендирана в исковата молба.
Вещото лице е посочил, че към датата на
проверката - 23.07.2020 г. не са извършени плащания на сумите посочени в
исковата молба.
В случая размерът на претенцията е за общо 599,08 лв.
/петстотин деветдесет и девет лева и 8 ст./ срещу - „ОБЩИНА П.,“ , ЕИК:
*********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П.,,
ул.“****, от които главница в размер на 525,54 лева и 73,54лв. обезщетение за
забава от 09.07.2017г. до 04.12.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от 525,54 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата ЧГД № 180/2020г. по описа
на ПРС.
Съдът
намира, следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така
и по размер, както за главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на
което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На основание
чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху размера на претендираната главница,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
По обратния иск:
Предвид уважаването на първоначалния
иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния иск. За да бъде уважен предявеният обратен иск,
с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД,
съдът с доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест, че-
Общината следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати
процесните суми, основанието от което това задължение произтича, като
ответникът по този иск следва да наведе правоизключващи възражения за недължимост
на сумите или погасяване на същите. Отговор по обратния иск не е постъпил.
Видно от гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по делото
безспорно се установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от наемателя. Тоест
по делото, безспорно се установява, че именно ответникът по обратния иск е бил
наемател на имота е обитавал същия за процесния имот, като дължи претендираните
суми по силата на цитираното облигационно отношение по договора за наем между
Община П., и Е.С.С., които при положение, че не е заплатил и ответникът –
собственик е осъден да заплати, следва да репарира на същия именно в качеството
си на наемател на имота по силата на наемното правоотношение. Поради което,
настоящия съдебен състав намира, че обратният е иск също се явява основателен
както по размер, така и по основание, и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК , като именно
такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, в заповедното и исковото
производство, както и суми за заплатени депозити за експертиза в общ размер на 100,00
лв, 10,00лв. – деловодни разноски и 50,00
лв- държавни такси, които следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума
за разноски е 310,00 лева.
Във връзка с
уважаването на обратния иск, то разноски се следват и на Община П.,, като
ответникът по обратния иск, следва да бъде осъден да заплати същите на Община П.,,
съобразно представен списък за разноски по делото за сумата от общо 150 лв- 100
лв. юк възнаграждение и 50 лева държавна такса по обратния иск.
С
оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА П.,“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.П.,, ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.," ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република сумата от 525.54
лв. /петстотин двадесет и пет лв. и 54 ст./ за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П.,, ул. ***, за периода
от 01.05.2017г. до 31.12.2018г., включително и изравнителна сметка
в месец юли 2019 г., включително и лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от 73.54 лв. /Седемдесет и три
лв. и 54 ст./, за периода от 09.07.2017г.
до 04.12.2019г. , както и лихва за
забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 34 от
10.01.2020г. по образуваното ч.гр.д. № 00180 по описа на ПРС за 2020г..
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** – наемател на общинско жилище ДА ЗАПЛАТИ НА „ОБЩИНА П.,“, ЕИК: ********* сумата от общо 599,08 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и 8 ст./,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П.,, ул.“****, от
които главница в размер на 525,54 лева и 73,54лв. обезщетение за забава от 09.07.2017г.
до 04.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 525,54 лв.;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата ЧГД № 180/2020г. по описа на ПРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че ОБЩИНА П.,“ , ЕИК: *********,
представлявана от законния си представител Станислав Владимиров ЗАПЛАТИ НА
първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.," ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. П.,, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ТАЗИ СУМА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА П.,“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител
Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ
НА първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.," ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. П.,, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република сумата от 310,00 /триста и
десет/ лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск Е.С.С., ЕГН ********** ***6751, представлявана от законния си
представител Станислав Владимиров, сумата от 150,00 /Сто и петдесет/
лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск Е.С.С., ЕГН ********** ***6751, представлявана от законния си
представител Станислав Владимиров, сумата от 310,00
/триста и десет/ лева, ПРИ УСЛОВИЕ,
че ОБЩИНА П.,“
, ЕИК: *********, представлявана от законния си представител Станислав
Владимиров ЗАПЛАТИ НА първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.," ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. П.,, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ТАЗИ СУМА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №00180/2020г..
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А