РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу С.А.Х. и Д. Г.
Г., искове за установяване в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат
на ищеца, сумата от 2887,57 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит от 24.04.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 999,51 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 02.10.2020 г., сумата от 1731,80 лева, представляваща
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, сумата от 346,12 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до 02.10.2020 г. и сумата от 324,61 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до 28.04.2021 г., за които
суми са издадени Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ищеца и С.А.Х., и Д. Г. Г., съответно като кредитополучателка и
съдлъжник е сключен Договор за потребителски кредит от 24.04.2018 г., по силата на който
е отпусната сумата от 4000 лева, от които кредитополучателката е рефинансирала други свои
задължения към ищеца със сумата от 2534,96 лева, а остатъка от 1465,04 лева е преведен на
същата на 24.05.2018 г. по банков път. Излага се, че солидарните длъжници са се задължили
да върнат сумата на 36 месечни вноски по 195,18 лева, с падеж всяко петнадесето число на
календарния месец и краен падеж 15.05.2021 г. Посочва се, че ГПР е 49,89 %, а ГЛП е 41,17
%. Твърди се, че ведно с договора, между страните е сключено споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, по силата на което на кредитополучателя се
предоставят, по негов избор, една или няколко от следните услуги: приоритетно
1
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на датата на
падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Поддържа се,
че плащанията са спрели на 13.03.2020 г., поради което вземанията по договора са обявени
за предсрочно изискуеми на 02.10.2020 г., на основание чл. 12.3 от ОУ към договора.
Предвид липсата на изпълнение от страна на длъжниците, се сочи, че кредитодателят се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжниците са подали
възражения по чл. 414 от ГПК, поради което кредиторът е предявил настоящия иск по реда
на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговори на
исковата молба, в които са застъпили становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, като
се поддържа, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е надлежно
връчено на ответниците. Предвид това, се сочи, че е недопустимо вземанията, които са
предмет на иска да се претендират на основание различно от посоченото в заповедта за
изпълнение. Твърди се нищожност на договора за кредит като противоречащ на чл. 22 от
ЗПК. В тази връзка се излага, че в договора не е посочено дали лихвения процент е
фиксиран или променлив, както и какъв е общият размер на дължимите за срока на договора
възнаградителни лихви. Сочи се, че договора за кредит е недействителен, съобразно чл. 22,
вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като не е ясно как се формира ГПР и с колко се оскъпява
ползвания финансов продукт предвид задължението за заплащане на допълнителния пакет
от услуги. Поддържа се, че погасителния план към договора не съответства на чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на възнаграждението на допълнителния пакет от
услуги, като се твърди, че същото представлява такса за усвояване и управление на кредита.
Поддържа се нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузите за
възнаградителната лихва, които уговорени в процесния размер, правят насрещните
престации нееквивалентни. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът депозира молби от 04.11.2021 г. и 13.12.2021 г. с
която поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът депозира молби от 02.11.2021 г., 15.11.2021 г. и
08.02.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са подадени възражения, и
исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит от 24.04.2018 г., сключен между ищеца и С.А.Х., и Д. Г. Г., съответно
като кредитополучателка и съдлъжник, със следните параметри: сума по кредита 4000 лева,
от които сумата от 2534,96 лева е определена за рефинансиране; срок на кредита от 36
месеца; размер на вноската по кредита 195,18 лева; ГПР от 49.89 % и ГЛП 41.17%; дължима
сума по кредита от 7026,48 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
3117,24 лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 86,59 лева; общо
2
задължение по кредита от 10143,72 и общ размер на вноската от 281,77 лева; дата на
погасяване – 15 ден от месеца. Договорът е придружен от споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, както и от носещи подписа на кредитополучателя и
съдлъжника Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски
кредит, както и подписан от клиента погасителен план от 24.04.2018 г. Като част от досието
по кредита, са приети по делото и искане за отпускане на потребителски кредит и подписан
от клиента стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и преддоговрна информация към него.
Представено и прието по делото е платежно нареждане от 24.04.2018 г. за извършен
превод от „Профи кредит България” ЕООД в полза на С.А.Х. на сумата от 1465,04 лева, с
основание за плащане: „**********” /л. 27/.
Приобщени са уведомителни писма от ищеца до ответниците, с които е отправено
изявление, че поради неизпълнение на задълженията по гореописания договор, същият е
обявен за предсрочно изискуем, като общият размер на задълженията е 6703,78 лева. Няма
данни описаното уведомленията да са получени от ответниците.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че дължимата към момента на изготвяне на заключението главница е в размер от
2887,57 лева, възнаградителната лихва е в размер от 999,51 лева за периода от 15.09.2019 г.
до 02.10.2020 г., сумата от 1731,80 лева, представляваща главница по пакет допълнителни
услуги и сумата от 326,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва начислена върху сбора от главниците за заета сума и допълнителен пакет от услуги за
периода от 02.10.2020 г. до 28.04.2021 г. при наличие на обявена предсрочна изискуемост, а
при липса на обявена предсрочна изискуемост размерът на обезщетението за забава е в
размер от 390,71 лева. С оглед извършените от ответниците плащания се установява, че ако
не е съществувало задължение за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, дължимите от ответниците и незаплатени към настоящия момент суми за
процесните периоди са в следните размери: сумата от 2003,73 лева за главница, 318,27 лева
за възнаградителна лихва, а обезщетението за забава в размер на законна лихва за процесния
период при наличие на предсрочна изискуемост е в размер от 134,82 лева, а при липса на
обявена предсрочна изискуемост е в размер от 95,39 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
срещу която са подадени възражения и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т. е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главници и лихви,
както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена от
кредитополучателя и за ответниците е възникнало задължение, да заплатят сумите, предмет
на исковете, в претендираните размери.
В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на задълженията си да
заплатят процесните суми, или направените правоизключващи възражения.
3
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства,
представени по делото, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответниците е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответника е реално предоставена сумата от 4000 – една част
чрез рефинансиране и друга чрез превод в полза на кредитополучателя. Договорът съдържа
и твърдяните клаузи за дължимост фиксирано договорно възнаграждение и възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги. Настоящият съдебен състав счита, че подписаното
съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно
конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради
което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен
по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на
чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Извършвайки преценка на всички елементи на чл. 11 т. 7 – т. 12 от ЗПК,
съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за противоречие на договора с
тази норма, респективно за недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК. Цялата
преддоговрна информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на
всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план,
общи условия, подписани на всяка страница съобразно изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК и
стандартен европейски формуляр.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е ясно как се формира ГПР и с
колко се оскъпява ползвания кредитен продукт. В конкретния случай договорът за
потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %, описани са условията за прилагането му –
чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 49,89 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид
допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Неоснователно е и възражението на ответниците за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Процесуалният представител поддържа нищожност поради
противоречие с добрите нрави, което извежда от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Видно
е обаче, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в посочената
норма, поради което липсва основание да се достигне до извод за прекомерност, или
противоречие с добрите нрави.
При подаване на заявлението последната вноска не е падежирала, но към настоящия
момент е настъпил крайният падеж съобразно договора и погасителния план - 15.05.2021 г.,
което обстоятелство следва да се вземе предвид от съда, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение в размер от 3117,24 лева се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1.)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.) възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.) възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4.) възможност за смяна на дата на падеж и 5.) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Дейността по разглеждане и
отпускане на кредит е свързана с действия по разглеждане на представената от клиента
документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен рискът от
евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее. Следователно
приоритетното разглеждане и отпускане на кредит е дейност, която хронологически
предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на договора за кредит, поради което не
представлява предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се
дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Дори да бъде възприето, че в някой случай е
възможно да се касае за дейност следваща сключването на договора за кредит, то
претендираната сума в тази хипотеза би противоречала на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, според който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване на кредита. В този случай приоритетното разглеждане на искането за отпускане
на кредит би било елемент от процедурата по усвояването му и не би представлявала
4
самостоятелна, допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Следователно
уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с чл. 10а ал. 2 от
ЗПК. В допълнение следва се посочи, че посочената сума близка по размер до отпуснатата
сума по кредита, без да е посочен механизмът, посредством който е формиран този размер.
Посоченото е основание да се приеме, че това възнаграждение цели да набави допълнителни
плащания по кредита, извън законово допустимите. Останалите възможности за длъжника,
включени в допълнителния пакет се описват като уговорена допълнителни услуги, но
самото естество на действията посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл.
19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от
кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани с управлението на
кредита. Възстановяването на разходите по събиране на дълга не може да се включва в ГПР,
именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при
сключване на договора) разноски. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава на тези клаузи неустоечен характер.
Горното мотивира съда да приеме, че за ответника валидно по процесния договор за
потребителски кредит са възникнали само задължения за погасяване на главница и лихви.
Недължими са начислените суми за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
При определяне размера на дължимите от ответниците суми следва да се съобрази
как извършените от тях плащания по кредита биха се отнесли към неговите компоненти при
условие, че не съществува задължение за възнаграждение за допълнителен пакет от услуги.
Съобразявайки горните изводи и заключението по възложената и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, на което съдът дава вяра, тъй като е обосновано, сумите
дължими от ответниците възлизат на сумата от 2003,73 лева за главница и 318,27 лева за
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.10.2020 г. Размерът на
обезщетението за забава следва да се определи при условията на необявена предсрочна
изискуемост, тъй като по делото липсват доказателства установяващи получаването на
уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост от ответниците, а и при липса на
задължение за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и при отчитане на
плащанията извършени от ответниците е липсвала обективната предпоставка за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответниците не са били в забава към твърдяния
от ищеца момент. Съобразявайки това и с оглед заключението на вещото лице, размерът на
обезщетението за забава възлиза в размер от 95,39 лева за периода от 16.07.2019 г. до
28.04.2021 г., от който период е приспаднат периода от от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в
който лихва за забава не се дължи, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП.
В заключение, съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и
следва да бъде уважена до следните размери: сумата от 2003,73 лева за просрочена главница,
сумата от 318,27 лева за непогасена договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
02.10.2020 г. и сумата от 95,39 лева за обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до
28.04.2021 г., от който период е приспаднат периода от от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в
който лихва за забава не се дължи, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП. Претенциите за разликата
до предявените размери за главница и лихви следва да бъдат отхвърлени, както и тези за
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги.
Претендираната главница следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.04.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
5
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 67,57 лева. За исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от
253,28 лева, от които 80,32 лева за заплатена държавна такса по уважените искове, 38,43
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 134,52 лева за депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците
С.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес *** солидарно
дължат на ищеца „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: *** следните суми: сумата от 2003,73 лева /две хиляди и три лева и седемдесет
и три стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от
24.04.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 318,27 лева /триста и осемнадесет лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.10.2020
г., сумата от 95,39 лева /деветдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до 28.04.2021 г., за които суми са издадени
Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, седалище:
*** срещу С.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес ***,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на
ищеца следните суми: за разликата над уважените 2003,73 лева до предявените 2887,57 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 24.04.2018 г., сключен
между страните по делото, за разликата над уважените 318,27 лева до предявените 999,51
лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.10.2020 г. и за
разликата над уважените 95,39 лева до предявените 670,73 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до 28.04.2021 г., за които суми са издадени
Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, седалище: *** сумата от
67,57 лева /шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща съдебно -
деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № *** по описа за
2021 г. на РС Бургас, както и сумата от 253,28 лева /двеста петдесет и три лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща направени в исковото производство съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6
7