РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 12.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3108 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Имплант Г“ ООД е предявил иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на сума в размер на 15 060 лв., представляваща главница по 10 броя фактури за покупко-продажба на ендопротези, и сумата от 1 355,71 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

         Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

         Представя писмени доказателства.

Ангажира заключение на вещо лице – счетоводител.

         Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. намира исковата молба за допустима, но неоснователна.

         Признава, че между страните са съществували търговски отношения, като в изпълнение на поетите договорености и с оглед изпълнение на същите са издадени процесните фактури, но оспорва размера на предявената претенция.

         Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

         Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

         Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства – 10 броя фактури, че ищецът е доставил на ответника следните стоки: бедрени стебла, ацетабуларни капсули и бедрени глави на обща стойност 15 060 лв. по фактура № **********/29.06.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/29.06.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/18.07.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/16.08.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/23.08.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС фактура № **********/20.09.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС фактура № **********/20.09.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/12.10.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/29.10.2018 г. на стойност 1 020 лв. с включен ДДС, фактура № **********/10.12.2018 г. на стойност 1 560 лв. с ДДС.

Стоките са предадени на получателя чрез куриер, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а и се установява от представените разписки от Еконт.

         Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, че информацията, съдържаща се в издадените от ищеца фактури е надлежно отразена в счетоводно-информационната система на счетоводна къща „Сова Одит“ ЕООД, гр. Пазарджик, осъществяваща счетоводно обслужване на ответника, както и в подадените по електронен път дневници за покупки и справки-декларации по ЗДДС за месеците юли, август, септември, октомври и декември 2018 г. По тези фактури ответникът не е ползвал данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. чл. 39, т. 3 ЗДДС. Сумата на мораторните лихви, считано от датите на падежите на всяко плащане по процесните фактури до датата на подаване на исковата молба, е общо в размер на 1 355,71 лв. До момента на изготвяне на заключението няма постъпили погасявания по фактурите, като неудовлетвореният остатък по исковата претенция е общо в размер на 16 415,71 лв.

         При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

         Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на дължима цена по договори за търговска покупко-продажба.

         За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника са съществували валидни облигационни правоотношения по договори за търговска покупко-продажба, по които той е изпълнил задължението си да предаде на ответника стоките, предмет на продажбите.

         Наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по договори за търговска покупко-продажба е обстоятелство, по което не се спори, а и за това свидетелстват приетите по делото писмени доказателства – фактури, съдържащи всички съществени елементи на договора за покупко-продажба – предмет, количество и цена.

         Ответникът не оспорва, а и се установява от заключението по съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника стоките, предмет на продажба. Този извод съдът прави от обстоятелството, че ответникът е отразил надлежно фактурите в счетоводството си и ги е включил в справките-декларации и дневници за покупки по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Фактът на отразяване на фактурите, съдържащи индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи, в счетоводството на длъжника, включването им в дневниците за покупки по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване – виж Решение № 198 от 13.05.2016 г., постановено по т.д. № 2741/2014 г. на ВКС, І т.о. В случая от заключението на вещото лице се установява, че от ответника не е ползван данъчен кредит, но причина за това е естеството на доставените стоки, които ще се ползват за безвъзмездни доставки – чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което правото на ползване на данъчен кредит не е възникнало. Въпреки това след като фактурите са надлежно осчетоводени от ответника и са включени в подадените от него справки-декларации и дневници за покупки по ЗДДС, то несъмнено данъчното събитие е настъпило, а стоките са били получени от ответника.

Надлежното изпълнение на задължението на ищеца да предаде на ответника стоките, предмет на договорите за покупко-продажба, е породило и насрещното задължение на ответника да плати цената.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 327, ал. 1 ТЗ цената по договор за търговска покупко-продажба се заплаща при предаване на стоката. Тази разпоредба е израз на принципа, че задълженията по двустранните договори се изпълняват едновременно и е приложима доколкото и ако страните по договора не са уговорили друго. При неизпълнение в срок на задължението неизправната страна изпада в забава и дължи обезщетение на изправната страна. За изискуемостта на цената не е необходимо отправяне на покана, тъй като е налице специална законова уредба за плащане на цената по договори за търговска покупко-продажба, при които не е уговорен срок на плащане, а и получаването на фактурата се приравнява на покана за плащане по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Доколкото по делото се установи, че стоките са получени от ответника, то плащането на цената е следвало да бъде извършено в същия ден, а липсата на плащане подставя ответникът в забава.

Купувачът, сега ответник не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил на ищеца дължимата цена при получаване на стоките, поради което дължи на ищеца заплащане на продажната цена и обезщетение за забавеното изпълнение.

При този извод исковете като основателни следва да бъдат уважени в претендираните размери, установени по категоричен начин от приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза.

         С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените от него разноски по делото в пълен размер.

         Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му от 2 000 лв. не надхвърля значително минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1 376,70 лв., определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за двата предявени иска.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на „Имплант Г“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, ул. „Асеновска“ № 4, представлявано от управителя И.А.Г., сумата от 15 060 лв., представляваща незаплатен остатък от главници по фактура № **********/29.06.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/29.06.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/18.07.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/16.08.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/23.08.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС фактура № **********/20.09.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС фактура № **********/20.09.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/12.10.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, фактура № **********/29.10.2018 г. на стойност 1 020 лв. с включен ДДС, фактура № **********/10.12.2018 г. на стойност 1 560 лв. с включен ДДС, както и лихва за забава в размер на 1 355,71 лв., считано от падежа на всяко плащане до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на „Имплант Г“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, ул. „Асеновска“ № 4, представлявано от управителя И.А.Г. сторените в исковото производство разноски, а именно държавна такса в размер на 656,63 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: