Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………….2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16707 по
описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от О.И.И. против чуждестранно юридическо лице ”Z.V. – A. ” иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищцата твърди, че на 03.07.2015г. на автомагистрала „Тракия”, км. 125, до гр.
Пловдив настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. „Форд Галакси” с
рег. № W-****** с водач Т.А., л.а. „Рено
Меган-Сценик”, с рег. № ********с водач И.Г.И.и л.а. „Фиат Брава”, рег. № ********,
управляван от А.Д.С.. Пътно-транспортното произшествие настъпило в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Форд Галакси”, чиято
отговорност била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на сина на ищцата – И.Г.И.. О.И. тежко преживяла
смъртта на сина си, останала сама, без морална и физическа подкрепа, изгубила
смисъла на живота си. Стойността на претърпените неимуществените вреди ищцата
определя на 150 000лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати
горепосочената сума, ведно със законната лихва от 03.07.2015г. до окончателното
изплащане
Ответникът не оспорва фактите, на
които е основан искът. Оспорва единствено размера на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск, ищцата
следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните
не спорят относно настъпването на фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ./отм./. Ответникът не е подал отговор на ИМ.
В съдебно заседание неговият представител заявява, че оспорва единствено размера
на иска.
С оглед изявлението на ответника и
представените по делото констативен протокол за пътно-транспортно произшествие
с пострадали лица от 03.07.2015г. и удостоверение за раждане от ***г., съдът
приема, че при пътно-транспортно произшествие на 03.07.2015г. е причинена смъртта
на сина на ищцата. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Форд Галакси” с рег. №
W-****** - Т.А., чиято отговорност е застрахована по
застраховка „Гражданска отговроност” от ответника.
Не се спори, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на сина си, което се потвърждава и от
показанията на св. С.. Същият заявява, че ищцата и нейният син са били
изключително близки. Ищцата през по-голямата част от годината живеела в гр. Плевен, но през лятото и по
празници гостувала при сина си в Павел баня. В дома на сина й имало отделна
стая, предназначена за нея, в която отсядала по време на гостуванията си. Синът
й бил активен човек, грижел се за имота си в Павел баня, помагал на майка си
финансово, ремонтирал апартамента й в Плевен. Ищцата имала и дъщеря, но не била
толкова близка с нея, колкото със сина си. Ищцата изпаднала в шок, когато
научила за смъртта на сина си. На погребението била в тежко състояние, не
знаела къде се намира, после изпаднала в депресия - не говорела за друго, освен
за сина си, била нестабилна емоционално, плачела. След смъртта на сина си,
отишла в Павел баня при внука си, който се грижел за нея известно време. Ищцата
се променила, затворила се в себе си, не искала да общува, а преди била
жизнерадостен човек. Напуснала дома на внука си, по свое желание, отишла да
живее в старчески дом. Според свидетеля, искала да е далече от средата, която
напомняла за сина й.
Единственият спорен въпрос по делото
е относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към
датата на ПТП – 85г., обстоятелството,
че е била прекъсната една от най - силните връзки в живота на човека – тази на майката с нейното дете. Ищцата изцяло е разчитала на
помощта на сина си, който й е помагал финансово и е бил нейна емоционална
опора, давал й е спокойствие и увереност, че няма да бъде оставена сама да се
справя с трудностите, които е срещала с напредването на възрастта в ежедневието си. Ищцата се е чувствала
желана в дома на сина си, където е имало отделна стая за нея – често е гостувала на сина си по
празници, прекарвала е лятото със семейството му. Смъртта на сина й се е отразила
тежко на психическото й състояние – познатите я възприемат, като „емоционално
нестабилна“, плачела, после изпаднала в депресия, не говорела за друго, освен
за сина си, затворила се в себе си и не желаела да общува с други хора./св.С./.
Животът на И. се е променил – след
погребението известно време е живяла с внука си, но после по свое желание е
напуснала дома му и е отишла да живее в старчески дом. При определяне на обезщетението съдът отчете и
обстоятелството, че мъката от загубата на сина й ще съпътства ищцата до
края на живота й, загубата
за нея е невъзвратима и не може да
бъде измерена материално.
Като съобрази всички тези обстоятелства,
на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 110 000лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
150 000лв., следва да бъде отхвълен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1466,66лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. ***, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 5 522лв., съобразно уважената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ
върху уважения иск в размер на 4400лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”Z. V. – A.” със седалище и адрес на управление: А., 1015, гр. В., Ш.15, вписано в
Търговския регистър на Търговския съд в гр. В. с № FN 89577g, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”*******, ет.3 чрез „АВУС България – регулиране на
щети” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Ч.М.Я.– Б.,
да заплати на О.И.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***0 сумата от 110 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени
страдания от смъртта на сина й И.Г. И., настъпила на 03.07.2015 г. при
пътно - транспортно произшествие, на автомагистрала „Тракия”, км.125, в участъка
до гр.Пловдив, причинено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси” с рег. № W-******
– Т.А., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ”Z. V. – А.” да заплати на адв. П.К. ***0, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 5 522лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА О.И.И. да заплати на ”Z. V. – А.”, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1466,66лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ”Z.V. – А.”, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на държавата, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 4400 лв. върху уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ :