№ 792
гр. П.., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕМ. ИВ. Т., чрез
адв. А.Ц., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за
установено, че поради погасяване по давност ищцата не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 3042,89 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 01.02.2013 г.
по ч. гр. д. № 5418/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е
образувано изп. д. № 1523/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според нея е
започнала да тече на 26.05.2015 г. Поддържа, че изпълнителното производство по изп.
д. № 1523/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. е образувано след погасяване на вземанията.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД не е
подало отговор. В съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли същият да бъде
отхвърлен. Признава, че изп. д. № 1523/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. е образувано на
27.07.2021 г. Претендира разноски съгласно представен списък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложения препис на изп.д. № 427/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д. се
установява, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД въз основа на заповед №
4675/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5418/2012 г. на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от 01.02.2013 г.
срещу ЕМ. ИВ. Т. за сумата в размер на 3042,89 лева – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата 617,04 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
1
30.06.2009 г. до 08.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3042,89
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда- 21.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и
направени разноски по делото в размер на 200 лева- юрисконсултско възнаграждение и
73,20 лева- държавна такса.
Установява се също така, че изп.д. № 427/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е
образувано на 17.06.2013 г. по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. №
7549/17.06.2013 г. въз основа на посочения изп. лист от 01.02.2013 г. С молбата за
образуване на делото взискателят е поискал като способи за принудително изпълнение
едновременно допустимите такива по закон- изпълнение на парични вземания на
длъжника, изпълнение върху движими вещи, респ. продан върху движими вещи,
изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху вещи в съпруъжеска общност,
като се извършат всички регламентирани в закона изпълнителни действия с цел
удовлетворяване на вземанията ни.
ЧСИ Д. е извършилa справки за имущественото състояние на ЕМ. ИВ. Т. и е
изпратила покана за доброволно изпълнение, която е връчена лично на ищцата на
22.07.2013 г.
Изпратено е запорно съобщение изх. № 7877/13.09.2013 г. до „Агенция за
социално подпомагане“, връчено на 17.09.2013 г., с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Е.Т.. Във връзка с наложения запор по делото са
постъпили плащания от работодателя на длъжника до 13.05.2014 г. и на взискателя е
изплатена общо сумата в размер на 120 лева.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ Д. е прекратил производството по изп.д.
№ изп.д. № 427/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е посочила, че
последното изпълнително действие е извършено на 22.07.2013 г.
По молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 26584/27.07.2021 г., копие от
първата страница на която е представено по делото, въз основа на същия изпълнителен
лист от 01.02.2013 г. е образувано изп. д. № 1523/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. С
молбата са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ В., като се моли да бъдат
извършени справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки и справка в НОИ за
наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия.
По делото е представено копие и на съобщение изх. № 39457/17.09.2021 г. по
изп. д. № 1523/2021 г., изпратено от ЧСИ В. до ЕМ. ИВ. Т., с което я уведомява, че е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ АД, „ОББ“ АД,
„Юробанк България“ АД и „Изипей“АД до размера на дълга, който възлиза на 770.24
лева неолихвяема сума, 3042.89 главница, 2805.11 лева- лихви, 2.50 лева присъдени
разноски, 138 лева разноски по изпълнителното дело и 669.19 лева- такса в полза на
ЧСИ В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
2
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против ищцата на основание чл. 410 ГПК. По делото липсват
данни кога е връчена заповедта и дали срещу нея е подадено възражение по чл. 414
ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата
на издаване на изпълнителния лист- 01.02.2013 г. От този момент е започнал да тече
срокът на погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
До образуване на първото изп.д. № 427/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д. на
17.06.2013 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването
на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. "
Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този смисъл
е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение
тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът
намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 427/2013 г. по описа на
ЧСИ Е. Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково
производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
3
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
С решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК е
разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно
т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. В случая в резултат на наложения на 13.09.2013 г.
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата до 13.05.2014 г. са извършвани
удръжки от нейното възнаграждение, порди което следва да се приеме, че от този
момент е започнал да тече двугодишният срок за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 13.05.2016 г.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на
чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско
дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до
изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по силата на закона на
14.05.2016 г. прекратяване на изп.д. № 427/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д. не е
прекъснало давността за процесните вземания.
Следователно започналата да тече на 26.06.2015 г. 5-годишна погасителна
давност е изтекла на 26.06.2020 г.- преди образуване на новото изп. д. № 1523/2021 г.
по описа на ЧСИ А. В. на 27.07.2021 г. Следва да се посочи, че молбата от 27.07.2021
г., с която се иска образуване на новото изпълнително дело и предприемане на
изпълнителни действия поначало е годно да прекъсне давността действие, но същата е
подадена след изтичане на давността.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 596 лева, от които 122 лева- държавна такса, 24 лева-
такса за копие на изпълнително дело и 450 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕМ. ИВ. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.
П.., ул. „Ю. Г.“ № 1, вх. К, ап. 29, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 3042,89 лева /три
4
хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ –главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 01.02.2013 г. по ч. гр. д. № 5418/2012 г. на Пернишкия районен
съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 1523/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕМ. ИВ. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ю. Г.“ № 1, вх. К, ап. 29, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 596 лева /петстотин деветдесет и шест
лева /, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5