Решение по дело №1644/2018 на Районен съд - Търговище

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        № 541, 02.10.2019 год., гр.Търговище

 

                                       В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1644 по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 913.58 лв. – главница, такси и лихви.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Фератум България“ ЕООД е имало сключен договор за кредит № 267058 от 07.07.2015 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 600 лв., срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок от 3180 дни, или крайна падежна дата 03.01.2016 год., ведно с лихва в размер на 71.94 лв., представляваща печалба на кредитора. Твърди се в молбата, че ответника не е изпълнил договорните си задължения да върне кредита в уговорения срок. В молбата се твърди, че ответникът на 07.07.2015 год. е сключил и договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който гаранта се е задължил към кредитора да гарантира изпълнение, като се задължава солидарно с кредитополучателя, а ответника е следвало да заплати на гаранта такса в размер на 352.09 лв. Поради неизпълнението на ответника кредитора по договора за кредит е поискал изпълнение от гаранта, който е погасил всички задължения на ответника и е встъпил в правата на кредитора. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора „Фератум Банк“ ЕООД, встъпил в правата на кредитора „Фератум България“ ЕООД на ищеца с приложение № Г/01.12.2017 год. към рамков договор за цесия от 01.12.2017 г., като към исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от исковата молба. Тъй като не последвало изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията на 04.01.2016 год., ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 913.58 лв. – главница, договорна лихва, такса гаранция, мораторна лихва върху непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

          В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Оспорва се възникването на валидна облигационна връзка между ответника и цедента, който е прехвърлил вземането си на ищеца, както и наличието на облигационна връзка между ответника и „Фератум България“ ЕООД. Наведени са доводи за недължимост на вземането по заповедта, поради невъзникнали регресни парва за цедента „Фератум Банк“ ЕООД, поради което той не е прехвърлил такива на ищеца с договора за прехвърляне на вземане. Наведени са доводи за неоснователност на иска, тъй като липсвало уведомяване на ответника за цесията и поради това същата не е породила действие спрямо него. Моли съда да отхвърли предявените искове за цялото вземане. В съдебно заседание поддържа становището за неоснователност на иска.

             Третото лице-помагач на ищеца е изразило становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда да постанови решение с което да уважи същите.  

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 504/2018 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 295/29.03.2018 год. за сумата 536,25лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от платилия гарант „Фератум Банк“ ЕООД изискуемо на краен падеж - 03.01.2016г. задължение по Договор за кредит № 267058/07.07.2015г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018год., до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 53,83лв. за периода от 06.08.2015г. до 03.01.2017г., гаранция по кредитната сделка в размер на 308,95лв. и обезщетение за забава в размер на 14,55лв. за периода от 04.01.2016г. до 22.03.2018г., като са присъдени и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

      От представената по делото разпечатка / л.6/ е видно, че на 07.07.2015 г. ответника, с посочени лични данни, е завил от IP адрес 213.16.46.250,  заем в размер на 600.00 лв. за срок от 180 дни, при лихва от 71.94 лв., с гаранция в размер на 352.09 лв., с начин за получаване EasyPay. В разпечатката е посочва, че заема е потвърден на 07.07.2015 г., с датата на трансфер към "Фератум Банк" на 31.12.2016 г. Видно от публикуваните на Web страницата на „Фератум България“ ЕООД Общи условия към договори за предоставяне на финансови услуги / заеми/ от разстояние, приложими в отношенията между кредитора „Фератум България“ ЕООД и ответника, преди сключване на договор за кредит кандидат –заемателя, за да повиши кредитоспособността си и вероятността искането му за отпускане на заем да бъде одобрено може да предложи на кредитора едно от следните обезпечение – Обезпечение предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство, обезпечение предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител-физическо лице – чл.5.3 от ОУ. Ищецът твърди, че при сключване на договора за заем с „Фератум България“ ЕООД ответника е изпрал да предостави обезпечение по чл.5.3, б.А от ОУ – обезпечение от Гарант, във форма на договор за поръчителство и този Гарант е „Фератум Банк“ ЕООД, но по делото няма представени доказателства за сключен договор между гаранта и ответника. Представени са само Общите условия към договор за гаранция ( поръчителство), приложими в отношенията на „Фератум Банк“ ЕООД с клиенти, но същите не носят подписа на ответника. По делото не са представени доказателства за реално предаване на сумата от 600 лв.,- главница по договора за кредит от кредитора „Фератум България“ ЕООД на кредитополучателя-ответник. Не са представени и доказателства удостоверяващи, че поради забавата на ответника в погасяване на задължението по договора за кредит кредитора „Фератум България“ ЕООД е потърсил изпълнение от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, нито, че последния е погасил задължението на ответника и е встъпил в правата на кредитора.

           С рамков договор за  прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017 год. „Фератум Банк“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента  се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л. 23 пълномощно „Фератум Банк“ ЕООД е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците. Ищеца, в качеството си на пълномощник на кредитора е приложил към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземане, с искане да бъде връчено същото на ответника, ведно с препис от исковата молба.

          С рамков договор за цесия от 03.05.2019 год. ищеца е прехвърлил на третото лице-помагач вземанията си към различни длъжници, в това число и вземането срещу ответника, като е упълномощил третото лице-помагач да съобщи прехвърлянето на вземанията на длъжниците. Доказателство за такова уведомяване по отношение на ответника не са представени. Третото лице-помагач е заявило в молбата си от  08.07.2019 год., че същата следва да се счита и за уведомление за извършеното прехвърляне на вземане.

          При така установеното съдът прави следните изводи :  Съдът е сезиран с претенции за установяване на вземане по главница, договорна лихва и такси по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, чрез средства за комуникация и договор за гаранция с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК. Основните възражения на ответника, чрез назначения му особен представител са в посока, че липсва валидна облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, съответно оспорва встъпването на „Фератум Банк“ ЕООД в правата на кредитора, а при невъзникнали регресни права на „Фератум Банк“, то и извършеното прехвърляне на вземане в полза на ищеца, респективно на третото лице-помагач не е осъществено. Оспорва обстоятелството, че ответника е бил уведомен за цесията, при което прехвърлянето не е породило действие спрямо него и той няма задължение към ищеца. 

         Възраженията съдът счита за основателни по следните съображения : От събраните по делото писмени доказателства не се установи между ответника и дружеството "Фератум България" ЕООД да е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит при заявените параметри в исковата молба. Закона за потребителските кредити под режима, на който попада и твърдяната от ищеца договорната връзка /арг. от противното от чл. 4 ЗПК/, по която се търси изпълнение, предписва форма действителност на договорите за потребителски кредити – обикновена писмена /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Формата се счита спазена, когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен документ и с препис от същия, на хартиен носител и удостоверява договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. По делото не се представи електронен документ, отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ и подписан при условията на чл.13, ал.1 от  ЗЕДЕУУ, удостоверяващ възникването на облигационна връзка по договор за кредит между ответника и „Фератум България“. Не се установи и сключването на договор за гаранция между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, съответно договор за поръчителство между кредитора и „Фератум Банк“ ЕООД, предвид изискването на ОУ към договора за кредит обезпечението да се предоставя под формата на договор за поръчителство от Гаранта. По делото липсват доказателства за реално предаване на парични суми от „Фератум България“ ЕООД на ответника и то на основание възникнала между тях облигационна връзка от договор за кредит.

         Заявената от ищеца договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед постигането на тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора, информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика /арг. от чл. 18, ал. 1 ЗПФУР/. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовата страна, въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест.

        От изложеното следва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно възникването на правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и "Фератум България" ЕООД, съответно между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД. Освен това в хода на производството не се установи дружеството гаранта /"Фератум Банк"/ да е изпълнило задължението си по договор за гаранция, ако се приеме, че такъв е бил сключен. Нещо повече, по делото липсват доказателства за сключването на такъв договор, по силата на който дружеството „Фератум Банк“ да се е задължило да поръчителства и изпълни задължение на ответника по договор за кредит с „Фератум България“, в случай на неизпълнение от негова страна, от където да възникнат регресни права за поръчителя. При липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че гарантът е встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с договора за цесия, сключен с ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В допълнение към казаното, следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия са кредитни портфейли /вземания по продукт "Кредит на вноски" и "Заем до заплата", сключени между "Фератум България" ЕООД и български клиенти, живеещи в България/, но не и вземания по договори за гаранция. Обстоятелството, че вземането по гаранцията е описано в приложените към договора, не дава основание да се приеме, че то е предмет на договора за продажба на вземания, тъй като не е включено в предмета на договорната връзка. Доколкото съдът приема, че липсва договорна връзка по договор за кредит между „Фератум България“ ЕООД и ответника възраженията на последния, чрез особения му представител за недействителеност на договора не следва да се обсъждат.

         Съдът счита, че дори и да се приеме за установено, че е на лице сключен договор за кредит между ответника и „Фератум България“ ЕООД, по който „Фератум Банк“ се явява поръчител-гарант, че гаранта е изпълнил вместо длъжника и е встъпил в правата на кредитора и че като носител на вземането го е прехвърлил на ищеца, то иска се явява неоснователен на друго основание :    Ответникът не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото производство не е установена и месторабота на ответника, където да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма. И книжата в заповедното производство и тези в исковото такова са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1 – ал.3 от ГПК, поради което на същия и за да бъдат защитени правата му, е назначен особен представител- адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС. От това следва, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД.

      Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.).  Вярно е, че уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така, защото целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. След като особен представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Както беше посочено по-горе ищеца не твърди да е уведомявал ответника за прехвърляне на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а връчването на уведомлението на особенния представител, ведно с приписа от исковата молба по изложените съображения не може да породи целеното действие в отношенията между длъжника и новия кредитор. Горните съображения се отнасят и за прехвърляне на вземането в рамките на висящото съдебно производство от ищеца на третото лице-помагач, което също не може да се приеме за породило действие, предвид липсата на уведомяване на длъжника.

Следователно към настоящия момент, а и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищцовото дружество не е носител на изискуемо вземане срещу ответника, а предвид изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 С оглед изхода на спора ищеца няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производство  и същите следва да се поемат от него така както ги е направил. Искането на третото лице-помагач за присъждане на разноски е неоснователно, предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.

 

                                          Водим от горното,съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски ”, № 114, ет. Мецанин, представлявано от Т.К., действащи чрез юрисконсулт Д.А., със съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против  Р.Д.М. с ЕГН **********,***, действаща чрез назначения от съда особен представител адв.К.В. *** иск за установяване съществуването на вземане в общ размер на 913.58 лв., от което 536.25 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от платилия гарант „Фератум Банк“ ЕООД изискуемо на краен падеж - 03.01.2016г. задължение по Договор за кредит № 267058/07.07.2015 г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018 год., до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 53.83 лв. за периода от 06.08.2015 г. до 03.01.2017 г., гаранция по кредитната сделка в размер на 308.95 лв. и обезщетение за забава в размер на 14.55 лв. за периода от 04.01.2016 г. до 22.03.2018 г., за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 295 / 29.03.2018 год., постановена по ч.гр.д. № 504/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните, пред Окръжен съд Търговище.

 

               Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  М.Д.Д., чрез пълномощник юрк.С.Д.и Р.Д.М. с ЕГН **********,*** мотивите са задължителни за третото лице в отношенията  му с „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски ”, № 114, ет. Мецанин, представлявано от Т.К., действащи чрез юрисконсулт Д.А., на осн. чл.223 от ГПК.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :