Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на
тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 1906 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
500651/03.10.2018г., постановено по гр.д. № 82808/2017г. по описа на СРС, 34ти
състав, „М.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Б.Б. на основание чл. 49, вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сума в
размер на 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания от причинен на 07.12.2015г. деликт, ведно със
законната лихва от 23.11.2017г. (датата на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; сума в размер на 299.77 лева – обезщетение за забава
върху главницата от 1500 лева за периода от 07.12.2015г. до 23.11.2017г.; сума
в размер на 40 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски
за изготвяне на съдебно медицински удостоверение, ведно със законната лихва от
23.11.2017г. до окончателното заплащане; сума в размер на 7.97 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 40 лева за периода от 08.12.2015г. до
23.11.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 347.01
лева – разноски в производството пред СРС. Със същото решение Софийски районен
съд е отхвърлил предявените от С.Б.Б. срещу „М.“ ЕАД искове: искът с правна
квалификация чл. 49, вр. 45 от ЗЗД за разликата над сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки о
страдания от причинен на 07.12.2015г. деликт до пълния предявен размер от 4000
лева и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
299.77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.12.2015 до
23.11.2017г. до пълния предявен размер от 797.49 лева като неоснователни.
От ищеца С.Б.Б.
е депозирана въззивна жалба с вх. № 5186829/15.11.2018г. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която предявените от нея искове са
отхвърлени като неоснователни. В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че районният съд е
нарушил критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на
дължимите обезщетения. Посочва се, че от изслушания пред Софийски районен съд
свидетел било установено, че на ищцата се е наложило да остане 10 дни в дома на
сина си, което е довел до допълнителен стрес и притеснение. Ето защо се моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно, а предявените
от нея искове да бъдат изцяло уважение. Претендира и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от „М.“ ЕАД не е депозиран отговор на въззивната жалба.
От името на
ответното дружество също е депозирана въззивна жалба с вх.
№5175254/30.10.2018г., срещу първоинстанционното решение в частта, в която в
полза на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 1500 лева с твърденията, че
размерът на присъденото обезщетение е завишен. Поддържа се, че при определяне
на размера на обезщетенията съдът е посочил, че на ищцата са причинени контузии
на шия, гръден кош и корем, каквито не е установено по делото да са били
налице. Твърди се, че в мотивите на решението си съдът погрешно е посочил и
датата на злополуката, като вместо 07.12.2015г. е приел като дата на
злополуката 23.11.2017г. Неправилно според ответника е определен и размерът на
присъденото обезщетение, тъй като не бил съобразен принципът, заложен в чл. 52
от ЗЗД. С оглед изложеното се моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо това да бъде постановено друг, с което да бъде
определен справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди
на ищцата.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от ищцата не е депозиран отговор на подадената от ответника
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази
насока с оглед доводите, изложени в двете въззивни жалби са следните:
Между страните
по делото е пред въззивната инстанция не се спори относно, че ищцата е пътувала
в метрото във влак № 136, последен вагон по маршрут № 34 на 07.12.2015г.,
когато е била ударена по главата от паднал капак. Тези обстоятелства се
установяват и от представения по делото акт № 31/07.12.2015г. за злополука на
Управление „Експлоатация“, „М.“ ЕАД, съставен в присъствието на двама свидетели
от съответното длъжностно лице,отговарящо за движението, и неоспорен от
ответника. В съставения акт е посочено, че на 07.12.2015г. в 09.50 часа на метростанция
„Западен парк“ С.Б.Б. – пътник, легитимиращ се с превозен документ – хартиен
билет № 17130940 (приложен и към исковата молба), е претърпяла инцидент във
влак № 136, вагон – последен по маршрут № 34, а именно била е ударена по главата от паднал капак.
Направено е отбелязване, че на ищцата е оказана спешна медицинска помощ.
По делото е
прието и съдебно-медицинско удостоверение № 873/2015г., издадено от съдебен
лекар, в което е посочено, че при проведен преглед на С.Б. на 08.12.2015г., същата
се е оплакала от болки във врата при движение, като по Б. е установен оток и
кръвонасядане на теменната област на главата. Лицето осъществило прегледа на
ищцата е констатирало, че установените увреждания се дължат на действие на твърд
тъп предмет с широка контактуваща повърхност, по механизма на удар с такъв и
могат да бъдат получени по време и начени съобщен от Б. – удар с метален капак
по главата. Отбелязано е, че уврежданията са и причинили болки и страдания.
Не се спори
между страните и че ищцата е отправила претенция за заплащане на обезщетение за причинените и
вреди към ответното дружество, в отговор на което видно от писмо с изх.№
ПС-0750/21.12.2015г., адресирано до Б., от „М.“ ЕАД са посочили, че имат
сключена застраховка със ЗАД „ОЗК-З.“ АД, към което същата може да се обърне за
заплащане на търсеното обезщетение.
С писмо с вх.№
1437/10.04.2017г. ищцата е уведомила ответното дружество, че сее запознала с
общите условия на ЗАД „ОЗК-З.“ АД и сключената застраховка „Злополука“ не
покрива вреди, които представляват лека телесна повреда, каквато тя е
претърпяла. Поради това се обръща към „М.“ ЕАД с искане за заплащане на
обезщетение за причинените и неимуществени вреди в следствие на процесния
инцидент – болки и страдания, в размер на
4000 лева. Заплащане на исканото обезщетение обаче е било отказано от
ответника с изрично писмо с изх.№ 1437/01/11.04.2017г.
Пред Софийски
районен съд e бил разпитан като свидетел и синът на ищцата – Г.И.Б..
Същият си спомня, че на 07.12.2015г. в гр.София в метрото майка му е претърпяла
инцидент. Б. свидетелства, че сутринта на процесната дата ищцата му се е
обадила по телефона, за да му съобщи, че е била ударена по главата от някакъв
елемент от метрото и пътува с линейка към Пирогов. Свидетелят заявява, че отишъл
в болницата и е съдействал на майка си, тъй като същата е била поставена в
инвалидна количка. Посочва,че същата е била много разстроена и изпитвала болки
в главата, като е имала цицина на главата, но без видими наранявания,
кръвотечения или охлузвания. Според свидетеля престоят на Б. в болницата е бил
няколко часа, като на същата не са правени операции или хирургични интервенции.
Свидетелят заявява, че заради инцидента се наложило майка му да остане в дома
му за около 10 дни, за да може той да се грижи за нея, а и причината тя да е в
гр.София било и раждането на внучето и на 09.12.2015г. Б. твърди, че ищцата се
е оплаквала единствено от главоболие, което обаче е по отшумяло при
заминаването и. Свидетелят подчертава, че първите няколко дни след инцидента
ищцата не се чувствала много добре и през повечето време лежала.
Настоящият
състав изцяло кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК,
доколкото същите са логични, последователни и непротиворечиви, като
съответстват и на събраните по делото други доказателства. Обстоятелството, че Б.
е син на ищцата не дискредитира заявеното от него, доколкото именно той като
неин син, който е съжителствал с нея в първите 10 дни след инцидента, е станал
пряк свидетел на преживените от Б. болки и страдания.
По делото е
прието и заключение по допуснатата съдебно-медицинската експертиза, от което се
установява, че телесните увреждания причинени на ищцата в следствие от настъпилия
на 07.12.2015г. инцидент са контузия, оток и кръвонасядане в теменната област
на главата, които в своята съвкупност са причинили болки и страдания на пострадалата.
Вещото лице, изготвило експертизата, е посочило, че лечението на ищцата е било
проведено в домашни условия, като и е назначен покой, криотерапия, който режим
на лечение е продължил около 10 дни. Експертът е дал заключение, че
интензитетът на болките в следствие на причинените телесни увреждания на ищцата
е бил най-голям непосредствено след травмата, в първите 5-6 дни, с постепенно
затихващ характер към 10-15 дни от инцидента. В заключението е направена и
констатация, че няма данни по отношение на ищцата да са предприети медицински
интервенции.
Въззивният
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, доколкото се основават на
представените по делото писмени и гласни доказателства, и е изготвена от вещо
лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45,ал. 1 от ЗЗД, следва
да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцата Б.
наличието на противоправно поведение на делинквента – действие или бездействие
на служител на „М.” ЕАД, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на
вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага. В тежест на
ищцата е и установяването на размера на претендираното от нея обезщетение. При
съобразяване на правилата на чл. 154 от ГПК ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните в депозираните от тях въззивни жалби, настоящият състав намира, че
пред въззивната инстанция е безспорно установено, че ищцата е пострадала при
инцидент в последния вагон на влак по линия на метрото в гр.София, за чиято
поддържа отговаря ответникът, като върху главата на Б. е паднал метален капак,
представляващ елемент от самия вагона. Безспорно е установена и датата на процесната
злополука, както от приетия по делото акт № 31/07.12.2015г., неоспорен от
ответното дружество, така и от свидетелските показания на свидетеля Б., който
изрично посочва, че инцидентът е станал на 07.12.2015г. Обстоятелството, че в
мотивите на решението си Софийски районен съд е посочил, че деликтът е
осъществен на 23.11.2017г. не оказва влияние върху правните и фактически
изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд. Напротив, обективираната
в обжалваното решение воля на Софийски районен съд е ясна и е в насока, че
инцидентът се е осъществил на 07.12.2015г. Именно поради това в диспозитива на
решението си при присъждане на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди, съдът е посочил, че същите са причинени на 07.12.2015г.
Ето защо и присъденото обезщетение за забава върху главницата от 1500 лева е за
период именно от 07.12.2015г., а не от 23.11.2017г. Следователно посочването на
датата 23.11.2017г. в мотивите на решението вместо на датата 07.12.2015г.
представлява техническа грешка, която не е оказала влияние върху правилността
на формираните от съда изводи, в това число и относно датата на процесната
злополука.
Безспорен според
въззивният съд е и въпросът относно характера на причинените на ищцата телесни
увреждания, доколкото и ответникът и ищцата в депозираните пред Софийски
градски съд въззивни жалби твърдят, че уврежданията на Б. се изразяват в
контузия, оток и кръвонасядания в теменната област на главата. В действителност
в приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение и изслушаната и
кредитирана изцяло от настоящия състав съдебно-медицинска експертиза е
констатирано, че на ищцата са причинени болки и страдания именно в следствие на
получените при инцидента контузия, оток и кръвонасядания в теменната област на
главата. За наличието на други увреждания, причинени на Б., не съобщава и разпитаният пред Софийски
районен съд свидетел. С оглед изложеното настоящият състав приема, че
причинените на пострадалата вследствие на удара по главата от падналия върху
нея метален капак са именно контузия, оток и кръвонасядания в теменната област
на главата.
С оглед
изложеното въззивната инстанция приема, че ищцата е установила при условията на
пълно и главно доказване основанието на исковата си претенция. Спорен пред
въззивният съд обаче е въпросът за размера на дължимото от обезщетение за
причинените на Б. неимуществени вреди. При съобразяване на изложените от
страните доводи относно размера на обезщетение настоящият съдебен състав приема
следното:
Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 год. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр.
Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №40 от 18.03.2016г.по
т.д.№ 188/2015г. на ВКС, I т.о. и в
решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II
т.о., е прието, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и
страданията, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
пострадалото лице. Като от значение за определяне на размер на дължимото обезщетение
следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания
случай въззивният състав съобрази от една страна – вида и сравнително малкия брой
увреждания, които не може да се характеризират като тежки – контузия, оток и
кръвонасядания в теменната област на главата, които са причинили на Б.
единствено главоболие, без да се налага осъществяването на медицинска
интервенция във връзка с лечението и, като и възрастта на пострадалата, която
към момента на злополуката е била на 58 год. Настоящият състав прецени и
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – в метрото и то при падане
върху главата на ищцата на метален капак – елемент от самия вагон на влака, като
съобрази интензивността на физическите
страдания на ищцата и тяхната продължителност, доколкото съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитания по
делото свидетел ищцата се е възстановила напълно за 10-15 дни, но през първите
5-6 дни изпитваните от нея болки (главоболие) са били голям интензитет, поради
което се е наложило да лежи. При определяне на размера на дължимото обезщетение
въззивната инстанция взе предвид и липсата на трайни последици за здравето на
ищцата, доколкото съгласно заявеното от свидетеля Б. след изтичането на 10 дни
от инцидента ищцата се е чувствала добре. Настоящият състав съобрази и
психическото страдание на ищцата, която според показанията на сина и е била
разстроена от случилото се. Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че
присъждането на 1500 лв. е
справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване.
По отношение на
размера и дължимостта на обезщетението за забава върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди пред въззивния съд не са изложени доводи от ответното
дружество в депозираната от негово име въззивна жалба, като при постановяване
на решението по иск чл.86,ал. 1 от ЗЗД, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни правни норми. Ето защо предвид разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивният съдебен състав следва да потвърди решението по отношение на
присъдената в ползата на ищцата сума в размер на 299.77 лева за периода от
07.12.2015. до 23.11.2017г.
Предвид съвпадението на изводите на въззивния съд относно размера на дължимата
сума по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Пред настоящата
инстанция с оглед изхода на спора право на разноски няма нито една от страните,
доколкото от същите са подадени въззивни жалби, но не и отговори на
депозираните от насрещната страна жалби.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500651/03.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 82808/2017г. по описа на СРС, 34ти състав, в обжалваната
му част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.