О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-260356 Година 2020,
15 септември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на петнадесети
септември година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 1826 по описа за 2020 година
Производството пред
настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано
е по частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, против Разпореждане № 8835 от 03.06.2020 г. по ч.гр.д.2609/2020 г.
по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Я.Д. с ЕГН ********** ***, за следната вземане по
договор за паричен заем, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
21.11.2017г. - 7 102,31
лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2019 г. -
05.03.2020 г.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че
обстоятелството, че „годишният лихвен процент надвишава многократно размера на
законната лихва“, представлява противоречие на добрите нрави. Лихвите при небанковите институции са
по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на
кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради различни
съображения, водещи до ниска кредитоспособност, поради което меродавна следва
да е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва. Сочи се, че
Министерският съвет не е установил горна граница на договорната лихва,
съгл.чл.10, ал.2 от ЗЗД, а съгласно чл. 2 от Постановление № 5 от 18.01.1991 г.
за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите
лихвите по кредитите, депозитите и влоговете в левове се договаряли между
банките и кредитополучателите, съответно депозантите (вложителите), на пазарна
основа. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор, действа
само ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, което намира приложение само за определяне на
размера на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД и не може да бъде прилагано за
други случаи. Твърди се на следващо място, че законната лихва е лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената между страните
възнаградителна лихва, тъй като по своята правна и икономическа природа възнаградителната
лихва е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на
предоставените парични средства. Посочва се, че с изменението на Закона за потребителския кредит от
2014 г. е въведен максимален размер на годишния процент на разходите (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което е 50%. Сочи се, че този законодателно
определен максимален процент на ГПР предполага лихвен процент от около 48-49% -
който надвишава размера на законната лихва, за който се твърди, че е определен
като максимален размер от добрите нрави в обществото. Твърди се, че не може
да бъде налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това,
което е позволено от закона. На последно място се сочи, че законодателят е
предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер
на последния, именно за да защити потребителя и да се избегне неоснователното
обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като сборът на
договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 26.58% кредиторът не е
целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане
и да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната
сума за възнаградителна лихва.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за
основателна и доказана.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото
заявление по чл. 410 ГПК от частния
жалбоподател, срещу длъжника Г.Я.Д. ***, за следните суми: 12 180,30 лв,
представляваща главница за периода 20.03.2019 г. – 20.12.2021 г., по отношение
на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.03.2020 г. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 7 102,31 лв – възнаградителна договорна лихва за периода от 23.03.2019
г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (датата на
получаване от длъжника на уведомлението за предсрочна изискуемост), 1 440,78
лв – обезщетение за забава, считано от 21.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземанията на заявителя
произтичат от Договор за потребителски кредит № PLUS-14163136, сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Д., което вземане е прехвърлено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на заявителя – частен жалбоподател с Приложение № 1 от
12.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017 г.
Изложени са твърдения за сключен между цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит за сумата от 15 000
лв, срещу задължението на длъжника като кредитополучател да върне кредита на 60
бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които – по 615,78 лв, съгласно
Погасителен план, като всяка от погасителните вноски включва и 1/60 от заплатената
от кредитодателя застрахователна премия (общо 3 375 лв) за застраховка на
плащанията. Посочено е, че договорената лихва по кредита е в размер общо на
21 946,80 лв. Изложени са твърдения, че крайният срок на погасяване на
кредита е бил 20.12.2021 г., но поради неизпълнение от кредитополучателя на
задължението му да заплаща погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, на основание чл.5
от Условия към договора за кредит, поради което с изпратено до длъжника
Уведомително писмо от 05.03.2020 г. е уведомил длъжника, че е обявил предсрочна
изискуемост на вземането си по договора. Посочено е, че с Приложение № 1 от
12.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлил на заявителя
вземането си против длъжника Д..
Към заявлението са приложени Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-14163136, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Д., от който е видно, че Банката е предоставила
на длъжника кредит в размер на 15 000 лв при договорена лихва в размер на
36,33% и ГПК в размер на 45,77%, както и при уговорено заплащане от
кредитополучателя на заплатената от кредитодателя застрахователна премия в
размер на 3 375 лв, който заем е платим на договорени 60 равни погасителни
месечни вноски, всяка в размер на 615,78 лв съгласно погасителен план и падеж
на всяка вноска – 20-то число на месеца.
По заявлението е издадена Заповед № 1080/03.06.2020 г., за
следните суми: 12 180,30 лв - главница; 1 211,27 лв – обезщетение за забава за периода 21.03.2019 г. –
12.03.2020 г., и 317,83 лв – съдебни разноски съразмерно с уважената част от
заявлението.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата
от 7 102,31 лв – възнаградителна
договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 05.03.2020 г.; обезщетение за
забава над уважения размер от 1 211,27 лв до претендирания размер от
1 440,78 лв, както и за законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 02.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният
съд е изложил съображения, че размерът на договорната лихва надхвърля
трикратния размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД, поради което съглашението е
недействително по смисъла чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗЗН, вр.чл.26, ал.1,
предл.първо и трето от ЗЗД, поради което не е налице основание за ангажиране
отговорността на длъжника за договорна лихва.
Разпореждането на БРС е обжалвано само в частта, с която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Д. за сумата от 7 102,31
лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2019 г. -
05.03.2020 г., поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в
тази си част.
Настоящият
състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице
недействителност на клаузата в процесния договор за потребителския кредит,
посочваща размера на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите
нрави.
На първо място, по делото е представен погасителен план,
който, според настоящия състав, отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Както се посочи по-горе, уговореният между страните по
процесния договор за заем годишен лихвен процент, е 36,33%, при законна лихва в
размер на 10% към датата на подписване на договора.
В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не
е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл.9 от ЗЗД е уговорена широка
договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с
добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР (45,77%),
в който е включен ГЛП, е съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, не може да се направи
извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на
клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
По
изложените съображения съдът намира, че длъжникът Д. дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за възнаградителна лихва.
Поради
несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде отменено
и вместо това следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение за
сумата 7 102,31 лв – възнаградителна
договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 05.03.2020 г. по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14163136, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Д..
По така
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 8835 от 03.06.2020 г. по ч.гр.д.2609/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК ********* за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Г.Я.Д. с ЕГН ********** ***, за
следното вземане по договор за паричен заем, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на 21.11.2017г. - 7 102,31 лв –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2019 г. - 05.03.2020 г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
Заповед за изпълнение в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК *********, против длъжника Г.Я.Д.
с ЕГН ********** ***, за следната вземане по договор за паричен заем, сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 21.11.2017г. - 7 102,31
лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2019 г. -
05.03.2020 г.
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14163136, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Д..
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.