Р E Ш Е Н И Е
№ 501
гр.Плевен, 03.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела
Христова-Декова
При секретаря Цветанка Дачева. и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 744 по описа
за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 52 от 05.07.2023г., постановено по НАХД №20231430200125 по описа за 2023г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 23-0285-000244
от 03.04.2023г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, с което на П.Г.С. ***, за
нарушения по чл. 6, т.1 и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.3,
т.5 пр.1 и чл.185 от ЗДвП са наложени глоби в размер съответно на 30лева и на
20лева, общо в размер на 50лева.
Срещу решението е подадена
касационна жалба от П.С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е в
противоречие с материалния закон, постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че районният съд не е
коментирал възраженията по нито една точка от НП, като е приел, фактическата
обстановка за безспорно установено, а твърдяните нарушения за безспорно
доказани. Счита се, че съдът е пренебрегнал нарушената разпоредба на чл.52 ал.4
от ЗАНН от страна на АНО, както и неправилно се е позовал на чл.189з от ЗДвП. Посочва се, че от разпита на
свидетелите се установява, че същите нямат техническа възможност да извършват
проверка дали едно МПС попада в обхвата на изключенията по чл.50 ал.2 от
ППЗДвП, за които глоба не се налага. Твърди се, че АНО нито е съобразил тези
изключения, нито е изпълнил задълженията си да извърши проверка на
обстоятелствата, с което е нарушено правото на защита. Сочи се, че не са
ангажирани доказателства от наказващия орган, които да изключват наличието на
основание за неналагане на глоба, което ограничава съдът да упражни съдебен
контрол. Счита се още, че за второто нарушение районният съд не е отчел факта,
че за подобно нарушение в ЗДвП не е предвидено наказание за водач на МПС, а
единствено за собственик /или служебно лице/, като позоваването на чл.185 от
с.з. води до административнонаказателен произвол. Посочва се съдебна практика в
тази насока. На следващо място се твърди, че неправилно районният съд се е
позовал на чл.189з от ЗДвП, за да обоснове неприложимост на маловажен случай. В
допълнение към жалбата от С. е цитирана многобройна съдебна практика. В
заключение се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба,
като навежда аналогични на изложените в нея доводи за неправилност на съдебния
акт.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на С. за това, че на 04.03.2023г. в
06:27часа в гр.Кнежа, на ул.“Стефан Цанов“ пред автогарата гр.Кнежа, управлява
л.а. Рено Меган Сценик, син на цвят, с рег.№******, като навлиза след знак В2,
забраняващ влизането на ППС в двете посоки; като след извършена проверка е
установено, че автомобилът не е преминал през годишен технически преглед.
Нарушенията са квалифицирани по чл.6 т.1 и по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че събраните по делото писмени
и гласни доказателства по несъмнен начин установяват описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които са
потвърдили фактите, описани в АУАН, чиято доказателствена сила по чл.189 ал.2
от ЗДвП не е оборена. Направил е извод, че по категоричен начин е доказано
извършването на нарушенията по чл.6 т.1 и по чл.147 ал.1 от ЗДвП и не са налице
основания за отмяна на постановлението. Посочил е също, че не са допуснати
съществени нарушения на процедурата, които да водят до отмяна на НП. Посочил е
още, че размерът на наложените глоби е фиксиран в закона. Приел е, че не е
приложима и нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи, съобразно чл.189з от ЗДвП. По тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление.
Касационната инстанция намира, че решението относно
нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на С. за това нарушение.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази
насока се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Направените в касационната жалба възражения са
неоснователни. От страна на районния съд не са допуснати сочените нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като е даден отговор на наведените в жалбата
възражения, като допълнителни такива не са сочени в съдебно заседание от страна
на С.. Правилно съдебният състав е счел, че е налице нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в навлизане след знак В2, забраняващ влизането на ППС в
двете посоки, което действие не се отрича от водача. Според разпоредбата на
чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в
НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на
лицето. С. безспорно е осъществил състава на административно нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП, както е приел и районния съд, като този извод се подкрепя от
събраните по делото доказателства. АУАН е съставен редовно и съобразно чл.189
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Последното не
е сторено от страна на С., включително не са представени доказателства за
наличие на изключенията по чл.50 ал.2 от ППЗДвП. Доказателства, че с ППС е
извършван обществен превоз на пътници по утвърден от
съответните власти маршрут; или че е
собственост на лице, живеещо в зоната, в която е въведена забраната; или че
обслужва обект с местонахождение в пътните участъци, където е въведена
забраната, не са представени и с касационната жалба. Не е налице и
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел районният съд, поради неприложимост на тази норма за нарушения по
ЗДвП, каквато е изричната забрана на чл.189з от ЗДвП.
Ето защо решението в тази част е правилно.
В останалата част относно нарушението на
чл.147 ал.1 от ЗДвП, решението на районния съд е неправилно, като съображенията
за това са следните:
От данните по делото на районния съд
/л.18/ безспорно се установява, че управляваното от касатора МПС е собственост
на М.К.И.от гр.Плевен, а П.С. е управлявал превозното средство по време на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване
на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните
машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл.
181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна
отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения
срок за технически преглед. В настоящия случай, С. не е собственик на
автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на
технически преглед. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представянето на
определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Нормата
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП от своя страна, не
вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че
регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата
на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е
собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е
недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185
от ЗДвП. Внимателният прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на
въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като
сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната
такава на чл.
181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл. 147
от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в
акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е
собственик на МПС. Ето защо, като е достигнал до различен правен извод,
районният съд е постановил неправилно решение в тази част и същото следва да
бъде отменено, като бъде отменено и НП по отношение нарушението по чл.147 ал.1
от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 52 от 05.07.2023г.,
постановено по НАХД №20231430200125 по описа за 2023г.
на Районен съд – Кнежа в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
№ 23-0285-000244 от 03.04.2023г. на Началник РУ в ОД на МВР -
Плевен, РУ Кнежа, в частта, с което на П.Г.С. ***, за нарушение по чл.147 ал.1
от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лева, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0285-000244 от 03.04.2023г. на Началник РУ в ОД на МВР -
Плевен, РУ Кнежа, в частта, с което на П.Г.С. ***, за нарушение по чл.147 ал.1
от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 05.07.2023г., постановено по НАХД №20231430200125 по описа за 2023г. на Районен съд – Кнежа в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.