РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.С., 30.09.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Е.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6720
по описа за 2012 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С подадена искова молба изх. №
02-00-1425/08.12.2011 г. вх.№ 117415/20.12.2011 г., по която е образувано гр. д.
№ 17615/2011 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав „БДЖ - Т.П.” ЕООД предявява претенции срещу М.В.Р. за:
заплащане на обезщетения за
ползване
на недвижими имоти, находящи се в гр.С.,
гр.Ч. Б., гр.Д., гр.С.З., гр.Б., гр.Г.О. и гр.В., както и за заплащане
на потребените във връзка с ползването им консумативни разноски /ел. енергия,
вода, телефони и други/ през периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2011 г.;
заплащане на консумативи, потребени от Транспортна
полиция през календарната 2009 г. във връзка
с ползването на несобствени на "БДЖ - Т.П." ЕООД имоти, за които
обаче дружеството по твърдения е заплатило разходите, потребени от структурите на МВР.
Размерите на заявените претенции са, както следва:
- сумата от 300 280,58 лв.- главница, представляваща
незаплатени разноски за консумативи /ел. енергия, вода, топлоенергия, телефони,
гориво/, реализирани в периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2011 г. при ползването
на описаните обекти, собственост на ищеца и мораторна лихва в размер на 31
542,12 лв., начислена върху сумата от 300 280,58 лв. за периода от момента
на изискуемостта до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва
от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата.
- сумата 567 648,00 лв.-главница, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на процесиите обекти за времето 01.01.2009 г. до
31.07.2011 г. и мораторна лихва от 119 712,59 лв., начислена
върху сумата от 567 648,00 лв. от първо число на месеца, следващ отчетния, т.е.
този, за който се дължи обезщетението за ползване на съответния имот в размер
на месечната пазарна наемна цена до момента на предявяване на исковата молба,
както и законната лихва върху сумата от 567648,00 лв. за периода от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата от
6 430,99 лв.-главница, представляваща разноски за консумативи /ел. енергия,
вода, телефони и разноски за автомобили/, потребени от ответника в периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г, които разходи били потребени през 2009 г., по
твърдения от регионалните структури на транспортна полиция в имоти, които не са
собственост на ищеца.
С молба вх.№ 47484/02.05.2012 година ищецът уточнява по
основание и размер претенциите си по отношение на всеки от описаните имоти.
С определение от 15.03.2013 г., постановено по гр. д. №
17615/2011 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, образуваното производство е
разделено, съобразно местонахождението на имотите, за които се отнасят
отделните претенции, като настоящето производство касае исковете на ищеца за имота,
находящ се в гр.В. и представляващ „Част от оперативно-битова сграда, на 5 ет.
и партер, с РЗП 1 264,00 кв.м. (канцеларии) от 1 до 4 етаж и гаражи”, в гр. В.,
ул. „****” № 2 при твърдение за ползвана площ от 1 038,76 кв.м.
Сумите, които ищецът претендира първоначално от МВР за
описания имот възлизат на 119 826,00 лв.
- главници и начислени върху тях мораторни лихви в размер на 27 465,14 лева, от които: сумата от 102708,00 лв.-главница, представляваща обезщетение за ползване на обект: „Оперативно - битова сграда - гр.
В.”, с адрес: гр. В., ул. „****” № 2, за периода от м. януари до м. декември
вкл. 2009 г., както и сумата от 25224,61
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 102708,00 лв.,
начислена за периода от 01.02.2009 г. до датата на предявяване на исковата
молба /20.12.2011 г./; сумата от 8559,00
лв.-главница, представляваща обезщетение за ползване на обект: „Оперативно - битова сграда - гр. В.”, с адрес: гр. В.,
ул. „****” № 2, за месец януари 2010 г.,
както и сумата от 1562,06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху
сумата от 8559,00 лв., начислена за периода от 01.02.2010 г. до датата на
предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./;сумата от 8559,00 лв.-главница, представляваща
обезщетение за ползване на обект: „Оперативно - битова сграда - гр. В.”, с
адрес: гр. В., ул. „****” № 2, за месец януари 2011 г., както и сумата
от 678,47 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 8559,00 лв., начислена за периода от 01.02.2011 г. до
датата на предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./. Претендират се и
консумативи /ел.енергия и вода/ на обща стойност 6430.99 лв. по справка № 2 потребени в имота за времето от 01.01.2009
г. до 31.12.2009 г. /л.24 и л.25 от
делото/.
С молба вх. № 60631/05.06.2012 г. ищецът уточнява
претенциите си за консумативи възлизащи на общата стойност 72376,40 лева, от
които 64826,10 лева - главница и 7550,30 лева - мораторна лихва.
Претендира законна лихва върху сумите по главните
вземания за времето от подаване на исковата молба /20.12.2011 г./ до
окончателното й изплащане.
С молба от 03.08.2012 г. ищецът уточнява претенциите си
към ответниците МВР и ГД НП, както следва:
Към МВР: претенция за
заплащане на консумативи от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г. в общ размер на 17377.20 лв. и мораторна лихва в размер
на 2964.38 лв. изчислена от момента
на изискуемост до датата на подаване на исковата молба /20.12.2011 г./ и претенция
за заплащане на обезщетение за ползването на имота за времето от 01.01.2009 г.
до 24.12.2009 г. в общ размер на 100775.16 лв. и 25224.61 лв. –мораторна лихва за времето от първо число на месеца,
следващ отчетния /този, за който се дължи съответното вземане- наем до дата на
предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./ ;
Към ГД НП: претенция за
заплащане на консумативи от 25.12.2009 г. до 31.07.2011 г. в общ размер на 27999.69 лв. и мораторна лихва в размер
на 1301.75 лв. изчислена от момента
на изискуемост до датата на исковата молба /20.12.2011 г./ и претенция за
заплащане на обезщетение за времето от 25.12.2009 г. до 31.12.2009 г. и за
м.01.2010 г. и за м.01.2011 г. в общ
размер на 19050.84 лв. и 2315.53 лв. –мораторна лихва за времето
от първо число на месеца, следващ отчетния /този, за който се дължи съответното
вземане- наем до дата на предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./.
В хода на процеса на 22.02.2013 г. е сключено
споразумение между МВР, ГД „Национални полиция”, „Х. БДЖ” ЕАД и „БДЖ - Т.П.”
ЕООД и „БДЖ - П.П.” ЕООД за уреждане на финансовите отношения между страните.
С молба вх. № 76637/27.06.2013 г. „БДЖ - Т.П.” ЕООД /л.949
по делото/ депозира отказ от предявените по гр. д. № 6720/2012 г. на СГС, I ГО-
4 с. искове по чл.59 ЗЗД за главните вземания, както следва: за главници,
представляващи обезщетение за ползване на процесния имот, находящ се в гр.В.
през периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2013 г. и за главници за консумативи,
потребени във връзка с ползването на същия имот през периода от 01.01.2009 г.
до 31.07.2013 г., като с определение от 08.07.2013 г. производството по делото
е прекратено в посочената част на основание чл.233 ГПК.
С определение от 13.11.2013 г. на основание чл. 228, ал.3 ГПК в производството е конституиран като ответник и Г.Д. „Н.П.“.
Предмет на настоящето производство са обективно при
условията на кумулативност и субективно пасивно съединени осъдителни искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу МВР и Г.Д. „Н.П.“ за разделно заплащане на мораторни
лихви върху главните вземания, както следва:
Към ответника МВР за следните
суми: 6886.42 лева, представляваща мораторна
лихва за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. върху консумативните разноски, които са
претендирани от ищеца в процеса в общ размер на 36826.39 лева /молби уточнения
от 05.06.2012 г. и от 06.04.2016 г. и допуснато увеличение на иска с
определение от 06.07.2016 г./ за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и 26449.59 лв. - мораторна лихва за
времето от първо число на месеца, за който се отнася съответното вземане до
предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./ претендирана върху обезщетение за ползване на имота за
времето от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г.
Към ответника ГД „Н.П.“ за следните
суми: 1787.31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена от момента
на изискуемост до датата на исковата молба /20.12.2011 г./ върху разходите за консумативи за времето от
25.12.2009 г. до 31.07.2011 г. в общ размер на 27999.69 лв. и 19091.24 лв.-мораторна лихва върху
обезщетението за ползване за времето от 25.12.2009
г. до 31.12.2009 г. и за м.01.2010 г. и м.01.2011 г., начислена от първо
число на месеца следващ отчетния до предявяване на исковата молба /20.12.2011
г./.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът МВР изразява следното
становище по исковете: Оспорва
исковете, като недопустими, поради липса на
пасивна легитимация по спора по отношение на МВР. Поддържа твърдения, че Национална
служба „Полиция“
към момента на предявяване
на иска не съществува /закрита е от 08.08.2008 г./, а активите и пасивите й са
част от ГДОП, което след измененията на ЗМВР и ППЗМВР от 19.01.2010г. е ГДП. Последното е юридическо лице,
разпоредител с бюджетни кредити. МВР не е правоприемник на активите и пасивите на НСП. По изложените съображения
и след като ГДП е юридическо лице, счита че отговорност носи последното, а не М.В.Р.. След закриването
на НСП, транспортна полиция, като дирекция „Транспортна полиция“ със
съответните районни управления /РУТП/ се включва в структурата на Г.Д.
„Охранителна полиция“ – чл.9 от ППЗМВР в редакция към 21.12.2008 г. Към датата
на подаване на исковата молба дирекция „Транспортна полиция“ със съответните
районни управления /РУТП/ са включени в Г.Д. „Криминална полиция“-юридическо
лице, което в хода на процеса заедно с Г.Д. „Охранителна полиция“ се слели в
създадената Г.Д. „Н.П.“-юридическо лице /ЗИДЗМВР, обн., ДВ, бр. 44/12.06.2012
г. в сила от 01.07.2012 г./
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се ползването на
имота и размера на средния пазарен наем. Исковете за заплащане на обезщетението
за забава се оспорват с възражения за недоказаност на главния дълг. Прави
възражение, че не е получил покана за задълженията, чийто основания и размери
са били установени едва с подписване на споразумение в хода на процеса, поради
което не дължи мораторни лихви. Прави възражение, че в писмо рег.№
02-16-243/07.04.2009 г. БДЖ –Т.П. ЕООД не определя срок за плащане на
обезщетение за ползване и консумативи, нито претендира обезщетение в конкретен
размер. Оспорва претенциите за заплащане на законни лихви върху заплатените в
хода на процеса суми с възражения, че същите нямат самостоятелен характер, а са
последица на предявените искове за главните вземания по отношение на които
производството е било прекратено.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Г.Д. „Н.П.” изразява следното
становище по исковете: Оспорва
исковете по основание и размер. Изложени са възражения, че ползването
на имота е безвъзмездно съгласно чл.76 ЗМВР (отм.) с оглед
сключения договор за охрана на обект
през 2007 г. с първоначален срок 01.01.2008 г.- 31.12.2008 г., чието
действие е продължено.
Оспорва исковете за
заплащане на мораторни лихви с възражение за липса на отправена покана. Оспорва
претенциите за заплащане на законни лихви върху заплатените в хода на процеса
суми с възражения, че същите нямат самостоятелен характер, а са последица на
предявените искове за главните вземания по отношение на които производството е
било прекратено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
представените доказателства приема исковете за основаните в една част по следните съображения:
С Договор от 21.11.2007 г. сключен между „БДЖ” ЕАД
и Национална служба „Полиция” при МВР, първия възлага на втория охраната на
обекти съгласно списък, Приложение № 1 към договора. Съгласно т.6 от този
договор „БДЖ” ЕАД се задължава да предостави за ползване на органите на
Транспортна полиция оборудвани битови и помощни помещения в района на
охраняваните обекти във връзка с нормалното изпълнение на охранителните
действия. По силата на чл.7.5,
разходите за ползването на оборудваните битови и помощни помещение било уговорено да бъде за сметка на изпълнителя.
Договорът бил
сключен за срок от една година с начало 01.01.2008 г. и край 31.12.2008г.
Между страните не е спорно, че сред обектите
предоставени за ползване на Транспортна полиция е и имот находящ се в гр.В.
и представляващ „Част от оперативно-битова сграда, на 5 ет. и партер, с РЗП 1
264,00 кв.м. (канцеларии) от 1 до 4 етаж и гаражи”, в гр. В., ул. „****” № 2. Страните
не спорят, че органите
на Транспортна полиция са ползвали имота в процесния период.
Страните не спорят, че след извършените преобразувания на
„БДЖ” ЕАД, описания по-горе имот е преминал в патримониума на ищеца по настоящото дело „Б.п.” ЕООД.
Установява се, че с писмо изх. № 09-00-37/22.01.2009 г.
на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД е отправено искане до НС „Полиция“ за
връщане на имуществото, предоставено на изпълнителя на основание чл.6 и чл.6.1
от същия договор, поради прекратяване на договора. В писмото изрично се сочи,
че консумативните разходи ще бъдат изчислявани и заплащани до датата на
фактическото предаване на обектите, като било възложено на директорите на
поделенията за Т.П. /ПТП/ при „БДЖ - Т.П.“ ЕООД да назначат комисии, които да
приемат предоставените на НС „Полиция“, дирекция „Транспортна полиция” обекти и
имущество и съставят двустранни протоколи.
Установява се, че в писмо от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД до Директора
на Дирекция „Транспортна полиция“ рег. № 02-16-234/07.04.2009 г. е посочено, че
продължаващото ползване на недвижимо имущество на дружеството е без правно
основание, като същевременно е потърсено съдействие при съставяне на
двустранните протоколи по места за предаване на имуществото. Отправено е и
предложение за отдаване под наем на Транспортна полиция на ползваните от нея
обекти, като изрично е упоменато, че наемната цена ще бъде определена въз
основа на експертна оценка от независим лицензиран оценител. В писмото се
съдържа и покана за заплащане на обезщетения за ползване от страна на дирекция
„ТП” на сградите и помещенията, собственост на „БДЖ - Т.П.” ЕООД, което
ползване се извършва според изразеното без правно основание.
С писмо изх.№ ОВ-9011/03.06.2009 г. на МВР, ГД „ОП“ до „Б.п.” ЕООД е посочено, че
във връзка с получените фактури за направени разходи за консумативи ще вземат
отношение компетентните финансови органи в МВР, а по отношение ползването на
имотите на 29.05.2009 г. са предприети мерки за създаване на вътрешна
ведомствена работна група от експерти, която да даде предложение за разрешаване
на спорните въпроси.
Страните не спорят, че в хода на процеса, на 22.02.2013 г. между МВР, ГД „Н.П.” и „Б.п.”
ЕООД е сключено споразумение за уреждане на спорни въпроси във връзка с ползваните
имоти и направени разходи за консумативи, предмет на настоящето производство. В чл.1, ал.1 МВР
признава факта, че за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. дължи на ищеца
главници в общ размер на 628789,16 лева, установени между страните в
Констативен протокол № 1, съгласно който посочените главници са формирани от
обезщетения за ползване без правно основание на описаните в протокола имоти,
сред които е и процесния имот, както и от потребените от ответника при
ползването на същите имоти консумативи. В чл.1, ал.2 ответникът ГД „Н.П.”
признава факта, че за периода от 01.01.2010г. до 31.05.2012г, дължи на „Б.п.”
ЕООД главници в общ размер на 1 445309,78 лева, установени между страните в
Констативен протокол № 1, съгласно който посочените главници са формирани от
обезщетения за ползване без правно основание на описаните имоти, сред които и
процесния имот, както и от потребените от ответника при ползването на имотите
консумативи.
От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че в счетоводството на „Б.п.” ЕООД са начислени към М.В.Р.
следните задължения: сумата 26449.59
лв., представляваща мораторна лихва начислена за
времето от 01.02.2009 г. до 19.12.2011 г. върху обезщетението за ползване на
имота в общ размер на 102708.00 лв. за времето от м.01.2009 г. до м.12.2009 г.,
както и сумата 6886.42 лв.,
представляваща мораторна лихва за
времето от 02.03.2010 г. до 19.12.2011 г.
върху сумата 36826.39 лв., представляваща направени в имота разходи за
консумативи /ел.енергия, телефонни услуги, студена вода, разходи за гориво/ и
към Г.Д. „Н.П.”: сумата 19091.24 лв.-мораторна лихва за времето
от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху сумата 162621.00 лв., представляваща
обезщетение за ползването на имота за времето от м.01.2010 г. до м.07.2011 г. и
сумата 1787.31 лв.-мораторна лихва
за времето от 05.02.2011 г. до 19.12.2011 г. върху сумата 27999.71 лв.,
представляваща разходи за консумативи в имота за времето от 01.01.2010 г. до
31.07.2011 г.
Експертът по допълнителна ССчЕ е посочил, че дължимите
суми за консумативи са били фактурирани от ищеца след подписване на
споразумението от 22.02.2013 г. с фактура № **********/28.02.2013 г.,
осчетоводена от МВР, в която са обобщени всички извършени разходи за консумативи
на МВР за всички ползвани имоти в т.ч. и имота в гр.В.. От своя страна
дължимите суми за консумативи към ГД НП са били фактурирани от ищеца след
подписване на споразумението от 22.02.2013 г. с фактура № **********/28.02.2013
г., осчетоводена от ГД „НП“, в която са обобщени всички извършени разходи за
консумативи на МВР за всички ползвани имоти в т.ч. и имота в гр.В..
При така установените по делото факти
съдът намира предявените искове за основателни. Съображения:
В производството се установи, чрез събраните писмени
доказателства и сключеното в хода на процеса споразумение от 22.02.2013 г., че
в периода 01.01.2009 г.-31.12.2009 г., м.01.2010 г. и м.01.2011 г. първоначално
служителите
на Транспортна полиция, а по-късно служители на МВР и ГД НП са ползвали обособената част от имот, представляващ: „Оперативно -
битова сграда - гр. В.”, с адрес: гр. В., ул. „****” № 2.
Установи се, чрез събраните в производството писмени
доказателства и констатациите на ССчЕ, че от страна на МВР са били осчетоводени
и съответно погасени, чрез плащане сумите: 36826.39
лева – разходи за консумативи в ползвания имот и 102708.00 лв. – разходи за ползване на имота за времето от
м.01.2009 г. до м.12.2009 г. От своя страна се установи, че ГД „НП“ е
осчетоводил и заплатил задълженията си към ищеца за ползване на имота за
времето от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. в размер на 162621.00 лв. и за направени разходи за консумативи в имота за
времето от 25.12.2009 г. до 31.07.2011 г. в общ размер на 27999.71 лв.
Следователно ползването на
имота за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и за м.01.2010 г. и
м.01.2011 г. от страна на служителите на ответниците е било без правно основание. С
ползването на имота юридическото лице, към което е зачислен личния състав на
транспортна полиция, се обогатява за сметка на собственика на имота спестявайки
заплащане на пазарен наем, а последния обеднява – лишен от възможността да
реализира доход от пазарния наем на имота.
Собственик на имота е ищеца, а Транспортна полиция, през
процесния период е била или
звено към Национална служба Полиция, правоприемник на която е МВР или към Г.Д.
Полиция, която след ЗИДЗМВР, обн. ДВ, бр.93 от 24. ноември 2009г и считано от
25.12.2009г, има статут на юридическо лице (самостоятелен носител на права и
задължения).
Съществуването на главниците, както за
ползването на имота без основание, така и за потребените в него електроенергия,
студена вода и телефон, ответниците признават и с отделни протоколи (съставени
в хода на преговорите за сключване на споразумението от 22.02.2013г), и със
самото споразумение от 22.02.2013 г. А изводът, за това че същите са в забава при заплащането
на сочените суми,
следва както от поканата от 22.01.2009 г. да освободят
помещението или да заплащат равностоен на ползването наем, така и от договора
за охрана от 2007 г.,
с който заплащането на консумативите за ползваните помещение е поставено в
тежест на Транспортната полиция. Задължението за заплащане на консумативите е
периодично и не е необходимо ежемесечно до длъжникът да се изпраща покана за
неговото изпълнение. Размерът на задълженията се потвърждава и от приетото и
кредитирано от настоящата инстанция, заключение на съдебно-счетоводна
експертиза /първоначална и допълнителна/. Чрез констатациите на последното се установява, че размерите на
дължимите мораторни лихви върху вземанията на ищеца за консумативи и
обезщетения за ползване възлизат на следните суми: към ответника МВР: 6886.42 лева, представляваща мораторна
лихва за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. върху консумативните разноски, които са
претендирани от ищеца в процеса в общ размер на 36826.39 лева за времето от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и 26449.59
лв. - мораторна лихва за времето от първо число на месеца, за който се
отнася съответното вземане до предявяване на исковата молба /20.12.2011 г./ претендирана
върху обезщетение за ползване на
имота за времето от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г.; към ответника ГД „Н.П.“:
1787.31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена от момента
на изискуемост до датата на исковата молба /20.12.2011 г./ върху разходите за консумативи за времето от
25.12.2009 г. до 31.07.2011 г. в общ размер на 27999.69 лв.; 2444.65 лв. – мораторна лихва за
времето от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху обезщетенията за ползване на
имота за м.01.2010 г. и м.01.2011 г., от която: 1664.13 лв.-мораторна лихва за периода върху обезщетението за
ползване на имота за м.01.2010 г. и 780.52 лв.- мораторна лихва за периода
01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху обезщетението за ползване на имота за м.01.2011 г.
По изложените съображения исковете са
явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени в посочения размер, като се
отхвърлят като неоснователни претенциите на ищеца към ГД „Н.П.“ за
разликата над сумата 2444.65 лв. до сумата 19091.24 лв., доколкото мораторна
лихва е била претендирана с исковата
молба и последващи уточнения върху обезщетението за ползване за м.01.2010 г. и
м.01.2011 г., а не върху обезщетенията за ползване за целия период от м.01.2010
г. до м.07.2011 г.
Присъждане на законна лихва върху главните вземания за
периода от подаване на исковата молба -20.12.2011 г.- до датата предхождаща
датата на сключване на споразумението – 22.02.2013 г., съдът намира че не се
следва, доколкото производството по делото е било прекратено в посочената част
– по отношение на претенциите за главните вземания и към двамата ответници
поради отказ от предявените искове на основание чл.233 ГПК. Съображения:
Всеки предявен иск води до настъпването на процесуални и
материалноправни последици. Правото на лихва след датата на предявяване на иска
е правоувеличаваща се, материално-правна последица на предявения иск. Касае се
за акцесорно право, което се релевира в процеса посредством нарочно искане,
предявено с исковата молба или впоследствие, в хода на висящия процес. Искането
за присъждане на законна лихва след датата на предявяване на исковата молба не
е самостоятелен иск и неговата процесуална несамостоятелност и обусловеност
проличава в множество съществени особености - ищецът не дължи заплащането на
държавна такса по направеното искане; релевирането му в процеса се извършва без
спазването на процесуалните изисквания по чл.214, ал. 2 ГПК и пр. Именно поради
посочената процесуална обусловеност, прекратяването на производството по самостоятелно
предявената главна претенция води до десезиране на съда и по отношение искането
за присъждане на последващо изтеклите лихви. Горната автоматична обусловеност
важи независимо от основанията за десезиране и не зависи от волята на ищеца. В
контекста на разглеждания спор, предприетият от ищеца отказ от исковете с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД води до автоматично десезиране на съда както
по отношение на предявените искове за главните вземания, така и по отношение на
предявеното искане за присъждане на последващи изтекли лихви върху тези
вземания. Законни лихви след датата на предявяване на исковата молба могат да
бъдат присъждани единствено при съществуващо и непогасено процесуално
правоотношение по основната претенция и разглеждането й по същество с решение.
По
разноските:
Ищецът е направил разноски по исковете
срещу МВР в размер на общо 13180.92 лв. за държавна такса, депозит за ССчЕ и
възнаграждение за юрисконсулт. При съобразяване изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид депозирания отказ от иска по отношение на главните
претенции в негова полза следва да бъде присъдена сумата 2570.00 лв.
Ищецът е направил разноски по исковете
срещу ГД НП в размер на общо 5699.73 лв. за държавна такса, депозит за ССчЕ и
възнаграждение за юрисконсулт. При съобразяване изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид депозирания отказ от иска по отношение на
главните претенции в негова полза следва да бъде присъдена сумата 355.00 лв.
Ответникът МВР е направил разноски в размер на 2196.94 лв.
за депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение по претенцията за мораторна
лихва върху обезщетението за ползване и 11849.96 лв. за възнаграждение за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение по претенцията за мораторна лихва върху
разходите за консумативи. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3,
ал.4 и ал.8 ГПК в негова полза се следва сумата 1740.00 лв. по първата
претенция и 9983.00 лв. – по втората претенция съразмерно с отхвърлената част
от исковете и прекратяването на производството в една част.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Р. с адрес: град С., ул.*-ти с. № ** да заплати на „Б.п.” ЕООД,
*** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва:
1. сумата от 26449.59 лева - представляваща
мораторна лихва, начислена за времето от 01.02.2009 г. до 19.12.2011 г. върху главницата от 102708.00 лева, представляваща
обезщетение
за ползване без основание през периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот – част от „Оперативно
- битова сграда - гр. В.”, с административен адрес: гр. В., ул. „****” № 2, собственост на „Б.п.”
ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
20.12.2011 г. до окончателно погасяване на задълженията;
2. сумата от 6886.42 лева - представляваща
мораторна лихва начислена за времето от 02.03.2010 г. до 19.12.2011 г. върху главницата от 36826.39 лева, представляваща цена на разходи за
консумативи
за периода 01.01.2009г – 24.12.2009 г. /електроенергия, телефонни
услуги, студена вода, разходи за гориво/
при
ползването на
имот – част от „Оперативно - битова сграда - гр. В.”, с административен адрес:
гр. В., ул. „****” № 2, собственост на „Б.п.” ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.12.2011 г. до
окончателно погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА Г.Д. „Н.П.”, с адрес: град С.,
бул. А.М., № 1
да заплати на „Б.п.” ЕООД, ***, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД,
както следва:
1. сумата от 2444.65 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена за времето от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху сумата 162621.00
лв.-главница, представляваща обезщетение
за ползване без основание на имот – част от „Оперативно - битова сграда - гр. В.”, с административен
адрес: гр. В., ул. „****” № 2,
собственост на „Б.п.” ЕООД за времето от м.01.2010 г. до м.07.2011 г. от която: 1664.13 лв.-мораторна лихва за периода
01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху обезщетението за ползване на имота за м.01.2010 г. и 780.52 лв.- мораторна лихва за периода 01.02.2010 г. до 19.12.2011
г. върху обезщетението за ползване на имота за м.01.2011 г.,
ведно
със законната лихва от върху сумата от подаване на исковата молба – 20.12.2011
г. до окончателно погасяване на задълженията, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 2444.65 лева
до 19091.24
лева, като
неоснователен.
2. сумата
от 1787.31 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена за времето от 05.02.2011 г. до 19.12.2011 г. върху сумата 27999.71
лв.-главница, представляваща разходи за консумативи /електроенергия, телефонни
услуги, студена вода, разходи за гориво/
направени
при ползване
на имот
– част от „Оперативно - битова сграда - гр. В.”, с административен адрес: гр. В.,
ул. „****” № 2,
собственост на „Б.п.” ЕООД за м.01.2010 г. и м.01.2011 г. от която: 1664.13 лв.-мораторна лихва за периода
01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. върху обезщетението за ползване на имота за м.01.2010 г. и 780.52 лв.- мораторна лихва за периода 01.02.2010 г. до 19.12.2011
г. върху обезщетението за ползване на имота за м.01.2011 г.,
ведно
със законната лихва от върху сумата от подаване на исковата молба – 20.12.2011
г. до окончателно погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА М.В.Р. с адрес: град С., ул.6-ти септември № 29 да заплати на „Б.п.” ЕООД,
*** на основание чл.78, ал.1, ал.4 и ал.8 ГПК сумата 2570.00 лв. разноски
за тази инстанция съобразно уважената, отхвърлена и прекратена част от
исковете.
ОСЪЖДА Г.Д. „Н.П.”, с адрес: град С.,
бул. А.М., № * да заплати на „Б.п.”
ЕООД, ***, на основание чл.78, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.8 от ГПК сумата 355.00 лв. разноски
за тази инстанция съобразно уважената, отхвърлена и прекратена част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.п.” ЕООД, ***, да заплати на М.В.Р. с адрес: град С.,
ул.*-ти с. № **, на основание
чл.78, ал.3, ал.4 и ал.8 ГПК сумата 1740.00 лв.-разноски за тази инстанция по
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за ползване и
9983.00 лв. - разноски за тази инстанция по претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху направените разходи за консумативи.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: